№ 4203
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110211004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ***
против наказателно постановление № 42-0002106 от 15.07.2022 г., издадено
от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София,
с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г,
ал.1, пред.2 от ЗАвПр и за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, му е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лева, на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в
хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че нямало
описана дата и място на извършване на нарушенията, както и се пледира за
маловажност на деянията по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
1
жалбоподател изцяло поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за
отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е представена преписката, се
прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение, ако същите надвишават определения законов
минимум.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2022 г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, сред които и свидетелят Б. Д. извършили проверка
относно транспортната дейност на дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД.
При проверката било установено, че превозвачът „****“ ЕООД е разпоредил
извършване на товарни превози в Общността с водач В.М.К., който е
управлявал товарен автомобил марка „***“ от категория N 3 с рег. № ***, без
водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Освен това К. нямал карта за квалификация на водача за съответната
категория или сертификат на водач на МПС.
Срещу превозвача бил съставен АУАН № 322637 от 31.03.2022 г. за
нарушения на чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр и на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил
предявен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал без
възражения. В издадения акт не било описано кога са били осъществени
товарните превози в Общността от водача В.М.К..
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично
доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 42-0002106 от 15.07.2022 г., с което за нарушение на чл.7а,
ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция
2
в размер на 3000 лева, на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр и за
нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г,
ал.1, пред.2 от ЗАвПр. В издаденото НП отново не било описано кога са били
осъществени товарните превози в Общността от водача В.М.К..
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетеля Б. Д. и приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят лично е извършил проверката и пресъздава
обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприел. Обстойно разказва
за извършената проверка и резултатите от нея, като показанията му са
логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира напълно. Приложените по делото писмени доказателства също
потвърждават думите на свидетеля.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
При издаване на наказателното постановление и акта за установяване на
административно нарушение са допуснати съществени нарушения, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице, както и възможността на
съда да извърши проверка относно обективната съставомерност на описаните
две деяния.
Първото нарушение се изразява в непосочване на дата или период на
извършване на деянията. В издаденото НП, а и в съставения АУАН
единствено е описано, че: „На 31.03.2022 г. била извършена проверка относно
транспортната дейност на дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, при
която се установило, че превозвачът е разпоредил извършване на товарни
превози в Общността с водач В.М.К., който е управлявал товарен автомобил
марка „***“ от категория N 3 с рег. № ***, без водачът да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Освен това К. нямал карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат на водач на
МПС“. В случая е посочена само датата на проверката – 31.03.2022 г., но не и
3
времето на извършване на деянията. След като не е посочена датата или
периодът на осъществяване на превоза, то не става ясно кога се твърди да са
били извършени двете нарушения. Това на първо място категорично
препятства правото на защита на наказаното лице да разбере, кога твърди
наказващият орган да е извършило нарушенията, за които е наказано, а на
следващо място прави невъзможна въззивната проверка от съда на издаденото
НП относно констатациите на АНО за съставомерно извършени нарушения от
обективна страна. Датата или периодът на извършване на деянието е
съществен елемент както на наказателното, така и на
административнонаказателното обвинение, тъй като въз основа на датата се
прави преценка за приложимия закон, действал по време на извършване на
деянието. Без посочване на датата съдът въобще не може да прецени кой е
действащият закон към момента на извършване на нарушенията и евентуално
има ли някакви по-благоприятни закони влезли в сила впоследствие. След
като не е посочена датата или периодът на извършване на нарушенията, съдът
въобще не може да прецени и дали двете описани нарушения действително са
били извършени, тъй като видно от приложените по делото доказателства,
водачът В.М.К. е имал валидно издадено удостоверение за психологическа
годност в периода от 14.04.2016 г. до 14.04.2019 г. и ако деянията са били
извършени в този период, то не би имало осъществено нарушение. След като
обаче не е ясно посочено времето на осъществяване на превоза, то съдът няма
как да прецени, дали той е бил извършен преди 14.04.2019 г. или след това,
тоест дали е налице съставомерно деяние или не.
На следващо място, относно липсата на карта за квалификация на
водача за съответната категория или сертификат на водач на МПС, то видно
е, че тази констатация е направена на база справка от системата на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в която фигурира
само ЕГН на провереното лице, но без имена на същото. В наказателното
постановление обаче е посочено ЕГН на водача В.М.К., което не отговаря на
ЕГН-то от справката, тъй като липса една цифра, а след като в справката
липсват имената на водача и тя се прави само на база на ЕГН, което е
различно от посоченото в издаденото НП, то няма как да се приеме за
категорично доказано, че информацията се отнася именно за водача В.М.К..
Освен това не е посочено и мястото на извършване на деянията.
Действително при превоз няма как да се посочи конкретна точка, тъй като
4
превозното средство е в постоянно движение, но най-малкото е трябвало да
бъде описана дестинацията на превоза, тоест от къде до къде е бил превозът
или в коя държава се е извършвал, за да се прецени също така дали се касае
действително за превоз в Общността или извън нея, която преценка отново не
може да бъде направена на база описанието на нарушенията в издаденото НП.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и
самоличността на извършителя са основни елементи на всяко едно
наказателно и административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези
елементи трябва да бъде описан в издаденото НП, за да се стигне до
ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател, поради което няма
как да става въпрос за технически пропуск. При неточност само в акта
можеше да се говори за прилагане на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но след като
липсата на време и място на деянията е налична и в издаденото НП, то няма
как тази липса да бъде поправена от съда.
С оглед изложеното, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо, с което е
представена преписката, се прави възражение за прекомерност на поисканите
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, ако същите
надвишават определения законов минимум. Според цитираната нормативна
уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая и след като се
касае за две отделни нарушения (600 лева + 600 лева), не може да е по-малко
5
от 1200 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат Г. Д. уговорената
сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 700 лева, като това
е станало на 23.08.2022 г. В тази връзка съдът намира, че не следва да се
уважава възражението на наказващия орган и да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като то не надхвърля
предвидения в наредбата минимум от 1200 лева. С оглед изложеното до тук и
предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на
дружеството-жалбоподател следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0002106 от
15.07.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на „****“ ЕООД, ЕИК *** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева, на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр и за нарушение
на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание
чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) да заплати
на „****“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6