Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Г. Д., Раздел I от АПК.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от М. Ж. М. [ЕГН] от [населено място], обл.Търговище, [улица], № 6 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-2297/27.05.2024г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”- [населено място] - временно отнемане за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № ****** на М. Ж. М. с [ЕГН], издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в [населено място] на дата 30.08.2023 г. въз основа на Протокол №493/30.08.2023 г.

Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради липса на съответните материалноправни предпоставки към момента на издаването й. Твърдят се съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед, вкл. пълна липса на мотиви. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспорената заповед.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител изразява становище, че поддържа жалбата.

Ответната страна - началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”- [населено място] се е явил лично, като изразява становище, че са установени всички материалноправни и процесуални предпоставки за издаване на ЗПАМ, като е спазена процедурата по налагане на мярката. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

От Акт за установяване на административно нарушение № 00152 от 24.05.2024г. е видно, че на 24.05.2024г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, И. С. И. - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Търговище, установил в [населено място], [улица], посока МВР - до игрална зала „m bet“, че жалбоподателят извършва с лек автомобил от категория M1 "Дачия Логан" с peг. № [рег. номер], обозначен и оборудван като таксиметров, собственост на „Аутотранс Брадърс“ ООД, таксиметров превоз на двама пътници - Х. Х. и К. Н., които дали писмени обяснения, че са го наели от стоянка „Болницата“ до ресторант „Мизия“, след което водачът не е включил таксиметровия апарат ЕТАФП № [рег. номер] с фискална памет № *********, с който е оборудван таксиметровия автомобил, видно от направен дневен отчет. В акта са описани като доказателства писмени обяснения, дневен отчет с № ******, удостоверение ******. Актът е подписан от нарушителя без възражения.

Въз основа на акта е прието, че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози, с атакуваната заповед е наложена такава - временно отнемане за срок една година на издадено на жалбоподателя Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № ******.

От дадено писмено обяснение от Х. С. Х. е видно, че с К. Н. наели л.а. с peг. № [рег. номер] за превоз от стоянката до Болницата до р-т „Мизия“.

От дневен фискален отчет № 0220 обективиран във фискален бон №**********се установява, че автомобил с рег. № [рег. номер] към 22,28ч на 24.05.2024г. не е имал регистрирани за деня изминати километри, направени курсове или натрупан оборот.

Със Заповед № РД-01-67/29.02.2024г. ИД на Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“ са делегирани права по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място].

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспорването е осъществено в срока пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107 ал.1 предл. 2 от ЗАвтП и заповед № РД-01-67/29.02.2024г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е оправомощил началниците на областните отдели „Автомобилна администрация“ в РДАА да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП.

Заповедта е постановена в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание, като съдържа фактически и правни основания, мотивирали административния орган да приложи ПАМ. В хода на административното производство, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Заповедта препраща към други документи, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

Освен валидна и процесуално законосъобразна, атакуваната в настоящото съдебно производство административна заповед за ПАМ се преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановена в съответствие с относимите материалноправни норми, по следните съображения:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно обуславят ли приложението на разпоредените с акта правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ ЗАвтП, съгласно която за преустановяване на административно нарушение – извършване от водач на лек таксиметров автомобил на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, се налага ПАМ - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година, чрез предаването му на контролния орган – чл. 106а, ал. 2, т. 6 ЗАвтП

Видно от текста на цитираната норма на чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - да е извършен таксиметров превоз на пътници и превозът да се извършва без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

„Таксиметрови превози“ според легалната дефиниция, дадена в §1, т. 26 от ДР на ЗАвтП са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съобразно чл. 2 от Наредба № 34/1999 г. на Министерството на транспорта за таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на законова делегация на чл. 12а, ал. 5 ЗАвтП „Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут“.

Обстоятелството, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на таксиметровата превозна услуга, е в тежест на административният орган по аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК. В случая този релевантен факт е установен и доказан с надлежно събрани доказателства в хода на административното производство. В снетите писмени обяснения от пътуващо в автомобила лице дадени по съответния процесуален ред посочен в чл. 44 АПК се сочи, че таксиметровия автомобил е нает от него в качеството на клиент. Така дадените сведения съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи /в т. см. Решение № 299 от 11.01.2024г. по адм. д. № 5456/2023г. на ВАС, VII о.; Решение № 9439 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1907/2022г. на ВАС, VII о. и др./.

Това обстоятелство се установява и от съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства. Актът е редовно съставен, отговаря на всички изисквания по чл. 42, ал. 5 ЗАНН и препраща към дадените от пътника писмени сведения. В него е удостоверена и липсата на включен таксиметров апарат при извършване на превоза. В акта не са направени възражения от нарушителя срещу констатациите в него или приобщените доказателства, като не е подадено писмено възражение и в законоустановения седемдневен срок от връчването му.

Предвид така изложените правни изводи, съдът приема за фактически верен и правно обоснован изводът на административния орган за наличие на основанията посочени в чл. 106а ал. 1 т. 7 б. „а“ ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Срокът й е законово фиксиран и не подлежи на корекция от административния орган или от съда. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно и различно от това по ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗАвтП или нормативните актове по прилагането му, със съвсем отделни цели - за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. За налагане на ПАМ законът изисква самото нарушение /неизпълнение на нормативно предвидените задължения на водач на таксиметров автомобил при извършване на таксиметров превоз/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

От правоимащата ответна страна искане за присъждане на разноски по см. на чл. 143, ал. 3 АПК не е направено, поради което не следва да й се определят.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ж. М. [ЕГН] от [населено място], обл.Търговище, [улица], № *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-2297/27.05.2024г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”- [населено място] - временно отнемане за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № ****** на М. Ж. М. с [ЕГН], издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в [населено място] на дата 30.08.2023г. въз основа на Протокол №493/30.08.2023г.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.