Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Лом, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на пети юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Миронова
гр.д. № 717 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителни искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК;
Осъдителни искове с правно основание: - чл. 92, ал. 1 ЗЗД и.
-
чл. 79 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от *******, ЕИК *******, гр.
София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Б.С.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да
заплати неустойка.
Ищецът твърди, че между него – с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника, с абонатен
номер при Оператора № *********, е бил сключен и валидно е действал Договор за
мобилни услуги за мобилен № ********** от дата 10.03.2016 год., за срок от 24
месеца, по програма Стандарт. При възползване от преференциална бонус-схема,
ответникът е закупил на лизинг мобилно устройство, м. TELENOR Smart ІІ Black,
на изплащане, на 23 лизингови месесечни вноски от по 3,69 лв./месец, съгласно
утвърден погасителен план.
Въз основа на тези договори,
ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1. Фактура №
**********/15.03.2016 год., за отчетен период на потребление 10.03 -14.03.2016
год., на стойност 47, 09 лв. и срок за плащане – 30.03.2016 год.,
2. Фактура №
**********/15.04.2016 год., за отчетен период 15.03.-14.04.2016 год., на
стойност 47,09 лв. и срок за плащане – 30.04.2016 год.
3. Фактура №
**********/15.05.2016 год., за извършена корекция по дълга и отразен незаплатен
баланс от предходните периоди – 47,44
лв., със срок за плащане – 30.05.2016 год.,
4. Фактура №
**********/15.06.2016 год., отразяваща дължимите суми за плащане от предходните
периоди и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната.
Начислено е и обезщетение за
неизпълнение, на осн. т. 11 от Договора.
Тъй като ответникът не е заплатил
горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по
заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за
издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е
посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от
което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца
е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно
съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази
сума.
Иска се: да бъде признато от
съда за установено по отношение на ответника, че към него саществува
изискуемо вземане на ищеца, в размер на 47,44
лв., за неизплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното плащане.
Иска се също, ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 299,24 лв., представляваща
начислена договорна неустойка по
договор за абонатен номер № *********.
Иска се също ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 77,49 лв., представляваща
незаплатените лизингови вноски по
договор за абонатен номер № *********
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, адв. Ф. Г., МАК, счита исковете за допустими, но неоснователни и
ги оспорва както по основание, така и по размер.
По същество ответникът, чрез пълномощника си оспорва ищцовите претенции като неоснователни
и недоказани.
Счита установителният иск за нередовен, доколкото не става ясно от
формулировката на ищеца за какъв период е претенцията за доставена, но
незаплатена далекосъобщителна услуга, представляваща главница.
Отрича ищецът да е доставил, а ответника – да е получил твърдяните
фактурирани услуги.
Оспорва и претенцията за неустойка, като счита,че ищецът не е въвел
твърдения кой от представените договори за мобилни услуги е прекратил
предсрочно, основанието за прекратяване, както и не е установил, че правомерно
е прекратил едностранно съответния договор, още повече, в случая изявление на
ищеца за предсрочно прекратяване не е достигало до ответната страна.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и недоказани, а в
условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза погасителна
давност.
В откритото съдебно заседание страните са редовно
призовани.
Ищецът не изпраща процесуален представител.
С уточнителна молба-становище от
04.06.2019 год., /л. 66/, ищецът, чрез пълномощника си, адв.
В. Г., САК, не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа
исковете, счита ги за основателни и доказани, поради което моли да бъдат
уважени. Съобразно указанията на съда уточнява, че претенцията за незаплатени услуги
в размер на 47,44 лв., предоставени на ответника по Договора от 10.03.2016 год.
са за периода 15.02.2016 – 14.06.2016 год. (установителният иск)
Изменя и претенцията за осъждане на ответника да заплати неустойка, като е намалил същата от 299,24 лв. на 47,97 лв.
Счита въведените от ответнатастрана
оспорвания за голословни, а предявените искове – за основателни и доказани.
Моли да бъдат уважени. Претендира разноски, като представя списък по
чл. 80 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
претендираните от ответника разноски в случай на отхвърляне на исковете.
Ответникът, чрез назначеният си на
осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адв. Ф.
Г., МАК, поддържа
становището, изразено в писмения отговор и пледира за отхвърляне на исковете
като неоснователни и недоказани. Евентуално, при уважаване на исковете възразява
прекомерност на претендираните от ищеца
разноски
за процесуално представителство.
С протоколно определение от
05.06.2019 год. съдът се е произнесъл и по частичното оттегляне на иска по чл.
92 ЗЗД. .
Страните са се съгласили със съобщеният
им доклад по делото и същият е обявен за окончателен.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
По ч.гр.д. № 3050/2017 год. на РС – Лом е
издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника Б.С.С. ***, за сумата от 483,39 лв., представляваща
неизпълнено парично задължение по Договор за далекосъобщителни услуги, сключен
между страните на 10.03.2016 год., за които е издадена крайна фактура № 7242193544/15.06.2016 год., за клиентски № *********, както следва: 424,17 лв. -
потребена
и незаплатена
далекосъобщителна услуга за отчетен период от 15.02.2016 год. до 14.06.2016 год. и 59,22
лв. – мораторна лихва за забава върху
просроченото задължение за период от 01.07.2016 – 15.11.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017
год., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното
производство в размер на 205,00 лв., представляващи 25,00 лв. – държавна такса
и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Както в заявлението по чл. 410 гпк, така
и в издадената заповед е посочено, че претендираните вземания са за абонатен № *********, по Договор за
далекосъобщителни услуги от 10.03.2016 год.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 14.02.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 23.02.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 23.03.2018 год./
Видно от писмените доказателства по
делото, между ответника и *******,
ЕИК *******, е сключен Договор за
мобилни услуги отг 10.03.2016 год., за абонаментен план
СТАНДАРТ за срок
от 24 месеца. По силата на договора, отв. Б. С. е
получил СИМ карта № *****,
за телефонен номер 359 898 231 480.
В Договора от 10.03.2016 год. е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок на действието му по
вина или по инициатива на потребителя, понленият дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за
всяка СИМ-карта/номер до края на този срок. Предвидено е също, че в
случаите, в които е предоставено и устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената до същия момент лизингова цена.
На същата дата, 10.03.2016 год. между същите страни е
сключен и Договор за лизинг, по силата на който
на ответника е предоставен мобилно устройство, м. TELENOR, мод. Smart
II Black с телефонен номер 359 898 231 480, на цена от 107,37
лв., платими както следва: 22,50 лв. – първоначална вноска, платима при
сключването на договора и 23 месечни вноски от по 3,69 лв., които ще се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за заплащане на задълженията му като абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения договор за мобилни услуги.
По делото е представено и копие от
Запис на заповед с издател отвентика, в полза на ищеца, за сумата от 84,87 лв.,
платими на предявяване, каквото е отразено на 10.03.2016 год.
Сумата по Записът на заповед съвпада
със сбора на лизинговите вноски за устройството след приспадане на
първоначалната вноска.
По делото са представени от ищеца
следните фактури, издадени на името на ответника, с клиентски № *********:
1./ Фактура № 7238238022/15.03.2016
год., за отчетен период 10.03.2016 – 14.03.2016 год., на стойност 24,82
лв., включващи устройство на лизинг и мобилни услуги и абонаментни такси.
2./ Фактура № 7239525643/15.04.2016
год., за отчетен период 15.03.2016 – 14.04.2016 год., на стойност 47,09
лв., включващи вноска за лизинг и мобилни услуги и абонаментни такси, както и
непогасени задължения от предходния период;
3./ Фактура № 7240872946/15.05.2016
год., за отчетен период 15.04.2016 – 14.05.2016 год., на стойност 47,44
лв., включващи вноска за лизинг и мобилни услуги и абонаментни такси, както и
непогасени задължения от предходния период;
4./ (крайна) Фактура № 7242193544/15.06.2016
год., за отчетен период 15.05.2016 – 14.06.2016 год., на стойност 424,17
лв., включващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги
(299,24 лв.) и лизинг (77,49 лв.), както
и непогасени задължения от минал период (47,44 лв.).
По делото не се ангажират
доказателства и не се твърди
задълженията
по горните фактури да са заплатени.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
Относно предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК:
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3050/2017 год. на ЛРС, в размер на 47,44 лв., незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 15.02.2016 – 14.06.2016 год., по договор за
далекосъобщителни услуги от 10.03.2016 год., за абонатен номер *********, ведно със
законнаталихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
заподаване на заповед за изпълнение /30.11.2017 год./ до окончателното плащане
на сумата.
Искът е
допустим, т.к. е предявен в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и
материалноправна легитимация.
За да бъде уважен, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника
и ищеца, че ищецът е изправната страна
по договорите, размера на задължението и
неговата изискуемост, предсрочното
прекратяване на договорите по вина на ответника и съответно – възникването
на основания за начисляване на неустойка в претендирания размер.
В тежест на ищеца е при пълно и главно
доказване да установи горните обстоятелства.
В заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3050/2017 год. на ЛРС, а и в заявлението за издаването й е посочено, че
претендиратата главница от 424,17 лв. произтича от договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.03.2016 год., сключен между страните.
В настоящото производство се иска установяване
дължимостта на част от първоначалната сума – в размер на 47,44 лв., за които се
твърди, че са незаплатените далекосъобщителни услуги.
Видно от приложените фактури, първата – за периода
10.03.2016 – 14.03.2016 год. е на стойност 24,82 лв. (с ДДС, а 21,30лв. без),
от които: 15,47 лв. – такса за абонаментен план Стандарт, 1,66 лв. – такса за
изготвяне на детайлна справка, 3,69 лв. – вноска за лизинг и 0,48 лв. – цена на
кратки съобщения. Без задължението за лизингова вноска стойността на
потребените далекосъобщителни услуги е 17,61 лв. или 21,12 лв. с ДДС.
Втората фактура е за периода 15.03. – 14.04.2016 год. и е
на стойност 47,09 лв., от които за текущия период абонаментните такси са на
стойност 15,01 лв. с ДДС.
В третата фактура за периода 15.04.-14.05.2016 год. няма
отразени задължения за текущия период.
Така чрез просто пресмятане се установява, че общо за
периода потребените, но незаплатени от ищеца далекосъобщителни услуги, в т.ч.
месечна абонаментна такса са на стойност 36,13
лв.
В този размер следва да се уважи предявеният
установителен иск, а над него, до претендираните 47,44 лв. – да се отхвърли
като неоснователен.
По
иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 47,97
лв., представляваща начислена
договорна неустойка по договор за
абонатен номер № *********.
Налице е сключен между ищеца
и ответника договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя.
В подобни хипотези,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на
всеки от договорите.
По делото, обаче, не са
налице никакви доказателства, че процесният договор бил прекратен от страна на
„Теленор България“ ЕАД.
Прекратяването на договора
представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва
налична облигационна връзка.
В случая не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради
което и не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за
плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи
условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното,
депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от
77,49 лв., представляваща
незаплатените лизингови вноски по
договор за абонатен номер № *********
С договора за
лизинг от 10.03.2016 год. ищецът е
предоставил на ответника мобилно устройство, като с положения си подпис абонатът е декларирал,
че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на
съответните технически характеристики.
С договора
тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е
следвало да се заплащат.
Вече в тежест
на ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно, че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството.
Доказателства
в тази насока не са представени, поради което и
след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да
бъде осъден да заплати цената на устройството.
Отделно от
това, ответникът не доказва, чдае е върнал вещта, поради което следва да се приеме, че е останал
държател на същата, без да я плати.
Именно предвид
неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2
от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството
са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.
Още повече, че
договорът е със срок от 23 месеца, или към 10.02.2018
г. срокът му е изтекъл, а тази осъдителна претенция е предявена с исковата
молба от 23.03.2018 г.,
поради което при всички положения ответникът трябва да дължи заплащане на
стойността на мобилния апарат, който е получил, подписвайки договора.
Размерът на
иска се установява от погасителния план по договора- 23 вноски, всяка от по 3,69 лева или общо 84,87 лева,
като претендираната от ищеца
сума е дори в по-нисък размер – 77,49 лева, до който исковата претенция следва да се
уважи.
Относно
разноските:
Ищецът претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът от своя страна
въвежда възражение за прекомерност по отношение на претендираните от другата
страна разноски за процесуално представителство.
Предвид броя и вида на
предявените искове, разноските за
процесуално представителство – 180 лв. в исковото производство не са
прекомерни, поради което и това възражение е неоснователно.
Предвид изхода от делото,
ответникът ще следва да понесе разноските на ищеца в заповедното и исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
По заповедното производство –
ч.гр.д. № 3050/2017 год. ищецът е сторил разноски в размер на 205 лв., от които
25 лв. – д.т. и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
От заявените по заповедното
производство две претенции, за едната (мораторна лихва за забава) не е предявен
иск, а другата е уважена частично – до 36,13
лв., като е претендирана в размер на 47,44 лв., а за остатъка до сумата от
424,17 лв. – главница по заповедното производство не е предявен иск. Или – от
общо претендираните по заповедното производство 483,39 лв. е установено
задължение в размер на 36,13 лв., което е 7,47 %.
Това означава, че по
заповедното производство ответникът следва да понесе разноски на ищеца в размер
на 15,31 лв.
В исковото производство
ищецът е направил разноски в размер на 605 лв., от които 125 лв. – д.т. (25 лв.
довнесени за установителния и по 50 лв. за двата осъдителни иска), 180 лв. – за
процесуално представителство и 300 лв. – за особен представител на ответника.
Разноските за представителство не са диференцирани, за това съдът приема, че са
равни за всеки от исковете.
Установителният иск е с първоначална
цена 299,24 лв., частично оттеглен – до 47,44 лв., а е уважен за 36,13 лв., или
12,07% от първоначално заявените. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 25,35 лв. за този иск.
Искът за неустойка е
отхвърлен изцяло. Съответната част от разноските на ищеца – 210 лв. ще остане в
негова тежест.
Осъдителният иск за заплащане
на лизингови вноски е уважен изцяло, съответно ответникът следва да понесе 210
лв. – съответната част на разноските, сторени от ищеца по този иск.
Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 250,66 лв. –
разноски, от които 235,35 лв. – по исковото и 15,31 лв. – по заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Б.С.С., ЕГН **********,***, че към него
съществува изискуемо вземане на *******, ЕИК *******, гр. София, по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 3050/2017 год. на РС – Лом,, в
размер на 36,13
лв. (тридесет и шест лева, 13 ст.), незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 15.02.2016 – 14.06.2016 год., по договор за далекосъобщителни услуги от
10.03.2016 год., за абонатен номер *********, ведно със
законнаталихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
заподаване на заповед за изпълнение /30.11.2017 год./ до окончателното плащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уваженият до претендираният размер от 47,44 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отхвърля
предявеният на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД иск от *******, ЕИК *******, гр. София, срещу Б.С.С., ЕГН **********,***
за заплащане на сумата от 47,97 лв.
(четиридесет и седем лева, 97 ст.),
представляваща начислена договорна неустойка
по договор за абонатен номер № ********* по Договор
за мобилни услуги за мобилен № ********
от дата 10.03.2016 год.като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Б.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на *******, ЕИК *******, гр. София
сумата от 77,49 лв. (седемдесет и
седем лева, 49 ст.), представляваща незаплатените лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2016 год., за абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА,
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Б.С.С., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на *******, ЕИК *******, гр. София, направените
по делото разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 250,66 лв. (двеста и петдесет лева, 66
ст.)
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана
в двуседмичен
срок от съобщението.
Районен съдия: