РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 6.4.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 1911 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 3794/14-12-2020 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ С., с което е
отказано намаляване на приетите разноски за адвокатски хонорар до 200 лв.,
както и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 112,75 лв. с ДДС. В частната жалба се сочи, че възнаграждението
е прекомерно и недължимо, доколкото не са препдприети действия по водене на
изпълнителното дело. Длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение.
Възнаграждението е несъответно на правната и фактическа сложност на делото. По
изложените съображения се иска намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение до 200 лв., както и на определената от ЧСИ такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Възражение по жалбата
е депозирано от П.М., в което взискателят сочи, че не възразява признатото
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 200 лв.
ЧСИ излага мотиви за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК -
лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт,
подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна
такса е платена в срок.
Жалбата е
основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20208590400419
по описа на ЧСИ С. С. с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 3427/12.11.2020
г. на взискател П.Д.М.въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2020 г., издаден
по гр. дело № 74659/2019 г. на СРС за сумата от 1064,67 лв. – разноски в
заповедното и исково производство съобразно отхвърлената част от исковете.
С молбата е избран
като изпълнителен способ запор на банкови сметки на длъжника. Приложен е
договор за правна защита и съдействие от 06.11.2020 г. за сумата от 400 лв. –
за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Призовка за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.11.2020 г., на 26.11.2020 г.
е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение и
определената пропорционална такса. С постановление от 27.11.2020 г.
възражението е отхвърлено за сумата над 280 лв. адвокатско възнаграждение.
Намалена е таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на 153,08 лв ,
Съгласно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и
съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1.
за образуване на изпълнително дело - 200 лв. Съдът намира, че в
конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Сумата
е събрана в срока за доброволно изпълнение и извън подаването на сезиращата
молба за образуване на изпълнителното производство няма действия по водене на
изпълнителното дело с цел принудително събиране
На свой ред т. 26 от ТАРИФА
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители постановява
като дължими разноски при вземане от от
1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.. Сумата се
изчислява върху вземането, индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при
общо дължима сума от 1064,67 лв. дължимата такса е в размер на 100 лв. + 5,17 лв.
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е
законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при
което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по
изпълнително дело № 20208590400419 по описа на ЧСИ С. С. с район на действие
СРС Постановление от 27.11.2020 г. в отхвърлителната част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по
Изпълнително дело № 20208590400419 на ЧСИ С. в размер на 200 лева - представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо за
образуване на изпълнителното дело и такса
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 105,17
лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.