№………./12.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1982 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР(чл.
365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ) по реда на чл. 376 ГПК.
Приети са за разглеждане обективно съединени искове на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Твърдишки проход
№23, ет.3, офис 10-11, представлявано от
управителя Каталина-Кристиана Драгои, чрез адв. М. (АД Волф Таис) служебен адрес ***, Офис Парк
ЕКСПО 2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258,
сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия, чрез адв. Т. ( АД”Величков, Желязков и партньори”) служ. адрес гр.
София, ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган
от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор
Иван Йончев, чрез ю.к. П., както следва:
1. за присъждане
на остатъци от начислена цена за
продадена през 2016г, но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над
2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за
нетно специфично производство над 1907 до 2139 квч, а именно:
·
29 216.15лв, като остатък по Дебитно известие
№ 87/30.11.2016г. към Фактура № 83/12.10.2016г. за горница над цена за излишък
на произведени количества през м. СЕПТЕМВРИ 2016
·
168 153.35 лв, като остатък по Дебитно
известие № 88/30.11.2016г. към Фактура № 84/14.11.2016г. за горница над цена за
излишък на произведени количества през м. ОКТОМВРИ 2016
2. за присъждане
на обезщетение за забавено плащане
на същите суми за период от 1.01.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от
получаване на платежните документи) до 02.12.2019г. (предявяване на
претенциите), а именно:
·
8626.84лв върху главницата за м. СЕПТЕМВРИ 2016
·
49 652.03лв върху главницата за м. ОКТОМВРИ 2016
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на
искова молба на 02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга по банкова
сметка *** „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД с IBAN ***.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за произведена ел. енергия от възобновяем източник,
чрез собствената му вятърна централа в землища на с. Храброво и с. Карвуна, общ. Балчик с
обща инсталирана мощност от 4.000 kW, която била изкупена по договор №
195/24.02.2012г от краен снабдител, но
останала незаплатена до пълния размер на преференциални административно
определяни цени, въведени от държавен регулаторен орган като две специфични
тарифи (с Решение Ц-18/20.06.2011г. на
ДКЕВР), прилагани последователно според продължителността на работата на
централата. Позовава се на изменение на нормативното регулиране на този
специфичен пазар, въведено с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ, като дотогава нелимитирано
по обем задължение за обществения доставчик да изкупи произведената от вятърна
централа енергия, е било ограничено до изкупуване по завишените цени на
определени количества („нетно специфично производство“ или НСП), а съответно
остатъкът от производството, доколкото не е договорено с други клиенти, е
следвало също да се изкупува, но на цена за излишъци на балансиращия пазар.
Твърди, че новия критерий за обема на преференциалното производство (определен в
пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) не е бил надлежно въведен в отношенията между страните,
тъй като Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР било отменено като
незаконосъобразно по реда на инстанционен контрол, като понастоящем с поредица
от нови решения, регулаторът довършва административните производства, като
издава нови актове, заменящи отменените части, но конкретно по т.2, отнасяща се
до цените по Решение Ц-18/20.06.2011г. няма новопостановено решение. Счита, че в процесния период е липсвало
каквото и да е установено НСП и съответно двете ценови тарифи са прилагани от
производителя правомерно, тъй като критерия за продължителността на работа
зависи от непостоянни и непрогнозируеми величини (метеорологични условия и
наличие на вятър) и съответно производството не може да бъде свързано само с
една от двете диференцирани тарифи.
Ищецът счита, че първоначалната цена се отчита ако централата не успее да
работи над 2250 часа годишно поради недостатъчен първичен ресурс на възобновяемия
източник. Ако обаче ресурса позволи работата да бъде продължена, за
изкупуването се прилага следващата тарифа, така както е било установено в
практиката на страните. Сочи, че ответникът неоснователно отказва да прилага
цени по втората тарифа след достигане на първия праг на НСП по отмененото
решение на ДКЕВР до достигане и на втория праг преди да премине към прилагане
на цени за излищъци. Именно тази разлика в цените като остатък над получено
плащане по първа тарифа, ищецът претендира като дължимо парично изискуемо
вземане за преференциална нормирана цена по двете процесни фактури. Тъй като
купувачът е отказал плащанията по фактурираната доставка, изпаднал в забава с
изтичане на договорения падеж на отложено плащане, поради което производителят
претендира и дължимо обезщетение в размер на законната лихва.
В писмени бележки пълномощникът на ищеца адв.
Темников поддържа доводите за приложимост и на двете ценови тарифи без
ограничение от достигане на неопределено към този момент количество на нетно специфично производство
от един производител в рамките на една календарна година. Акцентира върху
отмяна на административния акт, въвеждащ ограничителен обем и установената в
практиката на административните съдилища теза за липса на възможност за
повторно издаване на такъв акт със същото съдържание и липсата на основание за
разграничаване на производителите по стабилен критерий. Пледира за прилагане на
договорената методика за разплащане, като съответна и на новата законова уредба
без установен лимит на изкупуваните количества, респективно за уважаване на
претенциите по допълнително фактурираните цени в цялост.
Насрещната страна
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, и помагачът „Национална електрическа
компания”ЕАД, излагат сходни доводи,
основани на целта на ограничителна регулация в чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и
спрямо действащи договори, сключени по-рано. Считат, че нормата, предназначена
да уреди отношения между всички участници на регулирания пазар, с цел еднакво
третиране на всички производители и обществения доставчик, вторично изкупуващ
същата енергия от договарящия с производителите краен снабдител, дерогира като
императив волята на страните. Лицензиантите (краен снабдител и обществен
доставчик) сочат, че разделянето на цените на две групи е наложено от
различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за различните
производители, като в зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра
в различни региони на страната, е прието, че в едната зона генераторите могат
да работят ефективно не повече от 2250 часа годишно, а в другата зона работата
надхвърля тези пълни годишни часове.
Позовават се на установителен характер на акта за определяне на
конкретното измерение на обема от производството, специфично за двете групи
производители и произтичане на ограничението от самия закон, а не от отменения
акт, който само е пояснявал конкретна уредена в закона хипотеза. Тълкуват
нововъведения законов лимит НСП като средство за гарантиране на приход на
производителя, съответен на заложената при определяне на преференциалните
завишени цени норма на възвращаемост на стимулираната от държавата инвестиция
на два типа производители и налагащ разделното им третиране, потвърдено както в становища на
органа, регулиращ пазара така и в поредица от актове, заместващи съответно
отменени части от решенията фиксиращи точен обем на количеството, подлежащо на
изкупуване по преференциални цени.
Ответникът чрез
адв. Т. поддържа доводите си по съществото на спора в писмени бележки, като
аргументира тезата си въз основа на безспорните факти по заплащане на
фактурирано производството по първа
преференциална тарифа до достигане на ограничението от 1907 квч., приложимо за
тази ценова категория според изисквания на закона. Позовава се на установена практика на
съдилищата, отричаща възможността за последователно прилагане на различните
тарифи. Като сочи, че едва след установяване на нови размери на НСП би
възникнало и основание за прилагане на друга цена над първоначално изкупения
обем производство, моли предявената претенция за заплащане на цена над
получената от производителя за излишъци,
да бъде отхвърлена.
В писмено
становище по същество, юрисконсулт на помагача поддържа тезата на ответника за
неоснователност на исковете, като акцентира върху законовото ограничение, което
изисква установяване от КЕВР на
конкретен размер на НСП за всяка от цените за изкупуване на произведена
енергия и съответно изключва тарифиране на цялото производство при последователно използването на двете
преференциални цени от един и същ производител за една календарна година.
Страните са предявили
и насрещни искания за определяне на разноски по настоящото дело, като са
индивидуализирали претенции в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК, приложени към писмените им
бележки.
Предварителните
въпроси и допустимостта на иска, са били
разрешени в нарочно определение № 260315/04.08.2020г(л. 112). Корекция на мотивите на съда относно окончателната правна квалификация
на претенциите, както и по-подробно изложение на безспорните фактически
твърдения и доводите на страните обявени
в писмения доклад не се налага.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са
безспорни обстоятелствата обявени в писмения доклад като неподлежащи на
доказване насрещно признати факти относно договореното изкупуване на
произведена енергия от вятърна електрическа централа в землищата на с. Храброво
и с. Карвуна, общ. Балчик и изпълнението на договорите между страните, както
следва:
Ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници - вятърни електрическа
централа( ВтЕЦ) „Глобо Енерджи” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW,
присъединена към електроразпределителната мрежа по Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №
3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 след изграждането й и въвеждането й в
експлоатация през 2012г.
Ответникът като
краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е
сключил с този производител договори за изкупуване на електрическа енергия №
195/24.02.2012г. по нормативно регулирана цена, определена от ДКЕВР
с административен акт, платима ежемесечно за произведеното количество
електрическа енергия на база фактуриране на доставка през предходен месец с
отложен падеж от 15 дни след получаване
на фактурата. В чл.1 ал.3 от договора е
посочено задължение на купувача да изкупи цялото произведено количество активна
енергия(извън договорено с други клиенти, участието в балансиращия пазар и
производството за собствени нужди), като допълнително в ал. 6 е било предвидено
планиране на производството по прогнозни количества за изкупуване за цяла
предстояща година и разпределянето му по месеци, съответно ежегодно коригиране
на прогнозата (чл.11 и 12).
През процесния
период на 2016г. преференциалната цена е била определена с цитираното в
договора решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР, диференциращо три тарифи за
вятърни електроцентрали в т. 7,8 е 9,
като посочения в договора размер съответства на определената цена - 191.00
лв./MWh, без ДДС, за централи работещи до 2 250 часа. Другите цени, посочени в
това решение са посочени за изкупувани количества от производители, работещи
над 2250 часа, и от специфичен друг тип производствено съоръжение. След
промяната в регулацията на пазара с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ, с Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР, са били определени обемите (нетното специфично
производство „НСП”), в които произведената енергия подлежи на изкупуване от
обществен доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните цени, съответно
на 1907 квч за работещи до 2250 часа и
2139 квм за работещи над 2250 часа централи, като остатъка над този регулиран
обем е следвало се търгува на цени за
излишък на балансиращия пазар. Този административен акт е бил отменен по реда
на инстанционен контрол( с решение на ВАС от 04.03.2020г), като понастоящем с
поредица от нови решения, регулаторът довършва административните производства,
като издава нови актове, заменящи отменените части, но конкретно по т.2,
отнасяща се до цените по Решение
Ц-18/20.06.2011г. не е постановено решение за конкретен размер на НСП.
Няма спор, че
производството от процесната ВтЕЦ е надхвърлило нетно специфично производство
1907 квч през м. септември 2016г. и че това произведено количество е било
изкупено по фиксираната в договора цена за централа, работеща до 2250 часа.
Остатъкът над това количество, както и произведената енергия за м. октомври
2016г са били остойностени и платени по
цени за излищъци, но производителят издал допълнителни дебитни известия към
фактурите си за неполучена горница от преференциална цена за количеството до
достигане на 2 139 кмч. НСП за централа, работеща над 2250 часа.
Заплатените спорни
количества са били предоставени и съответно изкупени от обществения доставчик
„Национална електрическа компания" ЕАД, лицензиран с №
Л-147-13/17.12.2004г. на ДЕКВР на цени за излишъци за цялото производство над
1907 КВтч, като е оспорено остойностяването на полученото производство от този
производител по преференциални цени, префактурирано от ответника по
начисленията на ищеца.
При така
установеното съдът намира претенциите на ищците за неоснователни поради
следните правни съображения:
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се
регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в
обществен интерес(чл. 2 от ЗЕ). На първо място чл. 94а ЗЕ въвежда регулация на
сделките с електрическа енергия между производителите на енергия от
възобновяеми източници и крайните снабдители, като замества съществен елемент
от продажбеното правоотношение с определена по административен ред цена.
Същевременно същия основен за сектора закон подробно урежда правомощията на
регулатора на пазара и ценообразуването по сделките между различните участници
(чл. 30 ЗЕ) въз основа на общи принципи (чл. 31 ЗЕ). На второ място
специфичното производство на енергия от възобновяеми източници е
допълнително уредено със специален
закон, в съответствие с общата европейска правна рамка(Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници). Несъмнено така възприетата
уредба на този вид обществени отношения е императивна и не допуска валидно
договаряне на страните извън правилата, гарантиращи баланса и стабилното
управление на енергийна система на страната(интерес от най-висш порядък на обществения
ред) и интересите на всеки отделен гражданин да се ползва от достъпна,
качествена и безопасна енергия в съответствие със съвременните битови стандарти
(по арг. от чл.69 ЗЕ).
В съответствие с тази уредба са били сключени както договорите,
осигуряващи самото съществуване на производството на ищците, инвестирали в
производствени предприятия (присъединяване към разпределителна мрежа на
страната на проектираните и изградени от тях съоръжения на вятърни централи),
така и договорите, гарантиращи пласмента на произведената от възобновяемия
източник енергия. Това ясно е посочено от самите договарящи се, както в
преамбюлите на договорите за изкупуване, така и в отделните клаузи, с които
страните са изявили съгласие да заместват изрично уговорени параметри със съдържание,
наложено с бъдещи нормативни промени(чл. 2 ал.2, чл.16 и чл. 35). Следователно
всички аргументи, черпени от конкретно съдържание на договорите биха имали
значение само доколкото не са несъвместими с актуална позитивна правна норма,
уреждаща тези отношения.
Съдът отчита, че
при започването на електропроизводството е действал чл. 35 ал.1 и 5 от ЗАКОН за
енергията от възобновяеми източници, който предвиждал в срок от 12 години изкупуване на цялото производство по
фиксирана преференциална цена, определяна периодично от ДКЕВР по нормативни
критерии (чл. 36 ал. 3 и 3 ЗЕ). В случая такива цени са били определени с
Решение №Ц-18 от 30.03.2011 г. в два варианта на централите за вятърна
енергия,които не работят с асинхронен генератор с кафезен ротор, приложими
според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид производство
критерий „средногодишна продължителност на работа на централите“ съответно в
размер на - 191.00 лв./МВтч без ДДС, за вятърни електрически централи работещи
до 2 250 часа и 173.06/МВтч за тези, работещи над 2250 часа годишно. Именно първата от тези цени е възприета в
отношенията между страните и е прилагана за 2016г до достигане на спорното
количество през м. септември.
Промяна в
правоотношението се е наложила поради принципната промяна на регламентацията на
пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, въведена с чл. 31
ал.5 т.1 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г. Законодателят вече ограничава
преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем,
като въвежда праг („нетно специфично производство” или НСП), до който крайният
снабдител е задължен за изкупи по вече замразените за този производител
преференциални цени, а съответно остатъкът от производството, доколкото не е
договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено от
крайния снабдител и съответно доставено на обществения доставчик, но на много
по-ниските цени за излишъци на балансиращия пазар. Тъй като критерия за обема
на преференциалното производство (определен в пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) е бил
въведен именно с това изменение, до този момент не е бил прилаган в отношенията
между участниците на пазара.
Съдът изцяло
споделя предложената от ответника и помагача интерпретация на целта на тази
промяна в регулацията. Действително, промяната в ЗЕВИ е част от принципна
реформа в сектора, предприета с балансиране на цялата електроенергийна система като
последен етап преди въвеждането на пълната либерализация на енергийния пазар(
МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
№ 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то НС). Вносителят е декларирал нужда от
промяна на ценообразуването чрез коригиране на досегашния критерий, възприет от
регулатора (средногодишни часове) с
допълнителни фактори, обединени в новодефинирано понятие НСП, което да осигури изкупуването само на количествата
електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от
възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени. Така
вносителят е търсил баланса на вече наситен сектор, постижим с редуциране на
разходите на обществения доставчик(задължен до тогава да поеме цялото
производство по преференциалната цена) и косвено преразпределяне на
поносима тежест на крайните потребители.
Несъмнено такъв баланс би бил изключен, ако новата уредба не засегне адекватно
и заварените отношения. Съответно новото ограничение на прилагането на
преференциалните цени до размера на НСП пряко изключва клаузата в чл. 1 ал.3 от
процесните договори за доставка, гарантираща изкупуване на цялото сертифицирано
производство по фиксираната в договора цена. Лимитът на преференцията е
дефиниран в пар.1 т. 29 от ЗЕВИ като обем на средногодишно производство от 1 кв
инсталирана мощност съгласно решението за определяне на цената, след приспадане
на собствените нужди на производитерите и е следвало да се обяви в конкретни
измерители от регулаторния орган. В изпълнение на това задължение е издадено
отменената с решение № 3312 от 04.03.20г на ВАС по а.д. 14112/18г на 3 отд.
част от Решение на КЕВР № СП-1 от
31.07.2015г. и понастоящем няма конкретно фиксирано количество на НСП за
цената, прилагана по процесния договор.
Спорната между
страните интерпретация на новата регулация се концентрира върху въпроса относно
наличието на ограничение в обема на количествата, които следва да се заплатят
по уговорената цена, след тази отмяна на административния акт.
Тезата на ищеца за
липса на каквото и да е ограничение не може да бъде споделена. Тя е
несъвместима с целта на действащо законово ограничение, въведено в публичен
интерес. Делегирането на компетентност на административен орган се изчерпва с
оповестяване на съобразените по-рано от него обективни параметри в нов изричен
административен акт (пар. 17 от ПЗР от ЗИД на
ЗЕ от бр. 56 /2015г). Затова произнесените решения за определяне на НСП
не създават ново съдържание на елемент от правоотношението, както биха
действали актовете за определяне на самата цена, а само попълват бланкетното
съдържание на законовата разпоредба с конкретното количествено измерение,
съобразено от законодателя. Затова и всички доводи на ответника, черпени от
съдебната практика и доктрината, но относими за актове на упражняване на власт
или нова регулация са изцяло неотносими (такива са посочените тълкувателни
актове и съдебни решения относно актове по ценообразуване, чиито
гражданско-правни последици като елемент от сложен правопораждащ фактически
състав отпадат при отмяна на акта и предварителното им изпълнение остава без
основание). Отменените решения за определяне на НСП имат по-скоро тълкувателен
и пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не създават, а само
оповестяват, чрез прилагане на обратна формула, използваните при определяне на
цените точни количества на стимулирано с преференция производство. Тези актове
действат по право от момента на въвеждане на лимита, а евентуалната им отмяна
не може да заличи правните последици от нормативно установеното ограничение за
изкупуване на произведената енергия. Дори и валидни решения на регулатора да не
са издадени, законът не допуска получаване на плащания над заложената в цените
обща норма на печалба и затова няма да възникне никакво ново основание за
изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново
стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. В този смисъл доводите
за изчерпана компетентност на КЕВР и изключена възможност за произнасяне с нов
акт след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. не обслужват логически
защитата на ищеца.
Липсващото към
момента конкретизиране следва да бъде заместено с това, което е било
задължително за страните към момента на отчитане на произведената енергия,
доставена за изкупуване по процесния договор. В тази насока съдът отчита, че
административният акт за оповестяване на НСП за цените по Решение
Ц-18/20.06.2011г., е бил предварително изпълняем и е въвеждал ограничението до
обема, който действително е заплатен по преференциалната цена. Повишаване на
този обем няма към настоящия момент. До издаване на нов акт с нов по-голям обем
от вече платените количества до НПС 1907 квч, не е налице основание за търсене
на завишение на цената в размерите, претендирани от ищеца по съставените
кредитни известия.
Съдът на може да
възприеме и тълкуването за отчитане на по-високия обем НСП по втората
тарифа като действал в отношенията на
страните преди отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. Съдът констатира, че
практиката за доначисляване на по-ниската, но все пак преференциална цена за
производство над този обем е именно онзи резултат, който законодателят е целил
да осуети с въвеждането на лимити, съотвестващи на ценообразуващите критерии. В
подкрепа на това тълкуване е и становището на регулатора на пазара (прието като
официална позиция в протокол № 199/31.10.2018г на заседание на КЕВР) и
съдебната практика (мотивите, въз основа на които съдебната инстанция е отрекла
интерес на един и същ производител да обжалва акт, засягащ интересите му
едновременно като адресат на двете преференциални цени, респективно лимитите на
количествата, за които се прилага всяка от тях
в Решение № 1115 от 28.01.2019г по адм. дело № 5284/18г на ВАС, 4 отд.).
Разделянето на производителите в две
групи въз основа на първоначално предпоставения постулат на наличие на два
специфично обособени региони на ресурсите на възобновяемия източник в страната
е наложено трайно в регулацията на електропроизводството от вятър. Така още в
Решение № Ц-013/28.06.2006г. като фактор с най-голяма тежест при определяне на
изкупна преференциална цена е възприета средната годишна производителност на
генераторите, определяна за съответния производител според прогнозни пълни
ефективни часове работа, като частно от деление на цялото прогнозно
производство за една година, разделено на общата инсталирана мощност на
съответната централа. В това решение бил указан и начинът, по който всеки от
производителите следва да определя в коя от двете категории попада неговия
обект, като представи одитиран доклад от лицензирана фирма въз основа на
достатъчно представителен поне едногодишен период на измерване на ветровия
потенциал. Значимостта на този специфичен критерий е възприемана изрично, но
без да е извеждан отново и в двете ценообразуващи решения, действащи за
процесните договори, включително и в Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г., приложимо
за спорния период. Съответно и при остойностяването на НСП регулаторът следва
да съобразява различните цени за производители в различни региони, за да
постигне търсения от законодателя баланс при ограничаване на преференциално
изкупено производство, като е логично обемите при по- високите цени да са по-
малки от обемите на по-ниските цени. Затова и настоящият съд не споделя
мотивацията на състава, отрекъл разграничението на производителите(Решение №
9209 от 09.07.2020г по адм.д. 4146/19 на ВАС), тъй като различните тарифи,
налагащи и различно НСП, не са определени според неясния и непостоянен критерий
на фактически произведена енергия за определен период от технически еднакви
мощности, а според географски и климатични особености на региони от територията
на страната. Ако разликите в крайния обем продукция при равни технически данни
на производствените съоръжения се дължат само първичния ресурс и той може да се
характеризира като фактор, отчитан по статистически данни и подлежащ на научен
анализ(каквото е било изследването ат БАН на зоните с различна сила и потенциал
на вятъра) трайното групиране на централите не само е обосновано обективно, но
е и наложително за равното третиране на инвеститорите, избрали различни по
потенциал региони на производство. Ако
се допусне, че един и същи производител може да преминава от една към друга
тарифа в рамките на една и съща година, това би означавало да се наруши
заложения за съответната група икономически механизъм. Промяна в тарифирането
към по-голям обем годишно преференциално производство изисква и цялостно
префактуриране на изкупеното за годината производство към съответна по-ниска
преференциална цена. Всяко друго решение би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на
възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза
на обществото.
Още в самия
договор е залегнало прилагане само на една (по- високата) цена, т.е.
производителят се е договорил да бъде третиран като централа, работеща до 2250
часа годишно, съответно и след достигането до разрешения към 2016г съответен
обем на изкупено по тази цена производство, следва да получава само цената,
предвидена за останалите участници без преференции на пазара.
По тези
съображения следва категорично да се отрече основната теза на ищеца за липса на
каквато и да е нормативна уредба, въвеждаща лимитирането на изкупуването или
допускаща допълнително фактуриране до обем, предвиден за друг вид производител.
В заключение се
налага извода, че като е изплатил на производителя само произведено количество,
съответно на оповестено към 2016г НСП, фактурирано по преференциални цени,
приложими за централи работещи до 2250 часа годишно, ответникът е изпълнил
точно задължението си за изкупуване на гарантираното преференциално
производство и не дължи горница над тази цена за количества до 2139 КВтч., достигнати след работа над 2250 часа годишно. Следователно не е налице и каквато и да е
забава на купувача.
Съединените претенции на ищците следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
Предвид
направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ищците следва
да заплатят направените от ответника разноски по делото, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК(с писмените бележки вх.№ 264922/31.08.2020г) и представеното
доказателство за адвокатско възнаграждение, изплатено по банков път(т. 1 от ТР
ОСГТК№ 6/12). Ответното дружество доказва заплащане на хонорар от 9072лв по
договора за адвокатската услуга по защита срещу претенциите на ищеца.
Претенцията за възстановяване на разноските на ответника следва за бъде уважена
в цялост.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 вр. чл. 376 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Твърдишки проход
№23, ет.3, офис 10-11, представлявано от
управителя Каталина-Кристиана Драгои, чрез адв. М. (АД Волф Таис) служебен адрес ***, Офис Парк
ЕКСПО 2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258,
сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия, чрез адв. Т. ( АД”Величков, Желязков и партньори”) служ. адрес гр.
София, ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган
от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор
Иван Йончев, чрез ю.к. П., съединени искове, на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31 ал.5
ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
1. за присъждане
на остатъци от начислена цена за
продадена през 2016г, но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над
2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за
нетно специфично производство над 1907 до 2139 квч, а именно:
·
29 216.15лв, като остатък по Дебитно известие
№ 87/30.11.2016г. към Фактура № 83/12.10.2016г. за горница над цена за излишък
на произведени количества през м. СЕПТЕМВРИ 2016
·
168 153.35 лв, като остатък по Дебитно
известие № 88/30.11.2016г. към Фактура № 84/14.11.2016г. за горница над цена за
излишък на произведени количества през м. ОКТОМВРИ 2016
2. за присъждане
на обезщетение за забавено плащане
на същите суми за период от 1.01.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от
получаване на платежните документи) до 02.12.2019г. (предявяване на
претенциите), а именно:
·
8626.84лв върху главницата за м. СЕПТЕМВРИ 2016
·
49 652.03лв върху главницата за м. ОКТОМВРИ 2016
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на
искова молба на 02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Твърдишки
проход №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана
Драгои, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от всеки
двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова
Димитрова и Георги Коршия сумата 9072лв (девет
хиляди седемдесет и два лева) представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от посочената от съда
и обявена на страните при връчване на определение №260486/2.09.20г дата за
обявяване на решението 12.10.2020г., на
осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
Решението да се
обяви на посочената от съда дата за обявяване на решението в регистъра по чл.
235 ал.5 ГПК, вр. чл. 360н ЗСВ.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им със съобщение образец
№ 11 от Наредба № 7 (в случай, че не се явят в деловодството за запознаване със
съдебен акт и връчване в деня на обявяване на решението).
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД: