Решение по дело №897/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 

Делото е образувано по касационната жалба с вх.№ 6927/24.04.2025 г. от А. В. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], чрез адв. А. Д., срещу Решение № 350/14.03.2025г., постановено по АНД № 3686/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав, с което е потвърдено НП № 24-0433-000875/15.07.2024 г. на Началник на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на А. В. Б., [ЕГН] от [населено място], на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилна преценка на доказателствата, неправилно е приложен материалния закон, като е прието за доказано извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Решението противоречи на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е посочена правилно материално правната норма, която е нарушена - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Неправилно са възприети и ценени установените по делото факти, като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до необоснованост на постановения съдебен акт. При тълкуване се извежда и необоснованост на постановения съдебен акт.

В съдебно заседание по делото касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Заявява, че касаторът е извършил неправилно маневра завой наляво, поради което правилната разпоредба на нарушението е чл.5 от ЗДвП, а не по чл.175а от с.з. Моли за отмяна на решението на ВРС и на НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Първо РУ при ОД на МВР Варна не изпраща представител. Чрез своя процесуален представител гл. юрк. Л., заявява в писмени бележки, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел от фактическа страна, че касаторът Б. е бил правоспособен водач на МПС за категория "В". Той е управлявал лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер]. На 23.05.24г. в 16:13ч. в района на паркинг „Морска гара“ в гр.Варна, в посока улицата, извеждаща към бул.“Приморски“. В автомобила пътувала и девойка, празнуваща завършването на средното си образование. При излизане от входа на паркинга към посочената улица, жалбоподателят извършил маневра, като завил наляво и същевременно рязко подал газ, при което навлязъл в завоя с висока скорост. Това довело до изгубване на сцеплението на задните гуми и приплъзване на задната част на автомобила, който навлязъл в насрещното платно за движение. Действията на водача били възприети от свидетелите Р. Н. Н. и И. Д. С.- служители в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които в този момент управлявали патрулен автомобил по същия път. Двамата преценили, че се касае за т.нар. „дрифт“, поради което настигнали жалбоподателя и го спрели за проверка. Във връзка с установеното от посочените свидетели поведение на водача, на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, несъответстващи на предназначението му за превоз на хора и товари.

При така установеното против касатора е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на касатора. В последствие срещу касатора е било издадено и оспореното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на касатора на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. НП било връчено лично на касатора.

Съдът е приел, че двамата полицейски служители непосредствено са възприели действията на жалбоподателя и движението на управлявания от него автомобил и са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение и ценен в съответствие с установената съдебна практика в качеството на веществено доказателство. В приложения видеозапис ясно се вижда движението на процесния автомобил, като данните от видеозаписа напълно кореспондират на показанията на свидетелите Н. и С. и потвърждават извода за тяхната достоверност. Конкретно показанията на св.С. съответстват и на данните от изготвената от него докладна записка, в която е изложил аналогични твърдения (като последователността и безпротиворечивостта на изявленията на свидетелите е индиция за тяхната достоверност).

По делото като свидетел е разпитано и лицето М. Г. Г., която заявява, че е възприела движението на автомобила на жалбоподателя и че същият леко „поднесъл“ на завоя, след което потеглил нормално. Свидетелката съобщава, че при извършването на маневрата завой наляво управляваният от Б. автомобил е приплъзнал, като същата и не твърди това да е станало по причини, стоящи извън поведението на водача. Поради това показанията й не опровергават възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.

Предвид всичко изложено съдът е приел фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин.

В разглеждания случай Б. не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава на адм. нарушение, установено в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Предвид всичко изложено, съдът е намерил фактическите твърдения на АНО за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено оспореното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началникът на сектор ВПД при "СПС" при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. При цялостната проверка на оспореното НП, съдебният състав не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът не споделил възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан касаторът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че касаторът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца. Така че е не споделимо твърдението в жалбата, че касаторът е бил наказан за нарушение, което не е осъществил. Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии. Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач – за това, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.

По приложението на материалния закон съдът е приел следното: Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че паркинг на Морска гара в посока бул“Приморски“ в гр. Варна са отворени за обществено ползване. От показанията на свидетелите, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че касаторът е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин той е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "дрифт", използвано в наказателното постановление. Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

При горните констатации, съдът извел следните правни изводи: Касаторът е наказан с адм. наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и адм. наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че касаторът Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Така, че за съда не остава каквото и да било съмнение по отношение на авторството на деянието. Съдът намира и че касаторът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Същият е използвал път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление чрез извършване на рискови маневри, въртял е МПС, извеждал го е извън контрол. Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено. При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на касатора на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер и за съда не съществува възможност да редуцира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано.

Съдът е намерил, че непроизнасянето от АНО изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила. Нещо повече, в конкретния случай се касае за млад водач, на мощен автомобил, като извършеното от него представлява и сериозен риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на достатъчно практически опит. Нещо повече деянието е извършено в населено място. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова. По възраженията за необоснованост на постановения съдебен акт съдът не дължи произнасяне предвид нормата на чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени. Настоящия съдебен състав споделя изложените мотиви и досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на специално обособените за тази цел места. Събраните доказателства сочат, че са осъществени съставомерните признаци на това противоправно поведение от наказания водач. Налице е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на населеното място и по правило създава непосредствена опасност за всички участници в движението.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации. Съдът не споделя възражението, че касаторът неправилно е осъществил завой на ляво като не е дрифтил. Подобни твърдения липсват във въззивната жалба. Според показанията на св.Н. „той излиза от входа , прави ляв завой и продължава нагоре и пред нас дрифти“, „той извърши маневра наляво и тогава поднася задницата и после с пълна газ продължи“..“продължихме след него, пуснахме светлинни и звукови сигнали, господина спря автомобила ..“

Законодателят е преценил високата обществена опасност на тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора на АНО.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350/14.03.2025г., постановено по АНД № 3686/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав

ОСЪЖДА А. В. Б., [ЕГН], с адрес [населено място],  да заплати на ОД на МВР - Варна, сумата от 80 лв. дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.