Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град Шумен, 13.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия адм.д. № 163 по описа за
20223г. по описа на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Наредба № 4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015г.)
Образувано е въз основа на жалба от ЗП М.Р.К.с ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат Е.Х. от САК, със съдебен адрес ***, против Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., кампания 2020 г., с
изх.№ 01-6500/554#7 от 12.05.2023г. , издаден от заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ град София. С атакувания Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г. е и в съответствие с чл.63, т.1, във вр.с чл.77, т.4,
б€в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013г. относно финансирането, уеправлението и мониторинтга на общата
селскостопанска политика, ДФЗ-РА е отказал финансова помощ и е прекратил поетия
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ по отношение на ЗП М. Р.Кяших
с УРН 222189.
В жалбата се излагат аргументи за нищожност на
оспорвания акт, доколкото с Решение № 78/30.06.2022г. по АД № 95/2022г. на ШАдмС,
оставено в сила с Решение № 4129/19.04.2023г. по АД № 7342/2022г. на ВАС, е
отменен предходен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично направление“ по ПРСР с изх.№ 01-6500/554 от 11.02.2022г., поради постановяването
му в противоречие с изискванията на чл.35 от АПК и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Сочи
се, че оспорваният акт е издаден без извършване на никакви допълнителни
действия за изясняване на релевантните факти по случая и отново не съдържа
фактически и правни основания, съставляващо неспазване на указанията на
съдилищата, обективирани в горепосочените решения. Наведени са и аргументи за
материална незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като оспорващият е
представил необходимите документи, удостоверяващи наличие на съответствие на
произведените растителни продукти с правилата на биологичното разнообразие.
Поради това е отправено искане за обявяване нищожността на обжалвания акт, тъй
като същият е постановен, без да са изпълнени указанията, съдържащи се във
влезлите в сила съдебни актове, а алтернативно – за неговата отмяна, предвид
издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и на
материалния закон.
В проведените съдебни заседания оспорващият, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител
адв.Е.Х. от САК е депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-2129/02.10.2023г.,
съдържащо аргументи по съществото на спора, въз основа на което е отправено
искане за обявяване нищожността на издадения акт, а алтернативно – за нетовата
отмяна поради противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби на АПК,
в противоречие с разпоредбите на Общностното право и при категорична липса на
мотивираност, форма и детайлна обосновка във връзка с произнасянето на органа и
неговото решение да прекрати поетия от ЗП М.Р.К.биологичен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. – кампания 2020г.
Претендира се присъждане на деловодни разноски в размер на 2010 лева, включващи
10 лева държавна такса и 2000 лева адвокатско възнаграждение.
Ответната страна - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява лично в
проведените открити съдебни заседания. Същият се представлява от главен
юрисконсулт Т. С., която оспорва основателността
на жалбата и отправя искане да бъде постановено решение, с което същата да бъде
отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Шуменският административен съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
През 2016 г. жалбоподателят
кандидатствал за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014-2020г., направление "Биологично растениевъдство" –
със Заявление за подпомагане за кампания
2016 с УИН 2705071689895 от 27.05.2016 г.
От Уведомително
писмо изх.№02-270-6500/08.12.2016 г. е видно, че същият бил одобрен за участие
по направление „Биологично растениевъдство“, с конкретно одобрени площи,
посочени в Таблица №1 към писмото, а именно: парцел 70099-298-1-1, култура
ябълки и одобрена площ 0.57 ха; парцел 70099-303-1-12, култура орехи и одобрена
площ 0.99 ха; парцел
70099-303-1-11, култура орехи и одобрена площ 0.92 ха; парцел 70099-62-1-3,
култура орехи и одобрена площ 0.85 ха; парцел 70099-290-1-1, култура орехи и одобрена площ 1.14 ха;
парцел 70099-62-1-2,
култура орехи и одобрена площ 2 ха.
М.Р.К.подал и
Заявления за подпомагане за кампания 2017 г. с УИН 2719061796943, за кампания
2018 г. с УИН 2714061802048, за кампания 2019 г. с УИН 2705061907483 и за
кампания 2020 г. с УИН 2715062013886. Към всяко от подадените заявления той
приложил Договор за контрол и сертификация, а към заявленията за подпомагане за
2019 г. и 2020 г. и Сертификати за съответната година, с приложени към тях
Сертификационни писма за всички одобрени площи за подпомагане.
С писмо
изх.№02-270-6500/2591 от 17.09.2020 г., връчено лично на оспорващия на
16.10.2020 г., същият бил уведомен, че кампания 2020 г. се явява пета година от
ангажимента по направление „Биологично растениевъдство“, поради което и
съгласно чл.39, т.1, б.“а“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., подпомаганите лица са длъжни
да представят копие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологично производство, най-късно до 30 ноември на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаване на първото одобрено заявление за
подпомагане по съответното направление. В писмото било посочено и съдържанието
на сертификата или писменото доказателство. Указано било, че при неспазване на
посочените изисквания, ДФЗ-РА има право да прекрати ангажимента по съответното
направление на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., както
и да претендира възстановяване на получената до момента финансова помощ по това
направление на основание чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.
Въз основа на това
писмо, със Заявление вх.№02-271-6500/240 от 21.10.2020 г. (л.117 от АД
95/2022г.) жалбоподателят представил на органа Сертификат №BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020 г. и валиден от
30.09.2020 г. до 30.09.2021 г., и Сертификационно писмо към Сертификат
№BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020 г. и валиден от 30.09.2020 г. до
30.09.2021 г.
С писмо
изх.№02-270-6500/240 от 24.03.2021 г. (л.133 от АД № 95/2022г.), връчено лично
на жалбоподателя на 29.03.2021 г., същият бил уведомен на основание чл.40 от
Наредба №4 от 24.02.2015
г., че при извършването на административна проверка за спазване на поет
ангажимент с направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. е установено, че представеният Сертификат
№BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020 г. и сертификационното писмо към
него, не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4 от
24.02.2015 г., а именно всички парцели да са преминали периода на преход. В
Приложение №1 към писмото били посочени резултатите от проверката, съгласно
която за кампания 2020 г. по отношение на парцел 70099-298-1-1 с площ от 0.57 ха
не е предоставен сертификат.
Несъгласен с
направените констатации, жалбоподателят подал възражение вх.№02-271-6500/240 от
21.04.2021 г.(л.135 от АД 95/2022г.), в което посочил, че съгласно Констативен
протокол № 0002286 от 21.09.2020 г. на БАБХ и МЗХ са спазени всички изисквания
по мярка 11 “Биологично производство“, а съгласно Доклад от инспекцията на
Агенцията за биологична сертификация, не са налице несъответствия по посочената
мярка 11 и са спазени всички изисквания на Регламент /ЕО/ № 834/2007г.,
Регламент /ЕО/ № 889/2008г. и Наредба № 1 от 07.02.2013г. Посочил също, че към
всяко заявление е предоставял и съответния сертификат. Цитираните във
възражението докуенти били приложени към същото (л.136-141 от АДЗ 95/2022г.)
С уведомление
изх.№01-6500/6057 от 21.12.2021 г., връчено лично на 04.01.2022 г., жалбоподателят
бил уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК за откриване на производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за
кампания 2020 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично
растениевъдство“.
С Възражение
вх.№01-6500/6057 от 13.01.2022 г. (л.57 от АД 95/2022г.) М.Р.К.посочил, че
винаги е изпълнявал дадените указания по мярката и е представял изисканите
документи, както и произведените растителни продукти са изцяло със статут
биологичен, което се установява и от представения Сертификат
№BG-BIO-17-095-С-05, издаден на 20.09.2021 г. и валиден от 20.09.2021 г. до
20.09.2022 г. и Сертификационно писмо към Сертификат №BG-BIO-17-095-С-05,
издаден на 20.09.2021 г. и валиден от 20.09.2021 г. до 20.09.2022 г., приложен
към заявление за подпомагане за кампания 2021 г. Сертифициращият орган
извършвал ежегодни инспекции, при които не е имало никакви забележки и били
издавани съответните сертификати.
С Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 «Биологично земеделие» от
ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх.№01-6500/554 от
11.02.2022 г., издаден на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. и в съответствие с чл.63, т.1, във връзка с чл.77, т.4, б.в от
Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, Заместник изпълнителният директор на ДФ «Земеделие», гр.София отказал
финансова помощ и прекратил поетия от жалбоподателя ангажимент по направление
«Биологично растениевъдство». За да постанови този резултат, административният
орган посочил, че съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.,
подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3, са длъжни до
30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от
подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът
следва да удостоверява произведена биологична продукция. А според § 1, т.7 от
ДР на Наредба №4 от 24.02.2015 г.,
„сертификат" или „писмено доказателство“ е документ, издаван от
контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и
отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №834/2007 и на Регламент
(ЕО) на Съвета №889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство
е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО)на Съвета
№889/2008. Посочено е също, че съгласно чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета
№889/2008 г., за да се считат растенията и растителните продукти за биологични,
разпоредбите за производството трябва да се прилагат върху земеделските площи в
преходен период най-малко две години преди сеитба или при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти. Съгласно чл.48, ал.9 от Наредба №5 от 3.09.2018 г. за прилагане на
правилата за биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица,
контролиращото лице издава документ по смисъла на чл.29, §1 от Регламент (ЕО)
834/2007 г. на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор
за контрол и сертификация, като документът трябва да отговаря на посочените
изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008 г., както и да
съдържа произведена продукция, т.е. от 2018 г. приложимото национално
законодателство предвижда в документа да се посочва количеството на
произведената земеделска продукция. В съответствие с изискванията на чл.29 от
Регламент № 834 от 2007г. контролните органи предоставят писмени доказателства
на всеки оператор, който е обект на техния контрол и който отговаря на
изискванията на настоящия регламент в областта на своята дейност. Административният
орган заключил, че от цитираните законови норми следва изискването всички
одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена
продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички
площи, като същото е съществувало при възникване на многогодишния ангажимент,
доколкото това задължение произтича от регламента. Посочил, че бенефициентът е
предоставил документ, който не отговаря на изброените по-горе условия всички
одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички
площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на
документа.
Актът за
прекратяване на биологичен ангажимент изх.№ 01-6500/554 от 11.02.2022г. бил
връчен на оспорващия на 01.03.2022 г. Несъгласен със същия, М.Р.К.го оспорил
пред Административен съд-гр.Шумен, който с Решение № 78 от 30.06.2022г. по
адм.д.№ 95/2022г. по описа на ШАдмС го отменил като незаконосъобразен и
изпратил преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-гр.София за ново
произнасяне. За да постанови този правен резултат съдът посочил, че Актът е
издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но не притежава
всички изискуеми от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, доколкото от изложените в
същия мотиви не може да се установи по еднозначен начин фактическото основание
за формиране на властническото волеизявление. Прието е и, че Актът е издаден
при съществено нарушение на изискванията на чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК,
доколкото жалбоподателят, макар и уведомен за инициираното административно
производство, не е могъл да разбере какво конкретно неизпълнение на задължение
е довело до прекратяване на биологичния ангажимент, а освен това не са били
обсъдени направените от него възражения.
Решение № 78 от
30.06.2022г. по адм.д.№ 95/2022г. по описа на ШАдмС било оставено в сила с
Решение № 4129 от 19.04.2023г. по адм.д.№ 7342/2022г. по описа на ВАС, за което
заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА бил уведомен с писмо изх.№ 95/2022г.
от 24.04.2023г. по описа на ШАдмС.
В изпълнение
указанията на съда, обективирани в Решение № 78 от 30.06.2022г. по адм.д.№
95/2022г. по описа на ШАдмС, на 12.05.2023г. административният орган издал нов
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания 2020г. В същия е посочено, че в
резултат на извършените административни проверки за спазване на поет биологичен
ангажимент е установено, че ангажиментът на М.Р.К.по направлението е започнал
от кампания 2016 г. и крайният срок за предоставяне на документ по чл.33, ал.1,
т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. бил до 30.11.2020г., съгласно чл.39,
ал.1, б.“в“ от с.н. Поради това ДФЗ-РА е открил производство по прекратяване на
многогодишния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ поради неизпълнение
на задълженията по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., а именно –
неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5. Счетено е, че
представените от ЗП документи, включително сертификационно писмо към Сертификат
с № BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020г., не отговарят на изискванията
на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. всички парцели да са
преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на
издаване на документа, тъй като от представения документ е установено, че
парцел с № 70099-298-1-1 с култура „ябълки“ с площ 0,57 ха е в състояние на
преход и няма добита земеделска продукция. Именно по тази причина ДФЗ е
инициирал откриване на производство по издаване на административен акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Представеният от оспорващия с писмо с вх.№ 01-6500/6057#1 от 13.01.2022г.
Сертификат с № BG-BIO-17-095-С-05, издаден на 20.09.2021г. и сертификационно писмо към него, издадено на
21.10.2021г. от „Агенция биологична сертификация“ ЕООД сочел, че парцел с №
70099-298-1-1- с култура „ябълки“ е вече с произведена биологична продукция, но
същият е издаден една година по-късно от срока, регламентиращ продоставянето на
този документ на основание чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. – до
30 октомври на петата година от поетия ангажимент, който започва да тече от
подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление. Посочено е, че представените от оспорващия допълнителни документи
не променят направените констатации.
Административният
орган е извършил подробен анализ на разпоредбите на чл.33, ал.1, т.2 и § 1, т.7
от Наредба № 4 от 24.02.2015г., чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008г.,
чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата за
биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за
контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както
и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Въз основа на същите
е извел извод, че изискването всички одобрени площи да са преминали периода на
преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникването на
многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтича от регламент,
който е общоприложим акт, задължителен за всички държави-членки на ЕС. Поради
това представеният от оспорващия документ не отговаря на условията всички
одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена
земеделска продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на
издаването на документа. Предвид това и на основание чл.15, ал.3, т.3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. и в съответствие с чл.63, т.1, във вр.с чл.77,п
т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, с
процесния Акт е отказана финансова помощ и е прекратен поетия ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“. Посочено е също, че неразделна част
от Акта е Приложение № 1, в което е документирано, че по отношение на
парцел с № 70099-298-1-1 с култура
„ябълки“ с площ 0,57 ха на 24.08.2022г. за кампания 2020 г. няма предоставени
сертификати за цялата площ от 0,57 ха, удостоверяващи произведени биологични
растителни продукти.
Актът е връчен на жалбоподателя
лично на 19.05.2023г., който го е оспорил пред АдмС град Шумен с жалба,
депозирана чрез административния орган, на 31.05.2023г.
В хода на проведеното
съдебно производство са изискани и приложени материалите по адм.дело №
95/2022г. на ШАдмС и адм.дело № 7342/2022г. на ВАС.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, издаден ана
12.05.2023г., с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от
жалбоподателя ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2020 г. Този Акт
засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради
което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу
него е депозирана в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, доколкото
актът е връчен на 19.05.2023г., а жалбата срещу него е подадена на
31.05.2023г., поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.20, т.2 и т.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие" организира и ръководи дейността му и го представлява.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
Фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, респективно я
представлява. По силата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. На този орган, според чл.10, т.7 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие", е предоставено правомощието да взема решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е и мярка
11 "Биологично земеделие" направление "Биологично растениевъдство"
от ПРСР за периода 2014-2020 г. По силата на чл.20а ,ал.3 и ал.4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на РА може да делегира със заповед част от
предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на
административни договори и/или за издаване на административни актове по чл.12, ал.7 на заместник изпълнителните директори; както и правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Въз основа на цитираните разпоредби и като
съобрази, че оспореният Акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с делегирани правомощия от изпълнителния директор
съгласно Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 г., съдът приема, че Актът е издаден
от компетентен административен орган, при условията на валидно делегирани
правомощия.
Оспореният акт за
прекратяване на биологичен ангажимент е издаден в изискуемата писмена форма и
при спазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Противно на становището на
жалбоподателя, съдът приема, че в същия са изложени фактическите и правните
основания за неговото постановяване, кореспондиращи с останалите доказателства,
представени с административната преписка. По-конкретно, в Акта за прекратяване
на биологичен ангажимент е посочено, че ангажиментът по направлението на
жалбоподателя е започнал от кампания 2016г. и 2020г. се явява петата година от
поетия ангажимент, поради което съгласно чл.39, ал.1, б.“в“ от Наредба № 4 от
24.02.2015г. до 30.11.2020г. ЗП е следвало да представи документ по чл.33,
ал.1, т.2 от с.н. Посочено е също, че в ДФЗ е открито производство по
прекратяване на многогодишния ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие“
поради неспазване на задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., а именно - неспазване условията на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като предоставения от ЗП
Сертификат № BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020г. и сертификационното
писмо към него не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4
от 2015г., вр. § 7 ДР на Наредбата, вр. чл. 36 от
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 г. ( предвид чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от
3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица), всички парцели да са преминали периода на преход и да
е произведена земеделска продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане на всички парцели, в годината на издаването на документа и
по-конкретно – от представения документ е установено, че парцел с №
70099-298-1-1 с култура „ябълки“ с площ 0,57 ха е в състояние на преход и няма
добита биологична продукция.
Посочено е как се
извършва административната проверка на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015г. - като геометриите
на парцелите от последната година се пресичат географски със слой обединена
геометрия на парцелите с предоставен сертификат.
Конкретните данни
от проверката се съдържат в Приложение № 1 към писмото, представляващо
неразделна част от уведомителното писмо, като от него е видно, че данните
касаят декларираната от ЗП площ от последната година от 6,47 ха (площ, която
кореспондира със заявената площ за 2020 г. от ЗП по направленията и дейностите
от Мярка 11 "Биологично земеделие" в Таблица за заявените
площи-приложение към Заявление за подпомагане 2020 г. от 15.05.2020 г.,
подадено от ЗП с УРН 222189, в което е заявена за подпомагане и Мярка 11), при
площ на пресичане със слой "Обединена геометрия на парцелите с предоставен
сертификат" от 5,90 ха.
Данните в писмото
на ниво парцели сочат, че за процесната кампания проблемен е парцел 70099-298-1-1-
с площ 0,57 ха, заявен по Мярка 11 „Биологично растениевъдство“, с култура
ябълки, за чиято площ не са предоставени сертификати за за произведени биологични
продукти (ха), като тази площ, визуализирана географски, не попада в
обединената геометрия на парцелите с представени сертификати.
В мотивите на Акта
е разяснено, че според представените сертификат и сертификационно писмо към
него за петата година от поетия ангажимент, този парцел е в преход и няма
добита биологична продукция, което е послужило като основание за иницииране на
административното производство за прекратяване на биологичния ангажимент по
мярка 11 „Биологично растениевъдство“. Описаните фактически констатации
кореспондират на посочените правни такива за прекратяване на производството, а
именно – на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и поради
допуснато нарушение на чл.33, ал.1, т.2 от с.н., изискващ до 30 октомври на
петата година на ангажимента за прилагане на мярка № 11 „Биологично земеделие“
подпомаганите лица поне веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство, за съответствие на произведените от тях растителни продукти с
правилата за биологичното производство, като сертификатът да удостоверява
биологична продукция.
Въз основа на
всичко изложено съдът приема, че Актът притежава конкретни фактически основания
за неговото издаване, които кореспондират с описаните като нарушени нормативни
разпоредби, поради което обективираното в него волеизявление не страда от порок
във формата по смисъла, вложен в чл.146, т.2 от АПК.
Обжалваният акт е
издаден при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същият е бил постановен, след като
оспорващият е бил уведомен за инициираното срещу него административно
производство, в унисон с изискването на чл.26, ал.1 от АПК, предоставена му е
била възможност да представи възражения, както и да ангажира доказателства,
като наведените от него възражения, респективно представените от ЗП
доказателства са подробно обсъдени в атакувания индивидуален административен
акт. Този извод не се променя от факта, че както уведомлението по чл.26, ал.1
от АПК, така и възможността за депозиране на възражения, са осъществени в хода
на първоначалното административно производство, приключило с издаване на Акт
запрекратяване на биологичен ангажимент от 11.02.2022г., впоследствие отменен
от съда, тъй като това обстоятелство не променя факта, че на лицето е осигурена
възможност да участва в проведеното административно производство. От друга
страна, основание за отмяна на ИАА не са всички нарушения на
административнопроизводствените правила, а само тези от тях, които са довели до
вероятност за неистинност на установените в хода на административното
производство факти и които, ако не са били допуснати, биха довели до
властническо волеизявление с друго съдържание. В конкретния случай категорично
не са налице процесуални пропуски на административния орган, които да са
повлияли върху съдържанието на властническото волеизявление, поради което дори
и да се приеме, че такива са допуснати, те не могат да се квалифицират като
съществени. Освен това, в хода на съдебното производство оспорващият е имал
възможност да обори констатациите на административния орган в същия обем и със
същите последици, както и в административното производство, но по повод
съдебното обжалване на Акта за прекратяване на биологичен ангажимент от 12.05.2023г.
не са ангажирани доказателства, оборващи направените в същия фактически
установявания и правни изводи.
Съдът намира за
неоснователни доводите на оспорващия за
нищожност на обжалвания акт поради издаването му при неспазване на дадените от
съда указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и изискванията за форма. Действително,
в решението по АД № 95/2022г. първоинстанционният съд е обосновал, че
обжалваният пред него акт е издаден при неспазване на изискванията за форма и
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
по чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, но както беше отбелязано по-горе, обжалваният по
настоящото дело Акт за прекратяване на биологичен ангажимент е издаден в
съответствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и адресатът му не е бил
лишен от възможността да разбере фактическите и правни основания, довели до
постановеното властническо волеизявление. Нарушенията на чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК при издаване на предходния Акт за прекратяване на биологичен ангажимент,
отменен с решението по АД 95/2022г. на ШАдмС, касаят издаването на въпросния
Акт и същите произтичат от факта, че в самия Акт липсват посочени по
непротиворечив начин фактически и правни основания за издаването му, явяващо се
пречка да се установи спазването на цитираните по-горе
административнопроизводствени правила. Този извод следва и от мотивите на ВАС,
обективирани в Решение № 4129/19.04.2023г. по адм.д.№ 7342/2022г., постановено
по повод касационното обжалване на решението на ШАдмС, според които, „при
липсата на конкретни фактически основания за постановяване на акта правилно и
обосновано е прието, че в случая същият е постановен в нарушение на
изискванията на чл.35 от АПК – без да са изяснени в пълнота фактите и
обстоятелствата от значение за случая“.
Атакуваният Акт е издаден и при съблюдаване на материалния закон и неговата
цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ( в приложимата редакция ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни:
1. Да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията; 2. До 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; 3. Документите по т. 2 удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4.Според правилото на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., контролиращите лица въвеждат всяка година данни за състоянието на парцелите, пчелните семейства и животни в електронната система по чл. 49 към последната дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г.
В конкретния случай с придружително писмо вх.№ 02-271-6500/240 от 21.10.2020 г. (л.117 от АД № 95/2022г.) оспорващият е предоставил Сертификат с № BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020г., валиден от 30.09.2020г. до 30.09.2021г., според който в резултат на последната инспекция с дата 31.08.2020г., статусът на продукта е „биологичен, в преход“. От приложеното Сертификационно писмо към въпросния сертификат, също издадено на 30.09.2020г., се установява, че един от подпомаганите общо шест парцела, а именно - парцел с № 70099-298-1-1, находящ се в с.Студеница, общ.Хитрино, обл.Шумен, с декларирана площ 0,57 ха с култура "ябълки", е в период на преход, с начало на прехода – 17.08.2018г. Т.е. от представените от самия жалбоподател документи се установява, че през петата година от поетия от него ангажимент един от подпомаганите парцели е продължавал да бъде със статус „в преход“ и от него не е произведена биологична продукция, респективно се установява, че по отношение на този парцел не е представен сертификат или писмено доказателство, удостоверяващо спазването на изискването до 30 октомври на петата година от ангажимента да бъде представен сертификат или писмено доказателство по смисъла на § 1, т.7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015г., удостоверяващ, че всички парцели (вкл. и въпросния), са в биологичен статус и от тях е произведена биологична продукция.
Т.е. от въпросните документи, издадени от контролиращото лице „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД е видно, че процесният парцел с № 70099-298-1-1, находящ се в с.Студеница, общ.Хитрино, обл.Шумен, с декларирана площ 0,57 ха с култура "ябълки", е в преход, респективно не е подготвен за реализиране на биологична продукция през петата година от ангажимента и от същия не е произведена биологична продукция, каквото е изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2015г. (в сертификационното писмо е описано, че през 2020г. са произведени 180 кг ябълки със статус „В преход“ и въпросният парцел е единственият, засаден с такава култура). Това от своя страна обосновава и наличието на нарушение на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 от 2015г., доколкото представените през 2020г. от ЗП сертификат и писмено доказателство (сертификационно писмо) по смисъла на § 1, т.7 от ДР на с.н. не удостоверяват, че всички парцели, подпомагани по мярката, са със статус „биологичен“, респективно от всички парцели е добита биологична продукция.
Горното обосновава наличието на предпоставките на приложената от административния орган разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в актуалната за казуса редакция, според която Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4 от 24.02. 2015г. Този извод следва и от разпоредбата на чл.63, т.1, във вр.с чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, приложим съгласно чл.77, т.4, б.“в“ от същия регламент, предвиждащ при установяване, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, същият да бъде изключен от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.
В допълнение следва да се посочи, че обосновано административният орган е счел за неотносимо към казуса обстоятелството, че с Възражение вх.№ 01-6500/6057#1/13.01.2022г. (л.57 от АД № 95/2022г.), оспорващият е представил Сертификат с № BG-BIO-17-095-С-05, издаден на 20.09.2020г., валиден от 30.09.2021г. до 30.09.2022г., както и сертификационно писмо към него, издадено на 21.10.2021г., удостоверяващи, че в резултат на последната инспекция на 13.09.2021г. е установено, че всички заявени от оспорващия парцели са със статус "биологичен" и от тях е произведена биологична земеделска продукция – 300 кг орехи и 700 кг ябълки – биологична продукция, тъй като тези документи не опровергават извода, че до 30 октомври на петата година от поетия ангажимент подпомаганото лице е получило най-малко веднъж сертификат или писмено доказателство за съответствие на всички заявени парцели с биологичното производство, респективно за произведена от всички парцели биологична продукция.
Що се отнася до
представените от оспорващия с Възражение вх.№ 02-271-6500#2/240 от 21.04.2021г. (л.135 от АД № 95/2022г.) Констативен
протокол № 0002286 от 21.09.2020г., изготвен от служители на БАБХ и МЗХ, както
и Доклад от извършена проверка за спазване правилата за добра земеделска
практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници
към КП № 0002286 от 21.09.2020г., сочещи, че е спазил всички изисквания по
мярка 11 "Биологично производство" и торенето през 2018г. е само с
разрешени за биопроизводството препарати за растителна защита, обосновано
административният орган е отхвърлил относимостта на тези документи към казуса,
тъй като цитираните по-горе правни норми изискват наличие на сертификат или
писмено доказателство по смисъла на § 1, т.7 от ДР на Наредба № 4 от 2015г., а
именно документ, издаден от контролиращо лице на всеки производител или
преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на
Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята
дейност, което контролиращо лице в случая е "Агенция за биологична
сертификация" ЕООД съгласно Договор за контрол и сертификация № 069 от
29.12.2015г. и Анекс от 28.12.2018г. към същия, респективно единствено
издадените от този правен субект сертификати и писмени доказателства отговарят
на изискванията на § 1, т.7 от ДР на Наредба № 4 от 2015г.
Що се отнася до
приложения на л.139 от АД № 95/2022г. на ШАдмС Доклад за инспекция, издаден от
„АБС“ЕООД – т.е. от контролиращото лице, следва да се отбележи, че и този
документ не променя обективираното в оспорения Акт властническо волеизявление,
защото в същия се говори за липса на несъответствие с иозискванията на
Регламент (ЕО) № 834/2007г., Регламент (ЕО) № 889/2008г. и Наредба № 1 от
07.02.2013г., но не се коментира статутса на парцелите, подпомагани по мярка
11. Нещо повече, въпросният документ, освен, че не е датиран, обсъжда „актуална
Анкетна карта и анкетни формуляри за отглежданите култури през стопанската
2017-2018г.“, което обуславя извод, че този документ изобщо не е отнася до
статуса на обсъжданите парцели през 2020г.
Въз основа на
изложеното съдът приема, противно на релевираните в жалбата възражения,
оспореният в настоящото съдебно производство Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент е издаден от компетентен административен орган, съдържа
фактически и правни основания за неговото издаване /в този смисъл Решение № 5877/05.06.2023 г., постановено по административно
дело № 10381/2022 г. по описа на ВАС/, като при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Актът е издаден при съблюдаване на материалноправните разпоредби, визирани в
чл.15, ал.3, т.3, във вр.с чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 2015г.,
поради което жалбата срещу същия е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което
оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – град
Шумен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Р.К., с ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., кампания 2020 г., с изх.№ 01-6500/554#7
от 12.05.2023г. , издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, град София.
ОСЪЖДА М.Р.К.с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 200 /двеста/ лева разноски по
делото.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14
дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във вр.с чл.137 от АПК. Жалбата се подава чрез Административен съд-град
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: