Р Е Ш Е Н И Е
№ 2347/17.12.2020г.
Град Пловдив, 17.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2687 по описа на съда
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – Пловдив“ против решение № 1291 от 10.08.2020
г., постановено по а.н.д. № 2959 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е отменено наказателно постановление № 36-0000167 от 10.04.2020 г. на директора на
РД „Автомобилна администрация – Пловдив“, с което на В.Н.Д., ЕГН **********,***,
на основание с чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. на МТ.
Според касатора
оспореното решение е неправилно поради неправилно приложение на чл.28 ЗАНН.
Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
основателна поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че от
събраните доказателства по безспорен начин се установяват фактите, при които е
осъществен състава на вмененото нарушение, като се касае за оборване на
отрицателен факт, което е в тежест на жалбоподателя. Не са представени
доказателства, които да оборят твърдението за липса на карта за квалификация на
водача, която е издадена на 03.06.2020 г. Правилно нарушителят е санкциониран
по реда на чл.93, ал.1, т.1 ЗАП, но според първостепенния съд в случая се касае
за маловажен такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН, защото е житейски оправдано и
присъщо да се забрави преиздаването на документ с дългогодишен срок на
валидност и в резултат на нарушението няма настъпил вредоносен резултат, както
и няма доказателства за други нарушения на жалбоподателя по ЗАП и подзаконовите
актове. Освен това първостепенният съд е преценил, че наложеното по чл.93,
ал.1, т.1 ЗАП наказание очевидно не съответства на тежестта на конкретното
деяние и неговата обществена опасност, поради което не отговаря на целите по
чл.12 ЗАНН.
Решението е
неправилно. Правнорелевантните факти са установени, но въз основа на тях
районният съд е направил необосновани изводи, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон.
Не се
споделя извода на районния съд за наличие на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН в конкретния случай, защото нарушението е формално и по определение при
неговото осъществяване няма вредни последици, както при резултатните, поради
което липсата на вредни последици е без правно значение за преценката за
наличие на маловажност. На второ място, човешката способност да забравя никога
не е възприемана в правото като извинение за неизпълнение на правни задължения.
В този
смисъл основателно е възражението на касатора, че настоящият случай не разкрива
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
деянието от обикновените случаи на нарушения от същия вид, която да обуслови
неговата маловажност. Първостепенният съд не е отчел факта, че за един
продължителен период от 10 месеца нарушителят не е притежавал валидна карта за
квалификация, поради което това му бездействие, съчетано с извършването на
обществен превоз на пътници, разкрива висока степен на обществена опасност на
деянието.
Основателно е възражението на касатора, че липсата на карта за
квалификация с оглед нормата на чл.18 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. означава,
че водачът не е преминал задължителното периодично обучение, което поставя под
съмнение сигурността на осъществявания обществен превоз. В този смисъл и
предвид обстоятелството, че размерът на глобата е определен в абсолютен размер,
необоснован се явява изводът на първостепенния съд, че наложеното наказание не
може да изпълни целите по чл.12 ЗАНН. Идеята на законодателя при определяне на
този действително висок размер на глобата още при първо нарушение е да
въздейства възпиращо по отношение на нарушителите, като ги дисциплинира да не
допускат нарушения по ЗАП и подзаконовите актове, които регулират значими
обществени отношения, свързани освен всичко друго също и с живота и здравето на
неограничен брой хора. Т.е., противно на възприетото от първостепенния съд, с
наложеното наказание могат да бъдат постигнати целите на административното
наказание по чл.12 ЗАНН.
Допуснатото нарушение на
материалния закон не налага връщане на делото за ново разглеждане. Фактическата обстановка е правилно
установена, по безспорен начин са доказани нарушението и нарушителят, правилно
е квалифицирано извършеното нарушение и е определена санкционната норма, в
каквато насока се съдържат мотиви в обжалваното решение, като размерът на глобата
е фиксиран от закона, под който размер не може да бъде определено наказание. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, издадени са от
компетентни органи и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН.
С оглед всичко изложено касационната
инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК,
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се
постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление
като законосъобразно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1291 от 10.08.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2959 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000167
от 10.04.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация – Пловдив“, с
което на В.Н.Д., ЕГН **********,***, на основание с чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по
чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.