Р Е Ш Е Н И Е № 1359
град Бургас, 22.11.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІХ-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Нели Стоянова
при секретаря И.Л.
и в присъствието на прокурора А.Ч., като изслуша докладваното от съдия Н.Стоянова
КАНД № 1610/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Елева
Инженеринг” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. „Славейков” бл.60, вх.1, ет.14, ап.40, представлявано от управителя К.Д.Д.,
чрез адв. П. В. от АК-Бургас, против Решение № 796/20.07.2022 г., постановено
по АНД № 1468/2022 г. по описа на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № НП-56/14.03.2022 година, издадено от заместник председател на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор – София (ДАМТН), с което на
касатора, за нарушение на чл.7а, т.4 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически
надзор на асансьори (НБЕТНА), на основание чл.55, ал.2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
Касаторът оспорва изцяло
съдебния акт, като твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отмяна на издаденото наказателно
постановление. Счита, че районният съд не е
обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, както и неговите
възражения, а изложените мотиви в решението и направените въз основа на тях
изводи са неправилни и необосновани. Сочи,
че изводите в решението, че нарушението е осъществено от обективна страна са
необосновани и в несъответствие с констатациите в АУАН и НП. Твърди, че по
делото не е доказано, че на посочената дата на „нарушението“ - 19.08.2022 г. не
е било установено дали асансьора е бил годен за безопасна експлоатация или не. Сочи
още, че по делото не е доказано, че на дата 19.08.2022 г. липсват каквито и да
било данни, за извършен на посочената дата преглед и/или за проведени
изпитвания, от които да се установява неизправност на асансьора. Посочва, че с
оглед показанията на св.Т. и св.К. целта на проверката на 19.08.21г. била дали
се изпълнява наложената с ревизионен акт № 10/02.08.21г. ПАМ за „спиране на
асансьора“.
На следващо място излага
съображения, че касаторът като фирма, задължена за поддръжката на асансьора,
няма задължение да поддържа и проверява изправността на устройството за контрол
на товара на асансьора, тъй като този вид дейност не е сред
изброените дейности по поддръжка в §1, т.5 от ДР на НБЕТНА, нито е част от
извършваните периодично функционални проверки съгласно Приложението към чл.9,
ал.1, т.2 от НБЕТНА.
Счита, че
задължението за спиране на асансьора по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА е
на ползвателя му, а не на него като лице което го поддържа. Неговото задължение
е да съдейства за спирането и да уведоми ползвателя когато самият той е
установил неизправността. В случаят неизправността е установена от
контролните органи, поради което касаторът счита, че за него липсва задължение за
уведомяване на ползвателя по чл.7а от НБЕТНА. По тази причина се твърди, че нарушението не е извършено и
че дружеството неправилно е санкционирано. Твърди
се още и че е неправилен изводът на съда, че касаторът е имал задължението по
чл. 7а, т.4 от наредбата да уведоми ползвателите на асансьора, че същият е
неизправен, тъй като такова задължение поддържащата фирма има само ако
неизправността е била констатирана от самата нея, докато в случая същата е била
констатирана от органите за технически надзор в присъствието на представител на
ползвателя.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, изпраща представител, който поддържа касационната жалба. Претендира
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по касация –
зам.председател на ДАМТН-София, не изпраща представител. В писмено становище се
претендира отхвърляне на касационната жалба, потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на представителя на касатора.
Представителят на Прокуратурата изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред
РС-Бургас е наказателно постановление № НП-56/14.03.2022г. издадено от
заместник председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
– София, въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № АУАН-311/24.09.2021г., с което на „Елева
Инженеринг” ООД, за нарушение на чл.7а, т.4 от НБЕТНА, на основание чл.55,
ал.2 от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
От представените по делото
доказателства първоинстанционния съд е установил от фактическа страна, че на
19.08.2021 г. е извършена проверка от контролните органи на ДАМТН в хотел
„Мираж” гр. Бургас, в присъствието на г-жа П. В. – управител на хотела. При
проверката е констатирано, че в посочения обект е монтиран и се експлоатира пътнически електрически
асансьор с рег. № БС АС 3677, заводски номер АЕ 0149, 2002г., товароподемност
320 кг., на 18 спирки, както и че същият, представлява съоръжение с
повишена опасност по смисъла на чл.32 от Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП) и попада в обхвата на НБЕТНА. Експлоатацията на съоръжението
е установена от проверяващите, тъй като към момента на проверката -19.08.2021г.
асансьора е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и е
превозвал хора. За това обстоятелство бил съставен Ревизионен акт №
11/19.08.21г. в присъствието на представители на ползвателя и поддържащата
фирма. Установено било още, че за дейността по поддържане и ремонтиране на
асансьора е сключен договор на 01.02.2019г., между ползвателя „Българо-американска туристическа компания“ ООД и
„Елева Инженеринг” ООД. В договора е посочено че е сключен за неопределен срок.
При проверката
е констатирано и, че на асансьора е бил извършен технически преглед,
съгласно чл. 24, ал. 1, т. 8 от НБЕТНА,
вписан с ревизионен акт № 10/02.08.2021 г. В ревизионния акт е констатирано
също, че асансьорът не е годен за безопасна експлоатация и е направено заключение,
че съоръжението се спира от експлоатация на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от НБЕТНА.
Въз основа на
така съставения АУАН, заместник-председателят на ДАМТН-София, издал обжалваното
наказателно постановление. В него описал установената с акта фактическа
обстановка. Посочил че съгласно чл.7а, т.4 от НБЕТНА, лицата,
които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да
не допускат експлоатацията на асансьорите, когато в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано
заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация и че дружеството
„Елева Инженеринг”ООД, като е допуснало на 19.08.2021г. експлоатацията и не е
уведомило ползвателите на пътническия електрически асансьор в хотел „Мираж” с
неработещо устройство за контрол на товара, е нарушило изискванията на чл.7а,
т.4 НБЕТНА.
За извършеното нарушение на тази
разпоредба и на осн.чл.55, ал.2 ЗТИП, на дружеството-касатор била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. Органа е изложил мотиви, че така
определеният размер на санкцията е съответен на целта на специалната и
генералната превенция. Наказващият орган счел,
че разпоредбата на чл. 28, от ЗАНН не
намира приложение, тъй като се отнася до експлоатация на съоръжение с повишена
опасност в нарушение на нормативните изисквания. Установената работа на
асансьора с посочената неизправност е било прието, че създава опасност от
възникване на аварии и/или злополуки. Поради това органът е посочил, че е
определил конкретния размер на наказанието, който съответства на характера на
деянието и степента на обществената опасност на нарушението.
С обжалваното решение районният
съд е приел, че АУАН и НП са съставени в преклузивните срокове и от компетентни
лица, и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани
в ЗАНН, както и нарушение на материалния закон. Според съдът, нарушението е
доказано, защото са установени всички негови обективни елементи. Съдът е направил
извод, че правилно е било санкционирано дружеството, тъй като същото се явява
субект на задължението по чл. 7а, т.4 от НБЕТНА, доколкото по силата на договор
с ползвателя на асансьора е ангажиран с неговата поддръжка, а в случая не е
изпълнил задължението си да поддържа асансьора и да го привежда в изправност,
като наред с това не го е спрял от експлоатация и не е уведомил ползвателите за
това. Посочено е, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Преценено е
също, че при индивидуализацията на наказанието административно наказващият
орган е отчел тежестта на нарушението и бездействието на жалбоподателя, като е
преценено, че така определената санкция от 500 лв. е съответна на високата
степен на обществена опасност на деянието от създадения риск за живота и
здравето на хората.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложеното в НП и в
АУАН, при редовно събрани в производството писмени и гласни доказателства,
районният съд е формирал правилни изводи за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от НБЕТНА предвижда,
че ползвателите на асансьори са длъжни да сключват писмени договори за
поддържането, преустройването и ремонтирането им само с вписани в регистъра
по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП лица.
Видно от приложения към преписката договор от 01.02.2019 г. между
"Българо-американска туристическа компания" ООД и „Елева
Инженеринг” ООД, последният е приел да извършва
услуги по абонаментно сервизно обслужване и ремонт на 3 броя асансьорни уредби,
намиращи се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ 93, хотел „Мираж“. Следователно по
силата на този договор жалбоподателят е имал задължение да извършва всички
видове техническо обслужване, необходими за поддържане на безопасната и
безаварийна работа на асансьорите.
Съгласно разпоредбата на чл.7а,
т.4 от НБЕТНА, каквото нарушение е вменено на касатора, лицата, които поддържат
асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат
експлоатацията на асансьорите, когато в акта за
първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че
съоръжението не е годно за безопасна експлоатация.
По делото е установено,
че към датата на извършената проверка - 19.08.2021г. жалбоподателят е
осъществявал техническата поддръжка на асансьора, поради което правилно е бил
определен като субект на отговорност за нарушението по чл. 7а, ал. 4 от НБЕТНА.
Приложената норма вменява в задължение на лицата, които поддържат асансьори, да
уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на
асансьорите, когато в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен
акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация.
Жалбоподателят не е изпълнил това задължение, като не е уведомил писмено
ползвателя на пътнически електрически асансьор с рег. № БС АС 3677, заводски
номер АЕ 0149, 2002г. с товароподемност 320 кг., 18 спирки монтиран в х-л „Мираж“
в гр. Бургас, ж. к. „Славейков“ 93, да не допуска експлоатацията на асансьора,
поради което нарушението е осъществено от обективна страна. Отговорността на
жалбоподателя е обективна, безвиновна, поради това въпросът за вината не следва
да се изследва от субективна страна.
Анализът на разпоредбата на
чл.7а, т.4 от НБЕТНА налага извод, че за да е осъществен състав на нарушение по
този текст, следва да е налице както неизпълнение на задължението на
поддържащата асансьора фирма за писмено уведомяване на ползвателите, така и
неизпълнение на задължението за недопускане на асансьора в експлоатация, когато в акта за първоначален технически преглед или в
ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна
експлоатация. В случая са налице предпоставките на посочената разпоредба.
Неоснователни
са твърденията изложени в касационната жалба, че отговорността за
експлоатацията на асансьора е за ползвателя. Субекти на нарушение по чл. 7а от НБЕТНА могат да са както лицата поддържащи асансьорите, така и
ползвателите им. От визирания договор за сервизно обслужване е видно, че
касаторът е „изпълнител“ по договор за сервизно обслужване на асансьорни уредби
от 01.02.2019г. Допускането на експлоатация на асансьорите, когато има констатации
в ревизионен акт, че асансьора е негоден за експлоатация, съответно
непредприемането на действия по неговото спиране за употреба - изпълнява
състава на посоченото от конролните органи нарушение.
По делото не се
спори, че за процесния асансьор е издаден Ревизионен акт № 10/02.08.21г., който
съдържа означение за това че асансьора не е годен за експлоатация и не следва
да бъде експлоатиран. Посоченият ревизионен акт е съставен в присъствието на
представители на ползвателя и на дружеството-касатор. По делото е установено с
Ревизионен акт № 11/19.08.21г., че на датата на проверката, процесният асансьор
е бил ползван. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че „Елева
Инженеринг” ООД е допуснал експлоатацията му в
нарушение на чл.7а, т.4 от НБЕТНА.
Във тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на касатора, че настоящия случай касае административно
производство по реда на ЗТИП - налагане на принудителна административна мярка –
„спиране на експлоатацията на предприятия и/или съоръжения с повишена опасност“.
В случая за процесният асансьор е установено от ревизионната му книга, че има издаден
Ревизионен акт № 10/02.08.2021г. със заключение, че не е годен за безопасна
експлоатация, поради което съоръжението се спира от експлоатация на осн. чл.30,
ал.1, т.1 от НБЕТНА. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба след отстраняване
на причините довели до спирането на съоръжението служители на ГД „ИДТН“
разрешават експлоатацията му с писмена заповед и/или чрез вписване в
ревизионната книга. С ревизионен акт № 11/19.08.2021г. служители на ДАМТН са
констатирали, че асансьора се експлоатира без да са налице предпоставките на
посочената разпоредба на чл.30, ал.2 от НБЕТНА.
Съдът намира и
неоснователно възражението на касатора за това че, устройството за контрол на
товара не подлежи на контрол от дружеството осъществяващо поддръжката на
асансьора. В настоящият случай този факт е ирелевантен за спора, тъй като
съгласно посочената за нарушена норма на чл.7а, т.4 от НБЕТНА дружеството има
задължение, докато асансьора е спрян от експлоатация с ревизионен акт да не
допуска неговото използване.
Опит да се избегне реализирането на отговорността, чрез
превратно тълкуване на приложимите правни норми, представляват твърденията на
касатора, че устройството за контрол на товара на асансьора не е предпазно
устройство, че задължението за спиране на асансьора по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА е само за ползвателя му, че за него като лице
поддържащо асансьора липсва задължение за уведомяване на ползвателя по чл.7а
от НБЕТНА, както и негово задължение да извършва проверки за изправността на
устройството.
За да възникне
задължението на касатора по чл.7а, т.4 НБЕТНА,
следва на първо място да е налице акт за
първоначален технически преглед или ревизионен акт, в които да е вписано
заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация, и след
това е задължението на лицето поддържащо асансьора за предприемане на
съответните действия по писмено уведомяване на ползвателя и по недопускане
експлоатацията на неизправния технически асансьор.
С оглед на гореизложеното,
следва да се приеме, че на дата 19.08.21г. е било налице предписание в
ревизионен акт № 10/02.08.21г. с което е установено неизправност на асансьора (устройството
за контрол на товара на асансьор с рег.№ БСАС 3676, заводски № АЕ 0148, 2002 г.
не е работело) и е разпоредено спирането му, поради което за
дружеството-касатор е възникнало задължение по чл.7а, т.4 НБЕТНА, а именно – да
уведоми писмено ползвателя на
асансьора и да не допуска експлоатацията
на асансьора, тъй като е налице
предписание за това в ревизионен акт.
По изложените мотиви, настоящата
инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на
Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
С оглед
изхода на спора е основателно своевременно предявеното от процесуалния
представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция определен по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящия
състав на съда приема, че настоящото производство не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 594 от 29.04.2022 г. постановено по АНД № 1468/2022г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Елева Инженеринг” ООД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Славейков” бл.60, вх.1, ет.14, ап.40, представлявано от
управителя К.Д.Д., да заплати на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор – София сумата от 80 (осемдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.