Решение по дело №240/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 315
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20223230200240
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Добрич, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. М.
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. М. Административно наказателно
дело № 20223230200240 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...” , ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление – гр. Д., ул. „...” № .., ет..., ап. .., представлявано от М. В. Т.,
депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно
постановление № 616131-F628841/06.12.2021 г., издадено от и. д. Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. В., с което за единадесет нарушения
по чл. 180, ал. 2, вр. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от
ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС на търговското дружество са
наложени единадесет административни наказания „имуществена санкция“ в
различен размер.
С депозираната пред съда жалба се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Релевират се претенции за допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при
издаване на НП, които по своето естество съставляват основание за неговата
отмяна и нарушават правото на защита на нарушителя.
В съдебно заседание въззъвникът не се явява, но се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага доводи за отмяна на НП. Пледира, че актът за административно
нарушение е издаден извън тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, тъй като
задължението е установено при предходна проверка, приключила на
18.01.2021 г., а Актът за регистрация по ЗДДС е издаден на 03.02.2021 г. При
1
проверката е установена датата на регистрация по ЗДДС. Счита, че датата на
регистрация, посочена в АУАН и в НП 07.04.2020 г. е неправилно
определена, предвид че срокът по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е удължен с
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките, взети по време на
извънредно положение. Този срок изтича на 13.06.2020 г. В този случай за
данъчен период месец април, месец май и месец юни дружеството няма
задължение за подаване на справка-декларация по ДДС и начисляване на
данък. Поради това и нарушенията с дата 14.05, 14.06 и 14.07 са недоказани.
Не се доказва също за кои конкретни доставки и за коя данъчна основа е
начислен дължимият данък по ДДС. Не е ясно кои са доставките, които са
включени в облагаемия оборот за регистрацията по ДДС, както и тези, за
които не е начислен ДДС. Посоченото е съществено, тъй като наказанието не
е определено в абсолютен размер, а е определяемо съобразно неначисления
ДДС. Счита, че не е доказан необлагаем оборот и соченият за неначислен
ДДС. Налице е несъответствие между нарушенията, посочени в АУАН –
периодите, за които са наложени административни наказания с наказателното
постановление. Касае се за дати 15.01.2020 г., 16.02.2020 г. и 16.05.2020 г.,
както и не е посочена санкционната норма въз основа на която е определен
размерът на дължимия ДДС.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, която намира за неоснователна, а
наказателното – за правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че
тримесечният данъчен срок, който твърди жалбоподателят, не е изтекъл, тъй
като съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС задълженията по ал. 3 и ал. 4 се
определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Веднага след издадения акт за регистрация по ДДС е възложена
проверка – ревизия на 26.02.2021 г. Заедно с ревизионния доклад от
16.07.2021 г. органът е констатирал нарушение. От там следва да се брои
месечния срок от откриване на нарушителя. Счита, че санкцията в чл. 180, ал.
2 е правилно определена, а в ревизионния доклад, който е част от
доказателствата към АУАН, са описани доставките с данъчните основи и
начисления ДДС.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в
пределите и обхвата на въззивната проверка, посочени в разпоредбата на чл.
314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
При извършена от св. М. Д. М. – ...НАП при ТД гр. В., офис Т.
документална проверка било констатирано, че жалбоподателят „..." с ЕИК по
Булстат ..., като е било длъжно по ЗДДС не е начислило ДДС в общ размер на
4236,02лв. тъй като не се е регистрирало в срок по същия закон след
достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС – 50
000,00лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец.
С оглед установеното в хода на проверката, св. М. образувала против
2
жалбоподателя административно-наказателно производство, като в
присъствието на св. АНН. В. Д. съставила АУАН № F628841/27.09.2021 г., в
който описала подробно неначисления ДДС по периоди и
квалифицираланарушенията, както следва:
- за данъчен период от 22.04.2020 до 30.04.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 182,18 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т. е. до
14.05.2020 г. Нарушението е извършено на 1505.2020 г. в гр. Добрич;
.
- за данъчен период от 01.05.2020 до 31.05.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 649,84 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в
случая до 15.0б.2020г. /14.06.2020г. е бил неработен ден/. Нарушението е
извършено на 16.06.2020г. в гр. Д.;
- за данъчен период от 01.06.2020 до 30.06.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 537,66 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.07.2020г. Нарушението е извършено на 15.07.2020г. в гр. Д.;
- за данъчен период от 01.07.2020 до 31.07.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 402,95 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.08.2020г. Нарушението е извършено на 15.08.2020г. в гр. Д.;
- за данъчен период от 01.08.2020 до 31.08.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 520,69 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.09.2020г. Нарушението е извършено на,15.09.2020г. в гр. Д..;
- за данъчен период от 01.09.2020 до 30.09.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 478,05 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.10.2020г. Нарушението е извършено на 15.10.2020г. в гр. Д..;
- за данъчен период от 01.10.2020 до 31.10.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 484,95 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в
случая до 16.11.2020г. /14.11.2020г. е бил неработен ден/. Нарушението е
извършено на 17.11.2020Г. в гр. Д..;
- за данъчен период от 01.11.2020 до 30.11.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 589,46 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.12.2020г. Нарушението е извършено на 15.12.2020г. в гр. Д..;
- за данъчен период от 01.12.2020 до 31.12.2020г. не е начислен ДДС в
размер на 308,65 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца; следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.01.2021г. Нарушението е извършено на 15.01.2021г. в гр. Д..;
3
- за данъчен период от 01.01.2021 до 31.01.2021г. не е начислен ДДС в
размер на 72,90 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в
случая до 15.02.2021г. /14.02.2021г. е бил неработен ден/. Нарушението е
извършено на 16.02.2021Г. в гр. Д..;
- за данъчен период от 01.02.2021 до 04.02.2021г. не е начислен ДДС в
размер на 8,69 лв. Дължимият ДДС е следвало да се начисли до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в
случая до 15.03.2021г. /14.03.2021г. е бил неработен ден/. Нарушението е
извършено на 1б.03.2021г. в гр. Д..
С АУАН описаното било квалифицирано като нарушение по чл. 180, ал.
2 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, чл. 102, ал. 3,
т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 ЗДДС.
Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие
на представляващия търговеца, въпреки надлежно отправена към него покана
/л. 69-70/ да се яви в държавната институция на определена дата и час за
съставяне на АУАН във връзка с извършената данъчна проверка.
Впоследствие, така съставения АУАН е връчен надлежно на
представляващия, който посочил, че няма възражения. Възражения не са
релевирани пред наказващия орган по-късно, в законоустановения 3-дневен
срок на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН след съставяне на акта.
Въз основа на съставения административно-наказващият орган е издал
атакуваното Наказателно постановление № 616131-F628841/06.12.2021 г., с
което за единадесет нарушения по чл. 180, ал. 2, вр. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 2
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1
ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС на
търговското дружество са наложени единадесет административни наказания
„имуществена санкция“ в различен размер.
В законоустановения преклузивен срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес, оспорва
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при
което жалбата му се явява процесуално допустима.
Описаната фактическа обстановка на административното нарушение
съдът намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя М.
и тези на св. Д. /присъствала единствено при съставяне на АУАН/, както и
събраните по делото писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С акт за регистрация по ЗДДС № 080422100374706/03.02.2021 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, офис - Д., „...“ е бил
регистрирано по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта на 05.02.2021 г.
4
Видно от мотивите към акта за регистрация, в него изрично е посочено,
че ДЗЛ е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева за периода от
01.04.2019 г. – 31.03.2020 г., като на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е
следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС най-
късно до 07.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока за
подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите.
Следователно още към датата на издаване на акта за регистрация е било
ясно, че ДЗЛ не е начислило данък за осъществените от него облагаеми
доставки за периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за
регистрация – 07.04.2020 г. до датата, на която е регистрирано от приходната
администрация – 05.02.2021 г., тъй като не е подало заявление за регистрация
в срок и не се е регистрирало по този закон в срок, т. е. е осъществило от
обективна и субективна страна разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
С оглед на това, като дата на откриване на нарушителя, следва да се
приеме най-късно датата на издаване на акта за регистрация – 03.02.2021 г., от
който момент е започнал да тече самостоятелният тримесечен срок за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Фактът, че задълженията на ДЗЛ по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС следва
да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК, съгласно чл. 102, ал. 4 от
ЗДДС, не променя извода, че нарушението и нарушителят са станали
известни на приходната администрация към датата на издаване на акта
регистрация по ЗДДС, защото това има значение единствено и само при
определяне на наказанието по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, което се съизмерва с
размера на неначисления данък.
Обратното разбиране би довело до неоправдано толериране на
виновното бездействие на данъчните органи, които са длъжни да упражняват
предоставените им от закона правомощия добросъвестно, т. е. в разумни
срокове, обезпечаващи нормалното развитие и приключване на
административно-наказателните производства и съответно до произволно
удължаване на законно-определените срокове за установяване на
нарушенията и издаване на наказателните постановления противно на
императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Следователно, с оглед законосъобразното развитие на производството,
същото е трябвало да бъде образувано в рамките на горепосочения
тримесечен срок от откриване на нарушителя, т. е. до 03.05.2021 г.
5
Това обаче не е било сторено. Напротив, производството е било
образувано с Акт за установяване на административно нарушение от
27.09.2021 г., съставен от компетентен за това орган, но след изтичане на
предвидените в закона срокове, погасяващи правото на административно-
наказващия орган да ангажира административно-наказателната отговорност
на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, предвид
на което не е следвало да се съставя НП, а да се прекрати административно-
наказателната преписка.
Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по
налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално
нарушение, а действията на административно-наказващите органи,
извършени след изтичането им, са винаги незаконосъобразни, като
опорочаващи административно-наказателното производство и нарушаващи
правото на защита на наказаното лице.
Горното налага правния извод за незаконосъобразност на НП и отмяна на
същото на това основание.
Друго нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
нарушителя, се явява обстоятелството, че в АУАН са описани данъчните
периоди, за които „...." не е начислило ДДС и от обстоятелствената част на
акта същите са общо 11 на брой.
В същото време обаче актосъставителят е квалифицирал описаното като
едно нарушение по смисъла на чл. 180, ал. 2, вр. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1
ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Т. е. с АУАН на нарушителя е било вменено едно административно
нарушение.
С обжалваното НП обаче административно-наказващият орган /АНО/ е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, като е квалифицирал
извършеното като 11 на брой самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 180, ал. 2, вр. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 2 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 67, ал.
2 от ЗДДС и е наложил за всяко едно от тях отделно административно
наказание.
Доколкото едва с НП АНО е вменил на жалбоподателя още 10 на брой
нарушения, макар по същия текст на ЗДДС, то е нарушил правото на защита
на наказаното лице да разбере своевременно в извършването на какви и на
колко административни нарушения е обвинен с АУАН и да организира
оптимално защитата си.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително в
хода на проверката е било установено, че „..." има реализиран облагаем
оборот от онлайн продажби на дрехи втора употреба, което представлява
оборот по чл. 9б, ал. 1 от ЗДДС към 31.03.2020г. в размер на 50 804,04 лв.
6
Задълженото лице е следвало да подаде заявление за задължителна
регистрация по чл. 9б, ал. 1 от ЗДДС в срок до 07.04.2020 г. На основание чл.
102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС „..." . дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден
акта за регистрация по ЗДДС до датата, на която лицето е регистрирано по
закона. Периодът от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден
акта за регистрация по ЗДДС до датата, на която лицето е регистрирано по
закона, е от 22.04.2020 г. до 05.02.2021 г.
На основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, „..." .. дължи ДДС, определен
по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС по описаните в АУАН периоди и размери.
При гореописаните обаче процесуални нарушения, допуснати от
актосъставителя и от АНО се възпрепятства възможността за реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя, доколкото
нарушенията са съществени и не биха могли да бъдат санирани в хода на
съдебното производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и НП следва да бъде изцяло отменено.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 580 лв.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616131-F628841/06.12.2021 г.,
издадено от и. д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. В., с
което за единадесет нарушения по чл. 180, ал. 2, вр. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 2
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1
ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС на „...”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. Д., ул. „...” № 41, ет.
5, ап. 10, представлявано от М. В. Т., са наложени единадесет
административни наказания „имуществена санкция“ в различен размер.
ОСЪЖДА Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна ДА
7
ЗАПЛАТИ на „...” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. Д., ул.
„...” № .., ет. .., ап. .., представлявано от М. В. Т., сумата от 580 лева разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – гр.
Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8