Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2020
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, Дванадесети
състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2537 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Алдо Ритейл“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. “С.С.“ № *, представлявано от В.М.Е., чрез адв. И.С.
против РА № Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 167/09.08.2019 г. на
Директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения за
корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2017 г., в размер на 26 000
лв. -главница и 3 070.59 лв.-лихва.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на издадения ревизионен акт в обжалваната част, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което
се отправя искане за отмяната на
оспорвания акт с присъждане на сторените разноски по делото.
Оспорват се
изводите на приходните органи относно представения лицензионен договор за
търговска марка за предоставяне на лиценз. Поддържа се, че органът по приходите е приложил
формално разпоредбите на ЗКПО и ЗСч, касаещи документалната обоснованост на
разходите и в нарушение на законовите норми не е признал за данъчни цели
разходите по лицензионния договор, разширявайки териториалния обхват на ЗСч.
Сочи се, че търговска марка "ALDO", съществува и е регистрирана считано от 11.03.2004г., със срок на
действие до 12.08.2022г. "Алдо Супермаркетс"ЕООД и "Алдо
Холдинг"ЕООД са съпритежатели на национална комбинирана марка "ALDO"
с peг. № 47361. Съпритежателят "Алдо
Холдинг"ЕООД също така е заявител на национална марка "ALDO”-
комбинирана с вх. №135392/19.01.2015г., като
"Транскомерс" S.A. е вписан от Патентно ведомство на Р.България,
като заявител/притежател/ползвател на търговска марка "ALDO" на база на Договор за прехвърляне на заявката за търговска марка „ALDO“ от 12.07.2017г. Едноличен собственик на капитала на "Алдо
Ритейл"ЕООД е "Болкан Ритейл Холдинг" ЕООД, който е 100%
собственост на "Алдо Холдинг" ЕАД, а той от своя страна е с едноличен
собственик "Транскомерс" S.A. Във връзка с гореизложеното сочи,
че "Алдо Ритейл" ЕООД се притежава от "Транскомерс" S.А. и
съответно имат един и същ собственик, предвид което прехвърлянето на правата за
ползване на търговската марка е логично и е с цел защита на интересите на
собственика свързани с използването на интелектуалната собственост от трети
лица.
Счита, че непризнаването на разхода за
търговска марка в "Алдо Ритейл"ЕООД би нарушило логиката на ЗКПО и
основни счетоводни принципи залегнали в Закона за счетоводството. Отчитането на
разходи при получателя на правата "Алдо Ритейл" ЕООД, е свързано
съответно и с отчитане на приходи при лицензодателя - "Транскомерс" S.А. Базирайки се на изложеното сочи, че
възникването и отчитането на разхода за търговска марка е пряко свързан и е
довел до възникването и отчитането на приходи в дружеството. Твърди, че в
конкретния случай не се касае за извършване на обичайна "услуга", а
за предоставяне на права "Алдо Ритейл"ЕООД да използва Търговската
марка „ALDO“. За установяване на "реалното
изпълнение на услугата" е следвало да се обследват всички обстоятелства
касаещи реалното използване на Търговската марка, което не е сторено от
органите по приходите. Счита, че са налице неоспорими и категорични
доказателства в подкрепа на твърдението, че "Алдо Ритейл" ЕООД
използва търговска марка ALDO в дейността си и в тази връзка
твърденията на органа по приходите, че не е налице реално извършване на услуга
са несъстоятелни.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и допълва оспорването на РА и в частта на определените
лихви за ДДС за данъчен период м.10.2017 г. в размер на 4183,14 лв. мълчаливо
потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, тъй като в жалбата до директора на „ОДОП“ – Варна са
изложени възражения и срещу определеното задължение по ЗДДС, за което няма
изрично произнасяне, поради което счита, че е налице мълчаливо потвърждаване на
акта за октомври месец, за лихви, в размер на 4183.14 лв.
По съществото на спора релевира доводи, че по отношение на документалната
обоснованост, следва да се приеме, че такава е налице, спазвайки Закона за
счетоводството и чл. 10 от ЗКПО. Неправилни са твърденията на приходните
органи, че разходът може да бъде признат само и единствено, въз основа на
фактура. Счита, че представеният по делото лицензионен договор и известие за
плащане представляват документално основание за стопанската операция, която е
осчетоводена в дружеството. Договорът съдържа всички реквизити, които са
поставени в чл. 6 от Закона за счетоводството, а именно предмет, страни и цена
на услугата. Освен това “Транскомерс“ S.A., който е контрагент на тези разходи
е чуждестранно юридическо лице и не е предприятие по смисъла на закона, не е
извършвало стопанска дейност на територията на страната, което да го
квалифицира като предприятие по смисъла на закона.
Процесният лицензионен договор за
неизключителен лиценз на търговската марка е действителен и представлява
основание за изпълнение на поетите по него взаимни задължения. Задължението за
заплащане на лицензионна такса възниква още с подписването на договора и то е
независимо от алтернативния вариант предвиден за заплащане.
Правата по търговската марка са
валидно прехвърлени със сключването на лицензионния договор, а не включването
му в патентното ведомство не е основание да се счита че не се отразява на
правата и задълженията на страните. Вписването в патентното ведомство по чл.
25, ал. 5 от Закона за марките и географските означения /отм./ и чл. 590 от
Търговския закон има единствено декларативно действие и не обуславя
възникването на даденото обстоятелство.
В този смисъл, счита, че това
действие, което законодателят е предвидил, има отношение към трети лица само, в
случаите когато лицензополучателят следва да се противопостави по съдебен ред,
ако някой друг използва марката и тя не е вписана. Ако договорът не е вписан,
това не води до нищожност на договора, а до неговата относителна
недействителност, тоест между страните договорът е действащ и се дължи
възнаграждение.
Предвид характерът на дейността на
жалбоподателя, а именно дистрибуция на стоки в магазини от групата „Алдо“,
същият е използвал по най-различни начини търговската марка, включително и чрез
извършването на реклама. Отчитал е приходи от възнаграждение за извършването на
тези дистрибуторски услуги, както и е отчитал приходи от рекламна дейност, при
изготвянето на брошури, в която са участвали трети лица. Видно е, че тези
брошури, съдържат търговската марка „Алдо“ и са разпространявани в групата
„Алдо“. Брошурите са предоставяни с фактури и на клиентите от група „Алдо“.
Представя и писмени бележки.
Ответникът –
директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. По съществото на спора не изпраща представител. С
писмено становище по делото поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което
отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна, с присъждане на сторените
по делото разноски в размер на 1402.12 лева юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000318004000-020-001/11.07.2018 г., изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-0300031804000-020-002/11.01.2019 г. Производството е спряно със Заповед
№ Р-0300031804000-023-001/03.09.2018г. и възобновено със Заповед № Р-03000З1804000-143-001/26.11.2018г.
в обхват корпоративен данък по ЗКПО, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. и данък върху добавената стойност по ЗДДС
за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2018г. В срока по чл. 117 ал.1 от ДОПК ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад № Р-03000318004000-092-001/26.03.2019г.,
връчен по електронен път на дружеството на 27.03.2019г., в който са били
обективирани фактическите констатации, установени в хода на производството, и
направените от органите по приходите правни изводи по приложението на
материалния закон. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение срещу констатациите на
РД.
Ревизионното
производство е приключило с издаден РА № Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г.
по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който са били потвърдени извършените
процесуални действия, мотивите и правните основания, въз основа на които е
определена данъчната основа за облагане, с корпоративен данък за 2017 г. и в тежест на
дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. РА е оспорен
по реда на чл. 152 от ДОПК, като с решение № 167/09.08.2019 г. директорът на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил в частта, с която са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. в размер на 26 000 лв. -главница и 3 070.59
лв.-лихва.
В хода на
ревизионното производство е било установено, че основен предмет на дейност на жалбоподателя е търговия на
едро. Писмените обяснения, представени от ревизираното дружество, сочели на
търговски взаимоотношения с основните контрагенти-свързани лица, които се
базирали на еднотипни рамкови договори за доставка на стоки и договори за
услуги и материали, с едногодишен срок на действие. След извършен анализ на
представената счетоводна документация, органът по приходите установил, че през
м.04/2017 г. е отчетен разход за външна услуга в размер на 260000 лв.
осчетоводен по дебита на сч.сметка 602 „Разходи за външни услуги” и кредита на
сметка 499 „Други кредитори". Този разход бил отразен по дебита на сметка
611 „Общопроизводствени разходи" и в намаление на текущия финансов
резултат на дружеството. Констатирано било, че процесната сума е фиксирана лицензионна
такса за ползване на търговска марка, по силата на лицензионен договор от
03.04.2017г. между „Транскомерс” S.А., в качеството му на лицензодател и „Алдо Ритейл”ЕООД,
в качеството му на лицензополучател.
В хода на ревизията
било констатирано, че съгласно лицензионен договор от 03.04.2017г.
„Лицензодателят" е изключителен собственик на търговска марка „ALDO” и
има право и власт да предостави на „Лицензополучателя” правото, привилегията и
лиценза да използва търговската марка върху или във връзка със стоките и/или
услугите, обхванати от регистрациите. Срокът на договора е една година.
Съгласно т.1, б.А от Договора „Лицензодателят” предоставя на
„Лицензополучателя" неизключителен лиценз да използва търговската марка
върху или във връзка с Продуктите в Република България, както и върху
опаковъчни, промоционални и рекламни материали, свързани с това. Лицензодателят
предоставя на лицензополучателя неизключителното право и лиценз да използва, да
продава, дистрибутира и рекламира Продуктите на територията, като се договаря,
че този лиценз ще се отнася само за търговската марка и Продуктите и не се
простира върху каквато и да е друга марка, продукт или услуга. В договора е
посочено, че лицензополучателят няма право да предоставя сублицензи на трети
страни без предварителното писмено съгласие на Лицензодателя, което може да се
откаже по всяка причина. В т.3 от договора е посочено, че като възнаграждение
за лиценза „Лицензополучателя” дава съгласие да плаща на „Лицензодателя"
фиксирана лицензна такса в размер на 260000 лв., като възнаграждението се дължи
независимо от това дали „Лицензополучателя" упражнява търговска дейност за
срока на действие на договора. Съгласно т.9 от Договора „Лицензополучателя”
признава стойността на репутацията, свързана с търговската марка и потвърждава,
че търговската марка и всички права по нея, включително репутацията принадлежат
на „Лицензодателя”.
Органът по приходите
констатирал, че не е представен първичен счетоводен документ /фактура или друг
документ/, изискуем по чл. 6 от ЗСч във връзка с лиценза за предоставяне на
търговска марка. Не са били представени документи за извършено плащане по
Лицензионен договор от 03.04.2017 г.
В хода на ревизията
с Протокол от 19.03.2019 г. били
приобщени, по реда на ДОПК, доказателства от предходни ревизионни
производства. От патентното ведомство на РБългария била изискана информация относно наличие на свидетелство за регистрация на търговска марка ALDO. Получен
бил отговор от патентното ведомство на РБългария изх.№ 92-00-1225(1)/07.12.2018г.,
вх.№ 66169/12.12.2018 г. в ТД на НАП Варна, от който било установено, че по
национален ред е заявена търговска марка „ALDO“ с вх.№
135392 от 19.01.2015г. от „Алдо холдинг”
ЕООД гр.Варна. На 14.06.2018 г., във връзка с постъпило искане вх.№
70095491/28.05.2018 г. заявката на търговска марка „ALDO” с вх.№
135392 е прехвърлена па TRANSCOMMERCL S.A. с адрес Trust Company Complex, Ajeltake road, Ajeltake Island, МИ 96960 Majuro, Marhall Island. В
получения отговор от патентното ведомство, било посочено, че тъй като марката
не е регистрирана, нейният заявител няма
право да преотстъпва лицензни за разрешение на права за ползване на трети лица.
Към писмото били приложени копие на заявка на марка „ALDO“ с вх.№
135392, копие на уведомление за прехвърляне на право и копие на библиографска
справка. Въз основа на полученият отговор от патентното ведомство на РБългария,
органът по приходите констатирал, че „Транскомерс" S.A. не
е вписан като лицензополучател на марката „ALDO" в патентното ведомство на Р България и
същият няма правно действие по отношение на трети лица.
Органите по
приходите приели, че от ревизираното
лице не са спазени изискванията, визирани в ЗКПО за документална обоснованост
на отчетените разходи, чрез първичен счетоводен документ, по смисъла на ЗСч,
отразяващ вярно стопанската операция. Не са били представени доказателства,
удостоверяващи реално изпълнение на услугата между „Транскомерс” S.A. и
„Алдо Ритейл" ЕООД, поради което осчетоводеният разход от дружеството не
следва да участва при формиране на текущия финансов резултат на дружеството.
Установено било, че
„Алдо Ритейл” ЕООД е отчело разходи за услуги, без те да са реално извършени,
поради което са налице обстоятелства по чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО и на основание
чл.26 т.2 от ЗКПО, във вр. е чл.16. ал.1 и ат.2, т.4 от с.з и чл.10, ал.1 от ЗКПО и чл.4. ал.2 от ЗСч, бил преобразуван текущия финансов резултат за
отчетната 2017 г. в посока увеличение със сумата 260000.00 лева.
В хода на административния контрол
горестоящият административен орган директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях
изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА, в частта на
установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Приел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя срещу прилагането на чл. 122-124 от ДОПК, тъй като от констатациите
в РД и РА установил, че данъчната основа за облагане е формирана по ЗКПО и не е
приложен особения ред за извършване на ревизия при особени случаи и определяне
основата за облагане с корпоративен данък по този ред.
В хода на
производството пред настоящата съдебна инстанция са приобщени представените от
жалбоподателя доказателства досежно използване на търговската марка „ALDO“ в
дейността на „Алдо Ритейл“, справки, с приложени към същите фактури, с приложен
опис към тях за реализирани приходи за фактурирани стоки от групата „Алдо“, за
бонуси, обороти и възнаграждения от извършени други услуги. Ангажирани са и
гласни доказателства. От показанията на свидетелката Д.К. се установява, че през месец август 2017 г. е работила в
„Алдо Лозенец“ на длъжност „мениджър-реклама“. Отговаряла е за рекламата на
всички дружества от групата „Алдо“ като задълженията й са се свеждали до това
да брандира магазините, витрините, светещите лога, всичко свързано с рекламата
на „Алдо“. Отговаряла е торбичките да бъдат с логото на „Алдо“, визитките,
фирмените бланки, външните билбордове. Администрирала е сайт и страницата в
социалните мрежи. Организирала е рекламата за „Алдо Ритейл“, включваща
горепосочените дейности. Занимавала се е с фирменото облекло, с рекламните
материали, които се използват в магазините- лайсните, на които се слагат
цените, рекламните обложки с търговска марка „Алдо“ и т.н. Свидетелката сочи,
че търговската марка „Алдо“ е присъствала на етикетите, на цените и на касовите
ролки. „Алдо Ритейл“ бил доставчик на стоки и услуги на другите фирми в
дружеството – „Алдо Хелена“, „Алдо Плаза“, „Алдо Елените“, “Алдо Фреш“, на тези
които оперират самите магазини. „Алдо Ритейл“ зареждал магазините и
задължението на св.К. включвало да организира рекламата и маркетинга на тези
дружества, които се обслужват от „Алдо Ритейл“. Надписът на търговската марка
„ALDO“ представлявал надпис, изписан на латиница, с главни букви, със запазен
шрифт. По еднакъв начин се изписвала търговската марка на всички места, които
описва. Присъствал и надписът „супер маркет“, като обозначение на дейността на
дружеството, но търговската марка е „ALDO“. Текстът „Aldo“ винаги е бил в
оранжев цвят, а текстът „supermarkets“ винаги в син цвят. Търговската марка
„Алдо“ присъствала в рекламните брошури, които включвали промоционални
продукти, предоставени от доставчици. Свидетелката е изпращала покани за
участие в рекламните брошури на доставчиците на дружеството. В случай на
желание се попълвала бланка за участие, съответно се събирала такса за
рекламното поле, за участие в брошурите, които се разпространявали в магазините
„Алдо Елените“, „Алдо Влас“, „Алдо Плаза“, „Алдо Стадиона“, „Алдо Феникс“,
„Алдо Фреш“. Брошурите се разпространявали в магазините, които се обслужвали от
„Алдо Ритейл“. Брошурата рекламирала на наети билбордове за тези цел. По този
начин се рекламирала марката и всички магазини. В някои от магазините имало
монитори, на които били посочени избрани промоционални продукти, които се
сменяли. В социалните мрежи се публикували също промоционалните продукти. „Алдо
Ритейл“ бил възложител за изработване на видеоклип с рекламна цел на
търговската марка „Алдо“ и целта му била да се рекламира търговската марка на
мониторите в магазините и в социалните мрежи. Били спонсор на провеждани
конкурси. Фактурите за такса участие били издавани на „Алдо Ритейл“. Св.К. е
посещавала магазините по места и сочи, че брандираната марка се е съдържала във
всички магазини. Пред няколко магазина имало пилони със светеща реклама. Всичко
описано, свидетелката сочи, че се е организирало от дружеството „Алдо Ритейл“,
което обслужвало всички дружества. Етикетите за цените съдържали марката
„Алдо“. Сайтът на фирмата ww.aldo-bg.com съдържащ
търговската марка „Алдо“ бил администриран от нея, където посочвала актуална
информация, вкл. оферти за работа, информация за работното време на магазините,
тъй като били сезонни, а понякога с денонощно работно време. Във facebook
страницата се съдържала подобна информация като на сайта на фирмата-обяви за
работа, работно време, промоционални продукти, брошурата, и т.н. Фактурите за
разходите за реклама се издавали на „Алдо Ритейл“. Св.К. организирала „Бабъл
шоу“ пред конкретен магазин с клоуни със сапунени мехури, на което се раздавали
подаръци на децата – слънчеви шапки, слънчеви очила, раници, всички брандирани
с търговската марка „Алдо“. Целта била привличане на хора пред магазините, тъй
като имало по-голяма вероятност след това хората да влязат в магазините. Такова
шоу било провеждано пред магазините „Алдо Елени“, „Алдо Плаза“ и „Алдо Обзор“.
По делото са приобщени трудов договор № 10000093/01.08.2017 г. и длъжностна
характеристика за длъжност „мениджър реклама“ по отношение на св. Д.И.К..
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по
чл.156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен
ред, поради което се явява допустима за разглеждане.
По възведеното от жалбоподателя допълнение на жалбата
в първото по делото заседание проведено на 30.10.2019г. досежно оспорването на
РА и в частта на определени задължения за лихви по ЗДДС за данъчен период
м.10.2017г. в размер на 4183.14 лева
/посочени в писмени бележки в размер на 4173.14 лева/ съдът намира жалбата в
тази част за просрочена. В депозираната до съда жалба от дружеството липсва
оспорване на РА в частта на допълнително начислени лихви по ЗДДС в размер на
4183,14 лева. Съдът след като се запозна с жалбата до Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, констатира липсата на конкретно възражение за
недължимост на лихви по ЗДДС за данъчен период м.10.2017г., поради което
отговор не е даден в процесното решение на Директора на Дирекция ОДОП-Варна.
Съдът констатира обаче наличие на общо възражение на л.6 в същата по отношение
на ДДС. Независимо от това горестоящия орган не се е произнесъл по общото
възражение срещу РА в частта по ДДС, поради което съдът приема РА за мълчаливо
потвърден в тази част и доколкото оспорването е предприето след изтичане на
срока за обжалване производството в тази част следва да бъде прекратено.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършване на служебната проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и
от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и
определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в
изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са
конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното
съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания
за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на
ревизия, за спирането и възобновяването й, РД и РА са подписани от посочените в
тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ,
приравнен на саморъчен - чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не
бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на
това основание.
При преценка съответствието
на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.4 от ЗСч счетоводният документ е хартиен или
технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен,
вторичен и регистър. Първичният документ е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана)
информация, получена от първичните счетоводни документи. Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за
стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗСч определя информацията, която следва да
съдържа първичният счетоводен документ.
В нормата на чл.10 от ЗКПО се съдържа определение за документална
обоснованост, като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция. Следователно, на това правно основание, за да не се
признаят счетоводни разходи, следва те да са такива разходи, за които
данъчнозадълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните
изисквания на ЗКПО и Закона за
счетоводството, включително и
когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция.
Изискване за документална обоснованост е поставено
към предприятията при водене на счетоводството, както бе посочено като са
предвидени от формална страна всички задължителни реквизити, които следва да
съдържа един първичен счетоводен документ.
За да бъде признат за данъчни цели разхода, той
следва на първо място да е документално доказан, по смисъла на ЗСч, отразяващ
вярно и точно стопанската операция. Предприятията следва да осъществяват
счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските
операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите,
съгласно действащото законодателство.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата, в становището му по същество и в
писмени бележки за документална обоснованост на отчетения разход.
От приобщените по делото доказателства се установи и
не се спори между страните, че в намаление на счетоводната и данъчна печалба за
2017г. са отчетени разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за
външни услуги“ и в кредита на сметка 499 „Други кредитори“ на стойност
260000.00 лева с основание за записване на счетоводната операция Лицензионен
договор за търговска марка от 03.04.2017г. сключен между „Транскомерс“ S.A., Тръст Къмпани Комплекс, остров Аджелтейк Маджуро, Република Маршалови
острови, в качеството му на лицензодател и жалбоподателя „Алдо Ритейл“ ЕООД, в
качеството му на лицензополучател, който
дава съгласие да плаща на лицензодателя фиксирана
лицензна такса в размер на 260000.00лв. като възнаграждението се дължи
независимо от това дали лицензополучателя упражнява търговска дейност за срока
на действието на договора. Т.е. независимо дали лицензополучателя извършва
търговска дейност или не, дължи такса в размер на 260000 лева за срока на така
сключения договор. В този смисъл са ирелевантни ангажираните доказателства от
жалбоподателя досежно осъществяваната търговска дейност с процесната търговска
марка. Във връзка с осчетоводения разход в размер на 260000,00лв., освен горепосочения
договор не е представен никакъв друг първичен счетоводен документ, който да
дава основание за така направения счетоводен запис и конкретно коя всъщност
стопанска операция удостоверява. За документираното право/услуга по Лицензионен
договор от 03.04.2017 г. не са представени доказателства за извършено плащане.
На ревизираното дружество не е издаден документ за отчетения разход от
260000,00лв., който да послужи като разходнооправдателен такъв, по смисъла на
ЗСч и чл. 10, ал.1 от ЗКПО, поради което разходът се явява документално
необоснован.
Процесният договор удостоверява облигационните
отношения между страните, а изготвянето на счетоводните документи се извършва в
момента, в който се извършва дадена стопанска операция или сделка. Оформянето
на документа се извършва в съответствие с изискванията на ЗСч.
Дружеството не представя в хода на административното
нито в хода на съдебното производство
документ, въз основа на който да запише и обвърже разхода в
счетоводството си. Липсва, какъвто и да е друг писмен документ за основание и
произход на начисленият разход, поради което сумата в размер на 260000,00 лева
неправилно и без основание е отчетена в разходите и нейното осчетоводяване е
довело до необосновано намаление на счетоводния резултат за данъчна 2017г., в
нарушение на счетоводното законодателство и изискванията на ЗКПО. Еднозначно може да се направи
извод за отсъствие на обективното
изискване за вярно и точно отразяване на стопанските операции и изводът, че осчетоводения от дружеството жалбоподател разход за външни услуги по Лицензионен договор от 03.04.2017
г. се явява недоказан документално. След като не е представен първичен счетоводен документ изискуем по чл. 6
от ЗСч във връзка с лиценза за предоставяне на търговска марка, не са
представени документи за извършено плащане по Лицензионен договор от 03.04.2017
г., от който черпи правото си дружеството жалбоподател, не са представени
фактура, платежни нареждания, разписка, ордери, справки и др., съдът приема, че правилно с РА е преобразуван финансовия
резултат в посока увеличение със сумата 260000,00 лв. на основание чл. 26 т.2
от ЗКПО, чл.10, ал.1 от ЗКПО и чл.4, ал.2 от ЗСч и е установено задължение за
корпоративен данък в размер на 26000,00 лв. за 2017 г.
В случая констатациите на
органите по приходите са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
РА
е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
При този
изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на
1402.12 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Алдо Ритейл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. “С.С.“ № *, представлявано от В.М.Е., против РА №
Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна мълчаливо потвърден от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Варна, в частта, с която на дружеството са
определени задължения за лихви по ЗДДС за данъчен период м.10.2017г. в размер
на 4183,14 лева.
и
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело №2537 по описа на Адимнистративен съд-Варна за 2019г. в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алдо
Ритейл“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. “С.С.“ № 3, представлявано от В.М.Е., против РА №
Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 167/09.08.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Варна, в частта, с която в тежест на
дружеството са установени задължения за корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен
период 2017 г., в размер на 26 000 лв. главница и 3 070.59 лв. лихви.
ОСЪЖДА „Алдо
Ритейл“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. “С.С.“ № 3, представлявано от В.М.Е. да заплати в полза на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ
на НАП сумата в размер на 1402.12 лева /хиляда
четиристотин и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: