Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Мирослава Пенева……………………………................................
и в присъствието на
прокурора………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдията НАХ
Дело № 552/2020г. по описа на съда ,за
да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от П.В.П. против наказателно постановление № 19-4569-000426/13.01.2020г. на Началника на РУ
Две Могили при ОД на МВР Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление,като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят
,редовно призована се явява и поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след
преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят
е правоспособен водач на МПС, категория “В” и „АМ“. На 08.12.2019г. около 13,15
часа по път трети клас № 501 ,км.15 +
500 управлявал л.а.”Рено Меган Класик ” с ДК№ ***. В този пътен участък,като междуградски имало дървета от лявата страна на пътя. В
един момент пред управлявания от жалбоподателя автомобил изскочило диво
животно, най-вероятно лисица, и за да избегне удар в него той се отклонил
рязко вляво по посока на движението,
като в резултат на това изгубил контрол над управляваното от него превозно
средство и се блъснал в крайпътно дърво. Бил му съставен АУАН от св.М.Д., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на
200 лв. за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
делото доказателства .
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл
е допустима.
Разгледана по същество е
основателна .
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила ,но неправилно
е приложен материалния закон.
Нарушението
по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
съдът намира,че не е доказано и не е правилно установено. Безспорно
жалбоподателят е предизвикал пътнотранспортно произшествие по см. на
& 6 т.30 от ЗДвП. Възражението за изскачане на диво
животно пред автомобила му и оттам за случайно деяние по см. на чл.15 от НК
съдът намира, че е основателно. Следва да се посочи, че това възражение той е
направил още при съставяне на АУАН, а впоследствие и при хипотезата на чл.44
ал.1 от ЗАНН.По делото няма никакви доказателства, че жалбоподателят не е
съобразил скоростта на си на движение с пътните и атмосферните условия, което
АНО е приел за безусловно очевидно единствено с факта на настъпване на ПТП.
Отделно от това скоростта му на движение изобщо не е установена, за да се прави
извод, че същата е несъобразена.За да се приеме,че скоростта на движение е
несъобразена във всички случаи на първо място следва да се установи величината
и и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на отрицателно
действащите фактори,които затрудняват или застрашават безопасността на
движението.Тези фактори,които влияят при избора на съобразената скорост са
посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. При това положение съдът намира,че наказателното
постановление в тази си част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че пътният участък не е
бил сигнализиран с пътен знак А 22 – „възможна е поява на диви животни“. Пред
изложеното съдът намира, че действително жалбоподателят е извършил случайно
деяние по см. на чл.15 от НК, тъй като същият не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди появата на дивото животно. Отделно от това нарушението разкрива и
признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, защото няма причинени
никакви телесни увреждания на други лица, освен леки такива на жалбоподателя и
причинените имуществени вреди по автомобила са съвсем незначителни, доколкото след
удара същият е прибран от произшествието на собствен ход.
С
оглед изложеното съдът намира ,че административното
нарушение не е правилно установено и в този смисъл обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
С оглед изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-4569-000426/13.01.2020г. на Началника на РУ Две
Могили при ОД на МВР Русе с което на П.В.П. му е наложено наказание “ глоба “ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Русенския Административен съд.
Районен
съдия :