№ 313
гр. Благоевград, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200501037 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство се разглежда по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от РС Благоевград, по ч.гр.д. № 2748/2022г.
по описа на същия съд.
С определение № 1670/29.11.2022г., постановено по цитираното ч.гр.д. № 2748/2022г., по
описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е повдигнал спор за подсъдност с РС С.,
по прекратеното гр.д. № 56584/2022г. по описа на съда, образувано въз основа на предявен
за разглеждане регресен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ, от застрахователят
платил застрахователно обезщетение на застрахования автомобил- ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
срещу виновния водач- А. Х. Н., ЕГН **********, от гр. С., ул. „С.“ *, който при
управлението на лек автомобил м. „Опел Корса“, с рег. № ***, е предизвикала виновно ПТП,
от което са настъпили вреди за друго МПС- товарен автомобил „Волво 4Х 42Т“, с рег. №
***, с прикачено полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***, собственост на „С.М.Т.Т.С.“ ООД,
управлявано от С.Т.Х.. Виновният водач е неправоспособен и е напуснал ПТП преди
идването на органите за контрол на движението. Сочи се в ИМ пред първоинстанционния
съд, че към датата на настъпване на ПТП за управлявания от виновния водач автомобил е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството
ищец- ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Последният е заплатил обезщетение за причинените вреди.
Въз основа на извършеното плащане на застрахователно обезщетение, предявен иск
регресен иск срещу виновния водач- А. Х. Н., за сумата 436.80лв., представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва.
В постановения съдебен акт са изложени доводи, че РС Благоевград не е компетентен да
1
разгледа и да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ,
който съставлява регресен иск от застрахователя, платил обезщетение на увреденото лице,
срещу деликвента. Развити са правни съображения, че регресният иск има специален
характер- той възниква по силата на закона и не е част от застрахователното отношение,
респ. отговорността на ответника не е породена от сключения застрахователен договор, а от
закона- чл. 500 от КЗ. Изложени са доводи, че ищецът претендира вземането си не въз
основа на сключения между страните застрахователен договор по посочената
застрахователна полица, а по силата на специално уредена в закона отговорност.
Действително елемент на фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500 КЗ е
наличие на застрахователно правоотношение, но последното е преюдициално и не е предмет
на иска. В казус като настоящия няма основание да се признае на ответника качеството на
потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗСПЗЗ и чл. 113 от ГПК. След като
отговорността на ответника не е договорна, то същият няма качеството на потребител на
застрахователна услуга и предявения срещу него иск не попада в обхвата на приложението
на нормата на чл. 113 от ГПК, поради което не са налице основания изключващи общата
местна подсъдност по чл. 105 ГПК и сезираният РС С. е местно компетентния съд за
разглеждането на предявения регресен иск.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
РС С. е сезиран с иск предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу А. Х. Н., ЕГН **********, от
гр. С., ул. „С.“ *, за заплащане на регресно вземане за изплатено обезщетение от ищеца за
щети на увредено МПС, получени при ПТП, настъпили по вина на ответника деликвент,
която при управление на МПС като неправоспособен водач е предизвикала виновно ПТП, от
което са настъпили щети за друго МПС. Твърди се от ищеца, че виновният водач е напуснал
ПТП преди идването на органите за контрол на движението. Сочи се в ИМ пред
първоинстанционния съд, че към датата на настъпване на ПТП за управлявания от виновния
водач автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с дружеството ищец- ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Застрахователят твърди с ИМ че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
411.80лв. и ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. на водача на увредения товарен
автомобил „Волво 4Х 42Т“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***,
собственост на „С.М.Т.Т.С.“ ООД, управлявано от С.Т.Х., който към момента на
увреждането е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
след което за него е възникнал правен интерес от предявяването на регресен иск срещу
прекия деликвент- виновния водач А. Х. Н., като пред РС С. е предявен иск с правно
основание чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ.
При преценка досежно компететния съд за разглеждане на предявения иск, с Определение
№ 29426 от 03.11.2022г. по образуваното гр.д. № 56584/2022г., състав на РС С. е прекратил
производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на РС Благоевград, излагайки
съображения, че така предявения иск притежава белезите на иск срещу потребител по
2
смисъла на чл. 113 от ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователно
покритие по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно
регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по- специално от твърдяното
наличие на законови предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“, има правото да претендира от застрахователя платеното застрахователно
обезщетение. Изложени са съображения, че в практиката на ВКС е прието, че понятието
„потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл и в него се включват и потребителите
на застрахователни услуги по КЗ, какъвто се явява водачът на МПС/собственик, ползувател,
държател/ по застраховката „Гражданска отговорност“.
Съставът на РС С. е приел, че след като спора е потребителски, приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 113 от ГПК, в актуалната и редакция със ЗИДГПК/изм. ДВ бр.
65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./, съгласно която компетентен за разглеждането на
предявения иск е съдът, в чийто район е настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящия адрес- постоянния такъв.
Изхождайки от служебно извършена справка от НБД Население, съдът е установил че
постоянният и настоящ адрес на ответника е в гр. С., Община Благоевград, което обуславя
извода, че местно компетентния съд е РС Благоевград.
С Определение № 29426 от 03.11.2022г. по образуваното гр.д. № 56584/2022г. по описа на
РС С., 71 граждански състав на РС С. е прекратил производството по делото пред себе си и
е изпратил същото по компетентност за разглеждане от РС Благоевград.
За да осъществи правомощията си съобразно чл. 122 от ГПК, настоящия състав на ОС
Благоевград, излага следните правни съображения:
Окръжен съд Благоевград е компетентен да разглежда настоящия спор за подсъдност, тъй
като той е по-горния по степен съд, в чийто район се намира районния съд, който последен е
отказал да разгледа делото.
Настоящият решаващ състав намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск е
Районен съд-С., поради следните съображения:
Изхождайки от заявените с исковата молба по прекратеното гр.д. № 56584/2022г. по описа
на РС С. правно релевантни факти и заявения петитум, съставът на ОС Благоевград намира
че предявен за разглеждане е регресен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ.
Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на водача на увредения автомобил
товарен автомобил „Волво 4Х 42Т“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке „Шмитц“, с рег.
№ ***, собственост на „С.М.Т.Т.С.“ ООД, за нанесените на автомобила щети, в резултат на
ПТП, доколкото увреденият автомобил, към момента на увреждането е бил във валидно
застрахователно правоотношение със ЗД „БУЛ ИНС“ АД. След изплащането на
застрахователното обезщетение за претърпените щети за увреденото МПС, за застрахователя
на осн. чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ, е възникнало законовото основание да предяви регресен иск
за заплатеното обезщетение, срещу деликвента- виновния водач за настъпилото ПТП, от
което са произтекли вредите.
3
С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ се предвиди, че
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес– по постоянния. Целта на
законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен
възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в
спорното правоотношение- потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на
съдилищата в страната и по-бързо правораздаване.
Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ в чл. 113 ГПК се създаде второ
изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия
исков процес. Целта на законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл. 113
ГПК е да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено
правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след измененията със
ЗИДГПК/обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ и да се уеднакви противоречивата съдебна
практика кои правила се прилагат за потребителските спорове- тези за гражданските или
тези за търговските дела. Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на
и срещу потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността за
касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над 5 000лв./ТР №
3/2022г. на ВКС по т.д. № 3/2019г. на ОСГТК/
С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017г., изм., бр. 65 от
2018г., в сила от 07.08.2018г./ се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете
за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател,
Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи-
пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по
местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира
приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в
ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./ по отношение на преките искове.
Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115 ал. 2 ГПК, и
отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от
07.08.2018г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, настоящият съдебен състав
счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 500 ал.1 и ал. 2 от КЗ, представлява право на
застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение,
ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания/в случая в
хипотезата на чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ/. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия
състав – чл. 410 и чл. 411 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното
4
правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно
облигационно основание за неоснователно обогатяване– чл. 500 КЗ и при наличие на
изрично предвидените предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи рискът
от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора,
но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновния водач се обогатява
неоснователно. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение №
70/23.06.2011г. по т. дело № 624/2010г. на ТК-I т. о.; Решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело
№ 244/2010 г. на ТК-I т. о.; Решение № 20 от 02.04.2021г. на ТК на ВКС, по т.д. №
2695/2019г. на II т.о./и др.
От своя страна отговорността на ответника по предявен иск с правно основание чл. 500 от
КЗ, не произтича от застрахователно правоотношение, а от виновно извършеното деяние от
който са причинени вреди. След като отговорността на ответника не е договорна, то същият
няма качеството на потребител на услуга. Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че
ответникът не би могъл да има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и в по- широк смисъл, в каквато насока е приетото от съдебната практика във връзка с
приложението на специалната местна подсъдност, поради което не попада в обхвата на
приложението на нормата на чл. 113 от ГПК. Поради изложените съображения, съдът
намира че компетентен да разглежда делото като първа съдебна инстанция, с оглед на
правилата на общата подсъдност/чл. 108 от ГПК/, е РС С.. /Решение № 70/23.06.2011г. по
т.д. № 624/2010г. на ТК на ВКС- I т.о. и Решение № 20 от 02.04.2021г. на ВКС по т.д. №
2695/2019г. на II т.о./
Доколкото въпросът за местната подсъдност може да се повдига служебно от съда, само в
хипотезите на чл. 108 ал. 2, чл. 113 и чл. 115 ал. 2 от ГПК, в никоя от които не попада
процесната искова молба, то Софийският районен съд не е имал правомощие на повдига
служебно въпроса за подсъдността на основание чл. 119 ал. 3, във вр. с чл. 115 ал. 2 от ГПК
– аргумент от чл. 119 ал. 4, съгласно който във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3
възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в
срока за отговор на исковата молба.
Излагайки съображения, идентични на тези визирани в настоящия съдебен акт, Районен съд
Благоевград, законосъобразно е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по
предявения регресен иск по чл. 500 от КЗ и е повдигнал препирня за подсъдност.
Изложеното предпоставя изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на Районен
съд С..
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от ищеца ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със
седалище гр. С., бул. „Д.Б.“ *, представлявано от С.П. и К.К., срещу ответника А. Х. Н., ЕГН
5
**********, от гр. С., ул. „С.“ *, иск с правна квалификация чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ е
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6