Определение по дело №459/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на „Велконт“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 89 / 28.03.2024 г., издадено от Общински съвет - Велинград, с трите точки, на което са дадени следните три съгласия, а именно: - за промяна характера на собствеността от публична в частна на поземлен имот с [идентификатор], представляващ УПИ-ХII-7231, актуван с АЧОС с площ [рег. номер].м., трайно предназначение на територията урбанизирана, - за допускане изработването на ПУП - частично изменение на ПРЗ за обект [УПИ]- "За Балненологичен център, КОО, отдих, търговия, услуги и басейн" и УПИ-ХII-7231 в кв. 11 по регулационния план на гр. Велинград / [ПИ] и 10450.503.1243 по КККР на гр. Велинград, община Велинград и - за сключване на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ с община Велинград, като е упълномощен кмета на общината да подпише предварителния договор и да извърши последващи действия по ЗУТ и ЗОС.

В срока за произнасяне съдът констатира недопустимостта на жалбата.

На първо място, с обжалваното решение, процесният поземлен имот с [идентификатор] не е обявен от общинския съвет за частна общинска собственост, а само е дадено съгласие за промяна характера на собствеността. Тоест, т. 1 от решението не представлява акт, издаден в рамките на процедурата, предвидена чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост, с който да е обявен от общинския съвет за частна общинска собственост имот - публична общинска собственост, който е престанал да има предназначението по чл. 3 ал. 2 от ЗОС, а само е дадено съгласие, за промяна характера на собствеността. Следователно, т. 1 от решението не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на АПК, а представлява акт, който е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, съгласно определението, дадено в чл. 21 ал. 5 от АПК. Поради това, жалбата против т. 1 от оспореното решение е недопустима, предвиед липсата на годен за обжалване индивидуален административен акт - чл. 159, т. 1 от АПК.

Независимо от това, дори и за момент да се приеме, че т. 1 от оспореното решение представлява акт по чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за обявяване за частна общинска собственост на имот публична такава, то и в този случай жалбата против решението в тази му част е недопустима, но поради липса на правен интерес.

Подателят на жалбата има такъв правен интерес тогава, когато оспореният акт засяга негови субективни права или законни интереси, или му създава задължения - чл. 147 АПК. В случая, оспореното решение не засяга по какъвто и да било начин правната сфера на оспорващия, тъй като той не само, че не е негов адресат, но и актът не засяга съществуващи негови права, нито пък му създава задължения. Само когато за съответния субект е налице правопораждащ, правопроменящ и правопогасяващ правото му юридически факт, за него ще е налице правен интерес от оспорване на акта, с който се извършва разпореждането, тъй като между органа – общинския съвет и лицето (организацията) ще е налице материално административно правоотношение. Поначало, интересът следва да е правен, пряк и личен. Правен - когато се цели премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни правни последици за жалбоподателя. Личен - административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Пряк - когато с административния акт се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. В случая за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на акта на общинския съвет. Това решение няма за адресати физически или юридически лица и не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на граждани или организации. Жалбоподателят също не е адресат на решението на общинския съвет и този акт не засяга пряко и непосредствено негови права, свободи и законни интереси.

В подкрепа на извода за недопустимост на жалбата следва да се посочи, че като акт на управление на имоти общинска собственост, оспореното решение на общинския съвет е взето в изпълнение на правомощията на органа по чл. 21, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и следователно подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 8, ал. 11 ЗОС. Цитираният текст препраща към реда за оспорване, предвиден в чл. 45 ЗМСМА. Субектите, които могат да оспорят решенията на общинския съвет в тази хипотеза са само областният управител и кметът на общината, както и прокурорът в изпълнение на правомощията по чл. 16 от АПК. Следователно жалбоподателят не попада в кръга на лицата, на които законодателят предоставя право на обжалване на актовете на общинските съвети с такъв характер.

В този смисъл са например Определение № 5515 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2022 г., IV о, Определение № 481 от 14.03.2022 г. по адм. дело № 640/2020 г. на Административен съд – Пазарджик и т.н.

Жалбоподателят обосновава правния си интерес, с установения по делото факт, че през процесната част от 500 кв.м., на която се сменя предназначението от публична в частна общинска собственост, преминава отклонение от магистрален водопровод, захранващ хотел П., собственост на жалбоподателя, разположен през множество имоти от процесния.

Становището е неоснователно. Обстоятелството, че през процесния общински имот, по отношение на който се променя характера на собствеността, преминава мрежа на линейната инфраструктура, довеждаща вода до хотела на жалбоподателя, безспорно не го снабдява никакъв пряк или личен интерес от оспорване на решението. Водопроводът по никакъв начин не се засяга от промяната на характера на собствеността върху процесния общински имот. Евентуалното бъдещо сключване на договор за продажба на процесния общински имот на частни лица, за което с т. 3 от обжалваното решение е упълномощен кметът на общината, също не би засегнало правата на жалбоподателя. Той би бил засегнат едва ако бъде предвидено строителство в процесния имот и то при положение, че водопроводът по някакъв начин бива засегнат от това ново строителство. В този случай законът е предвидил разпоредби, гарантиращи ненарушаването на съответната инфраструктурна мрежа. Такива норми са чл. 64 ал. 5 и чл. 67, ал. 2 от ЗУТ, които предвиждат следното:

Чл. 67. (2) В поземлените имоти, които се намират върху или в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура. В случай на невъзможно постигане на целесъобразно застрояване или когато сервитутните ивици заемат повече от 1/3 от площта на урегулиран поземлен имот, с подробния устройствен план имотът се предвижда за съответната мрежа, като отчуждаването се извършва за сметка на съответния собственик на мрежата или съоръжението при спазване изискванията на чл. 206.

Чл. 64. (5) Когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.

Видно от съдържанието на цитираните разпоредби е, че в етапа на предвиждане на конкретното застрояване следва да се осигури ненавлизането в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на съответната инфраструктура (в случая процесния водопровод). Нещо повече, както е посочено по-горе при невъзможност за постигане с ПУП на целесообразно застрояване имотът може да бъде предвиден за съответната мрежа. Освен това, ако при предвиждане на новото строителство се констатира необходимостта от изменение на положението или устройството на заварения строеж (какъвто е процесният водопровод) строителните работи следва да бъдат извършени от възложителя на новото строителство за негова сметка.

От така уредените разрешения на Закона за устройство на територията е видно, че правата на жалбоподателя, свързани с процесния водопровод, биха могли да бъдат засегнати на един много по-късен етап от издаването на решението за промяна на характера на общинската собственост върху процесния поземлен имот. Тоест, той евентуално би могъл да оспорва впоследствие издадени административни актове в случаите, когато се нарушават посочените по-горе изисквания на ЗУТ, с които се гарантира ненакърняване функционирането на съответната мрежа на линейната инфраструктура.

Следователно, вън от съмнение е, че преминаването на водопровода през процесния общински имот не обосновава правен интерес на жалбоподателя за оспорване на решението, с което се променя характера на собствеността върху имота.

Недопустима е и жалбата против т. 2 и т. 3 от оспореното решение, тъй като волеизявлението за допускане изработването на ПУП, и разрешението, съответно упълномощаването на кмета да сключи предварителен договор за продажба на частно лице на процесния общински имот, не представляват окончателни административни актове, а предварителни такива, представляващи част от производството по издаване на окончателен административен акт. Производството по изменение на ПУП завършва с административен акт, с който се одобрява (или отказва) изменението, и който подлежи на оспорване от заинтересованите лица. Напротив, не подлежи на обжалване актът, с който се допуска изработването на ПУП, тъй като правата на съответните лица се засягат едва с допускането на изменението на плана. Съответно, евентуалните права на жалбоподателя, свързани с водопровода не могат да бъдат засегнати от даденото съгласие за сключване на предварителен договор, а евентуално едва при реалното сключване на такъв.

Не на последно място, следва да се посочи, че законът не позволява на жалбоподателя да оспорва дори евентуалното последващо волеизявление за изменение на ПУП, тъй като съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗУТ имотът му не е непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП, доколкото същият не е предмет на самия план, нито е съседен имот. На още по-голямо основание, жалбоподателят не е овластен да оспорва даденото съгласие на общинския съвет за изработване на проект за изменение на ПУП.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определението, с което е даден ход на устните състезания.

Оставя без разглеждане жалбата на „Велконт“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 89 / 28.03.2024 г., издадено от Общински съвет - Велинград, с трите точки, на което са дадени следните три съгласия, а именно: - за промяна характера на собствеността от публична в частна на поземлен имот с [идентификатор], представляващ УПИ-ХII-7231, актуван с АЧОС с площ [рег. номер].м., трайно предназначение на територията урбанизирана, - за допускане изработването на ПУП - частично изменение на ПРЗ за обект [УПИ]- "За Балненологичен център, КОО, отдих, търговия, услуги и басейн" и УПИ-ХII-7231 в кв. 11 по регулационния план на гр. Велинград / [ПИ] и 10450.503.1243 по КККР на гр. Велинград, община Велинград и - за сключване на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ с община Велинград, като е упълномощен кмета на общината да подпише предварителния договор и да извърши последващи действия по ЗУТ и ЗОС и прекратява административно дело № 459 / 2024 г., по описа на Административен съд - Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с частна жалба, подавана чрез настоящия съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.