№ 260338 / 29.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 853 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК.
Ищецът И.Е.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx твърди в исковата молба, че М. И. Ц. и ответника -. Е.Е. Е., нямат сключен граждански брак, но от 28.11.1998г. до 27.03.2016г. са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство се е родил той -. И.Е.Е., роден на xxxгодина. Поддържа също, че от около четири години родителите му живеят разделени, като за него се грижи изцяло майка му. Заявява също така, че завършил средното си образование през 2020 година, а от 01.10.2020 година е студент в Ю. у. „. Р. -. Б. редовна форма на обучение, специалност „. м.”. Твърди, че не е съдил баща си да му изплаща издръжка след завършване на средното му образование и той не му е изплащал такава. Поддържа, че майка му М. Ц. работи и възнаграждението й е в размер на 750 лева месечно. Тя е основният източник, която го издържа и му дава пари, но те са крайно недостатъчни. Същата не притежава движимо или недвижимо имущество, от което да реализира доходи. В град Монтана живеят на квартира. Изцяло разчита на издръжка от майка си. Твърди, че има и сестра, която живее съвместно с тях.
Твърди, че вече е в първи курс, редовно обучение по специалността в университета. Ежедневно е ангажиран с учебната програма и няма възможност да работи, за да си осигурява някакви доходи, а с оглед пандемичната обстановка в страната, свързана с ограничаване пазара на труда, е невъзможно да си намери и работа. Освен това, преподавателите му им възлагат да изготвят курсови работи и реферати извън учебния процес, които формират голямата част от оценките им. Също така отнемат доста време извън учебния процес, а все пак трябва да се подготвят и за изпитните сесии по всички предмети през семестъра. Поради това няма възможност да започне някъде дори и почасова работа. Твърди, че за обучението му се заплаща всеки семестър семестриална такса в размер на 500,00 лева. Живее в общежитие и наемът на стаята е от 45,00 лева месечно. Твърди, че отделно заплаща разходи за ел. енергия и вода, в т. ч. и топла вода. Нуждае се от повече средства за храна, транспорт, облекло, учебни пособия и учебници, както и за други разходи, свързани с обучението си. Необходимите му средства за издръжка на месец надхвърлят 700,00 лева. Заявява, че ответникът, неговият баща би могъл да подпомогне издръжката му, без да има особени затруднения за себе си, тъй като е работоспособен и има имущество, освен това и регистрирана действаща фирма на негово име за производство на алуминиева дограма, от което може да реализира допълнителни доходи. Реализира доходи и по трудов договор с Община Б. като автобусен шофьор. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплаща по 300,00 лева -. месечна издръжка, считано от 01.04.2021 година ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на условия, обуславящи промяната или прекратяването й, 1 800,00 лева – издръжка за минало време от 01.10.2020 година до 01.04.2021 година, както и да му присъди направените разноски по водене на делото.
Ответникът Е.Е.Е., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е депозирал в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба. Твърди, че предявените искове по чл.144 и чл.149 от СК и по чл.86 от ЗЗД са допустими, но са неоснователни и недоказани и ги оспорва, както по основание, така и по размер, като моли съда да ги отхвърли изцяло като такива, както и да му присъди направените разноски по водене на делото. Поддържа, че е затруднен да осигурява търсената от сина му издръжка. Работи по трудов договор с основно трудово възнаграждение минималната работна заплата за страната плюс допълнително възнаграждение за прослужено време. Има регистрирана фирма ,,В. 8. Е. през xxxx г. и е започнал да упражнява дейност с нея, считано от 31.05. xxxx г.. Твърди, че трудно намирал работа, поради което, считано от 01.01.2020 г. прекъснал дейността и до настоящия момент тя е спряна, не осъществява никаква дейност и няма никакви доходи от нея. Твърди, че притежава по наследство къща и дворно място в с.., което е единственото му жилище. Притежава и лек автомобил С. К. с рег xxxx , с който ходи на работа в гр.Б.. Няма как да реализира доходи с него, тъй като той не е такси, доста е стар, пък и работи на 8-.часов работен ден като шофьор в община Б. и при разпокъсано и ненормирано работно време. Поддържа и това, че пандемичната обстановка в страната го препятства да си осигури допълнителни доходи, поради което му е невъзможно да отделя някакви средства за издръжка на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, като му присъди и направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство във връзка със становищата на страните, приема за установено следното:
Установено е по делото, че ищецът И.Е.Е. е син на ответника Е.Е.Е.. От приложеното по делото уверение № 218790/18.03.2021 година /лист 7/ се установява, че ищецът И.Е.Е. е студент в първи курс, редовно обучение, по специалност „. м.” в Ю. У. „Н. Р. – Б.. Установено е от приложеното по делото на лист 22 удостоверение от Община Б., че ответникът Е.Е.Е. реализира средномесечен брутен доход в размер на 700,60 лева. Същият има регистрирана фирма „В. 88” Е. на 03.05. xxxx година. От 01.01.2020 година прекъснал дейността и до настоящия момент тя е спряна, не се осъществява никаква дейност и не се реализират доходи от нея. От приложеното по делото актуално състояние е видно, че капиталът на регистрираното дружество е 10 лева. Не се спори и относно това, че ответникът притежава наследствена къща и дворно място от родителите си в село Владимирово, където и живее. Притежава и лек автомобил С. К..
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства.
По силата на чл.144 от СК “родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-.годишна възраст при обучение в средно и на 25-.годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения”.
Издръжка на посоченото основание може да бъде присъдена само при кумулативното наличие на няколко условия, посочени по-.горе в цитираната разпоредба. Според чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.
От есента на 2020 година ищецът е започнал обучението си във висше учебно заведение – Ю. у. „. Р. -. Б. редовна форма на обучение, специалност „. м.”, т.е налице е първата предпоставка за присъждане на издръжка по чл.144 от СК. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не е налице възможност на бащата да заплаща издръжка на пълнолетния си син, както занапред, така и за минало време.
За разлика от издръжката на ненавършили пълнолетие деца, безусловност на задължението в случая не е налице -. трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му следва да се преценява с оглед материалните възможности на родителя, както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности -. неговите доходи, имущество и квалификация, възраст, наличие на други законови парични задължения и т. н. Независимо от моралните задължения на родителя да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-.добро образование и в тази връзка с възможности за по-.добра реализация в обществото и поделяне на разноските за образование с другия родител и принципно добрата инвестиция за всеки родител да вложи средства именно в образование на детето си. Юридически скрепено с правна принуда задължение за родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава образованието си възниква, само ако това не създава особено затруднение за него.
Спорното между страните е в състояние ли е бащата да заплаща претендираната издръжка включително и за минал период, без това за него да представлява особено затруднение. В тежест на ищеца е да докаже липсата на такова затруднение. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани. От приложеното по делото удостоверение на лист 22 от делото се установява, че ответникът Е.Е.Е. реализира средномесечен брутен доход в размер на 700,60 лева, като след извършване на дължимите удръжки, същият би получил нетно трудово възнаграждение около 550,00 лева на месец.Тази сума е под размера на минималната работна за страната заплата и с нея ответникът трудно би покрил и своите нужди. По разбиране на настоящия съдебен състав претендираната издръжка за пълнолетно дете ще представлява съществено затруднение за ответника. Възможността за плащане на издръжка, по смисъла на чл.142 СК, е свързана с наличие на свободни средства за издръжката на претендиращия след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката, и се определя от доходите на последното, от имотното му състояние и квалификация. Предвид така приетите за установени релевантни обстоятелства, и като съобрази и съществената предпоставка, че издръжката не следва да съставлява за родителя “особено затруднение", съдът приема, че ответникът би бил поставен в особено затруднено положение да осигурява своята собствена издръжка и издръжката, претендирана от сина му предвид неговия доход и правените от него ежемесечни разходи и задължения . Ето защо настоящият съдебен състав приема исковата претенция с правно основание чл.144 от СК за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно иска по чл. 149 от СК:
За да бъде присъдена издръжка на основание чл.149 от СК на ищеца условие за това е за родителя тази издръжка да не представлява особено затруднение. И по този иск спорни между страните са въпросите относно нуждата на ищеца от издръжка в търсения размер, както и възможността на ответника да предоставя такава в търсения размер без особени затруднения. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не доказа нуждата си от издръжка, като мотивите за този извод са подробно изложени по -. горе по иска с правно основание чл.144 СК. Всичко гореизложено важи и за този иск, поради което съдът намира, че не следва да приповтаря гореизложените мотиви. И този иск -. за присъждане на издръжка за минало време е неоснователен и следва да бъде изцяло.
На основание гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Е.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx против Е.Е.Е., ЕГН xxxxxxxxxx xxx иск с правно основание чл.144 от СК – за заплащане на месечна издръжка в размер на 300,00 лева и иск с правно основание чл.149 от СК в размер на 1 800,00 лева – издръжка за минало време за периода от 01.10.2020 година до 01.04.2021 година, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок, считано от 02.08.2021 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :