№ 231
гр. Б., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500151 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. С. И. и
Л. К. К., чрез адв.П. П. срещу Решение №657/13.10.2023г., постановено по
гр.д. №2161/21г. по описа на РС-Б..
В жалбата се сочи, че изводите на РС са неправилни и несъответни на
приложимия закон. За уважаване на главният иск не съобразено от
първоинстанционния съд, че не е налице елемент от фактическия състав на
чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно даденото по възмездната сделка да
надхвърля значително по стойност полученото по нея. Процесният имот е
продаден за 70 000 лв., данъчната оценка на който е 6 034, 10 лв.
Заключението на изслушаната експертиза е оспорено, тъй като в нея не е
анализирано състоянието на имота към момента на сделката, като вещото
лице не е отчело значителните като стойност СМР-та изпълнени от купувача
след придобиването му, както не е отчетено, че поземления имот, върху който
е построена сградата не е принадлежал на длъжника на ищеца.
Твърди, че няма настъпила вреда за публичния изпълнител чрез
постъпване в активите на продавача на сумата по изповяданата сделка от
70 000 лв.
1
Поддържа, че атакуваната сделка е сключена на 2.4.2020 г., т.е. преди
8.2.2021 г., когато влиза в сила акта за установяване на публично държавно
вземане, като от този момент вземането се счита за установено по см. на чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Сочи, че намерението за увреда в хипотезата на чл.
261, ал. 1, т. 4 от ДОПК не се предполага, а се доказва, което съгл. чл. 154, ал.
1 ГПК е в тежест на ищеца. Доказателствата сочат, че купувачът Л. К. не е
бил наясно с публичните задължения на продавача, които дори и при
проявена от него максимална грижа не би могъл да установи такива, което
доказва, че страните по сделката не са целяли увреда на Държавата/на НАП.
Продажбената цена на имота надхвърля неговата реална пазарна
стойност т.е. имуществото на длъжника на НАП не е намаляло, а със сделката
се е увеличило. Моли решението да се отмени и исковата претенция изцяло се
отхвърли.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че доводите
в нея са поддържани и пред първата инстанция. Акцентира, че продажбата е
осъществена, след като на Б. И. – продавача по сделката - му е връчен Акта за
установяване на публично държавно вземане в размер на 330 640.05 лв.; че
изслушаната от РС оценителна експертиза сочи, че пазарната стойност на
имота към датата на сключване на сделката е 173 400 лв., а е продаден за
70 000 лв.; както и че релевантно за делото е знанието на продавача за
увреждане на държавата, което знание е видно от приетото от РС. Моли
решението да се потвърди. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
БлОС счита жалбата за допустима - депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт.
С решението по искане на НАП, РС е обявил за недействителна
сделката , обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 61/2020 г. сключена между ЕТ „Б. И. - ****” представляван от Б. С.
И. и Л. К. К..
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа и правна страна:
На 02.04.2020 г., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 61/2020 г. между ответниците по делото е сключена сделка, съгласно
която ЕТ „Б. И. - ****” представляван от Б. С. И. продава на Л. К. К., Сграда
2
с предназначение „Друг вид сграда за обитаване”, с идентификатор №
*******, находяща се в с. Г., община С., със застроена площ от 112.00, брой
надземни етажи: 2 (два), брой подземни етажи: няма данни, който обект
съгласно документ за собственост представлява: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА - „КЪЩА ЗА ГОСТИ” на две нива, свързани помежду си
посредством вътрешно стълбище, състояща се от: СУТЕРЕННО НИВО –
котелно с площ от 30 кв.м., ПЪРВО НИВО, със застроена площ от 108 кв.м.,
включващо: антре, дневна с трапезария, кухня, две спални и две бани с
тоалетни и ВТОРО НИВО, изградено на кота + 2.95 м., със застроена площ от
125 кв. м., включващо: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, стая, две
спални, две бани с тоалетни и три тераси, изградена в собствения на купувача
ИМОТ № 042083 за сумата от 70 000 лв.
Посочената в нотариалния акт за данъчна оценка на имота е 6
034.10 лв.
Установява се, че преди сделката на продавача Б. С. И., в качеството му
на ЕТ „Б. И. - ****” е връчен Акт за установяване на публично държавно
вземане № 0**** от 15.01.2020 г. за установени публични държавни
вземания, подлежащи на възстановяване, в размер на 330 640.05 лв. Това е
видно от подадената срещу акта жалба от лицето в качеството му на
едноличен търговец в Държавен фонд Земеделие , входирана от фонда на
03.02.3030 г., с вх. № 01-6500/8552, поради което е без значение липсата в
известието на данни на кого с актът е връчен.
Жалбата на ЕТ „Б. И. - ****” е отхвърлена с Решение № 712/29.04.2020
г. на АС – Б., постановено по адм.д. № 142/2020 г., което решение е
потвърдено от ВАС с Решение № 1581/08.02.2021 г., постановено по адм.д. №
8347/2020 г. по описа на ВАС.
Следователно публични държавни вземания, подлежащи на
възстановяване от ЕТ „Б. И. - ****”, в размер на 330 640.05 лв. са установени
с влязъл в сила акт.
От оценителната експертиза се установява, че пазарната стойност на
недвижимия имот към датата на продажбата му - 02.04.2020 г., при прилагане
на най-малко три метода на определяне, е в размер на 173 400 лв.
Възраженията в жалбата срещу заключението за несъстоятелни. Вещото лице
не е имало за задача да съобразява при оценката наличието или не, на
3
подобрения. Самите ответници в отговора по ИМ не сочат конкретни
подобрения, които да са сторени след сделката от новия собственик, нито
сочат обстоятелства за състоянието на имота към момента на продажбата му.
Свидетелските показания сочат, че след сделката в имота има
джакузи и изграден дървен навес, като няма друга конкретика в показанията
на свидетелите за осъществени довършителни работи, при съобразяване, че
липсата на монтирани спални, в изградените за целта помещения, за което
сочи един от свидетелите - не са довършителни работи с характер на СМР-та.
Абсолютно несъстоятелно се твърди, че не е съобразено от вещото лице, че
земята върху която е изградена постройката е на купувача, като се съобрази
от съда, че в оценката тя не е включена, оценяван е само продадения имот.
Затова правилно е съобразено от РС заключението на експерта, според
което оценката на имота, предмет на сделката към момента на извършването
на продажбата е 173 400 лв.
С оглед изложеното предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се
явява основателен.
В чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК са посочени за недействителни по
отношение на държавата, съответно общините, на сключените след датата на
установяване на публични задължения, възмездни сделки с имуществени
права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност
полученото.
Налице са първите два елемента от фактическия състав – възмездната
сделка, каквато е продажбата между ответниците, която е сключена след
датата на установяване на публични задължения на продавача ЕТ „Б. И. -
****” и след като продавачът е бил известен за акта.
Според настоящият състав е налице и другата, от предвидените във
фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК предпоставки, а именно
даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото.
За наличието й съдът съобрази практиката на ВКС, според която
преценката е конкретна за всеки отделен случай, тъй като не може да бъде
въведен единен критерий относно това, кое е "значително" - нито като
абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или
обикновена дроб.
В разглеждания казус такова значително несъответствие е налице. При
4
пазарна стойност на продадения имот от 173 400 лв. и продажбена цена от 70
000 лв., при липса на други обстоятелства на които страните да се позовават
и които да са от значение за престациите, при отчитане, че към момента на
сделката продавачът е знаел за непогасените си публични задължения от 330
064.10 лв., според съда е налице значително несъответствие между двете
престации. Липсва разумно и житейски логично обяснение имотът да се
продаде на цена, която е по-малка от половината от пазарната му стойност,
което сочи че ревизираното лице намалява имуществения си патримониум
предвид, че сделката е осъществена след като то е уведомено за акта за
установяване на дължими публично правни задължения в размер на 330
064,10 лв.
По изложените съображения за несъстоятелност на доводите в жалбата,
отнасящи се до уважения главен иск, предявен по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
БлОС счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради
което го потвърждава
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателите дължат на въззваемия направените разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който
съдът определя съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за
правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 657/13.10.2023 г., постановено по гр.д. №
2161/21 г. по описа на РС-Б..
Осъжда Б. С. И., с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Б. И. - ****”
с ЕИК ********** и Л. К. К., с ЕГН **********, да заплатят на НАП гр.
София, БУЛСТАТ ***********, направените разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6