МОТИВИ към
присъда по НОХД № 351/2014 г. на РС- Димитровград от 26.11.2014 г.
Гр.Димитровград ,05.12.2014г.
С Обвинителен акт по Досъдебно
производство №834/2013 година по описа на РУП - Димитровград, преписка с вх.№2324/2013
година по описа на Районна прокуратура – Димитровград, А.Палхутев
–Районен Прокурор при Районна прокуратура – Димитровград повдига обвинение на:
Подсъдимия С.П.А., ЕГН: **********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен,неосъждан, със средно
образование, безработен за това, че: На 29.12.2013г. в
гр.Димитровград, отнел чужди движими вещи –дамска чанта с намиращи се в нея
дамско портмоне,дезодорант „Малиция“, пластмасов
гребен, нокторезачка,малка кутия цигари марка „Кинг“
с 9бр.цигари,1брой ключ,мобилен телефон „Нокиа“
,модел 1680-С-2,всички на обща стойност 43,48лева и парична сума в размер на 50
лева от владението на С.Г.Л. *** с намерение противозаконно да ги присвои,като
употребил за това сила/издърпал чантата от ръката на Л./ - престъпление по
чл.198 ал.1 от НК.
Гражданскоправни
претенции не са предявени, респ. не са допуснати за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
В съдебно заседание подсъдимия С.П.А. и служебния му защитник – адвокат Х., заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт,
като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия моли съда да допусне
промяна в реда на съдебното следствие, като постанови делото да се разгледа по
глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.По същество защитникът на
подсъдимия моли съда да наложи на подзащитният му
наказание „Лишаване от свобода” определено при предпоставките на чл.55 от НК в минимален размер, което наказание
да отложи изпълнението му на основание чл.66 от НК за срок от три години.
Подсъдимият
С.П.А. се придържа към становището на
защитника си и изразява съжаление за извършеното от него.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно
следствие.По същество моли съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода” определено при предпоставките на чл.55 в размер на 11 месеца,чието
изпълнение да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 от НК.
Счита също ,че са налице условията за групиране на наказанието по НОХД №560/2014г
по описа на РС Димитровград и настоящото наказание,като излага подробни доводи
в тази насока. Що се отнася до веществените доказателства моли съда да ги върне
на собствениците им.
При предварителното изслушване подсъдимият заяви, че разбира в какво
е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен
да не се
събират доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на
подсъдимият
бяха разяснени правата му по чл.
371 НПК и бе
уведомен от съда, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл. 371, т. 2 НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Фактите, на основание които Съдът
постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт,
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.П.А.,ЕГН: **********, роден е на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен,неосъждан, със средно
образование, безработен.
Видно от приложената по досъдебното
производство ДСМПИС /л.142/ се установява,че подсъдимият е безработен,несемеен,
не притежава движимо имущество на свое име,като притежава единствено апартамент
от 60кв.м., находящ се на бул.Ст.Стамболов.
От характеристична справка,находяща се на л.140 от ДП се установява ,че подсъдимият не
се ползва с добро име по местоживеенето си, има склонност към агресия, не е
криминално проявен ,но се движи с такива лица.
От Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 21.10.2013година на прокурор от РП Димитровград, се
установява ,че образуваното и водено срещу подсъдимия ДП №445/2013година за извършено от него
престъпление по чл.194,ал.1 от НК е прекратено на основание чл.218б от НК вр с чл.199 ,вр.с 243,ал.1,т.1 от
НК и постановено материалите по делото
да са изпратят на Началника на РУП-
Димитровград за реализиране на административно-наказателната отговорност
на подсъдимия.
Приобщена като доказателство по делото е
и справка за съдимост с рег.№1260 от
20.10.2014г. на РС Димитровград,л.44 от делото,видно от която подсъдимият е
осъден по НОХД №560/2014г. по описа на РС Димитровград за извършено от него на
19.11.2013г. престъпление по чл. 197, т. 3, вр.
чл.195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от
НК на наказание „ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни
мерки: - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца,
при периодичността на явяване два пъти седмично; и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест)
месеца , като Определението на съда е
влязло в законна сила на 16.10.2014г.
В края на м. ноември 2013 г. подс. А.
взел „бърз кредит“ в размер на 300 лв. от фирма в гр. Харманли, като поръчител
му станал св. К.Г., като след един месец трябвало да плати първа вноска в
размер на 100 лв. На 29.12.2013 г. на С.А. се обадили по телефона от фирмата,
че трябва да си плати вноската, но подсъдимия нямал в себе си нужната сума и се
чудел какво да прави. От с. Долно Белево, където живеел, дошъл в гр.
Димитровград с автобус с намерение на всяка цена да намери отнякъде пари, дори
ако се наложи да открадне, тъй като от фирмата щели да го притесняват, ако не
плати вноската.
Около 19,30 ч. на 29.12.2013 г. св. С.Л.
се прибирала към дома си като в себе си носела дамката си чанта. Минавайки
покрай заведение „Марая“ св. Л. била забелязана от подс. А., който виждайки
чантата на свидетелката решил да я вземе с идеята, че в нея ще има пари и така
да си набави пари, които му били нужни за вноската по кредита. Тръгнал след нея
и чакал да дойде подходящ момент за да й вземе чантата, тъй като св. Л. се
движела по осветени места, където имало хора. Така св. Л. подминала училище
„Вапцаров“ и стигнала до блока където живеела - бл. №49 вх.А на бул. „Хр.
Ботев“. В момента в който св. Л. тръгнала да влиза във входа, подс. А., който я
следял, се затичал след нея, настигнал я и издърпал със сила дамската чанта от
ръката й. Св. Л., която не била подготвена за такава ситуация, не могла да
реагира на момента, като подс. А. успял да вземе чантата й и тръгнал да бяга
към парк „Вапцаров“. Св. Л. тръгнала след него да го гони и се развикала, но не
могла да го настигне и подсъдимият успял
да избяга. След като подс. А. се отдалечил, навътре в парка спрял да провери
какво има в чантата, като установил, че в нея има дезодорант „Малиция“,
пластмасов гребен, нокторезачка, малка кутия цигари марка „Кинг“ с 9 бр.
цигари, 1 бр. ключ, мобилен телефон „Нокия“ модел 1680-С-2, както и портмоне с
50 лв. в него. Чантата с вещите изхвърлил в парка като взел само парите,
мобилния телефон, както и кутията с цигари, които впоследствие изпушил. Същата
вечер отишъл в апартамента на родителите
си в гр. Димитровград, където преспал, и на следващия ден се прибрал обратно с
автобуса в с. Долно Белево. След около една седмица телефона го продал на св. Р.А.
/л.48/, живуща ***, за сумата от 10 лв., като към телефона й дал и старо
зарядно устройство за него, което намерил в дома си.
В хода на проведените ОИМ по
установяване извършителя на престъплението бил установен телефона на св. Л.,
като св. А. с Протокол за доброволно предаване /л.80/ предала на разследващ
полицай М. мобилния телефон „Нокия“ водел 1680 с-2, ведно със сим карта на
Глобул /която карта била на св. А. и с която ползвала телефона/ и зарядно
устройство. Било извършено разпознаване /л.67/ като св. Л. разпознала телефона
си. Бил установен и подс. А. който с Протокол за доброволно предаване /л.81/
предал дрехите с които бил облечен когато извършил грабежа и същият подробно
обяснил как го е извършил пред св. Д. /л.63/ и св. Г. ***, както и при
извършения с негово участие следствен експеримент /л.52-60/.
Видно от заключението на назначената по делото
оценителна експертиза стойността на отнетата дамска чанта, с намиращи се в нея
дамско портмоне, дезодорант „Малиция“, пластмасов гребен, нокторезачка, малка
кутия цигари марка „Кинг“ с 9 бр. цигари, 1 бр. ключ и мобилен телефон „Нокия“
модел 1680-С-2, е общо 43,48 лв.
Разпитан на
досъдебното производство подс. А. се признал за
виновен като обяснил, че действията му били продиктувани от факта, че нямал
средства, а му трябвали пари, като не искал да наранява св. Л..
В обясненията дадени в хода на досъдебното производство в присъствието но защитник подс.А. се признава за виновен по предявеното му обвинение
и дава подробни обяснения относно механизма на извършване на престъплението.Обясненията
му в тази насока са еднопосочни, последователни и не противоречат на останалите
събрани доказателства, поради което настоящият състав, че следва да се
кредитират с доверие.
Като
се взе в предвид от съда реда по който премина съдебното следствие ,а именно по
чл.371,т.2 от НПК ,описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства: протокол за
разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели, извършения
следствен експеримент /л.52-61/, Протокола за извършеното разпознаване на
телефона /л.67/, извършената оценителна експертиза /л.36-38/, Протоколите за
доброволно предаване /л.80-81/, справка
за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и имотно състояние
/л.67/ и други по описа на досъдебно производство №834/2013г. на
РУП-Димитровград.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С.П.А. е осъществил състава на престъплението по чл.198 ал.1 от Наказателния Кодекс .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. Доказателствата въз основа на които съдът
постанови присъдата,които възприе като непротиворечеви
и логични .
От фактическа страна, по делото е безспорно установено, че
подсъдимият А. *** и е бил безработен към инкриминарната дата,като
в същото време е следвало да внася вноски по изтегления от негова страна кредит,но тъй като
не е имал финансова възможност е забавил плащанията
по кредита ,които обстоятелства
се установяват от показанията
на св. К.И.Г.. От обясненията на подсъдимия,както
и от свидетелските показания на С.Г.Л., Д.Я.Д. и Г.М.Г. се установява,че на 29.12.2013г.
подсъдимият е пристигнал в гр.Димитровград, както и че
около 19,00часа е проследил пострадалата свидетелка С.Л. до дома й,като неспосредствено преди Л. да влезе в хода на блока,където
живее подсъдимият издърпал със сила дамската чанта и избягал.Именно с тези си
действия/ издърпването със сила на дамската чанта на св.Л./ подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.198,ал.1 от НК по
следните съображения.
Грабежът е
типично съставно престъпление, що се отнася до неговото изпълнително деяние,
следва да се посочи ,че то включва в себе си два функционално свързани акта,
всеки от които представлява едно самостоятелно престъпление. Първият е
принудата, квалифицирана като престъпление по чл. 143 НК. Вторият е кражбата,
при която се отнема чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение тя
да бъде присвоена. При обикновения състав на чл. 198, ал. 1 НК принудата е това
престъпление, осъществяването на което на практика улеснява отнемането на
вещта. В същото време принудата, психическа или физическа, във всички случаи е
насочена към постигането на точно определен резултат - противозаконното
отнемане на чужда движима вещ. От това произтича и неделимата връзка в
субективното отношение на дееца при извършване на това престъпление. Предмет на
настоящето производство е връзката между
употребената от подсъдимия по отношение
на пострадалия сила и настъпилия
резултат - отнемането на дамската чанта .На практика такава връзка е налице,тъй
като за отнемането на вещите собственост на пострадалата Л. ,подсъдимият е
използвал физическа сила,а именно издърпал е дамската й чанта от ръката. От
друга страна видно от самите обяснения на подсъдимия се установява,че целта му
е била да отнеме чантата от пострадалата и тъй като втория елемент, който следва задължително да
е налице , а именно –своенето възниква по –късно и
между него и упражнената сила има функционална връзка,то следва да се приеме,че
е налице осъществено от страна на подсъдимия престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
Касае е за две групи отношения -първата група са имуществените правоотношения
(включително и правото на собственост), а втората група обхваща обществените
отношения, които осигуряват условията за нормалното упражняване на
имуществените права. Спецификата на тези престъпления се определя от същността
на правото на собственост, което е едно от най-важните абсолютни имуществени
права и се поражда по повод на конкретна недвижими и движима вещ. Предвид абсолютния характер на това право,
собственикът има право да иска от всички останали правни субекти да не му
пречат по никакъв начин да упражнява своите основни права върху вещта. Това
изискване поражда друга специфична особеност от гледна точка на това, че
създава задължение за всички останали правни субекти да се въздържат от
всякакво действие, което би попречила на собственика да упражнява в пълнота
правата си на владение, ползване и разпореждане по отношение на дадена вещ,
чиито собственик е, като престъпно отнемане на движими вещи - тази група
обхваща престъпленията кражба и грабеж.
Характерното
тук за тази група престъпления е
,че техният предмет, който може да бъде
само движима вещ, че тя не се намира във фактическата власт на дееца и че в
резултат на прякото въздействие върху нея преминава във фактическата власт на
субекта на престъплението. Съгласно теорията и практиката съставното
престъпление включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз
основа на едно решение и насочени към една и съща цел. Особеното при съставните
престъпления е, че разгледани поотделно двата акта осъществяват съставите на
други престъпления от особената част на НК. Грабежът осъществява съставите на
престъплението принуда по чл. 143 и кражба по чл. 194, ал. 1 от НК. От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението грабеж може да бъде
осъществено само чрез действие, т. е. двата гореизложени акта могат да бъдат
извършени само чрез действие. Първият
акт на изпълнителното деяние на престъплението грабеж се изразява в употреба на
сила или заплашване при отнемането на вещта, т. е. деецът употребява физическа
или психическа принуда по отношение на лицето, упражняващо фактическа власт
върху вещта, предмет на престъплението .Целта на употребената принуда е да
сломи съпротивата на жертвата, да я мотивира да предаде вещта на дееца или да
не му пречи да установи своя фактическа власт върху нея. Вторият акт на
изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта, при което деецът
прекъсва фактическата власт на владелеца върху предмета и установява своя
фактическа власт. И тъй като при изпълнителното деяние при това съставно
престъпление двата акта съществува функционална връзка. В конкретния случай при
грабежа тази връзка се изразява в това, че използваната принуда е начин, метод
за парализиране на съпротивата на владелеца и по този начин се създава условие
за отнемане на вещта .Предвид този теоритичен преглед
на характеристиките на това престъпление, то за конкретния случай е напълно доказана
двете части на състава на престъплението
-упражняването на сила от страна на подс.А. с
конкретната цел , а именно да прекъсне предходната фактическа власт в случая на
Л. и да установи новата, в случая подсъдимия .
В подкрепа на този извод на съда са и
приобщените по делото свидетелски показания на св.Р.Д.А. и Д.Н.К.,които
установяват,че подсъдимият в началото на месец януари 2014год. е продал на св.А.
отнетия мобилен телефон на пострадалата.
Поради гореизложеното съдът прие ,че от обективна страна подс. С.П.А. ***, отнел
чужди движими вещи –дамска чанта с намиращи се в нея дамско портмоне,дезодорант
„Малиция“, пластмасов гребен, нокторезачка,малка
кутия цигари марка „Кинг“ с 9бр.цигари,1брой ключ,мобилен телефон „Нокиа“ ,модел 1680-С-2,всички на обща стойност 43,48лева и
парична сума в размер на 50 лева от владението на С.Г.Л. *** с намерение
противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила/издърпал чантата от
ръката на Л./.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, разбирал е свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното
от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че тези вещи
не му принадлежат,а са на пострадалата Л. ,т.е те са чужди,но въпреки
това ги е отнел и ги е присвоил,като за целта е използвал сила.
Субектът на престъплението има качеството
на наказателно отговорно лице –
пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието е
установен по безспорен начин в производството, както и изпълнителното деяние по
време, начина, мястото и механизъм на извършване. Налице е противоправност и
наказуемост, които са обективни елементи
от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното
деяние и настъпилите общественоопасни
последици, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца.
За
извършеното престъпление по чл.198 ал.1 от НК, законът предвижда наказание от три
до десет години лишаване от свобода.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с обществената
опасност на подсъдимия,която не е висока предвид липсата на предходното осъждане към датата на извършване на деянието
и степента на обществена опасност на деянието. Като взе предвид нелошите
характеристични данни, семейното положение, младата възраст на подсъдимия,
както и оказаното съдействие от негова страна за разкриване на обективната
истина в хода на досъдебното производство и искреното му разкаяние, настоящият
състав намери, че наказанието Лишаване от свобода” следва да бъде определено
при условията на чл.58а,ал.4 вр с чл.55, ал.1, т.1 НК, предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл,
предвидената долна граница от 3/три/ години „Лишаване от свобода” се оказва
несъразмерно тежко и същото следва да се определи под този предел. В настоящия
случай, за да бъде адекватното, наложеното наказание следва да бъде определено в
размер на 11/единадесет / месеца „Лишаване от свобода”.
Наказанието „лишаване от свобода” на основание чл.66 от НК отложи за срок от три години,т.к подсъдимият не е осъждан
на Лишаване от Свобода за престъпление
от общ характер към инкриминираната дата и съдът прие,че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да
изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира
за една адекватна
на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно
- да се поправи
и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително
върху него и да му се
отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Едновременно с горното и след като взе предвид, че са налице
предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК,
съдът определи на подсъдимия С.П.А. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ
най -тежко между наложеното по настоящото производство и наказанието наложено
му по НОХД №560/2014г. по описа на РС Димитровград.,а именно – наложеното с настоящата присъда наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от 11 /единадесет/
година.
Така определеното общо
наказание „лишаване от свобода” в размер на 11 месеца на основание чл.66 от НК съдът
отложи изтърпяването му за срок от три години,т.к подсъдимият не е осъждан на
Лишаване от Свобода за престъпление от
общ характер към инкриминираните дати и съдът прие,че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи
така определеното наказание.
По делото се констатираха направени разноски, поради
което съдът възложи на подсъдимия на основание
чл.189,ал.3 от НПК да
заплати сумата в размер на 45,00 лева в полза на Държавата , по бюджета на ОД на МВР Хасково вносими
по сметка на РУП Димитровград, представляваща направените по делото в
досъдебното производство разноски за вещо
лице и сумата в размер на 60 лева в полза на ВСС по сметка на РС Димитровград
за направените разноски в съдебното
производство за възнаграждение за
вещо лице.
Що се отнася до приобщените по делото веществени
доказателства- 1 бр. мобилен апарат
марка „Нокия“ модел „1680с-2“ ,съдът постанови да се върнат на собственика им С.Г. Л. *** или на упълномощено от нея лице, веществените доказателства- 1 бр. сим карта „В-кънект“ и 1 бр. зарядно устройство
марка „Нокия/АС-8Е“ да се върнат на собственика им Р.Д.А. *** или на упълномощено
от нея лице, а веществените доказателства- 1 бр. черно
платнено яке, 1 бр. сивосинкави
панталони, 1 бр. сив трикотажен
суичър с качулка, 1 чифт мелни кожени
обувки №43 да се върнат на на собственика им
подс.С.П.А. с ЕГН: **********
или на упълномощено
от него лице.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен
Съдия:..............
