№ 3495
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Г. Димитров
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно
наказателно дело № 20241110206262 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 6238404/2022 г., издаден от СДВР, на В. П.
М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 18.07.2022 г., в 20.27 часа, в гр. София, по бул. „***“ до № **, с
посока на движение от ул. „Бигла“ към ул. „Свети Наум“, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място, е управлявала л.а. марка „***“, модел
„***“ с рег. № *** със скорост на движение от 82 км/ч, като нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство „***” № *** и е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен
фиш Серия К № 4657948.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице В. П. М., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото касае
наличието на квалифициращ признак повторност. На следващо място е
изложено, че в случая не е налице повторност по смисъла на чл. § 6, т. 33 от
1
ДР на ЗДвП, доколкото санкцията за предходно извършеното нарушение е
била наложена с елeктронен фиш, а не с НП, както изисква законът. Твърди се,
че освен това в електронния фиш не е посочено кога е влязъл в сила, както и за
какво по вид нарушение е бил санкциониран с последния, по който начин е
било нарушено правото на защита жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство. Оспорва се и авторството на
деянието, като се твърди, че връчването на електронния фиш една година и
осем месеца след извършване на нарушението е довело до обективна
невъзможност жалбоподателят да посочи по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП кое
лице действително е управлявало автомобила на процесната дата. Твърди се,
че на жалбоподателя не е бил предоставен снимков материал от използването
на АТСС, като последният не притежавал УИН. Релевирани са доводи, че в
електронния фиш не е приспаднат толеранс в измерената скорост на
движение. Оспорва се и процедурата по съставяне на електронния фиш, вкл.
относно редовността на съставения протокол за използване на АТСС, както и
заснемане на нарушението с мобилно техническо средство. Изложени са
съображения, че в електронния фиш не е описано ясно мястото на извършване
на нарушението и датата на съставянето му. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, като
присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не се явява и не
изпраща процесуален представител. В представени писмени бележки от
упълномощен юрисконсулт към СДВР са изложени съображения относно
неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди
атакувания електронен фиш, като присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че от
приложения в хода на съдебното следствие протокол за използване на АТСС
не ставало ясно дали същият се отнася до процесното нарушение, като са
допуснати множество неточности при изготвянето му. Твърди се, че от
представената справка от Столична община не ставало ясно какво е точно
2
ограничението на скоростта в процесния пътен участък – 40 км/ч или 50 км/ч.
Поради изложените съображения, от съда се иска да отмени атакувания
електронен фиш като незаконосъобразен.
В представени писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя е посочено, че в нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. не е изготвена снимка към протокола за използване
на АТСС, като не ставало ясно дали същото е поставено вътре или извън
служебния автомобил. Твърди се, че в протокола за използване на АТСС не е
посочен начинът на прехвърляне на заснетите и съхранени записи от паметта
на АТСС. Твърди се, че от справката от Столична община и схема за
организация на движение към нея се установявало, че максимално
разрешената скорост в случая е 40 км/ч съгласно поставен пътен знак „В26“, а
не 50 км/ч, както е описано в електронния фиш, което е самостоятелно
основание за отмяна на последния. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени атакувания електронен фиш и да присъди в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в
контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания
електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговото изменение.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
В. П. М. бил наказан с електронен фиш Серия К № 4657948/2021 г., издаден
от СДВР, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Към 18.07.2022 г. В. П. М. бил собственик на л.а. марка „***“, модел „***“
с рег. № ***.
На 18.07.2022 г., в 20.27 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „***“ до № **, с посока на
движение от ул. „Бигла“ към ул. „Свети Наум“, като се движил със скорост от
3
82 км/ч. В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен
знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на
движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „***” № ***. Системата за видеоконтрол е вписана
под № B-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на
валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз основа на констатираното
нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил
издаден процесният електронен фиш Серия К № 6238404/2022 г., с който на В.
П. М. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева
за извършено в условията на повторност административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на
движение в населено място с 32 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (18.07.2022 г.), мобилна система
„***” № *** е преминала последваща периодична техническа проверка на
15.03.2022 г., като срокът на валидност на проверката е до 15.03.2023 г.,
включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 6238404/2022 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „***” с рег. №
***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-84-1/04.06.2024
г., ведно с протокол за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; заверено копие
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В-46, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „***”; писмо-справка от ОПП-СДВР,
ведно със снимков материал и справки от Столична община, ведно със схема
за организация на движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
4
система „***” № ***, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа
проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към процесния
електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От снимката се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 82 км/ч (след
приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
доколкото в приложения снимков материал не са посочени номер на снимка,
то не ставало ясно дали същата касае именно процесното използване на АТСС
и установяване на описаното в електронния фиш административно
нарушение. Действително, в приложената на л. 94 от делото снимка не е
посочен номер на видеоклип или номер на снимка. Това обстоятелство обаче
по никакъв начин не опорочава изготвения снимков материал, нито пък води
до невъзможност да се отнесе посочената снимка именно към извършеното от
жалбоподателя М. административно нарушение. В този смисъл в
горепосочената снимка е ясно посочено, че е заснето МПС с рег. № *** (ясно
виждащо се и на самата снимка), установена е скорост на движение от 85 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, посочена е посока на
заснемане (приближаване), датата и часа на заснемане (18.07.2022 г. в 20.27
часа), номер на АТСС и локация на заснемане. С оглед на това, съдът счита, че
по категоричен начин се установява, че посочената снимка е изготвена именно
при функциониране на процесното АТСС и заснемане на описаното в
обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с
процесния автомобил в 20.27 часа на 18.07.2022 г.
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
5
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по преписката
протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото, контролираният
пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС. Освен това, противно
на възражението на жалбоподателя, на л. 21-22 и л. 102 от делото е приложена
снимка на разположението на процесното АТСС, поради което е спазено и
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че са допуснати
нарушения при съставяне на протокола за използване АТСС. На стр. 1 от
същия ясно е посочено, че АТСС е било в режим: „С“ (статично), а не в
движение, докато е бил монтиран в служебния автомобил. Този факт се
удостоверява и от приложения снимков материал относно разположението на
АТСС и на служебния автомобил (л. 21 и л. 22 от делото), като е видно, че
АТСС е статично разположено извън служебния автомобил на СДВР.
Неоснователно е и възражението, че в протокола за използване на АТСС са
посочени като установени 41 броя административни нарушения, което не
кореспондира с разликата между номера на първото и последното статично
изображение/видеозапис. Следва да се посочи, че не всеки запис с АТСС
априори означава извършено административно нарушение по ЗДвП, като
установените впоследствие при прегледа на записите такива са били 41 броя.
Не представлява нарушение на регламентираната процедура за използване на
АТСС и отразяването в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., че се касае за автоматично прехвърляне на данните от паметта на
АТСС, доколкото е спазено изискването на чл. 9, ал .4 от Наредбата
информацията със запаметените от уреда данни да се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения. Това
обстоятелство е и изрично отбелязано в процесния протокол за използване на
АТСС. В този смисъл, съдът счита, че не са допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на протокола за използване на АТСС.
От справката от Столична община (л. 89-90 и л. 125-126 от делото) се
установява, че процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително
поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в
населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е 50 км/ч.
6
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока,
че ограничението на скоростта в описания в електронния фиш пътен участък
било 40 км/ч, а не 50 км/ч, доколкото бил поставен пътен знак „В26“,
въвеждаш допълнително ограничение на скоростта. От повторно изисканата и
приложена на л. 126 от делото схема за организация на движението на
процесния пътен участък е видно, че мястото на извършване на нарушението,
а именно гр. София, бул. „***“ до № **, се намира спрямо посоката на
движение на процесния автомобил преди пътен знак „В26“, въвеждащ
максимална скорост на движение от 40 км/ч. Това обстоятелство е изрично
отразено и в протокол за използване на АТСС, а именно, че не е имало
поставен пътен знак „В26“, действащ в зоната на заснемане с процесното
АТСС. В този смисъл възражението на жалбоподателя се явява неоснователно
и не кореспондира със събраните по делото доказателства.
На следващо място, от Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 15.03.2022 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят В. П. М. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
7
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч съгласно
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало поставени допълнителни
пътни знаци „В26“. Освен това, функционирането на мобилната видеосистема
е било при стационарно положение и при липсата на каквото и да е намеса от
страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на
действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016
г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е прието, че
след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш
при констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо
8
средство. В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилно
издаване на електронен фиш в процесния случай, се явява неоснователно.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 82 км/ч, което е със 32 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя от 50 км/ч. Неоснователно е възражението, че в
електронния фиш не е била приспадната допустимата техническа грешка от 3
км/ч, доколкото от снимката на л. 94 от делото е видно, че реално измерената
скорост на движение на процесния автомобил е била 85 км/ч, като от същата
са приспаднати 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя и в електронния фиш е
посочена установената и санкционирана скорост на движение от 82 км/ч. В
този смисъл е налице правилно приложение на материалния и процесуалния
закон, като нарушителят е бил напълно наясно, че е санкциониран за
управление на автомобила със скорост от 82 км/ч, която се явява намалена
такава след приспадане на допустимата техническа грешка от 3 км/ч.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на атакувания електронен фиш.
На първо място, неоснователно е възражението, че в атакувания
електронен фиш не е описано административното нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, вкл.
и мястото и времето на извършване на нарушението, както и посоката на
движение на заснетия автомобил. Посочването на датата на издаване на
електронния фиш не е сред изискуемите реквизити на последния. Противно
на изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, в
9
електронния фиш напълно ясно и недвусмислено е описано мястото на
извършване на нарушението, както чрез посочване на точна локация в гр.
София, така и с описание на посоката на движение на автомобила.
Неоснователно е и възражението, че в електронния фиш не било посочено
дали нарушението е извършено в рамките на населено място или извън
населено място, доколкото в последния недвусмислено е отбелязано, че
нарушението е извършено в гр. София, като е превишена въведената
максимална скорост за движение в населено място.
Действително, в електронния фиш не е посочена датата на влизане в сила
на електронен фиш Серия К № 4657948, но това обстоятелство не води до
неяснота на вмененото на жалбоподателя „административно обвинение“,
доколкото на последния по недвусмислен начин е вменено, че е извършил
процесното административно нарушение именно в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на горепосочения електронен фиш по
описа на СДВР. Дали действително е налице повторност е въпрос по
същество, който не рефлектира върху правото на защита на санкционираното
лице и възможността му да организира защитата си по делото. В този смисъл
не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
непосочването в електронния фиш на квалификацията на административното
нарушение, за което нарушителят е бил санкциониран с предходно издадения
електронен фиш.
Неоснователно е и възражението, че не е спазен 3-месечният срок по чл.
34, ал. 1 ЗАНН за издаване на електронния фиш, считано от момента на
извършване на нарушението, доколкото посоченият срок е неприложим в
случаите на издаване на електронен фиш, а е относим единствено в хипотезата
на съставяне на АУАН. Освен това, следва да се отбележи, че видно от
справката от ОПП-СДВР, електронният фиш е издаден на 16.08.2022 г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото
му на защита, а именно да посочи действителния водач на автомобила,
предвид връчването на електронния фиш повече от една година и половина
след извършване на нарушението. Посоченото възражения не кореспондира с
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а именно, че в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът на заснетото МПС може да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена
10
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В посочената
хипотеза е ирелевантен моментът на връчване на електронния фиш на
собственика на автомобила.
На последно място, неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че доколкото последният е санкциониран за наличието на
квалифициращ признак на извършеното административно нарушение, а
именно „повторност“, то е следвало да се състави АУАН и издаден НП, а не да
се издава електронен фиш. Посоченото възражение не кореспондира с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно която при нарушение,
установено и заснето с АТСС се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган. Единственото ограничение се явява изискването за
установеното нарушение да не е предвидено налагане на наказание „лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на
контролни точки, какъвто не е настоящият случай. С оглед на изложеното, в
случая правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М. чрез издаване на електронен фиш.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на В. П. М., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
именно той е собственик на автомобила и се явява
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр.
чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя в
ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, последният
правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което
действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за
извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал.
5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП следва да понесе именно собственикът на
автомобила – в случая жалбоподателят В. М.. Следва да се посочи, че
последният и до настоящия момент не е релевирал нито пред СДВР, нито
пред съда, твърдения, че друго лице е управлявало автомобила му на
процесната дата, час и място, още по-малко е индивидуализирал това лице по
смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
С оглед на това, съдът счита, че В. П. М. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
11
предвид управлението на процесния лек автомобил със скорост от 82 км/ч при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Извършеното от В. П. М. деяние е съставомерно и от субективна страна,
като е осъществено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в
този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е целял
извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост от 82
км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място с от 31 до 40 км/ч (какъвто
е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 32 км/ч),
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 400 лева. В
случая в електронния фиш наказанието е индивидуализирано в хипотезата на
чл. 182, ал. 4 ЗДвП, а именно в условията на „повторност“ по смисъла на § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП поради извършване на нарушението в едногодишен срок от
влизането в сила на електронен фиш Серия К № 4657948/2022 г. на СДВР.
Въззиваемата страна обаче не можа да докаже по безспорен начин влизането в
сила на електронен фиш Серия К № 4657948/2022 г. на СДВР, респ.
извършването на процесното нарушение в едногодишен срок от влизането в
сила на последния. Въпреки изисканите от съда доказателства, по делото не
бяха представени писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчване
на електронен фиш Серия К № 4657948/2022 г. на В. П. М.. В приложената на
л. 108 от делото справка от ОПП-СДВР се твърди, че същият е връчен на
02.07.2021 г. и не е бил обжалван, но не могат да се представят доказателства
за неговото връчване. Следва да се отбележи, че направеното отразяване в
АИС на датата на връчване на електронен фиш Серия К № 4657948/2022 г. не
представлява годно доказателство в тази насока. С оглед на това, следва да се
приеме, че електронен фиш Серия К № 4657948/2022 г. на СДВР не е бил
редовно връчен на В. М., поради което и не е влязъл в сила към датата на
извършване на процесното административно нарушение. Нещо повече, дори и
да се приеме, че същият е редовно връчен на 02.07.2021 г., 14-дневният срок за
обжалването му е изтекъл на 16.07.2021 г. (петък, работен ден), поради което и
последният е влязъл в сила на 17.07.2021 г., а не на 19.07.2021 г., както е
посочено в справката АИС на СДВР. Процесното административно нарушение
12
обаче е извършено на 18.07.2022 г. или след изтичане на едногодишния срок,
посочен в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Предвид на това, същият не може да
обуслови повторността на настоящото административно нарушение, поради
което и атакуваният електронен фиш следва да се измени в санкционната си
част, като В. М. бъде санкциониран с наказанието, предвидено за основния
състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер
на 400 лева. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 3767 от
08.06.2023 г. по КАНД № 3090/2023 г. по описа на АССГ, XII-ти касационен
състав, Решение № 108 от 04.01.2024 г. по КАНД № 9918/2023 г. по описа на
АССГ, XXII-ри касационен състав, Решение № 217 от 08.01.2024 г. по КАНД
№ 8808/2023 г. по описа на АССГ, XII-ти касационен състав и т.н.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е предвидено изрично
правомощие на съда в тази насока, когато се установи, че са налице основания
да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл
са и задължителните указания по приложение на закона, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС.
Доколкото в случая не е налице изменение на обстоятелствата на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение, а единствено отпада
квалифициращият признак повторност, то е налице приложение на закон за
по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението. С оглед на всичко гореизложено, на основание чл. 63, ал. 7, т.
1 и т. 2 ЗАНН атакуваният електронен фиш следва да се измени, като се
преквалифицира извършеното административно нарушение от предвидения
квалифициран състав на повторност по чл. 182, ал. 4 ЗДвП в такова по
основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на В. М. се определи
предвидената в посочената разпоредба санкция - „глоба“ в размер на 400 лева,
поради което наложеното наказание следва да се намали от 800 на 400 лева. В
този смисъл искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на електронния
фиш се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на извършеното
нарушение, в какъвто смисъл е императивната разпоредба на чл. 189з от
ЗДвП.
13
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна, като същият следва да бъде изменен
единствено по отношение на приложимата санкционна норма, като същата
бъде преквалифицирана от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП и наложеното административно наказание „глоба“ се намали от 800 на
400 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява
неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза
на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният
административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна
или частична, на обжалваното НП, а само до изменението в санкционната му
част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към
правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В
този смисъл е и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по
описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП/електронен фиш отговорът е
отрицателен, поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
14
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Серия К № 6238404/2022 г., издаден от СДВР, с
който на В. П. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
800 лева за извършено в условията на повторност административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната
норма от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното на В. М. административно
наказание „глоба“ от 800 на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА В. П. М. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. П. М. за присъждане в негова
полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15