Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 51/02.05.2007 г., постановено по гр.д. № 234 по описа за 2007 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 83 да заплати на Мюмюн Тахир Джафер от с.Седефче, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с ЕГН ********** сумата в размер на 159.56 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от професионално заболяване за времето от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г., както и мораторна лихва върху тази сума за същия период в размер на 70.25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от – 15.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и за пълния предявен размер от 9 900 лв. (9 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 900 лв. – мораторна лихва), като неоснователен и недоказан. Със същото решение “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 83 е осъдено да заплати сметка на РС – Кърджали сумата в размер на 45 лв., от които д.т. в размер на 15 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 30 лв. Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останал въззивникът Мюмюн Тахир Джафер, който чрез своя процесуален представител го обжалва като необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че присъденото обезщетение било крайно недостатъчно и несправедливо. Предявената претенция в размер на 4 571.22 лв. и мораторна лихва в размер на 820.21 лв. била обоснована и съобразена със заключението на вещото лице от 02.05.2006 г. По предишни дела на ОС – Кърджали за същия случай били постановявани различни от обжалваното решения. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и реши спора по същество, като присъди на въззивника претендираното обезщетение в размер на 4 571.22 лв. за времето от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г., както и мораторна лихва в размер на 820.21 лв. за същия период, ведно със законната лихва от 20.01.2003 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание въззивникът лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Сочи се от процесуалния представител на въззивника, че били налице всички предпоставки за удовлетворяване на претенцията. Доказано било, че Джафер страда от професионално заболяване, което било в причинна връзка с работата му като миньор. Въззиваемата страна “Горубсо – Кърджали” АД – гр.Кърджали, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото гр.д. № 72 по описа за 1998 г. на Кърджалийския районен съд, гр.д. № 188 по описа за 2000 г. на Кърджалийския районен съд и гр.д. № 170 по описа за 2003 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че е бил съставен акт за трудова злополука № 31/20.05.1994 г., от който се установява, че Мюмюн Тахир Джафер е работил в Рудник “Пчелояд” при “Горубсо” АД, на длъжност “миньор” с прослужено време в посочения рудник 4 години и 6 месеца и общо трудов стаж като “миньор” 5 години и 6 месеца. Посочено е, че Мюмюн Тахир Джафер страда от професионална болест – вибрационна болест ІІ ст., като същият е изпълнявал продължителна работа с бързоударни пистолети. Установява се също, че на въззиваемия са били присъждани обезщетения за причинени от професионална болест неимуществени и имуществени вреди за минали периоди. От представеното като доказателство по делото медицинско досие на Мюмюн Тахир Джафер изх. № 309/07.11.2007 г. на Регионален център по здравеопазване – гр.Кърджали, се установява, че с протокол № 12/11.09.1997 г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при ОРБ – гр.Кърджали е взето решение, с което е определено професионално заболяване (професионална болест) на въззивника Мюмюн Тахир Джафер по професия “бомбаджия” в Рудник “Звездел” при “Горубсо” АД, с диагноза морбус вибрационис гр. ІІ – ІІІ (втори-трети), ХОББ, бронхитис хроника спастика. С протокол № 13/19.02.10.994 г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при ОРБ – гр.Кърджали е потвърдено професионално заболяване (професионална болест) на въззивника Мюмюн Тахир Джафер по професия “бомбаджия” в Рудник “Звездел” при “Горубсо” АД, с диагноза морбус вибрационис ІІ (втори) стадий, невритис нерви акустици, ХОББ бронхитис хроника спастика. Установява се също, че с решение № 2496/30.09.2003 г. на СТЕЛК по Професионални заболявания – гр.Пловдив на въззивника е определена 68% намалена работоспособност, от които 60% от професионална болест и 20% от общо заболяване с диагноза разстройство на вегетативната нервна система – морбус вибрационис гр. ІІ - ІІІ и общо заболяване ХОББ-бронхитна форма, без дихателна недостатъчност, като СТЕЛК приема причинна връзка на професионалната болест с работата му като подземен миньор. Срокът на инвалидизацията е определен до 01.09.2006 г. Посочено е, че същият е неподходящ за тежка физическа работа, обременяване на горните крайници, студ, влага. Към решението е съставена и приложена регистрационна карта за призната професионална болест. От представените към досието производствени характеристики на Мюмюн Джафер се установява, че при констатирането на професионалната болест същият е работил в “Горубсо – Кърджали” ЕАД – гр.Кърджали, р-к “Звездел-Пчелояд. Установява се също, че въззиваемият е работил като стифьор - 3 г. и 7 м., парнаджия – 1 г. и 9 м., строителен работник – 1 г. и 5 м., подземен мин³ор – 5 г. и 4 м., подземен бомбаджия – 7 м., пазач – 7 м., бомбаджия – 2 г. и 3 м., пазач – 2 г. Със заповед № 292/15.12.1999 г. на Изпълнителния директор на “Горубсо – Кърджали” АД – гр.Кърджали на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, писмо № 34/03.12.1999 г. на ТЕЛК и писмо № 442/14.12.1999 г. на РИТ – гр.Кърджали, след връчено на 12.11.1999 г. предизвестие, трудовото правоотношение с Мюмюн Тахир Джафер, на длъжност “пазач р-к “Пчелояд” е било прекратено, тъй като същият не отговаря на изискванията за въоръжена охрана. От извършената в съдебно заседание пред въззивния съд справка с трудовата книжка на Мюмюн Тахир Джафер (Мартин Ташев Димитров) № 189, се установява, че въззивникът е работил във въззиваемото дружество на длъжност “пазач” за времето от 03.11.1997 г. до 15.12.1999 г., като други отбелязвания след тази дата няма. От представеното като доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 09/19.09.2007 г., изд. от Кметство с.Седефче, общ.Момчилград, обл.Кърджали, се установява, че имената Мюмюн Тахир Джафер и Мартин Ташев Димитров, отбелязани в трудовата му книжка са имена на едно и също лице. От представеното като доказателство делото удостоверение изх. № 493/08.03.2006 г., изд. от Изпълнителния директор на “Горубсо-Кърджали” АД – гр.Кърджали се установява, че на рудник “Звездел” е извършена техническа ликвидация съгласно Постановление № 140/23.07.1992 г. на МС, като ликвидационните работи са приключили до 1995 г. и протокола от ликвидацията е внесен в Министерството на икономиката, като дружеството не притежава концесия за находище р-к “Звездел” и не извършва дейност там. От представеното като доказателство по делото заверено копие от разпореждане № 590605234301.06.2005 г. на НОИ РУ “СО” – гр.Кърджали се установява, че на Мюмюн Тахир Джафер е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 от КСО в размер на 69 лв. Установява се също от представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № К-5542/21.09.2007 г. на НОИ РУ “СО” – гр.Кърджали, че Мюмюн Тахир Джафер няма прекъсване в изплащането на личната си пенсия за инвалидност поради трудова злополука за периода от 01.11.2002 г. до 30.09.2003 г. От писмените заключения на вещото Гергана Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема се установява, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищеца, ако работеше като подземен миньор в рудник “Звездел” и получаваната от същия пенсия за инвалидност за периода от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г. е 4 571.22 лв., а размерът на мораторната лихва върху тази сума за същия период е 820.21 лв. При изчисление на сумите вещото лице е използувало данни за получаваните възнаграждения от подземните работници, които работят по “консервирането” на закритите рудници, тъй като за процесния период в ответното дружество няма работещи рудници. Установява се също, че разликата между обезщетението, което се дължи на ищеца и сбора от размера на получаваната от него пенсия за инвалидност за времето от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г. плюс минималната работна заплата е 159.56 лв., а мораторната лихва върху тази сума за същия период е в размер на 70.25 лв. Към 15.12.2005 г. Мюмюн Тахир Джафер не е достигнал изискуемата възраст, за да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и не получава такава. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за професионална болест е основателен до размера на 159.56 лв., както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззиваемият е заболял от професионална болест – вибрационна болест ІІ стадий. Така установената професионална болест е в причинна връзка с работата му като миньор с бързоударни машини в ответното дружество и е причинила трайна неработоспособност над 50 на сто. Видно от решение № 2496/30.09.2003 г. на СТЕЛК по Професионални заболявания – гр.Пловдив на въззивника е определена 68% намалена работоспособност, от които 60% от професионална болест и 20% от общо заболяване с диагноза разстройство на вегетативната нервна система – морбус вибрационис гр. ІІ - ІІІ и общо заболяване ХОББ-бронхитна форма, без дихателна недостатъчност, като СТЕЛК приема причинна връзка на професионалната болест с работата му като подземен миньор. Срокът на инвалидизацията е определен до 01.09.2006 г., като в експертното решение е посочено, че Мюмюн Тахир Джафер е неподходящ за тежка физическа работа, обременяване на горните крайници, студ, влага. В този случай следва да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя за заплащане на причинените имуществени вреди от професионална болест, изразяващи се в разликата между заплатата, която би получавал въззивника, ако работеше във въззивното дружество и получаваната от него инвалидна пенсия. С оглед обстоятелството, че на въззивника е определена 60% намалена работоспособност от професионална болест, то същият е годен да извършва определена работа, изключваща тежка физическа работа, обременяване на горните крайници, студ, влага, съгласно предписанието на здравните органи. Впрочем, след инвалидизирането му Мюмюн Джафер е бил трудоустроен и е работил като пазач в ответното дружество, което още веднъж установява годността му да изпълнява определени трудови функции и да реализира доход в размер на минималната работна заплата. Трудовото правоотношение с въззивника било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ поради промяна на изискванията за заемане на длъжността със съответно разрешение на основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ, видно от писмо изх. № 422/14.12.1999 г. на Началника на РИТ – гр.Кърджали (л.9 от гр.д. № 170/2003 г. по описа на РС – Кърджали). Същевременно от данните по делото се установява, че р-к”Звездел-Пчелояд”, където е работил Мюмюн Джафер е бил закрит, като през процесния период ответното дружество не е експлоатирало нито един рудник. Поради тази причина и вещото лице Гергана Добруджалиева е използувала данни да получаваните възнаграждения от подземните работници през процесния период, за изпълняваната от тях работа по “консервиране” на рудника, а не за доходи от работа като подземен миньор, тъй като такава не е била извършвана. Ето защо към получаваната от въззивника инвалидна пенсия следва да бъде прибавена и минималната работна заплата за съответния период, тъй като Мюмюн Тахир е частично трудоспособен и може да реализира доход най-малко в размер на минималната работна заплата. По делото липсват данни Мюмюн Тахир Джафер да е полагал усилия да търси работа. След съкращаването му като пазач в ответното дружество същият не се е регистрирал в Дирекция “Бюро по труда” като лице, търсещо работа, като не положил необходимите усилия да намери подходяща работа. Твърденията на Джафер в съдебно заседание пред въззивния съд, че търсил работа в частни фирми не са подкрепени с доказателства, поради което съдът не ги приема. Не са ангажирани гласни или писмени доказателства, установяващи твърденията, че въззивника е търсил в работа в частни фирми, нито се сочи кои са тези фирми. Нормално и логично е за лице, търсещо работа да бъде регистрирано в съответната Дирекция “Бюро по труда”, каквито данни по делото липсвÓт. Ето защо настоящата инстанция приема, че Мюмюн Джафер не е положил минимално необходимите усилия да потърси работа, като по този начин сам е станал причина да не реализира допълнителен доход в размер на минималната работна заплата. В случай, че инвалидизираният работник сам не е положил грижата на добрия стопанин, изразяваща с в полагането на усилия да потърси подходяща за него работа, задължение, произтичащо от разпоредбата на от чл.83,ал.2 от ЗЗД, то отговорността на работодателя следва да бъде намалена със сумата на минималната работна заплата. А, както бе посочено, ответното дружество не може да предложи подходяща работа на Мюмюн Тахир, тъй като рудник “Звездел-Пчелояд” е бил закрит и дружеството няма работещи рудници. В този смисъл е и т.4, раздел І от ПП ВС № 4/23.12.1968 г., както и решение № 1276/14.10.1993 г. на ВС по гр.д. № 2398/1992 г. Така, съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева с дата 25.05.2006 г., обезщетението за причинени имуществени вреди от професионална болест за процесния период от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г. следва да бъде определено като разлика от трудовото възнаграждение, което въззивника би получавал, ако работеше в ответното дружество и сбора от размера на получаваната от него пенсия за инвалидност и минималната работна заплата. По този начин и предвид заключението на вещото лице дължимото обезщетение е в размер на 159.56 лв., до който размер е основателен иска по чл.200, ал.1 от КТ. С оглед основателността на главния иск, основателен до размера на 70.25 лв. се явява и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Така, съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева обезщетението за забавено плащане върху сумата от 159.56 лв. за времето от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г. е в размер на 70.25 лв. В останалите им части предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и недоказани и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 51/02.05.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 234 по описа за 2007 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/02.05.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 234 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|