НОХД № 165/16г. МОТИВИ :
Подсъдимите
И.В.А., А.И.А., Б.Е.К.,*** и Г.И.Г. *** са обвинени в това, че за времето от
17.02.2015г. до 03.03.2015г. в с.Добри дол, обл.Монтана, при условията на
продължавано престъпление и при условията на повторност в немаловажен случай за
подс.И.А., след предварителен сговор помежду си и подс.А.А. и Г.Г., като непълнолетни,
но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, отнели от владението на Н.Г.К. ***, чужди движими вещи, на обща
стойност 1 320лв, както следва:на 17.02.2015г. отнели от владението на Н.Г.К.
5бр. кози и 1бр. козел, и на 03.03.2015г. отнели от нейното владение 3бр. кози,
4бр. овце и 2бр. агнета, нейна собственост, без съгласието и, с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление по
чл.195, ал.1, т.5, за подс.И.А. и по т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, за подс. А.А. и Г.Г. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3. от НК.
В
разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по реда на Гл.Двадесет
и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и за насроченото предварително
изслушване е призовал подсъдимите, държавното обвинение, определения от АС
гр.Монтана за техен защитник адв.А.Л. от МАК и пострадалото от престъпното
деяние лице – св.Н.Г.К..След като подсъдимите в с.з. се признаха за виновни по
повдигнатото им обвинение, и изцяло признаха фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителният акт, те дадоха съгласие да не се събират доказателства за
тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по
отношение на подсъдимите. Предлага на съда да наложи и на четиримата наказание
при условията на чл.58а, ал.1 от НК – „Две години лишаване от свобода”, което
да бъде намалено с 1/3 и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от
Три години, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение на подс.И.А. и
А.А. предлага да бъде определено едно общо наказание при условията на чл.25 във
вр. с чл.23 от НК измежду наложените им наказания по НОХД № 1076/15г. по описа
на РС гр.Видин и наказанието наложено им по настоящето производство, най-тежкото
от тях.
Назначеният при условията на чл.372, ал.2 от НПК, защитник на подсъдимите адв.А.Л. от МАК пледира, съдът да определи и
наложи наказанието на нейните подзащитни Б.К. и Г. Г. при условията на чл.58а, ал.4
от НК, тъй като и двамата са неосъждани и с чисто съдебно минало, а по
отношение на останалите двама подсъдими И.А. и А.А.-при условията на чл.58а,
ал.1 от НК – „Две години лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3 и
изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният от св.Н.Г.К. *** устен граждански иск
солидарно против четиримата подсъдими за невъзстановената част от 610лв от
причинените и общо с престъпното деяние имуществени вреди в размер на 1320лв,
като св.К. е конституирана в качеството на граждански ищец по делото.
Доказателствата
по делото са гласни–направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят
от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от
съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
Четиримата подсъдими се познават и се
намират в приятелски взаимоотношения. На 17.02.2015 година, вечерта, в с.Добри дол, обл.Монтана, тримата
подсъдими И.А., А.А. и Б.К. пристигнали в дома на четвъртия Г.Г.. В процеса на
разговор, четиримата решили да отидат в дома на свид. Н.К. *** и да извършат
кражба на животни, тъй като знаели, че същата отглеждала домашни животни.
Изчакали да се стъмни и се насочили в тази посока. Необезпокоявани, четиримата
обвиняеми проникнали в имота на свид.К. и от незаключената постройка, намираща
се в двора на имота, отворили портичката и извършили кражба на 5 броя кози и 1
брой козел. Още същата вечер, с автомобил, управляван от подс. И.А., обвиняемите
заминали за гр. Видин и продали животните на свид. М.М., без последният да
подозира, че същите са обект на престъпно посегателство, като получената сума
си разделили.
Няколко
дни по-късно четиримата подсъдими се уговорили отново да извършат кражба на
животни от домът на свид.К., тъй като имали нужда от финансови средства, а и
бързо продавали животните. На 03.03.2015година, тримата И.А., А.А. и Б.К. отново
пристигнали в дома на четвъртия Г.Г. и изчакали да се стъмни, преди да се
насочат към домът на свид.К.. Когато пристигнали на мястото, четиримата
обвиняеми изчакали известно време за да се уверят, че няма да бъдат забелязани
и проникнали в двора на имота на свид.К.. От постройката, където нощували
животните, четиримата обвиняеми извършили кражба на 3 броя кози, 4 броя овце и
2 броя агнета. Същата вечер, с автомобила, управляван от И.А., подсъдимите отново заминали за гр.
Видин и продали животните на свид.М.М., като получената сума си разделили.
Разпитан по производството, свид.Митков споделя, че действително е закупил
домашните животни отподсъдимите, но не се бил усъмнил, че същите са обект на
кражба. Заявява, че впоследствие животните продал на пазара за животни в
гр.Пловдив.
Горното
се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з.
самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство № 180/15г. по описа на РУ МВР гр.Лом, респ. преписка вх.№ 687/15г.
по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва : Справка на л. 8, 33, 34;
Докладна записка на л. 36; Справка за съдимост на л. 43, 46, 49, 51,65, 67, 69,
72; 96, 98, 100, 102, Протоколи за разпит на свидетелите Д. Б.Й. на л. 76, 77, Н.Г.К.
на л. 78,79, М. В. М. на л. 87, Съдебно оценителна експертиза на л. 89.
Съгласно заключението на вещото лице О.
С., изготвило назначените по делото Съдебно-оценителни експертизи, което съдът
приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, стойността на отнетите
животни възлиза общо но сумата от 1 320лв, от която не са възстановени
610лв.
Видно от приетите като доказателства
Справки за съдимост подсъдимите Г.Г. и Б.К.
не са осъждани и са с чисто съдебно минало. Подсъдимият И.А. и А.А. са
осъждани, както следва :
- подс.И.А. с 2бр. влезли в сила присъди : 1./
По НОХД № 1877/11г. по описа на РС гр.Видин, за престъпление по чл.197, т.3 във
вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, извършено
на 09.07.2011г. на наказание „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационнен
служител два пъти седмично”, двете за срок от 6 /шест/ месеца , в сила от
27.03.2012г. и 2./ По НОХД № 1076/15г. по описа на РС гр.Видин, за престъпление
по 195, ал.1 т.3, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28 във вр. с
чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, извършено за времето от 16.01. до 10.03.2015г.
и по чл.352б, ал.2, т.2във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено за
времето от 09.03. до 10.03.2015г., като при условията на чл.23, ал.1 от НК му е
определено едно общо наказания, по-тежкото от тях ”ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Пет години, както и
наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000лв /две хиляди лева/.
- подс.А.А. е осъждан с 1бр. влязла в
сила присъда, както следва : По НОХД № 1076/15г. по описа на РС гр.Видин, за
престъпление по 195, ал.1 т.3, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28
във вр. с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, извършено за времето от 16.01. до
10.03.2015г. и по чл.352б, ал.2, т.2във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
извършено за времето от 09.03. до 10.03.2015г., като при условията на чл.23,
ал.1 от НК му е определено едно общо наказания, по-тежкото от тях ”ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от Три години, както и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да бъде
изпълнено чрез прогласяване на присъдата по телевизия Видин.
Съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили състава
на следните престъпление по чл.195, ал.1, т.5, за подс.И.А. и по т.7 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за подс. А.А. и Г.Г. и във вр. с
чл.63, ал.1, т.3. от НК, а именно, че за времето от 17.02.2015г. до
03.03.2015г. в с.Добри дол, обл.Монтана, при условията на продължавано
престъпление и при условията на повторност в немаловажен случай за подс.И.А.,
след предварителен сговор помежду си и подс.А.А. и Г.Г., като непълнолетни, но
можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, отнели от владението на Н.Г.К. ***, чужди движими вещи, на обща
стойност 1 320лв, както следва:на 17.02.2015г. отнели от владението на Н.Г.К.
5бр. кози и 1бр. козел, и на 03.03.2015г. отнели от нейното владение 3бр. кози,
4бр. овце и 2бр. агнета, нейна собственост, без съгласието и, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване.
Извършеното от подсъдимите престъпление
представлява „кражба” противозаконно отнемане на чужди движими вещи, което са
квалифицира, че е извършено след предварителен сговор помежду им, а за подс.И.А.
и в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, като е осъждан за
друго такова престъпление и от изпълнението на наказанието не е изтекъл
предвиденият в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок. Четиримата подсъдими
извършили престъплението в условията на „продължавано престъпление” по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, като извършили две отделни деяние, които осъществяват
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината.
Подсъдимите А.А. и Г.Г., извършили деянието при условията на чл.63, ал.1, т.3
от НК, като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си,
При
определяне на наказанието на подсъдимите, съдът съобрази предвиденото от
законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до
десет години лишаване от свобода” за подс.И.А. и Б.К., както и в нормата на чл.63,
ал.1, т.3 от НК „До три години лишаване от свобода” за останалите двама подсъдими А.А. и Г.Г., разпоредбите
на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното
приложение на чл.58а от НК, както и смегчаващите
отговорността обстоятелства, свързани с направените на досъдебното и съдебно
производство самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина по
делото, осъзнаването на вината, чистото съдебно минало за трима от тях, тяхното
социално положение, обстоятелството, че част от причинените с престъплението
имуществени вреди са възстановени, макар и след намесата на органите на МВР. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност
на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на всеки
от извършителите, мотивите и подбудите за извършването му, както и тяхната
личност.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в
случаите на чл.371,т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК. Ал.4 на цитираната разпоредба дава възможност когато
са налице едновременно условията на ал.1 и тези на чл.55 от НК, съдът да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, когато тя е по-благоприятна за дееца. В
конкретният случай съдът определи и наложи наказанията, както следва :
- за
подс.И.А.- при условията на чл.58а, ал.1 от НК – „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като намали така определеното наказание с 1/3 и му наложи
наказание от „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. В случая, съдът намира, че
целите на наказанието ще бъдат постигнати
и без откъсването на подсъдимият от обичайната му семейна и социална среда
на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение на института на
„условното осъждане”, на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
- по
отношение на останалите трима подсъдими, съдът намира, че са налице многобройни
смегчаващи отговорността обстоятелства, които да наложат определяне на
наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК за извършеното от тях
престъпление, а именно младата им възраст, чисто съдебно минало, критичното
отношение, поради което определи на подс.А.А. и Г. Г. наказание при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото в нормата на чл.63,
ал.1, т.3 от НК наказание „лишаване от свобода” без долна граница с наказанието
„ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни мерки „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС с явяване и подписване пред пробационнен служител два пъти седмично” и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОННЕН СЛУЖИТЕЛ”, двете за срок от 6
/шест/ месеца.
На
подс.Б.К. съдът наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК под предвиденият в закона минимален размер за това престъпление
от „една година лишаване от свобода”, а именно „ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”. И за този подсъдим, съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
постигнати и без откъсването на
подсъдимият от обичайната му семейна и социална среда на живот, и тъй като няма
законови пречки за приложение на института на „условното осъждане”, на осн.
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така
наложените наказание на всеки един от подсъдимите, съдът намира, че са от вид и
размер да постигнат целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК,
както по отношение на подсъдимите, като ги превъзпитат занапред да спазват
законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
Тъй като престъплението предмет на
настоящето производство и престъпленията предмет на НОХД № 1076/15г. по описа
на РС гр.Видин, за което подс.И.А. и А.А. имат влязла в сила присъда, са
извършени в условията на „реална съвкупност”, но съдът на осн. чл.23, ал.1 от НК определи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, по-тежкото от тях, както следва:
На осн.
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи по отношение на
подсъдимия И.В.А. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 1076/15г.
по описа на ВРС и наказанието наложено му по настоящата присъда, най-тежкото от
тях „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила.
На осн.
чл.25 във вр. с чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини към определеното общо
наказание от „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чието изпълнение на осн. чл.66,
ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, наложеното на И.В.А. със снета по делото самоличност
наказание по НОХД № 1076/15г. по описа на ВРС „ГЛОБА” в размер на 2 000лв
/две хиляди лева/, която да заплати в полза на държавата.
На осн.
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи по отношение на
подсъдимия А.И.А. със снета по делото самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду
наложените му по НОХД № 1076/15г. по описа на ВРС и наказанието наложено му по
настоящата присъда, най-тежкото от тях „ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.
чл.25 във вр. с чл.23, ал.2 от НК, съдът присъедини към определеното общо
наказание от „ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чието
изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, наложеното на А.И.А. със снета
по делото самоличност наказание по НОХД № 1076/15г. по описа на ВРС „Обществено
порицание”.
Тъй като
съдът постанови осъдителна присъда, с която призна четиримата подсъдими за
виновни в извършване на престъплението за което са предадени на съд и наложи на
всеки един от тях наказание, то съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране на тяхната гражданска отговорност, с оглед принципа, че всеки следва
да възстанови причинените със своето противоправно поведение имуществени и
неимуществени вреди. Общата стойност на отнетите животни от владението на
гражданския ищец Н.К. възлиза на сумата от 1 320лв. Видно от приложената
по делото разписка и заявеното от свидетелката в с.з. подсъдимите са и върнали
животни, които съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по
делото Съдебно-оценителна експертиза възлизат на 420лв, а в с.з. на ръка и
дадоха сума в размер на 290лв. Останалата невъзстановена част от причинената
имуществена вреда възлиза на сумата от 610лв. Ето защо съдът осъди четиримата подсъдими И.В.А., А.И.А., Г.И.Г.
и Б.Е.К. да заплатят солидарно на
гражданската ищца Н.Г.К. *** сумата от 610лв /шестстотин и десет лева/,
представляваща невъзстановената част от причинената и с престъпното деяние на
подсъдимите имуществена вреда, а по сметка на ВСС държавна такса в размер на
50лв върху така уважения граждански иск.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189,
ал.1 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите И.В.А., А.И.А., Г.И.Г. и Б.Е.К.,
всички със снета по делото самоличност да заплати по сметка на МВР гр.София
направените по делото разноски в хода на ДП в размер на 14,49лв /четиринадесет
лева и четиридесет и девет стотинки/, както и по 5лв държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВСС гр.София, а по сметка на
Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на
определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.А.Л. от МАК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :