Решение по дело №457/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 139
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Севлиево, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200457 по описа за 2021 година
Жалбоподателят „Чакала“ ЕООД гр.Севлиево, чрез управляващият и представляващ
С.И.С. е обжалвал наказателно постановление № 35-000*35 от 28.09.2021 год. на Директора
на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, с което за извършено нарушение по чл.10, Пар.2,
изр.1, предл.първо от Регламент 561/06 и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвт.П /Закона за
автомобилните превози/ му е наложено наказание имуществена санкция в размер от
1000.00лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на
което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно призован, не
се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател „Чакала“ ЕООД било със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *.Същото притежавало лиценз на Общността № 9818,
валиден до *.07.2028 г. за международен автомобилен превоз на товари.На 17.09.2021 г.
свид.ПЛ. Р. П. – старши инспектор и свид.АЛ. Д. М. – инспектор в РД „АА“ гр.Плевен, във
връзка с известие № 80-00-53-396/17.08.2021 г., извършили комплексна проверка на
дружеството-жалбоподател.При извършената такава счели, че при извършен на 21.05.2021 г.
международен превоз на товар, дружеството не е изпълнило задължението си да организира
труда на К.М.К. - водач на автомобил „Волво“, оборудван с дигитален тахограф, по такъв
начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на глава II-ра от Регламент № 561
от 2006 г. на Европейският парламент и съвета.Счели, че за период от 24 часа, започващ от
07 ч. 30 мин. на 21.05.2021 г. до 07 ч. 30мин. На 22.05.2021 г., водачът на автомобила не е
ползвал намалена дневна почивка от поне девет часа, като най-продължителната почивка
била 8 часа и 16 минути, което било намаление до един час.На същата дата – 17.09.2021 г.
свид.М., в присъствието на свид.П., съставил против жалбоподателя „Чакала“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *, Булстат *********,
представлявано от управителя С.И.С., Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за това, че на 17.09.2021 год., около *.10 часа, в гр.Севлиево, УПИ квартал 130,
1
парцел 7, зона „Изток“ 28, във връзка с известие № 80-00-53-396/17.08.2021 г. и при
извършена комплексна проверка на „Чакала“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността №
9818 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до *.07.2028 г., се установило
следното административно нарушение: на 21.05.2021 г. „Чакала“ ЕООД е извършило
международен автомобилен превоз на товари /палети/, попадащ под обхвата на Регл./ЕО/ №
561/2006 г. на ЕП и С, от Германия до България, със съчленено ППС, влекач „Волво“ с рег.
№ ЕВ *** АХ и полуремарке с рег.№ ЕВ *** ЕА, видно от международна товарителница
/CMR/ № *1 от 21.05.21 г., като транспортното предприятие не е организирало работата на
водача К.М.К. с ЕГН **********, по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва
глава Втора от Регл. № 561/2006 г., като за период от 24 часа, който започва от 07:30 часа на
21.05.21 г. до 07:30 часа на 22.05.21 г. не е използвал намалена дневна почивка от поне девет
часа.Регистрираната намалена дневна почивка е 8 часа и 16 мин. / от 23:14ч. на 21.05.21 г. до
07:30 часа на 22.05.21 г./.Намаление до един час, видно от разпечатка от диг.карта на водача
К. № АО2М000 от 21.05.21 г. и 22.05.21 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.10, Пар.2,
изр.първо от Регламент 561/2006 г. на ЕП и С.При съставяне на АУАН и след запознаване
със съдържанието управляващият и представляващ дружеството-жалбоподател е вписал, че
няма възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-000*35 от
28.09.2021 г. Същото е издадено против „Чакала“ ЕООД, представлявано от С.И.С., със
седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *, за това, че на 17.09.2021 год.,
около *.10 часа, в гр.Севлиево, УПИ квартал 130, парцел 7, зона „Изток“ 28, във връзка с
известие № 80-00-53-396/17.08.2021 г. и при извършена комплексна проверка на „Чакала“
ЕООД, притежаващо лиценз на Общността № 9818 за международен автомобилен превоз на
товари, валиден до *.07.2028 г., се установило следното административно нарушение: на
21.05.2021 г. „Чакала“ ЕООД е извършило международен автомобилен превоз на товари
/палети/, попадащ под обхвата на Регл./ЕО/ № 561/2006 г. на ЕП и С, от Германия до
България, със съчленено ППС, влекач „Волво“ с рег. № ЕВ *** АХ и полуремарке с рег.№
ЕВ *** ЕА, видно от международна товарителница /CMR/ № *1 от 21.05.21 г., като
транспортното предприятие не е организирало работата на водача К.М.К. с ЕГН
**********, по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва глава Втора от Регл. №
561/2006 г., като за период от 24 часа, който започва от 07:30 часа на 21.05.21 г. до 07:30 часа
на 22.05.21 г. не е използвал намалена дневна почивка от поне девет часа.Регистрираната
намалена дневна почивка е 8 часа и 16 мин. / от 23:14ч. на 21.05.21 г. до 07:30 часа на
22.05.21 г./.Намаление до един час, видно от разпечатка от диг.карта на водача К. №
АО2М000 от 21.05.21 г. и 22.05.21 г.Наказващият орган е счел, че в случая е неприложима
нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение е приел, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение по чл.10, Пар.2, изр.1, предл.първо от Регламент 561/06, за което му е
наложил наказание по реда на чл.104, ал.1 от ЗАвт.П имуществена санкция в размер от
1000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите ПЛ. Р. П. и АЛ. Д. М. и писмените доказателства – НП № 35-000*35 от
28.09.2021 г.; АУАН № 294849/17.09.2021 г.; ЧМР международна товарителница; справка за
използван часови пояс; известие рег. № 80-00-53-396. 17.08.2021 г; заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г; дневник на служителите на фирма „Чакала“ ЕООД за инструктаж по
спазване на изискванията на чл. 165 от 2014 г. и чл. 561 от 2006 г. както и служебна бележка
№ 96 от 18.*.2014 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
12.10.2021 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява,
че същата е подадена на 15.10.2021 г., тоест в законноустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
2
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбите на чл.10, Пар.2, изр.1 от Регламент 561/06 на ЕП и С.
Разпоредбата на чл.10, Пар.2, изр.1 от Регламент 561/06 г. на Европейският парламент
и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт гласи: “Транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.104, ал.1 от ЗАвт.П е наложил на
дружеството-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 1
000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени
превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че НП е незаконосъобразно, тъй като не съдържало
императивно посочен в чл.57, т.5 от ЗАНН реквизит, а именно – място на извършване на
нарушението, което по естеството на нарушението следвало да съвпада със седалището и
адреса на управление на дружеството.Седалището му било в гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *, а
като такова в НП било посочено – УПИ квартал 130, парцел 7, зона Изток № 28.
Съдът не споделя така изложеният довод от страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател.Безспорно в АУАН и в НП като място на извършване на
нарушението е посочено гр.Севлиево, УПИ квартал 130, парцел 7, зона Изток №
28.Безспорно е и това, че седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател
е гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *.Няма спор, че с оглед естеството на нарушението, мястото на
неговото извършване следва да е седалището и адреса на управление на
жалбоподателя.Съдът намира, че в случая не е допуснато съществено нарушение на
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на
задължителен реквизит.Посочването на мястото на извършване на нарушението безспорно е
един от императивните реквизити, както на акта, така и на НП, и това донякъде е обвързано
с възможността за извършване на проверка относно компетентността на проверяващите,
наказващият орган, а и подсъдността при обжалване на НП на съответният съд.В случая
безспорно е, че като място на извършване на нарушението е посочено гр.Севлиево, което от
само себе си е достатъчно за извършването на горепосочената проверка.От друга страна от
показанията на свид.ПЛ. Р. П. се установява, че посоченото в АУАН, в последствие
пренесено и в НП, място на извършване на нарушението, представлява поземленият имот, в
който се намира административната сграда, съответно седалището и адреса на управление
3
на дружеството-жалбоподател, което било установено от представените по време на
проверката документи.При така изложеното, съдът намира, че довода на процесуалният
представител на жалбоподателя е неоснователен.
На следващо място се излага твърдението, че в АУАН и издаденото въз основа на
него НП било допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4, съответно чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като при описанието на нарушението посочването на разпоредбите от
европейското право било ограничено и непълно.Не били посочени нормите относно
работното време и почивките на водачите, чието спазване не е било организирано от
дружеството.жалбоподател.Позоваването на глава Втора, чл.10, Пар.2 от Регламента било
непълно, без конкретизиране на нарушеното задълженвие.Нормата на чл.6 от Регламента
уреждала дневното и седмично време на управление на водачите, а нормата на чл.8
ползването от водачите на дневни и седмични почивки.В акта и НП обаче бланкетно било
посочено обстоятелството за неспазване на дневна почевка на 13.07.21 г. без конкретизиране
на разпоредбите, които ги уреждат.След като не били посочени пълно и точно
обстоятелствата, изпълващи състава на нарушението, то не можело да се направи преценка
за съставомерността на деянието.Твърди се също така, че акта и НП били
незаконосъобразни, тъй като в обстоятелствената им част не било посочено в какво точно се
изразява изпълнителното деяние на нарушението.Посочено било общо, че дружеството не е
организирало работата на водача, без да е конкретизирано в какво се изразява тази
организация – надлежно инструктиране на водачите или липса на редовни проверки за
осигуряване спазването на регламентите.Наказващият орган бил отразил изпълнителното
деяние като проява на бездействие.В тази връзка се твърди, че дружеството надлежно
инструктира водачите и извършва редовни проерки за осигуряване спазването на
европейските регламенти.Законосъобразното поведение на превозвача се явявало
организирането на автомобилните превози и надлежно инструктиране членовете на
екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват рапоредбите на регламента,
както и редовно да наблюдават периодите на кормуване, часовете за друга работа, както и
часовете за почивка, като си служи с документите, с които разполага.В случая се
ограничавала възможността на наказаното транспортно предприятие да разбере какви точно
са задълженията, с които не се е съобразило и съответно не е изпълнило и това от своя
страна да е довело като краен резултат нарушението от страна на водача на времето на
непрекъснато кормуване.В подкрепа на твърдението се представят документи, от които се
установява, че водачите на МПС, работещи в дружеството редовно са били инструктирани и
са запознати с разпоредбите на Регламента, които следва да спазват.
Съдът напълно споделя така изложените доводи от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател.По същество административно-наказващият
орган / АНО / е отразил изпълнителното деяние на нарушението по чл.104, ал.1 от ЗАвтП,
като проява на бездействие - "не организирал работата... ".Според настоящият състав тази
проявна форма на бездействие не осъществява признаците на визираното нарушение, в
което законодателят е описал изпълнителното деяние, като неосигуряване спазване на
4
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени
превози на пътници и товари.Законосъобразното поведение на превозвача, следва да
кореспондира с нормата на чл.*, ал.1 и ал.2 от Европейската конвеция, според разпоредбите
на която предприятието трябва да организира автомобилните превози и надлежно да
инструктира членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват
разпоредбите на тази спогодба, както и редовно да наблюдава периодите на кормуване,
часовете за друга работа, както и часовете за почивка, като си служи с документите, с които
разполага.Ако установи нарушения на тази спогодба, трябва да вземе мерки, за да ги
прекрати и избегне повторението им.При тази редакция на закона, съставомерно е не всяко
бездействие, а това което представлява неизпълнение на съдържанието на тази норма.В
настоящата хипотеза не установено, да се касае за поредно нарушение от страна на водача,
което да не е забелязано от търговеца и да не са предприети мерки против повтарянето му.Т.
е. съставомерно ще е това бездействие, при което са реализирани повече от едно нарушение
и то последователно във времето, като превозвачът не е предприел необходимите мерки
след констатиране на първото и се е стигнало до последващи.В случая липсва подобна
констатация.
От друга страна, за да се приеме, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава
на вмененото му нарушение по чл. 10, §. 2, изр. 1 от Регламент 561/06, не е достатъчно да се
установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на един
водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закона средства, че това
неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е. че то е
резултат от създадената от работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава.
От материалите по административно наказателната преписка е видно, че този въпрос не е
изследван и няма каквито и да било доказателства дали превозвача е изпълнил задължението
си да изготви предварителен график за управление на превозните средства от съответния
водач, за почивките по време на работа, още по-малко е установено, че има такъв изготвен
график и предвидените почивки в него не осигуряват спазването на правилата за работното
време и почивките на водачите.Тоест в случая наказателното постановление е издадено и
при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави
извода, че последният не е организирал работата (труда) на водача Красимир К..В тази
насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно
поведение от страна на превозвача, което в случая е необходимо предвид възможността
нарушението да се дължи на изключителното виновно поведение на водача.
Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на
административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения и неясни
описания от фактическа и правна страна, а следва да се ръководи единствено от доказани по
безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.Такива липсват в процесното
наказателно постановление, поради което настоящият въззивен състав счита, че същото е
издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и при липса на елементи от обективната
съставомерност на деянието, за което е санкционирано дружеството-превозвач.Липсата на
5
посочените по-горе обстоятелства и констатираните противоречия и неясноти в НП касаят
основни негови реквизити, ограничили са правото на защита на нарушителя и представляват
съществено процесуално нарушение.В този смисъл е и утвърдената съдебна практика в
страната по идентични казуси.
Приемайки, че водачът К. не е спазил времето за работа и почивка, съгласно
Регламент 561/2006 г., инспекторите на РД „АА“ са ангажирали административно-
наказателната отговорност на дружеството за липса на организация, даваща възможност за
спазване на задълженията по посочения регламент.В тази насока са основателни доводите на
защитата, че по така вмененото нарушение липсва каквато и да е конкретика. Не са
посочени нито обстоятелства, при което е извършено, нито доказателствата, които го
подкрепят.Съвсем бланкетно е вписано, че дружеството не е създало необходимата
организация.Действително, съгласно регламент 561/2006 г. - чл. 10§ 2 изр. 1 транспортното
предприятие организира работата на водачите по начин, че те да са в състояние да спазят
изискванията в Регламент № 3821/85 и 561/2006 г. В цялата административнонаказателна
преписка не се съдържат никакви данни как, по какъв начин, въз основа на какви факти е
прието, че в "Чакала" ЕООД не е създадена такава организация и какво точно се препятства
спазването на изискванията за работа и почивки.За да бъде извършена преценка на
съставомерността на нарушението следва да бъдат установени всички елементи от неговия
фактическа състав, въз основа на установените фактически положения.В случая, обаче
такива липсват.Не е разгледан и обсъждан въпроса каква организация на работа има в
дружеството, създава ли тази организация възможност за водачите да спазват изискванията
по европейките регламенти и респективно какво в тази организация е препятствало
изпълнението на тези задължения по отношение на водача К. в конкретния случай.По този
начин нито наказаното лице е в състояние да се защити, нито съдът е в състояние да
извърши преценка за съставомерност на нарушението.Жалбоподателят представя копие от
дневник за инструктаж и служебна бележка, въз основа на които може да се направи извода,
че дружеството следи и спазва законовите си изисквания във връзка с работата на водачите
на товарни автомобили.След като са констатирали пропуски в организацията
проверяващите е следвало да конкретизират тези пропуски, а АНО е следвало да скрепи
изводите с доказателства, които ги обосновават.Изпращайки товара, след потегляне на
автомобила, дружеството-превозвач губи възможността да контролира поведението на
водача.Точно по тази причина, законодателят е предвидил административнонаказателна
отговорност на водачите по чл.93б, ал.7 от ЗАвтП при такива административни
нарушения.Ако нарушението се дължи на лоша организация, на неправомерна заповед
транспортът да бъде осъществен въпреки, че не е ползвана задължителната почивка и т. н.,
то отговорността следва да бъде понесена от превозвача, ако обаче нарушението се дължи на
поведението на водача – то следва той да носи отговорността за извършеното от него
нарушение.И не на последно място, цифровото изписване на деянието е осъществено само с
бланкетната разпоредба на чл.10, пар.2, изр.първо, предл.първо от Регламент /ЕО/ № 561/06
на Европейския парламент и на Съвета, абсолютно недостатъчно самостоятелно да укаже
кой точно е нарушеният законов текст.
6
В този смисъл са Решение № 138 от 29.10.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. №
99/2021 г.; Решение № 101 от 8.06.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 77/2021 г.;
Решение № 95 от 8.06.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 61/2021 г. и други.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател към съда се
отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото
разноски.Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 300.00 лева.С оглед
изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на
дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-000*35 от 28.09.2021 г. на Директора на
РД „АА” гр.Плевен, с което на „Чакала“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *, БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя С.И.С., за
извършено нарушение по чл.10, Пар.2, изр.1, предл.първо от Регламент 561/06 и на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвт.П е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер от 1 000.00 / Хиляда / лева, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен да заплати
на „Чакала“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Д.“ № *,
БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя С.И.С., сумата от 300.00 /триста/ лева,
съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7