РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV - ти
състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм. дело № 638
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ю.М.С. ***,
чрез адвокат-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 19-1085-000355 от 08.04.2019 г. на Началник на
сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б.“д“ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на глоба. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на заповедта, тъй
като наказателното постановление за извършено нарушение на изискването по
чл.103 ЗДвП било връчено на 09.10.2019 год. едновременно с връчване и на
оспорената в настоящото производство ЗППАМ, поради което не е налице хипотезата
на правната норма обосновала заповедта – да има незаплатена глоба в срока за
доброволно плащане. Претендира се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на
деловодни разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата, чрез упълномощен
юрисконсулт, я счита за неоснователна, тъй като при издаване на заповедта са
били налице нормативно установените за това условия. Иска жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира заплащане на разноски, за които представя списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, и
при направената
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи следното:
По допустимостта на производството
Видно от разписката в
административният акт, екземпляр от оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на
09.10.2019 г. (л.3 от преписката-гръб). Жалбата е депозирана пред съда на 15.10.2019
г. Съдът приема, че тя
е постъпила
в законоустановения срок,
от лице, имащо правен интерес от оспорване, поради което производството е
процесуално допустимо.
По фактите
Не
се спори, че жалбоподателят, на 21.03.2019 г. е управлявал собственото си МПС –
автомобил, марка „Фолксваген Каравел“, с рег.№Р *** РК, по път от първи клас №І-2-79,
Русе-Разград, в посока гр.Цар Калоян. На тази дата, около 11,00 ч., при подаден
сигнал от контролен орган, Ю.С. не спрял и продължил движението си. За
извършеното нарушение по чл.130 ЗДвП, на 28.03.2019 г. му бил съставен акт за
установяване на нарушение (АУАН) №19-1085-000890, бл.№238359 – л.2 от
преписката, лично връчен на посочената дата. При съставянето му е бил иззет контролния
талон към свидетелството за управление на МПС (СУМПС).
На 05.04.2019 г. , въз основа на
съставения АУАН, началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе издава
и наказателно постановление (НП) №19-1085-000890, л.7 от преписката. За
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.103 ЗДвП с описание, възпроизвеждащо
фактите от АУАН, на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца. По делото е представено доказателство, че
това НП е обжалвано пред Районен съд-Русе, като жалбата е депозирана в
администрацията на наказващия орган на 14.10.2019 г., вх.№118 – л.6 от делото.
На 08.04.2019 г. началникът на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на ръководител на службата
за контрол по спазване на правилата за движение по пътищата от участниците в
движението, издава сега оспорената заповед №19-1085-000355 за прилагане на
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“ – л.1 от преписката. В заглавнната й част изрично е
записано, че заповедта е за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП.
Административният орган излага фактически основания, възпроизвеждащи напълно
обстоятелствата, отразени в АУАН №19-1085-000890, бл.№238359 от 28.03.19 г. и
НП № №19-1085-000890/05.04.19 г., касаещи извършването на административно
нарушение по чл.103 ЗДвП.
Върху
обратната част на заповедта личат две саморъчни изявления, подписани от
жалбоподателя, че на 09.10.2019 г., в 12, 15 ч. е предал СУМПС №*********,
което получил обратно в 12,30 ч. ведно с екземпляр от заповедта за прилагане на
ПАМ.
В преписката е приложена справка за нарушенията на
водача Ю. М.С., от която е видно, че за
периода от 29.03.2006 г. до 05.06.2011 г. са влезли в сила 8 бр. наказателни
постановления за наложени наказания „глоба“, от които са платени глобите по две
от тях.
Ангажираните по делото гласни доказателства съдържат
данни относно обстоятелства, свързани с извършването на нарушение на 21.03.2019
г.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ
е издадена от нарочно упълномощен полицейски орган, по силата на заповед на директора
на ОД на МВР-Русе, рег.№336з-1120/23.06.2017 г., изменена с последваща заповед
№336з-571/2018 г.
По правото
При така установените релевантни за
правния спор факти, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и
съобрази наведените оплаквания в жалбата, прави следните правни изводи:
По същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, посочен в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, където е записано, че и принудителните административни мерки по чл. 171, т.1
(т.е. „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“) се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Въз основа на цитираните заповеди № 336з-1120
от 23.06.2017 г. и №336з-571/2018 г. на директора на ОД на МВР-Русе, съдът
приема, че полицейският служител – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе разполага с нарочни правомощия да налага ПАМ по ЗДвП, поради което обжалваният
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
При издаването на заповедта настоящият състав счита,
че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, съставляващи
основание отмяна на оспорения административен акт.
Съдът приема, че процесната заповед отговаря
на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа установените при извършена проверка
от контролен полицейски орган обстоятелства, описани в съставен Акт
за установяване на административно нарушение.
Съдът
намира, че оспорваната заповед съдържа реквизити, посочени в разпоредбата на
чл. 59, ал.2 от АПК, но
в текста на акта не фигурира
позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка,
а именно наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане.
При преценка
именно по
материална законосъобразност на оспорената заповед, следва да се съобрази следното:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.1,
б.“д“ от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи мерки по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН (Закона за
административните нарушения и наказания).
Налагането на държавната
принуда, каквато по същината си е временното отнемане на свидетелството за
управление на МПС, следва да бъде постановено при точно и ясно установени в
закона предпоставки, тъй като има за последица ограничаване на права.
Фактическият състав на чл.171, т.1, б.“д ЗДвП изисква
наличието на следните обстоятелства – 1. Управление на МПС; 2. Наложено
наказание глоба; 3. Незаплащането на глобата в срока за доброволно заплащане.
В настоящия случай е безспорно установено управлението
на МПС, т.е първата от предпоставките, визирани в закона. С оглед издаденото на
05.04.2019 г. НП, съдът намира, че на лицето е наложено административно
наказание „глоба“, но предвид обжалването на санкционния акт по реда на чл.59 и
сл. ЗАНН, то не е влязло в сила. Съдът счита, че не е налице третата
предпоставка за прилагане на ПАМ – неизпълнение на наказанието „глоба“ в срока
за доброволно плащане. При внимателен прочит и тълкуване на разпоредбата на
чл.190, ал.3 ЗДвП, се налага извод, че законодателят свързва 1-месечния срок за
заплащане на наложеното административно наказание „глоба“ с влизането в сила на
НП или на съдебното решение при обжалване. Към момента на издаване на
оспорената в това производство заповед за прилагане на ПАМ – 08.04.2019 г., не е налице влязло в сила
НП, при което не е започнал да тече 1-месечния срок за доброволното му
заплащане.
Следва ли да се съобрази разпоредбата на чл.172, ал.1,
изр.2 ЗДвП, с която се регламентира случая, в който да не бъде издавана заповед
за прилагане на ПАМ на осн. чл.171, т.1, б.“д“ от закона - ако се заплати дължимата глоба в срок до 2
часа от съставяне на АУАН и отнемане на свидетелството за управление на МПС. Този
кратък срок за заплащане на дължими глоби е свързан само с възможността да не
бъде издавана ЗППАМ и не представлява особена разпоредба, въвеждаща друг срок
за доброволно изпълнение на наложено наказание „глоба“ в сравнение с нормата на
чл.190, ал.3 ЗДвП.
Предвид обстоятелството, че в момента на връчване на
екземпляр от оспорената сега заповед за прилагане на ПАМ, на жалбоподателя е
върнато СУМПС, се налага извод, че наложената принудителна мярка, въпреки
дзопуснатото от закона предварително изпълнение, е неприложена.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата е
основателна, тъй като процесната заповед е издадена в противоречие с материалноправната
разпоредба на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, нарушение, съставляващо основание
по смисъла на чл. 146, т.4
от АПК за отмяната на
акта като незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 АПК,
на оспорващата страна се следват сторените деловодни разноски – заплатена
държавна такса от 10 лв.и възнаграждение за адвокатска защита от 300 лв.,
искането за които е направено своевременно.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК вр. чл.172, ал.5, изр.2 ЗДвП, Административен съд - Русе
ОТМЕНЯ
по жалба на Ю.М.С. ***
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000355 от 08.04.2019
г. на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Русе, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“д“ от Закона
за движението по пътищата –временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до заплащане на дължимата глоба.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Русе да
заплати на Ю.М.С. ***, ЕГН **********
сумата 310 лв.(триста и десет лева) разноски по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: