М О Т И В И
по НОХД № 8149/2019
г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия
М.М.Д. - роден на ***г***, б., б. г., живущ ***, неженен, безработен, осъждан,
с ЕГН **********, за това, че на 23.07.2019 год. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот - повредил е подвижна отваряема
врата на релси в сладкарница „Мон Шери" в гр. Пловдив и чрез използване на
техническо средство отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва:
-
Сумата
от 140 лв. на монети
1 брой монетник, черен на цвят на стойност от 5 лв., или вещи на обща
стойност 145 лева от владението на Г.П.В. ***,
без неговото съгласие
с намерение
противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б."А" и б."Б" от НК.
Съдът е дал ход на делото при
условията на чл. 371 т. 2, вр. чл. 370 от НПК.
Прокурорът счита, че от събраните доказателства в
съдебното следствие, както и в досъдебното производство, които се подкрепят и
от самопризнанията на подсъдимия, се е доказало по несъмнен начин осъщественото
от страна на подсъдимия Д. деяние. Всички доказателства, анализирани поотделно
и в съвкупност водят до един единствен извод, че именно подсъдимият Д. е автор
на престъплението, за което е предаден
на съд. В тази насока моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
съответното наказание, съобразно престъплението, за което е предаден на съд. С
оглед обстоятелството, че причинената щета в размер на 145 лева е сравнително
ниска, съобразно и считано под размера на установената минимална работна
заплата към инкриминирания момент, моли съда на подсъдимия Д. да бъде наложено
наказание, ориентирано към минимума за предвиденото от закона престъпление, а
именно 3 години и с оглед естеството на производството, така определеното
наказание да бъде намалено с една трета лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
Адв. Т., защитник на подсъдимия Д., заявява, че
подзащитният й е признал всички обстоятелства. Не отрича фактите, изложени от
прокуратурата в обвинителния акт, признава извършеното деяние, приел е фактите
така, както са изложени и в съдебно – счетоводната оценъчна експертиза,
признава обстоятелствата, което ес подкрепят и от извършената дактилоскопска
експертиза и извършения следствен експеримент. Заявява, че действително
размерът на щетата е малка сума, поради което моли при постановяване на
присъдата, същата да бъде в долната граница на така определения размер с
приложението съответно за този ред на разглеждане на делото по чл.58а НК.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, приети като доказателства на основание чл. 372 ал.4 от НПК и обясненията на подсъдимия, дадени днес в съдебно заседание, където същият
прави пълни самопризнания, както и становищата на страните, намира за
установено следното:
Подсъдимият
М.М.Д. с многократно осъждан. Последните му наказания са: по НОХД 3643/13 в
сила от 25.11.2013 г., по което е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл.196 ал.1 т.2. вр. чл. 195 ал.1 т.3, т.4, т.5, вр. чл. 194
ал.1. вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б."А" и б.“Б". вр. чл.
26 от НК, като му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода и
изтърпяно на 07.12.2015г. и с определение по ЧНД № 6136/2016 по описа на ПРС, в
сила на 15.12.2016г., с което се кумулират наложените на подсъдимия Д.
наказания но НОХД № 1127/2016г. и по НОХД 2650/2016г. и с което му е било
определено едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления - четири
години лишаване от свобода. Кумулираното наказание е изтърпяно на 25.06.2019г.
Така посочените осъждания
обуславят и деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, като осъществено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б."А" и б
"Б" от НК.
След като бил освободен от
Затвора, подсъдимият Д. ***. Подсъдимият бил наркозависим и се нуждаел от
финанси, за да може да си набави хероин. На 22.07.2019г. подсъдимият Д. решил
да извърши кражба, за да може да си купи наркотици. За целта се оборудвал с
отвертка и излязъл да търси подходящ обект, в който да проникне. Малко след
полунощ на 23.07.2019г. забелязал сладкарница „Мон Шери", находяща се в
гр. Пловдив, на ул.“Лев Толстой" № 9 в близост до парк „Лаута" и със
собственик Г.В.. В сладкарницата се влизало през врата, която била заключена.
По страните си сладкарницата също имало алуминиеви врати с размери 130 см. на
280 см., които се плъзгали по релси. Д. решил да проникне в обекта от северната
страна на сладкарницата през една от тези врати. В изпълнение на намисленото подсъдимият
Д. покрил пръстите си с ръкавите на дрехата си, за да не оставя отпечатъци.
Малко след това посредством носената от него отвертка натиснал вратата от
алуминиева дограма в областта на заключващия механизъм. По този начин Д.
взломил ключалката и проникнал във вътрешността на сладкарницата. Въпреки
неговите усилия да не оставя следи, покривайки ръцете си подсъдимият Д. оставил
дактилоскопна следа от лявата си длан по външната страна на алуминиевата врата
и дактилоскопна следа от дясната си длан по вътрешната страна на алуминиевата
врата. След като влезнал вътре в помещението, подсъдимият се насочил към
чекмедже, намиращо се в центъра на сладкарницата. От чекмеджето, което не се
заключвало, Д. взел монетник на стойност 5 лв. и сумата от 140 лв. на монети, cлед
което напуснал обекта, установявайки трайна фактическа власт върху отнетите
вещи.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на свидетеля Г.П.В.,
дадени в хода на досъдебното производство на л. 41 от същото и приобщени към
доказателствения материал по делото във връзка с производството по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, както и от протокола за оглед на местопроизшествие,
протокол за следствен експеримент, албум за посетено местопроизшествие, както и
от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Видно
от заключението на назначената стоково – оценъчна експертиза /л.56-57 от дп/
пазарната стойност на инкриминираните вещи: 1 бр. монетник, черен на цвят с
неустановена към момента марка, собственост на Г.П.В., към момента на
извършване на престъплението – 23.07.2019г.
възлиза на 5 лева.
Видно от заключението на
назначената дактилоскопна експертиза /л.37-38 от дп/ иззетите при оглед на
оглед на кражба от сладкарница „Мон Шери“ гр. Пловдив ул.“Лев Толстой“ № 9 дактилоскопни следи № 1 и № 4 са годни за
идентификация и са оставени от лицето М.М.Д., ЕГН **********. Следи № 2 и № 3
са негодни за идентификация.
1. Следа № 1 е оставена от лява длан на лицето М.М.Д.,
ЕГН **********.
2. Следа № 2 е негодна за идентификация.
3. Следа № 3 е негодна за идентификация.
4. Следа № 4 е оставена от дясна длан на лицето М.М.Д.,
ЕГН **********.
Разпечатани илюстрации на дактилоскопна следа № 1
обект на експертизата е оставена от лява длан на лицето М.М.Д., ЕГН **********. Дактилоскопните
следи на картон № 76/2019г. по описа на БНТЛ ОД МВР – Пловдив.
Съдът кредитира изцяло изготвените
експертизи, като извършени с необходимите познания и опит, като последователни,
обосновани и непротиворечиви на целия събран доказателствен материал.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните
признаци на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК, за това, че на 23.07.2019 год. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот - повредил е подвижна отваряема врата на
релси в сладкарница „Мон Шери" в гр. Пловдив и чрез използване на
техническо средство отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва:
-
Сумата
от 140 лв. на монети
1 брой монетник, черен на цвят на стойност от 5 лв., или вещи на обща
стойност 145 лева от владението на Г.П.В. ***,
без неговото съгласие
с намерение противозаконно да
ги присвои.
От
субективна страна деянието Д. е извършил при пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При така установената безспорна
фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с
обстоятелствата по чл.36 от НК и изискванията на чл.54 от НК намира, че
наказанието на подсъдимия, следва да се определи в съответствие с нормата на
чл. 373 ал. 2 пр. последно от НПК, а именно то да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А ал. 1
от НК, същото следва да бъде намалено с една трета на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, за което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, следва да се
определи първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване.
Размерът на наказанието съдът е
определил при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива
съдът приема признанието на вината, съдействието за разкриване на обективната
истина и искреното съжаление за настъпилия противоправен резултат. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема многократните осъждания – 15
на брой и трайния престъпен умисъл на дееца.
При тези данни съдът намира, че
наложеното му наказание се явява единствено справедливо и само то може да
способства за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законите в Република
България. Все в тази връзка, следва да се отбележи, че до настоящия момент
престоя на Д. в пенитенциарно заведение не е оказал благотворно влияние върху
престъпните му навици, нито пък е осъществил превантивната функция на закона.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият М.М.Д. следва
да бъде осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 130,40 /сто и тридесет лева и
четиридесет ст./ лева, в полза на
държавата, по сметка на ОД МВР -
Пловдив.
Причини за извършване на
деянието – ниска правна култура, неспазване на установения в държавата правен
ред.
Мотиви – користни.
Съобразно горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ХБ