№ 821
гр. Варна, 01.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100100081 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност с
определение № 14249/30.11.2023г., постановено по гр. дело № 15123/2023г. на ВРС.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост от „КТМ ЕКС“
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ********
срещу В. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ********* за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот
представляващ ателие №9, гр. Варна, бул. ********, с площ от 65,29 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор *********.1.11, ведно с
3,3248% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, същото с идентификатор *********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Със свое разпореждане №245/16.01.2024г., постановено по настоящото дело,
съдът даде указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата си молба, като
обоснови правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Изрично на страната се
указа да посочи основанието, въз основа на което твърди, че се легитимира за
собственик на имота към момента на сезиране на съда с исковата, което обосновава и
нейния интерес от предявяване на установителен иск за собственост, включително и
отрицателен такъв.
С уточнителна молба вх. № 5352/28.02.2024г. – в срок съобразно п.к. от
26.02.2024г., ищецът изрично посочи, че правният си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск за собственост по отношение на процесното ателие,
обосновава въз основа на придобити от него материални права върху имота
произтичащи от оригинерно придобивно основание, а именно давностно владение
установено на 20.08.2014г. продължаващо и към момента на сезиране на съда, чийто
фактически състав на посоченото придобивно основание е осъществен на 20.08.2019г.
Ищецът в уточнителната си молба поддържа, че същия е добросъвестен владелец на
недвижимия имот, което владение е установил при сключване на предварителен
1
договор от 20.08.2014г. за замяна на имоти срещу ценни книжа.
Съобразно приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, при отрицателен
установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес. Той следва да установи свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. Изрично се посочи, че ако ищецът
не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява.
При приложение на посочените задължителни указания произтичащи от
цитираното тълкувателно решение, на първо време ищецът следва в исковата си молба
да е изложил такива твърдения, които обосновават неговия правен интерес от
предявяване на исковата молба в съда, които твърдения той в хода на съдебното
производство следва да докаже. Правният интерес от предявяване на установителен
иск за собственост ще е налице в хипотезата, при която ищецът твърди, че притежава
самостоятелно право, което се оспорва от ответника; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника.
В процесния случай ищецът твърди, че притежава самостоятелно право върху
процесния недвижим имот, което се оспорва от ответницата, като материалната си
легитимация обосновава на оригинерно придобивно основание – изтекла в негова
полза придобивна давност с оглед упражнявано пет годишно добросъвестно владеене
върху имота, основано на предварителен договор за замяна на имоти срещу ценни
книжа от 20.08.2014г. Различно от това придобивно основание, което да е изложено в
хипотезата на евентуалност въпреки дадените указания не се посочва от страната,
поради което съдът приема добросъвестното владение върху имота за посочения в
разпоредбата на чл. 79, ал.2 ЗС период, установено със сключване на предварителен
договор от 20.08.2014г., като единствено основание, въз основа на което ищецът
основава материалната си легитимация досежно имота.
Съобразно разпоредбата приетото с ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, нормата на
чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен от закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл. 79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС.
Предварителният договор за продажба на недвижим имот не е годно правно
основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС за установяване на добросъвестно владение,
тъй като няма вещно – прехвърлителен ефект. Изложеното следва да намери
приложение и в хипотезата на сключен предварителен договор за замяна на имоти
срещу ценни книжа. В хипотезата, в която владението върху имота е установено при
сключване на предварителния договор, владелецът не придобива качеството на
2
добросъвестен такъв за да се полза от кратката пет годишна давност за придобиване на
имота по давностно владение. В такава хипотеза, каквато е и настоящата владелецът
следва да установи владение в продължение на десет години за да бъде изпълнен
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение.
Твърдения релевирани в евентуалност за придобиване на имота при упражняване на
недобросъвестно владение основано на предварителен договор от 20.08.2014г. не се
навеждат от ищеца, а и видно от твърденията за датата на сключване на договора и
установяване на владението, че към момента на сезиране на съда посоченият в
разпоредбата на чл. 79, ал.1 СК срок не е изтекъл.
От изложеното следва да бъде направен извода, че ищецът не навежда
твърдения за притежавано от него материално право на собственост върху процесното
ателие, което е придобито от него, което право да може да бъде предмет на съдебна
защита посредством предявяване на отрицателен иск за собственост за този имот. При
липсата на твърдения за притежавано към момента на сезиране на съда материално
право върху процесния имот, то ищецът в хода на съдебното производство няма какво
да доказва, доколкото изначално не е навел факти досежно собствените си материални
права обосноваващи материалната му легитимация, които следва да докаже, а ако не
успее, едва тогава да бъде прекратено производството съобразно дадените
задължителни указания с ТР №8/2012г. на ОСГКТ на ВКС. Липсват и твърдения от
ищеца, че той се позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, т.е. има някакви правни очаквания ако отрече правата на ответника, от
които да бъде обоснован правният му интерес от предявяване на иска. При тези мотиви
съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за собственост, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено, като недопустимо.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 81/2024г. по описа на Окръжен съд-
Варна – ХІ състав, на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-
Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
3
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4