Решение по дело №241/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 208/13.06.2019 г.       гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник   ІII-ти състав

В публичното заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                           Председател: Милена Даскалова

                                                    Членове: Кристиан Петров

                                                                                   Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 241 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1479 от 21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2406 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е признал за установено по отношение на Б. Е.В., с ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – сумата от 418,91 лв.,  представляваща 3/4 части от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 13.02.2018 г. до погасяването и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 63,47 лв., представляваща 3/4 от обезщетението за забава в плащанията за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г. С Решението първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл. 415 ГПК, че Г.М.И., с ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ – сумата от 139,64 лв., представляваща 1/4 част от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 13.02.2018г. до погасяването  и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 21,16 лв., представляваща 1/4 от обезщетението за забава в плащанията за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Е.В. и Г.М.И. с да заплатят на „Топлофикация Перник” АД, сумата от 75 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1049 по описа на РС-Перник за 2018 г. и сумата от 190 лв. за направените разноски в исковото производство.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците в първоинстанционното производство, които в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. В. са подали въззивна жалба.  Със същата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. В жалбата се изтъква, че въпреки, че не е доказано по несъмнен начин изключителната собственост на двете ответнички върху процесния имот. Твърди, че от събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен начин, че между страните е налице облигационно правоотношение.

Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от  „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ********* против Б. Е.В. - за 3/4, и срещу Г.М.И. – за 1/4 част  с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество при условията на разделност следните суми: 558,55 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се в *** и сумата от 84,63 лв.,представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са оспорил предявените искове по основание и размер. В подадените отговори на искова молба са изложени съображения, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като нито един от ответниците не е собственик на процесния имот. Заявяват, че не се сочи на какво основание ищецът поддържа, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на предявения установителен иск. При условията на евентуалност поддържат, че сумите са неправилно изчислени. Поддържат, че за процесния период за имота, за който са начислени процесните суми, не е съществувал  договор с фирма за дялово разпределение.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното  решение е валидно и  допустимо.

По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че всички изводи на районният съд относно правото на собственост, ползване и потребление относно 2-те ответници са базирани на косвени писмени доказателства, като същите в никакъв случай вкл. в тяхната съвкупност не са основание да се приеме, че е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответниците са собственици или ползватели на имота за периода посочен в петитума на исковата молба и по дяловете посочени там. Първоинстанционният съд е изложил последователни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящият състав на въззивния съд. В тази връзка настоящата инстанция счита, че следва да добави следното:

Видно от представения по делото Договор от 17.12.1991 г., процесният имот е придобит чрез покупка от ответника Б.В., поради което същата е потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този смисъл, като неоснователен съдът прецени довода на ответната страна, че не е налице валидно възникнало правоотношение с ищеца, касаещо продажбата на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот. Освен, че собствеността е установена от представения Договор, то липсват доказателства за последващо преминаване на собствеността за процесния период към друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на друг субект, което обстоятелство, ако се твърди от ответната страна, че се е осъществило в правния мир, е следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от ищеца да установява, че Договора от 1991 г. все още удостоверява кому принадлежи правото на собственост върху имота при липса на данни за промяна, освен че вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт – неосъществена промяна, противоречи и на доказателствената стойност на акта за собственост, който не се ползва със „срок за валидност“, а важи erga omnes до преминаване на правото към друг правен субект.

Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, че Районният съд, при произнасянето си относно наличието на валидна облигационна връзка между страните, тъй като ответниците не са подавали заявление за да стават потребители на ТЕ за имота и периода. Районният съд подробно и изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, въз основа, на които правилно и законосъобразно е приел, че ответниците са пасивно легитимиран в процеса. За пълнота и в подкрепа на изложеното от Районния съд, въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи, че по делото е безспорно, че имотът е топлоснабден. Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия“. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото не са ангажирани никакви доказателства владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от лица различни от ответниците, поради което правилно и законосъобразно Районният съд е приел, че те са пасивно легитимирани по предявените искове, въз основа на валидна облигационна връзка.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, следва да се приеме, че плащането е следвало да става до последната дата на съответния месец. При пълно и всеобхватно обсъждане на доказателствата Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице неизпълнение на договорните отношения от страна на Б.В. и Г.И., установил е законосъобразно отговорността на всяка от тях съобразно дела им на съсобственост, както и размера на неплатените суми.

Следва да се има предвид, че всички оспорвания направени от ответниците в отговора на исковата молба са останали без резултат, тъй като същите не са ангажирали абсолютно никакви доказателства в подкрепа на изложеното от тях.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство  остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.  чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.  

Водим от гореизложеното Окръжен  съд Перник

Р  Е  Ш  И:

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1479 от 21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2406 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.

ОСЪЖДА Б. Е.В., с ЕГН: ********** и Г.М.И., с ЕГН: ********** и двете със съдебен адрес: ***, да заплатят на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, гр. Перник, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лв. (сто лева) направени разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.