Р Е Ш Е Н И Е №57/31.1.2020г.
31.1.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 4317 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от М.П.У. от гр.С.З. ,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кант.305,чрез адв. Д.С. против ЗП А.Я.М. ***, с която се претендира да бъде развален по съдебен ред сключеният между страните на 27.08.2015 год. договор за аренда на земеделска земя поради забава на арендното плащане.
Ищецът твърди,че с договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015 г.,нотариално заверен акт № ***,том ***, рег.№ *** г. на нотариус № *** с район на действие РС-Ямбол,вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ *** г.,том 7,стр.50,в качеството си на арендодател,предоставила за временно и възмездно ползване на ответника ЗП А.Я.М. като арендатор,собствените земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с.Н.,общ.С. обл.Я. подробно описани в исковата молба. Също така се твърди,че срока на договора бил сключен за 15 години,считано от 01.10.2015 г.,като в т.5 от раздел III било уредено арендното плащане,като дължимата рента за стопанската година се заплащала най късно в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Също така се твърди,че за времето на действието на договора от 01.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба,не била получавала рента за процесните земеделски земи за нито една от стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.,съгласно посочения раздел от договора нито в натура,нито в парична равностойност на съответните килограми земеделска продукция. Твърди се,че ищцата правила опити многократно да получи такова плащане,като посещавала офиса на арендатора,но същия не отговарял на нейните искания.
Ето защо и т.к. ответникът бил в забава относно изпълнение на едно от основните си задължения по договора, излага че са налице законовите предпоставки за прекратяването му Претендира се уважаване на претенцията, включително присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.Твърди се,че иска е неоснователен,защото неизпълнението се дължало на виновното поведение на ищцата,изразяващо се във факта,че не е указала съдействие на ответника като не се явила,за да получи рентата си в натура. Последния не е изпълнил задължението си поради факта,че кредиторът не му е указала необходимото съдействие,като се твърди че е налице т.наречената забава на кредитора по смисъла на чл.95 и сл ЗЗД. В чл.4 от процесния договор било предвидено,че плащането следвало да стане в натура или паричната му равностойност,като не било посочено на кого принадлежи правото на избор. Съгласно чл.130,ал.1 ЗЗД когато задължението било с право на избор и небило посочено на кого принадлежи този избор,си считало,че правото било на длъжника,т.е.на арендатора. Твърди се в случая,че ответника канил многократно по телефона ищцата да се яви в базата му в с.С. ,обл.С. за да получи рентата си в натура. Същата не се явила като заявила,че не била съгласна да получи рентата си по този начин,като на практика не осигурила възможност на ответника рентата да й бъде издължена.Също така ответника със свидетел правил опити да потърси ищцата на посочения от нея в договор за аренда адрес в гр.С. З., но съседи го уведомили,че същата на практика живее в някакво село в обл.С. З. и не пребивавала на адреса си. Ответника заделял всяка година дължимата рента и я пазил,с оглед необходимостта от изпълнение,но ищцата отказвала да се яви и да получи изпълнение. С оглед спецификата на задължението плащане в натура на пшеница и ечемик ответника не би могъл да изпълни задължението си,чрез изпращане по пощата или по банков път. Към настоящия момент ответника също пазил необходимите количества пшеница за изплащане на рентата и ако ищцата му укажела съдействие и посети базата му в с. С. с необходимия превоз,можела да я получи в натура. Оспорва се твърдението на ищцата,че многократно ходила в офиса на арендатора за да иска да й бъде платена рентата. Твърди се,че страните основно са комуникирали по телефона,като ищцата настоявала да развали договора и поради тази причина отказала съдействие за издължаване на договорното задължение.Поради тази причина неизпълнението на задължението се дължало на виновното поведение на кредитора,като същата не можела да черпи права от това си поведение,като същото не можело да доведе до развалянето на договора. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител,сочат доказателства,като се иска уважаване на исковата претенция и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответника и процесуалния му представител оспорват иска,сочат доказателства,като се иска неговото отхвърляне и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото страните не спорят,а и от приложения договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015 год., сключен между ищеца и ответника , по силата на който първият е отдал под аренда за срок от 15 год. недвижими имоти,находящи се в землището на с.Н. , общ.С. обл.Я. а именно : нива с площ 20,00 дка,съставляваща имот № ***, шеста категория в местността „***“;нива с площ от 23,700 дка,съставляваща имот № ***, шеста категория,в местността „***“ ;нива с площ 20,00 дка,съставляваща имот № ***, шеста категория,в местността „***“; нива с площ 8,997 дка, съставляваща имот № ***, шеста категория в местност „***“; нива с площ 20,00 дка, съставляваща имот № ***, шеста категория в местността “***“ и лозе д площ 2,274 дка,съставляващо имот № ***, шеста категория в местността „***“.
Също така е представено от страна на ответника решение на основание чл.28,ал.2 ЗДОИ от което се установява,че средния добив пшеница и ечемик в Община-С. за стопанската 2017-2018 г.,като за пшеница средния добив е 360 кг.от декар и за ечемик средния добив е 350 кг. за декар,като от справка от Софийска стокова борса се установява,че средния добив за пшеница е в размер на 350 кг.от декар,като същия среден добив е и за ечемик.
По делото по искане на страните са събрани гласни доказателства.
От свидетелските показания на М.П.У.,съпруг на ищцата се установява,че същата има договор за аренда на земите в с.Н. сключен с ответника. До сега абсолютно нищо не било плащано,нито в натура,като по начало за натура не било говорено,нито с пари. Това било четвъртата стопанска година в което не било плащано нищо. Търсили ответника два-три пъти в годината през пролетта и есента септември месец,когато се плащало рентата. Нищо не ставало,само обещания след един месец,след два месеца,след Нова година,като последния път преди да подадат жалбата ответника им казал,че ще приведе парите след една седмица,като ходили в банката и проверявали,като нямало стотинка. Въобще не им било предлагано в натура,като сега чувал,че имало в някакво село площадка. Бил сигурен,че нямало площадка,като ответника си вземал 30 процента рента и земята сигурно се работила,като на тях нищо не им давал,като преди вземали по 30 лв. до 40 лв. всяка година,а сега нищо.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че съпругата му е давала банкова сметка,***,като самия той им казал,че им имал банковата сметка и щял да им преведе парите. Те извадили банкови сметки отделно за тази земя,две сметки по 100 лв. специално. Обещавал,че земята щял да я плати заедно с рентата,но нищо не плащал и така вече три години,като банковите сметки били дадени.
От свидетелските показания на С.Д.Х. се установява,че познава А.М.,като имали общ офис от около 10 години,като от понеделник до петък от 09.00 ч. до 17.00 ч. били заедно. По повод случая с г-жа У. бил запознат,като около 4-5 пъти ходили заедно с ответника до гр.С. З. като свършело работното време около 16.00 ч.-17.00 ч. след обяд. Ходили до бул.“***“, като периоди това било през 2016,2017 и 2018 г.,когато се плащала рентата,лятно време след жътва.Ходили на адреса и А. звънял да търси въпросното семейство,но никой не отговарял и ги нямало на адреса. Около 2-3 пъти А. говорил с комшиите,които казали,че живеели в някакво село и ги нямало на адреса. Търсил ги и по телефона и когато вдигнели казвали,че не искат да си получат рентата. А. *** и да им дадял рентата или паричната равностойност,като същия му споделил,че не искали да си получат рентата,а искали да развалят договора. Когато бил в офиса не бил виждал това семейство да ходят и да разговарят с А. Не познавал жената която била в залата.
На въпроси на пълномощника на ищцата свидетеля отговори,че 4-5 пъти бил с него в гр.С.З., като през това лято ходили два пъти.Общо ходили около 7-8 пъти,като А. можело да е ходил и сам или с други хора. Не можел да отговори на въпроса дали А. бил носил пари или щял да им плаща в зърно.
По делото от страна на пълномощника на ответника беше представено платежно нареждане от което се установява,че по сметката на ищцата е приведена сумата от 3200,00 лв. от ответника с основание рента земеделска земя 2015-2016;2016-2017;2017-2018;2018-2019 г. на 15.01.2020 г.
Други доказателства касаещи настоящия спор не бяха ангажирани от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27,ал.1,т.2 от ЗАЗ.
Развалянето на двустранни договори, наименовано в ЗАЗ-прекратяване,поради неизпълнение се извършва по общия ред-с едностранно адресатно волеизявление по чл.87,ал.1 или ал.2 ЗЗД с или без предупреждение, а по изключение,в изрично предвидените от закона случаи-по съдебен ред чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.28,ал.2 ЗАЗ с влязло в сила конктитутивно решение. Редът за разваляне на двустранни договори,поради неизпълнение,е начинът,по който се упражнява потестативното право на разваляне/с едностранно волеизявление или с конститутивен иск/. Според повелителната норма на чл.28,ал.2 и ал.3 ЗАЗ,само развалянето на договор за аренда,сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено,става по съдебен ред,при условие,че предмет на договора не са държавни или общински земи,при които развалянето е извънсъдебно-с писмено предупреждение по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на договор за аренда са продължителността на договора и собствеността върху арендуваните земеделски земи. Следователно с оглед на това,че посочения договор за аренда на земеделска земя от 22.08.2015 г. с оглед на това,че е сключен за повече от 10 години/за срок от 15 години/ попада в хипотезата на чл.28,ал.2 ЗАЗ и по поради неговото неизпълнение подлежи на разваляне по съдебен ред.
Съдът намира,че предявения иск за разваляне на договора за аренда по съдебен ред за основателен. Развалянето на договора е правна възможност за изправната страна да се освободи от обвързаността си,като предизвика прекратяване на договорното отношение с неизправната страна.
Фактът на неизпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от страна на арендатора е отрицателен,т.е. ответната страна е тази,която следва да ангажира по делото доказателства,че е извършила арендни плащания,така както същите са уговорени в договора,т.е. да докаже,че е изпълнила задължението си и че е изправна страна по договора.
В процесния договор в чл.5 е уговорено, че арендното плащане се извършва най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година.
Твърденията на ищеца са за липса на арендни плащания за три стопански години: 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.,като съдът не споделя възраженията на особения представител на ответника,касаещи твърденията за забава на кредитора, с оглед не оказване на съдействие на длъжника за предаване на рентата в натура.
От една страна, ответника не релевира никакви доказателства,че е имал готовност да изпълни задължението си,като е оставил зърното на площадка в с.Самуилово,като от друга съдът счита, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената рента, тъй като, съгласно нормата на чл.97 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът, т.е. ответната страна може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а ал.2 на същия член доуточнява, че когато предаването за пазене на дължимото е съпроводено със значителни разноски или неудобства, като следва да се има предвид, че съхраняването на зърно, или друга земеделска култура, следва да се извършва при определени условия и помещения, то длъжникът след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да бъде внесена в банка на името на кредитора, т.е. като не е изпълнил това си задължение, ответникът се явява неизрядна по договора страна, което обуславя възможността на ищеца да реализира потестативното си право да развали договора по смисъла на чл.28 ал.2 от ЗЗД.
Ако ответника е искал да изпълни задължението си в пари /тъй ката в случая няма спор между страните, че плащането е могло да стане в натура или в пари - чл.4 от договора/, то нищо не му е пречело да изпрати на ищеца пощенски запис. Отделно, от това начина, по който длъжника би могъл да избегне правните последици от забавата е предвиден изрично в закона - чл.97 ал.1 ЗЗД. Съобразно чл.97, ал.1 изр. второ ЗЗД, е посочено, че пари могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешението на съда- напълно достатъчно е да се открие банкова депозитна сметка, в която присъдените суми да се вложат на името на кредитора. Кредиторът би могъл да разполага със сумата по такава сметка, след представяне на документ за самоличност. При това положение не може да се говори, че е налице забава на кредитора, поради липса на съдействие от негова страна.
Тези изводи на съда не се разколебават и от свидетелските показания на свидетеля С.Д.Х. с оглед посочените по-горе обстоятелства.
Ответната страна организира защитата си,като не оспорваше твърдението на ищеца за липсата на извършени арендни плащания по договора,но твърдеше,че това се дължи на виновното поведение на ищеца и забава на кредитора, поради липса на съдействие от негова страна,заявявайки готовност да стори това в хода на производството,като извърши съответните плащания на 15.01.2020 г. видно от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод.
Допуснатото от ответника неизпълнение касае три стопански години: 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.,като извършеното плащане не може да запълни това негово бездействие в посочения период от време,като неизпълнението на договора не е незначително,касае три стопански години и като се вземе срока на същия който е за 15 години,изтичащ през 2030 година,то интересът на кредитора е накърнен до такава степен което налага развалянето на договора.
Предвид изложеното,съдът приема,че е налице неизпълнение на договора за аренда от страна на арендатора поради неплащане на арендното плащане,което прави предявения искщ основателен и доказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 718,00 лв.- заплатена държавна такса,възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 ЗАЗ, сключения на 27.08.2015 г. договор за аренда между М.П.У., ЕГН ********** и ЗП А.Я.М., ЕГН ********** , вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Я. под вх. № *** год.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 ЗП А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на М.П.У., ЕГН ********** сумата от 718,00 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: