№ 24
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500522 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Б. П. с ЕГН ********** от гр.Д.
против решение № 260041 от 22.03.2021г. по гр.д.№ 815/2020г. на РС-
Ихтиман, в частта му, с която се отхвърля иска за разликата от 1500 лв. до
пълния размер от 1650 лв.,представляваща обезщетение за имуществени
вреди поради пропадане на МПС“А...“А.К.“ с рег.№ ............ на ...............г. в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно по пътя от И. в
посока С.,ПК-822 на 25.100кв.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на иска до окончателното плащане на сумата.Релевират се
оплаквания за необоснованост и неправилност.Съдът направил неверен
доказателствен извод за неползване на пътна помощ със съответните
разходи,въпреки представената и неоспорена фактура за услугата и
свидетелските показания,които установявали,че на място е чакана пътна
помощ.Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на адвокатски
хонорар.
Ответникът по жалбата“ А. п. и.“-О. п. у. С.-я оспорва.Поддържа,че
решението в тази част е правилно и обосновано.
Депозирана е въззивна жалба от „АПИ“-ОПУ-С. против решението в
частта му, с която е уважен иска за имуществени вреди в размер на 1500
лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане, и 382.73 лв.съдебни разноски.Релевират
се оплаквания за необоснованост,материална и процесуална
1
незаконосъобразност.Представеният протокол за ПТП № ............. от
...............г.не съдържал точния час на ПТП и не бил подписан от представител
на АПИ.Съдържанието му отговаряло само на версията на ищеца и липсвали
безпристрастни свидетели на предполагаемото произшествие.Протоколът
имал сила само на частен свидетелстващ документ,тъй като отразявал само
изгодни за ищеца факти.Евентуално,имал доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ само доколкото доказвал,че въпросните изявления
на водача действително са направени от същия.Нямало нужда протоколът да
се оспорва по реда на чл.193 ГПК, тъй като в тежест на ищеца било да
проведе пглавно и пълно доказване на релевантните факти за ангажиране
отговорпността на ответника по чл.49 ЗЗД. Длъжностното лице не изготвило
снимков материал,от който би могло да се установи дали действително
причината за ПТП била „препятствие“-дупка с дължина един метър и
дълбочина 20 сантиметра.От правна страна не било доказано,че
изпълнителят,на когото Агенцията е възложила поддръжката на пътния
участък, е извършил нарушение на нормативни разпоредби в с каузална
връзка с претендираните щети.Не било установено бездействие по отношение
на конкретно правно задължение на изпълнителя.При процесното ПТП било
налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51,ал.2 ГПК-водачът
се движил с несъобразена скорост,което в действителност било основаната
причина за произшествието.Претендират се разноски за юрискосултско
възнаграждение.
Р. Б. П. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба н на
Агенцията и иска оставяне в сила решението в атакуваната от последната
част.Протоколът за ПТП бил официален свидетелстващ документ,
установяващ категорично,че на 25.100 км. По пътя от Ихтиман в посока С.
имало необезопасена дупка с остри ръбове,представляваща
препятствие,причинило щети по дясна предна и задна гума и джанти-гумите
са били спукани,джантите счупени отвътре;впоследствие се оказало,че има
повреда и в окачването на автомобила.Съставителят на протокола бил
очевидец по отношение наличието на дупка и липса на знаци и
означения.невярно било твърдението,че водачът се движил с несъобразена
скорост-напротив,скоростта била около 40-50 км/ч,т.е. много под законовото
ограничение.Местонахождението на дупката било такова,че не би могло да
бъде заобиколена без навлизане в насрещното платно,което също би създало
опасност от ПТП поради наличието на завои и липса на видимост в процесния
участък.
След преценка на данните по делото поотд9елно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира жалбите процесуално допустими,но
неоснователни.
За да постанови атакуваното решение,първоинстанционният съд е
приел,че са налице предпоставките на чл.49,вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.Протоколът за
ПТП имал доказателствена сила на официално удостоверение в частта, в
която установява необезопасена и необозначена дупка с остри ръбове и
автомобилът е имал видими щети по десните гуми и джанти.Фактът,че
увреждането е станало именно поради попадане в гореописаната дупка,се
2
установява от показанията на свидетеля-съпруг на ищцата,управлявал
автомобила по време на инцидента.Това,че е заинтересован и пристрастен
поради обективната си връзка със собственицата на автомобила и личното си
участие в ПТП,не изключва вероятността неговата версия да е вярна.Не са
налице никакви доказателства,които да я опровергаят.Житейски
правдоподобно е в много случаи на автопроизшествия да няма други
свидетели ,освен пострадалите,които са собственици и/или евентуално водачи
на участвалото в инцидента МПС.Когато в ПТП не участва друго МПС,както
е в случая,вероятността причината да е в обективно обстоятелство-
независимо от поведението на водача- е значителна.При положение,че
безспорно в непосредствена близост до авариралия автомобил има дупка с
посочените размери и форма,вероятността тя да не е причината за
произшествието практически е пренебрежимо малка.Ето защо съдът
обосновано е приел,че е налице имуществена вреда,неправомерно поведение
и причинна връзка между двете .Неправомерно поведение е бездействието на
ответника,който е длъжен да обезпечи изправност на пътната настилка или
поне да обозначи неизправността до отстраняването ,съгласно чл.19,ал.1,т.1
и чл.30, ал.1 от ЗП и чл.13, ал.1 от ЗДвП.Относно размерът на щетите съдът се
е позовал на фактура № ................/...............г. за ремонт на ходова част, два
броя нови гуми и два броя нови джанти на обща стойност 1500 лв.,които са
реално заплатени ,видно от касовия бон.Що се отнася до услугата –закарване
на автомобила до гр.Д.- съдът обосновано е игнорирал фактура №
................./.............г. на стойност 150 лв.,тъй като в нея липсва конкретизация
на извършената услуга/“извършени транспортни услуги“ и липсват
доказателства,че сумата действително е платена.По изложените съображения
въззивният съд намира,че решението е обосновано и
законосъобразно,постановено при спазване на материалния закон и
процесуалните норми, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041 от 22.03.2021г. по гр.д.№
815/2020г. на РС-Ихтиман.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3