Р Е Ш Е Н И Е № 33
гр.Пазарджик, 21.03.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
окръжен съд ,търговска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: И.КА ИЛИНОВА
При
секретаря Снежана Пискова като разгледа
докладваното от съдията т.д.№107 описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск
с правно основание чл.464 ГПК от С.М.В.,ЕГН
********** *** против К.Д.М. *** и „ДИВИКО“ООД със седалище и адрес на
управление гр. Костенец, обл. София / след промяна на седалището и адреса на
управление : гр. Велинград , ул. „ Д. Талев“ № 7 / .Твърди се в исковата молба
, че ищцата е придобила по силата на
договор за цесия вземане в размер на 10000,00 лв. против длъжника „Дивико“
ООД по изп.№ 20158880400176 по описа на
ЧСИ Г. Захариев с рег. № 888 с район на
действие Окръжен съд Пазарджик, като
вземането е било цедирано от И. Й.Б. и
представлявало част от негово вземане в размер на 300 000,00 лв., установено с
влязло в сила решение на ВКС. Твърди се , че присъединен кредитор в същото
изпълнително производство е ответникът К.М. за вземане въз основа на запис на
заповед, издаден на 21.09.2010г.с падеж 30.09.2013 г., в размер на 1 200 683,30
лв., съгласно издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 481/2015 г. на РС-Ихтиман. Твърди, че по изпълнителното
дело е насрочена публична продан на собствени на ответното дружество недвижими
имоти.Твърди,че наемател на тези имоти е търговското дружество
„Дикси-64“ЕООД-гр.Велинград с едноличен собственик на капитала Д.Г.К.,който е и
управител на длъжника „Дивико“ООД.Твърди, че записът на заповед, издаден на
21.09.2010г.с падеж 30.09.2013г.от „Дивико“ООД с поемател К.М. не обезпечава
каузално правоотношение между двамата ответници, а е създаден целенасочено за
нуждите на едно мнимо изпълнително производство,с което се цели осуетяване на
удовлетворяване на действителното и изискуемо вземане на ищцата.Твърди, че
сумата по записа на заповед не е осчетоводена в счетоводството на търговското
дружество-издател, както и не е посочена в ГФО за 2010 г., когато записът на
заповед е издаден, и за 2013г., когато е настъпил неговият падеж,което дава
основание да се направи извод, че сумата по записа на заповед не е предоставена
изцяло.Твърди, че за предоставянето на сумата от първия ответник е необходимо
той да е притежавал такова имущество и то да е с доказан произход,а М. не
притежава имущество с такъв размер. Твърди, че между ответниците не е налице
каузално правоотношение и по записа на заповед не е възникнало задължение за
издателя му, тъй като задължението на „Дивико“ООД към М. е привидно.Твърди,че
участието на привиден кредитор в изпълнителното дело ще осуети
удовлетворяването на нейното вземане. Моли съда да установи спрямо
ответниците,че не съществува вземане в полза на присъединения по изпълнителното
дело взискател М. за сумата 1 200 683,30 лв. по изпълнителен лист от
9.07.2015г.,издаден по ч.гр.д.№ 481/2015г.на РС-Ихтиман.Сочат се доказателства
и се претендират съдебно- деловодни разноски
В срока по чл. 367 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника „ДИВИКО“ ООД.
Постъпил е писмен отговор от ответника К.Д.М., в който същият излага
доводи във връзка с нередовността на исковата молба,както и възражения по
допустимостта и основателността на предявените искове.По нередовността на
исковата молба се поддържа, че в нейния петитум
липсва кое е конкретното основание за вземането,което се иска да се
установи дали съществува или не съществува, както и лицето, по отношение което
се иска това установяване. Относно допустимостта на предявения иск се поддържат
следните възражения : Не се оспорва, че страни по изпълнителното дело са И.Й. Б.,ЕГН
********** и К.Д.М.,ЕГН ********** - взискатели и „Дивико" ООД, ЕИК
********* – длъжник, като с договор за
цесия от 08.04.2016г., сключен между И.Й.Б. и С.М.В., в полза на последната и
безвъзмездно е извършено прехвърляне на вземане за сумата от 10 000 лева / част
от 300 000,00 лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден на
24.07.2015г. от Окръжен съд Пазарджик по гр.дело № 748/2012г., за което
прехвърляне на вземане длъжникът „Дивико" ООД, ЕИК ********* е уведомен на
09.04.2016 г.Не се оспорва , че на
основание чл.429 ал.1 от ГПК по изпълнително дело 20158880400176 по
описа на ЧСИ Г. Захариев, рег. № 888 ищцата С.М.В. е придобила качеството на
частен правоприемник на взискателя И. Й. Б..
В тази връзка се поддържа,че предвидената в чл.464,ал.1 ГПК защита на
взискателя, възниква от момента на присъединяването му по изп.дело, като редът,
срокът и начинът за присъединяване на кредитори са изчерпателно уредени в чл.
456 от ГПК.Поддържа се,че правото на иск по чл.464 от ГПК е предоставено само
на първоначалния или присъединените взискатели по реда на чл.456 от ГПК, затова
и мястото, което заема този иск е в Глава Четиридесет и първа „Присъединяване
на кредитори и разпределение на събраните суми". Частните правоприемници,
които са регламентирани в чл.429 ГПК/каквато е и ищцата/,не разполагат с
активна процесуална легитимация да предявяват иск по чл. 464 ГПК.Следователно,искът с тази правна квалификация, предявен от С.М.В., в
качеството й на частен правоприемник на взискателя И. Й. Б.,се явява
процесуално недопустим.Противното би означавало,че изплащането на суми по едно
изпълнително производство може да бъде възпрепятствано неограничено във
времето, като се позволи на един недобросъвествен кредитор многократно да
цедира малки части от своето вземане,независимо от неблагоприятния за него
изход по предходно производство по чл.464 ГПК.
Възраженията по основателността на предявения иск са
следните : Оспореното вземане е присъдено със заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 ГПК - запис на заповед.Оспорва се твърдението за
привидност на издадения в полза на
ответника запис на заповед. Твърди се ,
че вземането което е предмет на
оспорване по делото, е ликвидно и изискуемо. То е безспорно установено по
основание и размер и по отношение на него е формирана сила на присъдено нещо
спрямо длъжника „Дивико" ООД.
Счита, че записът на заповед е абстрактна сделка и като такава не е
задължително да бъде извършена въз основа на някакво друго правоотношение между
страните. Именно поради тази причина, счита, че няма нормативно изискване за
счетоводното му отразяване. Нещо повече, в качеството му на физическо лице и
поемател по процесната заповед поддържа,че няма
задължение, а и няма възможност да влияе върху счетоводните записвания
на „Дивико" ООД, и възражения във връзка с тези записвания не следва да се
противопоставят на правото му да търси плащане на дължимите суми.По отношения
на другия довод - че не притежава такова имущество, с което да се обоснове задължението
към него в размер на 1200683,30 лв.,
също счита, че е несъстоятелен, поради абстрактния характер на записа на
заповед. Наличието на имущество от негова
страна не е единствена и задължителна предпоставка, която да легитимира
поето към него задължение.
Поддържа се , че процесният Запис на заповед е с
настъпил падеж, притежава всички задължителни реквизити предвидени в чл.535 от ТЗ, които позволяват същият да бъде квалифициран като действителна едностранна
абстрактна сделка, пораждаща задължение за плащане. Отделно от това, издателят
му „Дивико" ЕООД след издаване на изпълнителния лист и връчване на ЗНИ,
издадени по ЧГД №481 от 2015г. на Районен съд - Ихтиман,не е оспорил нито
качеството си на такъв,нито пък своя положен подпис в него,поради което не е
налице основание да се приеме, че търсената със Записа на заповед сума не е
дължима.В тежест на издателя е да ангажира доказателства за погасяване на
сумата по дълга, но такива не е ангажирал, поради което следва да се приеме, че
паричното задължение по менителничния ефект още не е платено, въпреки своята
изискуемост.
Твърди се,че в производството по чл.464 ГПК следва да
се установи само редовността от външна страна на процесния запис на заповед,но
в случай на направено възражение, каквото с исковата молба не е наведено от
ищеца. В този смисъл се сочи
задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 17 на Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тьлк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК /респективно чл.464 от ГПК/ в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК - кредитор, който се е снабдил
със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,доказва вземането
си,основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен
от външна страна запис на заповед,подлежащ на изпълнение.В исковата си молба
ищецът релевирал твърдение за липсата на каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с подписания запис на заповед,но нито твърди,нито
доказва различна от действителната каузална причина за издаване на
менителничния ефект.Предявяват се доказателствени искания, като се оспорват
доказателствените искания на ищцовата страна.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в срока и на основание чл. 372 ГПК , в която
ищецът поддържа всички доводи и съображения изложени в първоначалната искова
молба.Оспорва се възражението на ответника досежно допустимостта на предявения
иск,като се поддържа,че правният интерес от иска е обусловен от твърдение на
ищеца за качеството му на взискател, както и оспорването на вземане на друг
кредитор на длъжника,а доколкото предявяването на отрицателния установителен
иск е предвидено в закона, други предпоставки за допустимост не е необходимо да
се изследват.Дали ищецът действително е кредитор на длъжника, съответно - дали
е надлежен взискател,е въпрос по съществото на спора, който не обуславя допустимостта
на иска,а неговата основателност.Заявява желание да се ползва от всички писмени
доказателства,които са представили с
исковата си молба.Заявява , че не може да представи оригинал на документи като Заповед за
изпълнение и ИЛ,тъй като същите са представени в оригинал по образуваните
изпълнителни дела.Годишните финансови отчети на търговското дружество ответник
пък са извлечения от ТР, който е публичен, и в оригинал се намират в държане на
ЮЛ.
Не е постъпил допълнителен отговор от ответниците в срока
по чл. 373 ал.1 ГПК.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,вземайки предвид изразените от страните становища и
съблюдавайки разпоредбата на чл.235 и
сл.от ГПК,за да се произнесе ,съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е приложено служебно
изготвено копие от изп.д.№20158880400176 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС
гр.Пазарджик.От същото се установява,че е образувано по молба на И. Й. Б. от
гр.Велинград със съдебно установено
вземане в размер на 300 000,00 лв.и издаден в негова полза изпълнителен
лист по гр.д.№748 по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик за 2012г.против длъжника
в изпълнителното производство и един от ответниците по настоящето дело „Дивико“
ООД.
В хода на изпълнението като кредитор се е присъединил ответникът К.Д.М. въз основа на
изп.л.издаден в негова полза против „Дивико“ ООД по реда на чл.417 т.9 от ГПК
по ч.гр.д.№481 по описа на РС гр.Ихтиман за 2015г.Заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист са издадени в полза на К.М. въз основа на
представен от него в заповедното производство запис на заповед,издадена от
„Дивико“ ООД на 21.09.2010г.и с падеж 30.09.2013г.Изпълнителния лист,с който К.М.
се е присъединил като кредитор по изпълнителното дело на основание чл.456 ал.1 от ГПК е
издаден за сумата 1200683,30 лв.главница и разноски в заповедното производство
в размер на 24013,67лв.
От цитираното изпълнително дело се установява,че
ищцата участва като кредитор в качеството си на частен правоприемник на
първоначалния взискател И. Й. Б.,който с безвъзмезден договор за цесия се е
разпоредил в нейна полза с част от вземането си в размер на 10000,00лв.Този
факт не се оспорва от ответната страна.Напротив ответника М. твърди,че за
договора за цесия дружеството длъжник „Дивико" ООД, ЕИК ********* е
уведомен на 09.04.2016г.В тази връзка оспорването на материално правната
легитимация на ищцата от ответника М. е неоснователно.Съгласно чл.429 ал.1 от ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя,както и поръчителят и
солидарният длъжник,които са платили дълга,могат да искат изпълнение въз основа
на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.Приемството,съответно
платеното от поръчителя или съдлъжника,се установява с писмени доказателства. От
процесуална гледна точка това право,предвидено от законодателя се идентифицира
с конституирането на правоприемника-взискател ,в настоящият случай ищцата С.В.,която има качеството на частен правоприемник на
конкретното вземане спрямо длъжника по процесното изпълнително
производство,което правоприемство е възникнало на базата на действителен
договор за цесия,неоспорен от ответниците по отношение на неговата
действителност.Това обстоятелство безусловно я легитимира и като кредитор,за когото възниква право на принудително изпълнение.В
този смисъл съдът счита,че наличието на договор за цесия между Б. и В. е
достатъчно,за да може последната да се конституира
като взискател.Именно поради това съдът счита,че дори без да има надлежно
уведомяване на длъжника за извършена цесия,при наличието на сключен договор за
прехвърляне на вземането,по силата на разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК новият
кредитор има право и следва да бъде конституиран в изпълнителното производство
като взискател. Ето защо съдът счита,че конституирането на ищцата като
взискател в изпълнителното производство е надлежно извършено от ЧСИ,поради
което същата е активно легитимирана да
предяви иска по чл.464 от ГПК.
В хода на производството по делото ищцовата страна
твърди и установява,че е придобила по договор за цесия вземане против
„Дивико“ООД още в размер на 58000,00лв.,което е без значение за изхода на
делото с оглед нейната материално правна легитимация, за която от значение е
качеството й на кредитор и взискател ,а не размера на вземането предявено за
удовлетворяване в изпълнителното производство.
Ищцовата страна формулира искане за допускане на СИЕ,която
е допусната от съда за установяване на правно релевантния факт ответника М. има
ли вземане от ответното дружество и дали
същото е редовно счетоводно отразено.Изготвено е основно заключение и
допълнително такова ,което отговаря на въпроси поставени от двете страни.След
извършена от вещото лице проверка на счетоводството на дружеството за периода
от 2006г.до 2015г.,се установява, че по силата на Договор за заем от 12.01.2006
г. „А.С." АД , представлявано от управителя Д. Малиновски - заемодател,е
предоставило на „ДИВИКО" ООД представлявано от управителя В.Й. сумата от
400 000.00 лв., като заемодателят се задължил в срок от 10 дни от подписване на
договора да предостави сумата от 200 000.00 лв. Било уговорено още, че целият
размер на заема следвало да бъде предоставен на части до 31.05.2006 г.Заемателят
бил задължен да върне сумата от 400 000.00 лв. в срок до 31.08.2008г.ведно с
уговорената лихва. В случай на неизпълнение, върху неизплатената част се
дължало лихва в размер на 0.5% за всеки просрочен ден.
Съгласно представените от „Дивико" ООД документи,
сумата по договора била предоставена на части както следва :на 12.01.2006 г. -
200 000.00 лв ;на 7.03.2006 г. - 100 000.00 лв ;на 15.05.2006 г. - 50 000.00
лв.и на 17.05.2006 г. - 50 000.00 лв.;
Съгласно Договор за цесия от 15.09.2008 г., „Асоциация
за сигурност и охрана -Сигма" АД продава
на К.Д.М. вземането към „Дивико" ООД в размер на 400 000.00 лв.,ведно с
всички аксесорни права-възнаградадителни лихви, обезщетения за забава,
неустойки н разноски за сумата от 350000,00лв.платима до 30.09.2008г.
С Уведомление за цесия от 15.09.2008 г. „ДИВИКО"
ООД било уведомено за прехвърляне на вземането на „Агенция за сигурност и
охрана - Сигма" АД срещу „ДИВИКО" ООД, на К.Д.М., произтичащо от
Договор за заем от 12.01.2006 г.
От счетоводството на „ДИВИКО" ООД били
представени следните документи :
Протокол от 12.01.2006 г. и Приходен касов ордер N 1
от 12.01.2006 г„ съгласно който „А.С." АД внася в касата на „ДИВИКО"
ООД ООД сумата от 200 000.00 лв. Основанието за вноската е „вноска по
заем".
Протокол от 7.03.2006 г. и Приходен касов ордер N 5 от
7.03.2006 г. съгласно който „А.С." АД внася в касата на „Дивико" ООД
сумата от 100 000.00 лв. Основанието за вноската е „вноска по заем".
Протокол от 15.05.2006 г. и Приходен касов ордер N 7
от 15.05.2006 г. съгласно който „А.С." АД внася в касата на „ДИВИКО"
ООД сумата от 50 000.00 лв Основанието за вноската е „вноска по заем".
Протокол от 17.05.2006 г.и Приходен касов ордер N 8 от
17.05.2006 г.съгласно който „А.С." АД внася в касата на „ДИВИКО" ООД
сумата от 50 000.00 лв. Основанието за вноската е „вноска по заем".
Съгласно аналитичен регистър на „ДИВИКО" ООД за
периода 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. на аналитична сметка 501/1 „Заем от „А.С."
АД с получените суми е дебитирана сметка 501 „Каса" и е кредитирана сметка
151/1 „Заем от „А.С." АД на обща стойност 400 000.00 лв.
Със счетоводна операция от 16.09.2008 г.в
счетоводството на „ДИВИКО" ООД е дебитирана аналитична сметка 151/1 „Заем
от А.С." АД и кредитирана сметка 151/4 „Заем К.М." със сумата 400
000.00 лв. като по този начин е закрито задължението към „А.С." АД и
открито задължение към К.М. .
За периода от 2008г.до 31.12.2015г.по сметка 151/4 „Заем
К.М." дружеството отчита задължение към К.М. в размер на 400 000.00 лв.
Със счетоводна операция от 08.07.2016 г. е дебитирана
сметка 121 „Непокрита загуба с предни години" и кредитирана сметка 151/4
„Заем К.М." със сумата 800 683.30 лв.,с което задължението на дружеството
към К.М. се е увеличило от 400 000 лв.на 1 200 683.00 лв.Основанието за
счетоводната операция е „съгласно изпълнителен лист и договор за цесия".
Към 31.12.2017г.по сметка 151/4 „Заем К.М."
дружеството отчита задължение към К.М. в размер на 1 200 683.00 лв.
В годишните баланси на „Дивико" ООД за периода
2010 г. - 2013 г. не е отразено задължение към физическо лице за сумата 1 200
683.30 лв.
За 2016 г. и 2017 г. в Търговския регистър няма данни
за публикувани годишни отчети на „ДИВИКО" ООД.
Размера на дължимата лихва върху сумата от 400 000.00
лв.за периода от 13.01.2007 г. до 31.08.2008 г. е - 39 800.00 лв.
Със споразумение-анекс от 18.09.2008 г. към договора
от 12.01.2006 г. К.М. и „ДИВИКО" ООД,страните са се споразумели да се
промени т.9 от договора за заем, като в случай, че до изтичане на срока по т.7
/31.08.2008 г./ сумата, предмет на договора, не е върната ведно с лихвите,
върху неизплатената част се дължи неустойка в размер на 0.25% за всеки
просрочен ден.
Съгласно споразумение от 21.09.2010 г. сключено между К.М.
-цесионер и „ДИВИКО" ООД към договора за заем от 12.01.2006 г. дружеството
е признало, че дължи на цесионера сумата в размер на 400 000.00 лв. - главница
и лихва в размер на 39 252.75 лв. за периода от 13.04.2007 г. до 31.08.2008
г.Съгласно т.З от споразумението, „ДИВИКО" ООД се е съгласило,че дължи на К.М.
сума в размер на 761 430.55лв.-неустойка,считано
от 01.09.2008г.Общ размер на задължението по споразумението към датата на
подписването му :21.09.2010 г.,е 1200683.30
лв.
С Ревизионен доклад N2300-471/6.04.2007г.е извършена
данъчна ревизия на „ДИВИКО" ООД, ЕИК ********* по данък върху добавената
стойност за периода 16.11.2006 г. до 30.11.2006 г.
При ревизията са изискани аналитични справки от
сметки, оборотни ведомости, справки, декларации и др.
Представена е оборотна ведомост за периода от 01.10.2006
г. до 31.10. 2006 г., в която към 1.10.2006 г. по сметка 151 „Получени
краткосрочни заеми" е отчетено задължение в размер на 200 000.00 лв. През
месеца по сметката е отразен кредитен оборот в размер на 150 000.00 лв.В края
на м. октомври 2006 г. натрупаното задължение е в размер на 350 000.00 лв.
Приложен е аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в
левове" за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.През годината са взети
следните операции,с които е дебитирана сметка 501 "Каса" и
кредитирана сметка 151 „Получени краткосрочни заеми" за периода от
01.09.2006г.до 10.12.2006г.в размер на 550000,00лв.от собственици.По сметка 501
"Каса" за същия период са отразени внесени суми от собственик, при което
е кредитирана сметка 499 „Други кредитори" на стойност 68500,00лв.—внесени
от собственик Д. Кантарджиев. На 29.12.2006 г. са върнати на Д.К. 8 800.00 лв.
Представена е
декларация от „ДИВИКО" ООД ,представлявано от В.Й. с която е декларирано,
че „ДИВИКО" ООД към 30.11.2006 г. има следните задължения към „Строителство България СКН" ЕООД -
задължение в размер на 421 000.00 лв. по фактури и към Д.К. -
13 350.00 лв.- оборотни средства от собственик.
Представена е декларация от В.Й.,с която същия е
декларирал, че дружеството се финансира със собствени средства на тримата
съдружници.
Във връзка с установени различия по взетите счетоводни
операции във връзка с осчетоводяване на получените суми по договора за заем от
12.01.2006 г. по сметка 501 и представеното извлечение пред НАП па същата
сметка за 2006 г., вещото лице е изискало Аналитичния регистър на сметка 501
„Каса" за 2006 г. от счетоводната програма на дружеството.
Съгласно представения му аналитичен регистър, в приход
на касата през 2006 г.са постъпили 800
000,00лв.по договори за заем,400 000,00 лв. от които от „А.С.“ АД .
След проверка в Търговския регистър не се установяват
публикувани годишни счетоводни отчети на дружеството за 2005 г. и 2006 г.
За 2006г.в баланса на дружеството са отразени следните
задължения : Задължения . задължения към финансови предприятия-800 х.лв.;
задължения към доставчици и клиенти-123 х.лв.; други краткосрочни задължения -
1 х.лв ; Общо задължения - 924 х.лв. С Ревизионен доклад N 2300-751/8.10.2007
г. е извършена данъчна ревизия на „Дивико" ООД за корпоративен данък - от
15.12.2003 г до 31.12.2006 г.; данък по чл.34,35,36 от ЗКПО - от 15.12.2003 г
до 31.12.2006 г; данък по чл.36,38 от ЗКПО - от 15.12.2003 г до 31.12.2006 г;
ДДС - от 1.12.2006 г. до 31.03.2007 г. ;вноски за ДОО , 30, ДЗПО и вноски по
гарантирани вземания на работници -от 15.12.2003 г. до 31.03.2007 г;
При ревизията ревизираното дружество е представило
главни книги, аналитични регистри по сметки ,оборотни ведомости за 2005 г.
,2006 г. и 2007 г.
Представено е извлечение от сметка 151 „Получени
краткосрочни заеми" за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. , в която
са описани 11 вноски по 50 000.00 лв. всяка на обща стойност 550 000.00 лв. с
основание - внесена сума от собственик.
Представени са главна книга и оборотна ведомост от 01.01.2006
г. до 31.12.2006 г. в която по сметка 151 „Получени краткосрочни заеми"
към 31.12.2006 г. е отразено задължение в размер на 550 000.00 лв. и към
доставчици - 123 096.00 лв.
Представени са оборотни ведомости към 31.01.2007 г. ,
28.02.2007 г и 31.03.2007г., в които по сметка 151 „Получени краткосрочни
заеми" са отразени следните задължения : към 31.01.2007 г. - 676 000.00 лв.
,към 28.02.2007 г. - 704 000.00 лв. и към 31.03.2007 г. - 794 000.00 лв.
В оборотната ведомост на дружеството към 31.01.2008 г.
общото задължение по сметка 499/2"Други кредитори" е 231 500.00 лв.
Представени са месечни оборотни ведомости за периода 01.04.2007
г.до 31.01.2008 г.,в които във всички оборотни ведомости по сметка 151
„Получени краткосрочни заеми" е отразено задължение в размер на 800 000.00
лв.
Представена е декларация от „ДИВИКО" ООД
представлявано от управителя В.Й. ,с която е декларирано задължение към
„Руди" ЕООД в размер на 231 500.00 лв. по договор от 1.06.2007 г.
С Ревизионен доклад N 900052/16.03.2009 г. е извършена
данъчна ревизия на „ДИВИКО" ООД по ЗДДС за периода от 01.02.2008 г. до
30.09.2008 г. При ревизията е установено ДДС за възстановяване в размер на 35
801.00 лв. Съставен е ДРА №900052/26.03.2009 г.
В хода на ревизията са представени аналитични регистри
по сметки, главни книги,оборотни ведомости, справки и декларации.
В аналитичния регистър на сметка 501 „Каса" за
периода от 01.02.2008 г. до 30.09.2008 г. е отразен приход в размер на 420 000.00
лв. - получена временна финансова помощ от „Руди" ЕООД. Приходът е
осчетоводен като е дебитирана сметка 501 "Каса" и кредитирана сметка
499/2"Други кредитори"- партидата на „Руди" ЕООД.
Представен е договор за заем между „Руди" ЕООД -
заемодател и „Дивико" ООД от 18.02.2008 г., съгласно който заемодателя
предоставя на наемателя сумата от 420 000.00 лв. Заемът е предоставен при
годишна лихва 6.75%,като до 31.12.2008 г. периодът е гратисен и не се начислява
лихва.
Представени са оборотни ведомости за периода от 01.02.2008
г. до 30.09.2008 г. За целия период по сметка 151 „Получени краткосрочни
заеми" е отразено задължение в размер на 800 000.00 лв., а по сметка
499"Други кредитори" - задължение в размер на 651 500.00 лв.
С Определение от 08.06.2006 г. на Софийски градски
съд,фирмено отделение е разгледал докладваното фирмено дело N 13046/1995г.и е
допуснал прилагането в търговския регистър по ф.д. N 13046/1995 г. на
проверения и приет годишен финансов отчет за 2005 г. на „А.С."АД.Към
31.12.2005 г. съгласно баланса , „А.С." АД е имал следните активи :
дълготрайни материални активи - 28 хил.лв ; други ДМА - 9 хил.лв; дългосрочни
вземания - 300 хил.лв; стоки - 2 хил.лв;вземания от клиенти и доставчици - 219
хил.лв; парични средства в брой - 14 хил.лв; парични средства в безсрочни
депозити - 38 хил.лв; разходи за бъдещи периоди - 1 хил.лв;
В
отчета за паричния поток за 2005 г. са отразени приходи от парични потоци от
основна дейност в размер на 1 516 хил.лв. и разходи на парични потоци за основна
дейност - 1 373 хил.лв.получените парични потоци, свързани с получени и заеми е 1532 хил.лв.,а разходите на паричните
потоци за тази дейност са 1956 хил.лв. Платените парични потоци свързани с
лихви, комисионни, дивиденти и др. е 242 хил.лв.
С Определение от 02.11.2007г.на Софийски градски
съд.фирмено отделение е разгледал докладваното фирмено дело N 13046/1995 г.и е
допуснал прилагането в търговския регистър по ф.д. N 13046/1995 г. на
проверения и приет годишен финансов отчет за 2006 г. на „А.С."АД.
Към 31.12.2006 г. съгласно баланса на „А.С." АД е
имал следните активи :
дълготрайни
материални активи - 15 хил.лв ; други ДМА - 8 хил.лв; дългосрочни вземания -
170 хил.лв; стоки - 3 хил.лв;вземания от клиенти и доставчици -116 хил.лв;
данъци за възстановяване - 1 хил.лв; парични средства в брой - 268 хил.лв.парични
средства в безсрочни депозити - 7 хил.лв; разходи за бъдещи периоди - 1 хил.лв.
В отчета за паричния поток за 2006 г. са отразени
приходи от парични потоци от основна дейност в размер на 1 223 хил.лв. и
разходи на парични потоци за основна дейност - I 040 хил.лв.
Получените парични потоци,свързани с получени и
предоставени заеми е 1 163 хил.лв., а разходите на паричните потоци за тази
дейност са 1 086 хил.лв.
С Изх. N 1424-23-252НЗ от 6.12.2017 г. от ТД на НАП
София, офис „Изток" на вещото лице бил предоставен годишен отчет за
дейността на А.С." АД за 2006 г. и данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО за
същия период.
За 2006 г. дружеството е подало данъчна декларация вх.N
22145067 от 30.03.2007 г. с която е декларирал приходи по отчета за приходите и
разходите в размер на 924 943.22 лв., разходи в размер на 887 606.79 лв.
Положителния резултат от дейността е 37 357.56 лв. , а
дължимия корпоративен данък -5 603.63 лв.
В баланса на „А.С." АД за 2006г.в актива на
баланса са включени следните активи:дълготрайни материални активи- 15
хил.лв.;други ДМА - 8 хил. лв.;дългосрочни вземания-170 хил.лв.,в т.ч.от
свързани предприятия -0лв;от търговски
заеми - 0 лв.;други дългосрочни вземания - 170 х.лв. ;стоки - 3 хил.лв.;вземания
от клиенти и доставчици - 116 хил. лв.;данъци за възстановяване - 1 хил.лв.;парични
средства в брой - 268 хил. лв.:парични средства в безсрочни депозити - 7 хил.лв.;
.разходи за бъдещи периоди - 1 хил.лв.;
В отчета за паричния поток през 2006 г. е отразено, че
постъпленията от парични потоци, свързани с получени заеми е 1 163 хил.лв. , а плащанията по същия
показател - 1 086 хил.лв.
В справката за вземанията за 2006 г. са отразени
вземания от клиенти в размер на 116 хил.лв. и данъци за възстановяване - 1
хил.лв.
За 2009г. и 2013г. К.М. не е подавал декларация по чл.
50 от ЗДФП С декларация вх. N **********/23.02.201 ] г. К.М. е декларирал
доходи по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 10 015.59 лв. Доходът е от
начислени трудови възнаграждения от „А.С." АД.
С оглед приетата за установена по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът приема,че предявения иск е неоснователен.
Искът по чл.464 ал.1 ГПК, който представлява
отрицателен установителен иск, е защитно средство на истинският кредитор. По
него взискателят може да се позове на всякакви факти, които изключват,
унищожават, или погасяват оспорваното притезание, като искът се предявява срещу
длъжника и привидния кредитор. Следователно, с иска се оспорва вземането на
привидния кредитор към длъжника,т.е. оспорва се привидното между тях
правоотношение.В процеса са наведени
твърдения за привидност на правотношенията между ответниците във връзка с издадения
от „Дивико“ ООД в полза на К.М. запис на
заповед от 21.09.2010г.,въз основа на който М. се е снабдил със Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК.
При така установените факти, съдът приема за доказано
твърдението на ищцата за издаване на записа поради предстоящо принудително изпълнение спрямо длъжника въз
основа на по следните съображения:
На първо място съдът отчита спецификата на
абстрактната сделка, уредена като абсолютна търговска сделка (чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ) за целите на търговския оборот. Като специфично платежно средство, ценната
книга материализираща конкретно парично вземане, е предназначена да улесни
безкасови разплащания между съконтрахенти, като позволява чрез абстрактно
прехвърляне да се погасяват задължения на поемателя към джиратарите, получаващи
вместо пари право да осребрят документа при неговия издател.Именно в тази
връзка законът разкъсва връзката между първоначалната сделка, породила
вземането на поемателя и удостоверяващия го документ, съответно абстрактността
не може да се противопоставя в отношенията между първоначален издател и
поемател,които са страни и по първоначалното каузално отношение, причинило
дълга.В отношенията между граждани обаче няма никаква житейски оправдана
причина за създаване на такова оборотно платежно средство, освен ако самият
документ не се използва за предоставяне на процесуални облекчения (по чл. 417 ГПК) на кредитор по планирана бъдеща или вече сключена, но още неизпълнена
каузална сделка или за гарантиране на определена отговорност, която би
възникнала при неизпълнение на сделка или друг пораждащ отговорност факт.
Затова и обичайната житейска и стопанска логика изисква при поемане на
нетипично за гражданските отношения абстрактно задължение с издаване на запис
на заповед между издателя и легитимирания с документа поемател да съществува
някаква конкретна причина.Ответниците категорично се въздържат от обявяване на
такава причина.В срока за отговор на исковата молба и двамата ответници не
излагат твърдения от значение за изясняване на отношенията им породили издаването
на записа на заповед въпреки твърденията в исковата молба,че се касае за
привидно съглашение между ответниците и респ.несъществуващо вземана е на М.
против дружеството.
В такава хипотеза несъмнено в отношенията между издател
и поемател, рискът от основателно претендиране на плащане на падежа от
кредитора остава изцяло за издателя.По отношение на кредиторите на този длъжник
обаче това абстрактно задължаване остава съвсем необосновано като типична форма
на привидно изявление, тогава, когато са налице особени отношения между издателя и поемателя.Връзката на длъжника и такъв доверен кредитор ще
позволи на титуляра на абстрактното вземане да се позове на ценната книга и да
реализира определени процесуални права, ограничаващи останалите кредитори (като
намали процента на удовлетворяването им от конкретен приложен способ) или
съхрани за длъжника определен актив като сам проведе изпълнение върху него и го
"освободи" от останали само частично удовлетворени претенции на останалите
кредитори . Съответно на вътрешните отношения на доверие, полученото при
принудително изпълнение осребрено имущество (пари от разпределение или възложен
имот) ще бъде съхранено фактически за длъжника или разпоредено в полза на
довереното лице против интересите на кредиторите.Респективно при отпадане на
доверието или заплахата от принудително изпълнение, липсата на кауза винаги ще
може да бъде релевирана срещу недобросъвестния поемател без длъжника да понесе
отговорност. Заради тази специфика именно поемането на изцяло абстрактно
задължение се възприема като особено удобна на практика и типична форма на
привидно изявление, насочено срещу хирографарни кредитори на издателя на запис
без каузално покритие (Цончев в "Симулацията в гражданското право", 2001г,
стр. 259 и проф. В. в "Писмени доказателства и свидетелски показания в
гражданския процес"1994 г. стр.103).При това положение в тежест на
ответниците при наведени възражения от ищцата за съществуването на вземането на
М. бе да установят основанието,каузата за поемане на задължението от страна на
„Дивико“ ООД по менителничния ефект.
На второ място съдът съобразява, че при такъв вид
едностранно задължаване липсват други съпътстващи изявлението на издателя факти
и обстоятелства, от които да може да се извлекат данни за наличието или липса
на действителни икономически отношения,оправдаващи добросъвестно престиране на
определена парична сума. В случаите на каузални сделки за установяване на
съответствието на волята на договарящите се с действителната им цел се
изследват отношенията на страните преди, по време и след сключване на сделката,
съответно реалните възможности на всяка от страните фактически да организира
имуществото си така, че да може да изпълни планираното задължение и наличието
на интерес да получи съответната насрещна престация (Решение № 220 от
31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК). При едностранното
задължаване съответно приложение на осн. чл. 44 ЗЗД ще имат същите критерии,
като за установяване на действителната воля на издателя следва да се отчита не
само неговото поведение, но и поведението на избрания от него
поемател,доколкото без предявяването на ценната книга от приносителя й,
създадените с нея права не биха могли да бъдат противопоставяни на трети лица.В
случая съдът отчита от една страна процесуалното бездействие на ответниците в
преклузивните срокове,в които могат да
правят възражения,за излагат обстоятелства и да сочат доказателства ,а от друга
страна отчита установените от допуснатата по искане на ищцовата страна СИЕ
факти на счетоводно записване и отразяване на задължението на „Дивико“ ООД към М.
,а преди това и към неговия праводател : „А.С.“ АД в качеството си на цедент по
договора за цесия от 15.09.2008г.
Експерта ,който в една значителна чест от заключението
си излага фактическа обстановка във връзка със задължения на ответното
дружество по договор за заем от 2006г. с трето неучастващо по делото лице,за
последващи отношения между това лице и ответника
М. по силата на договор за цесия сключен между тях на
15.09.2098г.,установява,че при извършена проверка в счетоводството на
търговците,в ТР и в НАП се установяват противоречия и несъответствия между
вътрешните счетоводни записвания и отразявания и счетоводните операции,обявени
официално в ТР и пред органите на
данъчната администрация.
В годишните баланси на „ДИВИКО" ООД за периода
2009г. -201Зг.,т.е.след споразумението с М. от 21.09.2010г.и изадаването на
записа на заповед на същата дата, не е отразено задължение към физическо лице
за сумата от 1200683.30 лв.Тези годишни
баланси са представени пред НАП и Търговски регистър и не могат да бъдат
манипулирани. Освен това, сумата по задължението е достатъчно голяма, за да не
може да бъде случайно пропусната. След като същата не е отразена в тези
баланси, значи такова задължение на „ДИВИКО" ООД спрямо „А.С." АД, а
след това и към цесионера К.М., не съществува.
Представените от „ДИВИКО" ООД на вещото лице приходно - касови ордери, с които „А.С.“ АД
внася в касата на „ДИВИКО" ООД на части процесната заемна сума, както
следва:ПКО № 1 от 12.01.2006г.- 200 000 лв.,ПКО № 5 от 07.03.2006г. - 100 000
лв.,ПКО №7 от 15.05.2006г- 50 000 лв.и ПКО №8 от 17.05.2006г - 50 000 лв.и аналитичен регистър за 2006г., в който е
отразен заем от „А.С." АД - 400 000 лв.,
се различават съществено от данните, до които вещото лице е достигнало,
след като е обобщило резултатите от ревизията, извършена на „ДИВИКО" ООД
през 2007г. и представените от ревизираното търговско дружество счетоводни
документи, касови, главни книги и др.Аналитичният регистър не е изискуем по
счетоводните стандарти и не се представя никъде другаде освен в самото
счетоводство на дружеството. Това безспорно важи и за приходните касови ордери.
Следователно, същите, след като не са били представени на време на ревизията,
означава, че те не са съществували към онзи момент и представените от
„ДИВИКО" ООД ПКО и протоколи за предаване на суми в касата на дружеството
- ответник са антидатирани и създадени, за да докажат от къде произтича
обезпеченото със записа на заповед вземане на втория ответник като
правоприемник на „А.С.“ АД по договора за цесия.
За да се провери тяхната достоверността на посочените
счетоводни документи, те трябва да се сравнят с други счетоводни документи,
които не могат да бъдат променяни за целите на делото и подлежат по закон на
представяне и/или са били представени в друго производство. в което
констатациите се ползват с доказателствена стойност поради специфичния характер
на ревизионното производство.
Според представените на вещото лице от „ДИВИКО"
ООД документи, за периода от 31.12.2008г. до 31.12.201 Зг. дружеството отчита
задължение към Кр. М. за 400 000 лв.Това задължение обаче съществува единствено
във вътрешна аналитична сметка на дружеството, която не се публикува никъде,
като в нея винаги могат да бъдат допълнени счетоводни операции, на които да се
придаде вид. че са били извършени към онзи момент.
Представеното за съществуващо към М. задължение не
кореспондира от една страна с данните от ГФО на „ДИВИКО" ООД за периода
2010 - 2013г. – в годишните баланси за периода 2010-2013. не е отразено
задължение към физическо лице за 1200683.30 лв. , а от друга - със счетоводните
документи за 2006 год., представени по време на извършената на това търговско
дружество през 2007г. ревизия от ТД на НАП София област.
Протоколите и
ПКО ,както и записванията по с/ки 151 и
212, отразени в аналитичния регистър
противоречат на отразеното в РД 2300-471/16.04.2007г. ,където е отразено,че
в представения в ревизионното производство аналитичен регистър на с/ка
501 „каса в левове" за 2006г. в
НАП са отразени 11 вноски по 50 000 лв.
- общо 550 000 лв. пи посочено основание „ внесена сума от собственик“.В
съответствие с аналитичния регистър представен в НАП е и представена Декларация от „ДИВИКО" ООД,
представлявано от В.Й. към 30.11.2006г., съгласно която „ДИВИКО" ООД има
следните задължения към кредитор и/доставчици:„Строителство България СКН"
ЕООД за 421.000 лв. по фактури и към Д .К. - 13 350 лв. - оборотни средства от
собственик .Задължения по краткосрочен кредит към „А.С." АД не е
отразено.Напротив,в представена
декларация от управителя В.Й.,изрично е посочено, че дружеството се
финансира от собствени средства на тримата съдружници,които са физически лица и
сред тях „А.С." АД не фигурира.
Във връзка с установените различия м/у с/ка 501 и представеното извлечение от НАП на
същата с/ка за 2006г. на „ДИВИКО" ООД, вещото лице е изискало аналитичния
регистър на с/ка 501 „каса" за 2006г. / л.6/
От съпоставката на представените документи се
установява, че вноските от „А.С." АД, извършени на каса в дружеството
длъжник, не кореспондират с представеното в НАП по време на ревизията
извлечение от счетоводните записи за получени плащания на каса. Тези касови
плащания, евентуално заплатени на каса в „ДИВИКО" ООД противоречат и на
личните декларации на управителя за начина на финансиране на „ДИВИКО" ООД,
които пък съответстват на счетоводните данни към РД 2300-471/16.04.2007г.
В изследвания
РД № 2300-751 от 8.10.2007г. на Дивико / л.7/ ,при което се
установява,че е било представено извлечение от с/ка 151 „получени краткосрочни
заеми" - 55 0 000 лв. на 11 вноски по 50 000 лв.- от собственик - за
цялата 2006г.година и към доставчици- 123 096 лв. Заем от „А.С." АД не е
осчетоводен.
В изследвания
РД № 23-800203/04.07.2008г./л.7/,при което се установява,че в оборотната
ведомост на дружеството към 31.01.2008г. общото задължение по с/ка 499/2 -
„Други кредитори" е 231 500 лв. Представена е декларация от управителя В.Й.,
с която се декларират задължения към „РУДИ" ЕООД за сумата от 231500 лв.
Следователно,липсва осчетоводяване на дълга от 400 000 лв.по заема от „А.С."
АД.Представена е декларация от „ДИВИКО" ООД - управител В.Й., че
дружеството се финансира със средства от продажби и авансови вноски за
закупуване на апартаменти.Не се сочи задължение по заем към „А.С." АД.
Вещото лице е изследвало и Годишен отчет на -А.С."
АД за 2005г./л.9/ В него е отразено, че годишната печалба на акционерното
дружество възлиза на 46 000 лв., според устните обяснения на вещото лице в
с.з.Изводът, който може да бъде направен е. че „А.С." АД не е разполагало
с финансов ресурс да предостави кредит за сумата от 400 000 лв.Годишния финасов
отчет на „А.С." АД за 2006г. , представен от НАП, офис Изток / л. 10, II/
също е бил изследван и в него също липсва отразяване на процесния договор за
заем от 2006 год. като краткосрочно вземане. ГФО е проверен и заверен от
експерт - счетоводител.В справката за вземанията за 2006г. са отразени вземания
от клиенти в размер на 1 16 хил.лв. Краткосрочно вземане за сумата от 400 000
лв. не е отразено.
Съгласно Устава на „АСО - СИГМА" АД и по -
специално чл. 28, ал. 3 от него, лицата, представляващите дружеството могат
еднолично да сключват договори без съгласието на Съвета на директорите до
сумата от 100 лева. а за сделки, надвишаващи тази сума, само с решение на
Съвета на директорите. При изслушването на вещото лице експертът беше
категоричен, че не е виждал документ, които да обектнвира решение на съвета на
директорите на акционерното дружество за отпускане на заем в размер на 400 000
лева на „ДИВИКО" ООД, нито пък е открил друг документ, в който това
решение да бъде цитирано.
Следователно „А.С." АД не е вземал решение за
отпускане на паричен заем за 400 000 лв.на „Дивико" ООД, тъй като такова
тяхно вземане не съществува. Освен това, положителният резултат от дейността на
акционерното дружество е едва 37 357 лв., поради което то не е разполагало с
финансов ресурс да даде заем от 400 000лв.
Вещото лице е изследвало и ГДД на К.М. за 2010г./ л. 1
1/. В нея той е декларирал само доход от трудови възнаграждения в размер на 10
015.59 лв. Други доходи ответникът не е обявил да има.Следователно, вземайки
предвид доходите, които е декларирал, той не е разполагал с достатъчно средства
да заплати продажната цена от 350 000 лева по договора за цесия от
21.09.2010г., сключен с „А.С." АД,която съгласно чл.4 от договора е
следвало да бъде заплатена до 30.09.2008г.Ответникът нито твърди ,нито доказва
факта на плащане на посочената сума.
На трето място следва да бъде отчетен и конкретния
момент на противопоставяне на правата на ответника М. като конкуриращия
взискател. От една страна, съдът счита,че смисъла, вложен в чл. 181, ал. 1 ГПК,
изключва значението и доказването на действителната дата на съставяне на
определен документ, ако той се противопоставя на лице, черпещо права от
съставителя (Решение № 235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II
г. о., ГК, Решение № 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г.
о.). Несъмнено хирографарните кредитори на издателя на документа не са такива
трети лица и спрямо тях достоверността на датирането на изявление на длъжника
може да бъде установена със всякакви доказателства. Същевременно обаче, по
делото няма събрано нито едно доказателство събрано
по надлежния процесуален ред, извън самия документ,което да насочва към точната
дата на поемането на задължението на издателя. Ето защо съдът изследва
отношенията между длъжника и неговите кредитори както към датата, посочена в
документа, така и към най-късния момент, след който документът не е можело да
не е съставен,а именно прилагането му в оригинал към заявлението по чл. 417 ГПК. При това положение съдът приема,че записа е бил съставен не по-късно от
08.07.2015г.Прави впечатление,че в заявлението по чл.417 от ГПК е посочено,че
същият е издаден на 21.09.2010г.и падеж на плащане 30.09.2013г.Въпреки това е било подадено
заявление по чл.417 от ГПК почти две години по-късно.Времето на подаване на
заявлението не е случайно.Същото е малко след постановеното на
19.06.2015г.Решение на ВКС ,след което по предявения иск И.Й. Б. против „Дивико“ ООД дружеството е
осъдено да заплати на Б. сумата от 300000,00лв.осъдителното решение е влязло в
сила. Явно е, че записът е датиран като съставен в момент,в който се е очаквало
Б. да предприеме действия по принудително изпълнение против дружеството.
Ако вземането
на М. действително е възникнало в този ранен момент и е станало наистина
изискуемо на 30.09.2013г.,не би било логично кредиторът по този запис да бави реализацията
на правата си до м.юли 2015г.
Съвкупната преценка на така коментираните три основни
групи обстоятелства налага единствения възможен извод на съда за съгласувани
действия на двамата ответници насочени срещу другите кредитори на длъжника
„Дивико“ ООД в принудително изпълнение.Същевременно поведението на двамата
ответници изключва житейски оправдана стопанска операция изискваща предаване на
такава парична сума от издателя на поемателя, а общото им процесуално поведение
на защита чрез въздържане от посочване на конкретна причина за абстрактно
задължаване по ценна книга допълнително потвърждава извода за липса на друга
причина за изявяване на волята за задължаване по запис на заповед, освен
създаване на легитимация за участие на привиден кредитор в изпълнителното производство,чрез участието на
който да се намали степента на удовлетворяване на действителните кредитори.
В заключение въз основа на групата неразривно свързани
факти, съдът намира за несъмнено установено целенасочено съставяне на ценната
книга от издателя и предаването и на поемателя при действително съгласие на
тези две страни документът да се използва за привидно легитимиране на кредитор
за участие в разпределение с несъществуващ в действителност дълг.
Предявеният от засегнатия взискател иск за отричане на
вземането на конкурента му като породено от привидно основание е доказан и
следва да се уважи, тъй като абсолютно привидните изявления са нищожни и не
пораждат правни последици :чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата в исковата молба претендира присъждане на
деловодни разноски, но въпреки изхода на делото такива не следва да й бъдат
присъдени поради липса на доказателства за
действително сторени разноски по
делото.
Ищцата е освободена от ДТ с определение на ПОС
постановено по настоящето дело на 03.06.2016г.като дължимата по делото ДТ е в
размер на 48027,33лв.С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ДТ следва да се присъди в тежест на ответника ,както и разноските по делото
,представляващи изплатено възнаграждение на вещото лице Ц. над внесения от
ответната страна депозит в размер на 200,00лв.до изплатените 600,00лв.,а именно
: 400,00лв.-изплатени от бюджета на съда.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И
По ИСКА на С.М.В.,ЕГН ********** *** предявен против К.Д.М. *** и „ДИВИКО“ООД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Костенец, обл. София / след промяна на седалището и адреса на управление : гр. Велинград , ул. „ Д. Талев“ № 7 / ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК, че вземането на К.Д.М. като взискател по изп. дело №20158880400176 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС гр.Пазарджик в размер на 1200683,30лв. по изпълнителен лист от 09.07.2015 г., издаден по заповед за незабавно изпълнение от същата дата по ч.гр.дело №481/2015 г. по описа на Районен съд Ихтиман не съществува .
ОСЪЖДА К.Д.М. *** и „ДИВИКО“ООД ,ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Костенец, обл. София / след промяна на седалището и адреса на управление
: гр. Велинград , ул. „ Д. Талев“ № 7 / да заплатят дължимата по делото ДТ в
размер на 48027,33лв.и деловодни
разноски в размер на 400,00лв.по сметка на ПОС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Съдия: