РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100103499 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.430
от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че е сключил с ответницата Е. П. П. Договор за
потребителски кредит FL№ 884508 от 20.12.2017г., съгласно който е предоставил на
кредитополучателя Е. П. кредит в размер на 33 385лв. Кредитополучателката усвоила
сумата на 20.12.2017г., но не изпълнила задължението си да върне заетата сума – не е
заплатила нито една вноска по главницата, заплатила е възнаградителна лихва в размер на
2076лв., както и мораторна лихва в размер на 0,42лв. Поради неплащане на задължението
по кредита, с връчване на исковата молба на ответницата, ищецът обявява кредита за
предсрочно изискуем. Предявява искове срещу ответницата за заплащане на сумата
33 426,31лв. главница, ведно със законната лихва, 9956,40лв. възнаградителна лихва за
периода 20.10.19г. – 23.02.22г. , мораторна лихва в размер на 174,32лв. дължима за периода
20.10.2019г. – 12.03.2020г. и 2568,07лв. мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
23.02.2022г. Претендира и разноските по делото.
Ответницата Е. П. П., чрез назначения й особен представител адв.Д., оспорва
исковете. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Оспорва автентичността на
подписите на ответницата под договора за кредит, погасителния план и банковото бордеро
за получена сума по кредита. Оспорва ответницата да е уведомена за предсрочната
изискуемост на кредита. Оспорва ответницата да е имала задължените по договора да
заплаща възнаградителна лихва или мораторна лихва. Счита, че банката следва да насочи
претенцията си към застрахователя по кредита, съгласно уговореното в чл.9 ал.2 от
договора. Прави възражение за изтекла давност по отношение претенцията на ищеца за
лихви. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
1
На 20.12.2017г. страните са сключили договор за потребителски кредит FL № 884508,
по силата на който „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* – кредитодател е предоставил на ответницата
Е. П. П., ЕГН **********, кредитополучател, кредит в размер на 33 385лв., за да погаси
пълно и предсрочно задълженията си по договор FL № 841661/21.02.2017г. и по договор
ОV 59143 от 21.02.2017г., сключени между същите страни. Кредитополучателят, по силата
на договора за кредит, се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви,
в срок до 20.12.2024г., като в първите 9 месеца кредитополучателят ползва гратисен период
за връщане на главницата, т.е. връща само лихвата.
Съгласно чл.3 ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна
лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 5%. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се
ползва 6 месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по
методика, определена съгласно ал. 3 и следващите.
За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 14%.
За референтен лихвен процент ще се ползва 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал. 4.
В ал.2 от договор е пояснено, че индексът „СОФИБОР" / Sofia Interbank offered rate/, e
фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на
българския междубанков пазар, който се изготвя в 11ч. всеки работен ден, като средна
величина от котировките „продава", подадени от представителна група банки, и се
публикува на сайта на БНБ.
В ал.3 на чл.3 от договора е уговорено, че референтния лихвен процент по кредита се
определя първоначално и в последствие се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6 месечен СОФИБОР,
публикувани на сайта на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли за всяка година от срока
на кредита. Към датата на кредита, 6 месечния СОФИБОР, приложим за кредити в лева,
публикуван на сайта на БНБ, е в 0.263%.
В ал.4 е посочено, че в случай, че обявената стойност на индекса 6 месечен
СОФИБОР е отрицателна, то при определяне на годишния лихвен процент по кредита за
съответния период от срока на договора, през който това обстоятелство е налице,
референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 %.
В ал.9 е уговорено, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 12.72
%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 51528.71 лв., изчислена към момента на
сключване на договора.
В чл.8 е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерския съвет.
Към договора е изготвен погасителен план, който е представен по делото. Ищецът е
представил и бордеро за усвояване на кредита от 20.12.2017г.
На 26.09.2018г. страните са подписали Анекс към договора, в който са се съгласили,
че банката ще преоформи служебно всички задължения по кредита, като към редовната
главница добави редовната лихва, дължима за периода между двете погасителни вноски на
20.09.2018г. и на 20.10.2018г. Уговорен е и нов размер на лихва, дължима по кредита, както
и, че в първите 12 месеца кредитополучателя ще връща само лихва, без главница, като
лихвата е в размер, по-нисък от уговорения в договора.
В чл.4 ал.1 от анекса е уговорено, че кредитополучателят дължи на Банката за срок от
12 месеца, считано от следващия падеж до 20.09.2019г. включително, променлива годишна
лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
2
договорна надбавка в размер на 3,85 %.
Съгласно ал.2, след изтичане на 12 месечния срока до крайния срок на издължаване
на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 12.85 %.
Съгласно чл.5 от анекса, за референтен лихвен процент по договора ще се ползва
референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк Балгария” АД за необезпечени кредити,
в лева. Посочено, е че ПРАЙМ на „Ю.Б." Ад за необезпечени кредити се определя от
Комитета по управление на активите н пасивите - ALCO съгласно методологията на
Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и
жилищно-ипотечии кредити, публикувана на интернет страницата на Баката и
представляваща Приложение № 1 към анекса. Посочено е също, че ПРАЙМ подлежи на
преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в методологията.
В ал.3 от анекса е посочено, че към датата на определяне на годишния лихвен
процент по кредита, съгласно условията на анекса, стойността на ПРАЙМ за необезпечени
кредити в лева е в размер на 1,150 % . В случай че в срока на договора, съгласно
методологията, е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ, новата актуална
стойност на ПРАЙМ, както и датата на която тя е публикувана се обявяват на интернет
страница на Банката.
Изготвен е нов погасителен план, без да се променя срока на договора. Уговорен е
нов и по-висок процент на разходите по кредита – 14,93%. Посочено е, че към момента на
сключване на анекса кредитополучителят дължи на банката сумата 48 998,73лв.
Към анекса е представен новия погасителен план и методологията за определяне на
ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити на банката.
Тъй като ответната страна оспори автентичността на договора за кредит,
погасителния план и банковото бордеро, съдът допусна и назначи съдебна почеркова
експертиза. След като изследва оригиналите на документите от кредитното досие на
ответницата, предоставено от банката ищец, вещото лице установи, че ответницата Е. П. е
положила подписите за кредитополучател както на договора за кредит, така и на
погасителния план от 20.12.2017г. и банковото бордеро от същата дата. Анексът към
договора от 26.09.2018г. не е представен в оригинал от банката, но не е оспорен от
ответницата /оспорването е оттеглено/.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установи, че на 20.12.2017 г.
по сметката на ответницата е постъпила сума в размер на 33 385 лева с основание
„Усвояване на кредит”. В изпълнение на задължението си по договора за кредит
ответницата е погасила задължения за 1928,46лв. Направени са 17 вноски по дължима лихва,
като последната вноска е на 20.03.2019г. в размер на 139,10лв. За периода 20.01.2018г. –
20.09.2018г. кредитополучателят е ползвал 9 месечен гратисен кредит за изплащане на
главницата, а в периода от 20.10.2018г до 20.09.2019г. е ползвала нов гратисен период за
плащане на главницата. Ответницата не е погасявала главницата и задължението й е в
размер на 33 385лв. За период от 5 дена или от 21.09.2018г. до 26.09.2018г. банката е
капитализирала към главницата договорната лихва в размер на 41,31лв. Общото задължение
за лихва за периода до 24.02.2022г. е в размер на 12032,40лв. От тях ответницата е платила
2 076лв. и остава да дължи 9 956,40лв. Дължимата от ответницата лихва за забава при
просрочие на погасителните вноски е в размер на 2 742,81лв. дължима до 24.02.2022г. От
тях ответницата е погасила 0,42лв. и остава да дължи 2 742,39 лв. наказателна лихва.
Съдът възприема заключението на вещото лице. Същото не е оспорено от страните,
изготвени са пълно и обективно, съобразно поставените му от страните задачи.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Страните са сключили договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е
изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя Е. П. П. уговорената
3
парична сума в размер на 33 385лв. Възраженията на ответницата, че не е подписала
договора за кредит, погасителния план и не е получила сумата по кредита са неоснователни.
Същите се опровергаха от заключенията на вещите лица по изслушаните почеркова и
счетоводна експертизи.
Ответницата, кредитополучател, не е изпълнила задължението си да върне в цялост
сумата в уговорения срок. Видно от заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, последното плащане по договора за кредит е извършено на 20.03.2019г. и след
тази дата липсва погасяване на задълженията по кредита.
Съгласно чл.14 ал.1 от договора за кредит кредиторът има право да превърне кредита
в предсрочно изискуем при неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Съгласно задължителните постановки на ТР №3/17г. по т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК,
т.2 предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия
принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
С връчване на исковата молба на ответника, банката е упражнила потестативното си
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, когато на ответника
е връчена исковата молба, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/. Тъй като са били налице
условията за това – ответницата е в забава по отношение на всички вноски по главницата и
на 24 вноски по възнаградителната лихва, съдът приема, че банката надлежно е упражнила
потестативното си право да измени договора и да го обяви за предсрочно изискуем, като
това волеизявление е достигнало до ответницата с редовното връчване исковата молба по
реда на чл.47 ал.1 от ГПК.
В посоченото ТР №3/17г., т.2 е посочено също, че след настъпване на предсрочната
изискуемост, уговореното възнаграждение за ползване – възнаградителната лихва за
последващ период не се дължи, действието на погасителния план отпада занапред, като
договорът се превръща в безсрочен. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване
на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
За да се установи дали ответникът има задължения към банката и в какъв размер,
преюдициално съдът е длъжен служебно да прецени дали договорните клаузи имат
неравноправен характер и така да попадат в приложното поле на Директива 93/13, и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача
или доставчика (така и решения по дело С-240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08,
дело С-137/08 на СЕС).
Съдът счита, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от
ДР на ЗЗП и съответно може да се ползва от защитата на ЗЗП, респективно Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Липсват доказателства кредита да е получен във връзка с
професионална или търговска дейност на ответницата.
При служебната проверка съдът не установи каузи от договора за кредит да са
неравноправни. Договорните клаузи са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като
предоставят на ответницата предварително конкретна информация как и кога банката може
едностранно да промени цената, за да може тя на своя ред на реагира по най-уместния
начин. В клаузите на договора и анекса досежно формиране цената на кредита се съдържа
4
обяснение какъв е механизма за изменение на лихвата, поради което ответницата, като
потребител, е могла да предвиди, въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите
за нея икономически последици. Чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно
изменение на цената на договора – в случая възнаградителната лихва поради външни
причини, които не зависят от банката, а са породени от въздействието на свободния пазар. В
договора, а в последствие и в анекса ясно е посочено как и кога се променят СОФИБОР и
ПРАЙМ, но от представените от ищеца документи не се установява банката да е променяла
едностранно лихвите по кредита. Валиден е и уговорения между страните по-висок размер
лихва в анекса към договора. Досежно цената на договора, съдът не може да се намесва.
Клаузата за преструктурирането на кредитното задължение на ответницата в анекса
към договора, представлява анатоцизъм, противоречи на закона, поради което е нищожна на
основание чл.26 ал.4 от ЗЗД /така Решение № 66/29.07.2019г. , ВКС, ІІ т.о./. Като нищожна,
клаузата на чл.3 ал.1 , ал. 3 и ал.4 от анекса не следва да се прилага и няма задължителна
сила за потребителя, ответницата.
Тъй като ответницата не е върнала в цялост предоставената й главница по договора за
кредит, не е върнала и частично уговорената възнаградителна лихва, на основание чл.79 от
ЗЗД ищецът има право да иска връщането им, ведно с обезщетение за забавено плащане.
От изслушаната и приета от съда съдебна счетоводна експертиза се установи, че
ответницата дължи на ищеца изцяло главницата в размер на 33 385лв., дължи договорена
лихва за периода 20.10.2019г. до 23.02.2022г. в размер на 9 956,40лв. Поради просрочие, на
основание чл.8 от договора и чл.79 от ЗЗД, ответницата дължи на банката обезщетение за
закъсняло плащане, което за претендирания период от 20.10.2019г. до 23.02.2022г. е в
размер на 2 742,39лв. /за 2 месеца в периода 13.03.2020г. -13.05.2020г. лихва не е начислена,
на основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/.
Върху присъдената главница ответницата дължи на основание чл.86 от ЗЗД
заплащането на законната лихва от поканата – подаване на исковата молба в съда
05.04.2022г., до окончателното заплащане на сумата.
Претенцията на ищеца за присъждане на главница в размер на 41,31лв. следва да се
отхвърли като неоснователна. Сумата не се дължи, тъй като не е главница, а дължима лихва.
Преструктурирането й като главница е нищожно, и не може да се присъди на ответника като
дължима главница.
Възражението на ответната страна за изтекла по отношение на претенцията за лихви
погасителна давност е неоснователно. Давностният срок по отношение на погасителните
вноски по кредита, в които е включена и възнаградителната лихва, е 5г. по чл.110 от ЗЗД и
започва да тече от обявяване на кредита за предсрочно изискуем – така Решение №
50173/13.10.2022г. по гр.д.№ 4674/21г. на ВКС, ІІІ т.о. В случая кредитът е обявен за
предсрочно изискуем с връчване на исковата молба на ответницата, поради което 5 г.
давностен срок не е изтекъл. По отношение на вземането за лихви по чл.8 от договора, не е
изтекъл 3г. давностен срок по чл.111 б.в от ЗЗД – претендират се лихви от 20.10.2019г., като
до предявяване на претенцията на 5.04.2022г. не е изминал период от 3г. С оглед на
изложеното, възражението за изтекла погасителна давност по отношение вземането на
лихви следва да се остави без уважение.
По разноските:
Ищецът претендира разноските по делото, които съобразно представения списък са в
размер на 6855,50лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно размера на уважените
искове /97,74%/, ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 6700,57лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул*******, да
5
заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“*******, по договор за потребителски кредит FL№ 884508 от 20.12.2017г. и анекс от
26.09.2018г. следните суми: сумата от 33 385лв лв. ведно със законната лихва от 05.04.2022г.
до окончателното изплащане, представляваща дължима главница, сумата от 9 956,40лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.10.2019г. до 23.02.2022г. , сумата 2
742,39лв. , представляваща мораторна лихва върху просрочените погасителни вноски за
периода 20.10.2019г. – 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 23.02.2022г. , както и сумата
6700,57лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на
главница за сумата 41,31лв., ведно със законната лихва, като неоснователен.
Присъдените суми Е. П. П. следва да заплати на „Ю.Б.” АД на следната банкова
сметка: IBAN: BG**************, BIC: BPBIBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6