№ 13349
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110150310 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
П. Г. Н. е предявила срещу „П..я“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 93, 49 лв. (след частично оттегляне на
първоначално предявения иск и частично прекратяване на производството с определение от
21.05.2024 г. 0 л. 134 по делото), представляваща недължимо платена сума по нищожни
клаузи на Договор за потребителски кредит № ...05.09.2022 г. за предоставяне на
допълнителна услуга „Ф“, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е сключил посочения договор за заем с ответника за сумата от 1000
лв., със задължение да я върне в срок от 30 месеца ведно с уговорена възнаградителна лихва.
Поддържа, че е поел задължение да плати и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Ф“ в размер на 550 лв., като общата сума, която трябва да плати по договора,
възлиза на 2164,05 лв. Счита, че посочената клауза за допълнително възнаграждение е
нищожна поради противоречие със закона, предвид нарушението на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19,
ал 4 ЗПК. Намира, че оспорената клауза противоречи и на добрите нрави предвид
значителната нееквивалентност на насрещните престации, както и че същата е
неравноправна, тъй като предвиденото възнаграждение е необосновано високо и основната
му цел е неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа също така, че в договора за
кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР и същото е с размер над
максимално предвидения в ЗПК при включване на всички разходи, начислени по кредита, в
това число възнагражденията за допълнителните услуги. Моли за уважаване на иска и
присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „П..я“ ЕООД, с който
се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен договор за
заем № ...05.09.2022 г. с посочени в исковата молба параметри. Оспорва твърденията, че
договорът не отговарял на изискванията на ЗПК като излага подробни съображения в тази
насока. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е
заплатила процесната сума в полза на ответника, а в тежест на ответника – че е налице
основание за получаването, съответно задържане на полученото.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № ... от 29.08.2022 г., сключен
между ответника "П..я" ЕООД и ищцата П. Н., съгласно който дружеството се задължава да
предостави на ищцата заем в размер на 1000 лв., а ищцата се е задължила да върне сума в
общ размер от 1614, 05 лв. с 30 вноски от по 53, 81 лв. за срок от 30 месеца при годишен
лихвен процент от 41 % и ГПР в размер на 48, 77 %. В договора е посочено, че при
кандидатстването си за кредита клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга
„Ф“, която му е била предоставена и за която дължи допълнително възнаграждение в размер
на 550 лв., която сума се разделя на месечни вноски от по 18, 33 лв. всяка и се добавя към
основната месечна вноска по кредита. По този начин общият размер на месечната вноска
съгласно договора става 72, 14 лв., а общото задължение по него 2164, 05 лв. падежът на
всяка месечна вноска е уговорен като 5то число на месеца. Съгласно чл. 15.1. от общите
условия по кредита всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга „Ф“, получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит преди
кредитоискателите, които не са закупили такава услуга и в рамките на 1 час, считано от
постъпване на искането за отпускане на кредита.
По делото е прието извлечение от сметка към процесния договор, съгласно което
ищцата е извършила две плащания по процесния договор. Едното от тях е на 03.10.2022 г. и
е в размер на 72, 14 лв., от които ответникът е отнесъл 19, 64 лв. към главницата, 34, 17 лв.
към възнаградителната лихва и 18, 33 лв. към допълнителната услуга. Второто плащане е
било извършено на 31.10.2022 г. и е било в размер на 1021, 29 лв., от които ответникът е
отнесъл 980, 36 лв. към главницата, 26, 80 лв. към възнаградителната лихва и 14, 19 лв. към
допълнителната услуга. Така, ответникът е погасил част от възнаграждението за
допълнителната услуга „Ф“ в размер на общо 32, 52 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 28.05.2022 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно
правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя
на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата
валута и размер. Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената
сума в размер на 1000 лв. на ищцата, както и че същата е погасила предсрочно процесният
кредит, като ответникът е използвал сума в общ размер от 32, 52 лв.за погасяване на
задължение за възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
допълнителната услуга „Ф“ в процесния договор е нищожна по следните съображения. По
съществото си това е такса за експресното разглеждане на документите на кредитоискателя
като в разглеждания случай тя 1/2 от стойността на заетата сума. Съдът счита, че
възнаграждението за услугата „Ф“ представлява възнаграждение по договора, а не за
допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент
на разходите. Предвид това, доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, императивните му норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че така уговореното
възнаграждение за услугата „Ф“ противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок
2
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република ... Законодателят е
предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените в
чл. 19, ал. 4 ЗПК разходи, се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът намира, че
клаузата от договора, задължаваща потребителя да заплати допълнително освен ГПР 48.77 %
и възнаграждение за услугата „Ф“, се явява нищожна, поради което ищцата не дължи такова
възнаграждение.
Същевременно, по делото се установява и не е спорно между страните, че с част от
платените от ищцата суми ответникът е погасил част от възнаграждението по тази услуга в
размер на 32, 52 лв., поради което тази сума се явява дадена без основание и подлежи на
връщане от ответника. За разликата над 32, 52 лв. до пълния предявен размер от 93, 49 лв.
искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като
с останалата част от платените суми са били погасени дължимите главница и
възнаградителна лихва, т.е. те са платени и задържани при наличието на правно основание
за това.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 17, 39 лв. от общо направените разноски от 50 лв. държавна такса (съобразно
размера на претенцията, останала за разглеждане след частичното оттегляне на иска). В
полза на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер
на 166, 96 лв. от общо 480 лв. с вкл. ДДС.
В полза на ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 65, 21 лв. от общо 100 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "П..я" ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
".." № .. бл. .., вх. В, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. "..", ет. 1,
ап. 2, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 32, 52 лв., ведно със законната
лихва от 01.02.2024 г. до окончателното плащане, представляваща недължимо платена сума
по нищожни клаузи на Договор за потребителски кредит № ...29.08.2022 г. за предоставяне
на допълнителна услуга „Ф“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 32, 52 лв. до пълния
предявен размер от 93, 49 лв.
ОСЪЖДА "П..я" ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
".." № .. бл. .., вх. В, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. "..", ет. 1,
ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 17, 39 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА "П..я" ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
".." № .. бл. .., вх. В, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, БУЛСТАТ .. със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Х..“ № .. ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в размер на
166, 96 лв. с вкл. ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. "..", ет. 1, ап. 2, да заплати
на "П..я" ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ".." № .. бл. ..,
3
вх. В, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 65, 21 лв. разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4