РЕШЕНИЕ
Номер ІІІ-41 30.04.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД трети
въззивен граждански състав
На: девети април две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 308 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна
жалба от В.Д.Ц.-И., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 56, ет.2,
подадена чрез пълномощник адв.Петя Владикова, против решение № 2613/18.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 6507/2018 г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на В.Д.Ц.-И., предявени
против Регионална здравна инспекция – Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 120, представлявана от Георги Паздеров, за отмяна като
незаконосъобразна на заповед
№ РД15-288/12.07.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас за налагане на ищцата на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и за признаване на уволнението й,
извършено със заповед № РД16-65/12.07.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас, за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата в ответната
дирекция отпреди уволнението длъжност „з.-д.“ и за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение в размер на 17415 лв. за времето, през което е била без
работа поради незаконното уволнение, т.е. за 6 месеца, считано от 13.07.2018 г.
С решението В.Д.Ц.-И. е осъдена да заплати
на Регионална здравна инспекция – Бургас разноски по делото в размер на 1000
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивницата изразява недоволство от
първоинстанционното решение в неговата цялост, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита се, че районният съд не е изложил мотиви по
всички доводи и възражения на страните, не е извършил преценка на събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и относно
истинността на оспорените от ищцата писмени и гласни доказателства, като според
въззивницата изложените от БРС мотиви представляват най-общи констатации и
изводи за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и законност на
уволнението, без да става ясно как са формирани тези изводи, което води до
необоснованост на решението и неправилно приложение на относимите материално
правни норми. Въззивницата изразява несъгласие с изводите на районния съд за
неоснователност на иска за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, като счита, че ответникът не е
установил при условията на пълно и главно доказване тя действително да е
извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка
се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е
допуснала виновно неизпълнение на свои трудови задължения и не са извършени
визираните в оспорената заповед нарушения по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ, като
се излагат пространни съображения за основателност на исковата претенция.
Въззивницата изразява несъгласие и с
изводите на БРС за отхвърляне на иска за отмяна на уволнението,
възстановяването й на заеманата преди това длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на
незаконното уволнение, като се излагат пространни съображения за основателност
на претенцията. Посочва се, че районният съд изобщо не е обсъдил и не се е
произнесъл по исканията и доводите на ищцата, че работодателят е прекратил
трудовото й правоотношение, злоупотребявайки с това право и при заобикаляне на
закона, както и доводите й за издаване на заповедта в нарушение на чл.189, ал.2 КТ, тъй като на практика за едни и същи твърдяни нарушения работодателят е
наложил на ищцата освен наказание „предупреждение за уволнение“ и второ
наказание – „уволнение“. В тази връзка, въззивницата счита, че посоченото в
заповедта за прекратяване правно основание по чл.19а, ал.2 ЗАдм не променя този
извод, предвид категоричната съдебна практика на ВКС, че не правните, а
фактическите основания в заповедта са тези, които формират реалните причини и
мотиви на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая
причините, мотивирали ответника да издаде уволнителната заповед са тези за
допуснати според него от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и които са
същите, послужили като основание за издаването и на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Липсват нови доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Регионална здравна
инспекция – Бургас, представлявана от директора Георги
Паздерков, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.357, вр. чл.188, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ.
В исковата си молба ищцата е
посочила, че е изпълнявала длъжността „з.-д.“ на
Регионална здравна инспекция – Бургас по трудово правоотношение без определен
срок. На 12.07.2018 г. й
е връчена
заповед № РД15-288/12.07.2018 г. на
Директора на РЗИ-Бургас, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, а непосредствено след това й е връчена заповед №
РД16-65/12.07.2018 г. на Директора на РЗИ-Бургас, с която трудовият й договор е
прекратен. Ищцата счита тези заповеди за незаконосъобразни, като издадени в
нарушение на закона, при липса на сочените в тях фактически и правни основания,
при злоупотреба с право, заобикаляне на закона и при недобросъвестно
упражняване на права от работодателя при упражняване на дисциплинарна власт и
право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ ищцата е посочила, че не е извършила
визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ и не е налице укриване на
информация и неуведомяване на директора за сключените договори и монтираните
камери за видеонаблюдение, тъй като
договорите са надлежно регистрирани във входящия регистър на съответната
дирекция при РЗИ-Бургас и са сключени като част от мерките, които ищцата е
обсъдила с директора за осигуряване на средства за защита на личните данни и
във връзка с влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД), като в този
смисъл действията и не представляват нарушения на трудовата дисциплина, а са
били предприети в интерес на работата на инспекцията, за гарантиране на
сигурността и опазване на информацията и личните данни, събирани и обработвани
в рамките на дейността на РЗИ-Бургас, като част от мерките за физическа защита,
които Регламентът и законът изискват да бъдат приети. Твърди се, че ищцата не е
разпореждала преустановяване работата на камерата за видеонаблюдение на прохода
на паркинга и входа на радиологичната лаборатория, както и не е допуснала
твърдяното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина за извършен монтаж на
видеокамерите в неработен ден и за неуведомяване на всички служители на
инспекцията за разширяване на съществуващото видеонаблюдение, квалифицирани по
чл.187, ал.1, т.10 КТ. В тази връзка е посочено, че на входа на РЗИ-Бургас има
поставена информационна табела, указваща за извършване в сградата на
видеонаблюдение и видеозаснемане, като в случаите, когато видеонаблюдението е
необходимо за целите на сигурността, законът и Регламентът не изискват форма на
съгласие на работниците и служителите. Твърди се още, че ищцата не е извършила
и соченото в заповедта нарушение, че не е осигурила за утвърждаване от
директора механизъм за депозиране и разглеждане на възражения за обработване на
лични данни на гражданите от видеонаблюдение и видеозаснемане, тъй като такова
задължение не й е вменено като трудова функция. Твърди се също, че не е
допуснато и соченото нарушение по чл.187, ал.1, т.8 КТ, мотивирано от
работодателя с обстоятелството, че в писмените си обяснения д-р Ц. изложила
неверни, злепоставящи и позорящи твърдения за неспазване от служителите на
приетата от директора Инструкция за мерките и средствата за защита на личните
данни, като според ищцата информирането на директора за наличието на проблеми,
пропуски и нередности в работата на служителите не може да се квалифицира като
злоупотреба с доверието или уронване на доброто име на работодателя. Отделно се
твърди и неизпълнение от ответника на задължението му по чл.193 КТ за изискване
на обяснения, както нарушение на чл.189, ал.1 КТ за несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на описаните в заповедта нарушения.
Относно втората заповед ищцата е изложила твърдения, че
работодателят е прекратил трудовото й правоотношение, злоупотребявайки с това
право и при заобикаляне на закона, като заповедта е издадена в нарушение на
чл.189, ал.2 КТ, тъй като е мотивирана с извършената проверка, с която е
мотивирана и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение“. Според въззивницата, така на практика за едни и същи твърдяни
нарушения, рабодотателят й е наложил освен дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ и второ наказание – „уволнение“, като реалните
причини, мотивирали ответника да издаде заповедта за уволнение за тези за
допуснати според него от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Отделно се
сочи, че липсва позоваване на коя от хипотезите по чл.19, ал.4, т.1-4 ЗА е
издадена заповедта, към която норма чл.19а, ал.2 ЗА препраща.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът РЗИ-Бургас е оспорил изцяло
исковата молба. Изложени са доводи за недопустимост на иска по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ,
тъй като решението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.19а, ал.2 ЗА е
взето от компетентен административен орган по негова преценка, която не подлежи
на съдебен контрол, поради
това не следва да се обсъждат доводите на ищцата за изпълнение, респ. неизпълнение на трудовите й задължения и
функции. Евентуално са изложени доводи за неоснователност на претенцията. По отношение на иска по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ
също изложени съображения на недопустимост на претенцията, като се сочи, че
прекратяването на трудовия договор е настъпило преди предявяване на иска за
оспорване на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, поради
което въззиваемият счита, че за ищцата изначално липсва правен интерес от
воденето на такъв иск и същият е недопустим. По същество претенцията се оспорва
като неоснователна с доводи за извършени от ищцата нарушения на трудовата
дисциплина, посочени в заповедта, за което да изложени подробни съображения.
Установените
по делото релевантни факти са следните:
Между страните не се спори, че с трудов договор № РД
16-48/15.03.2011 г. ищцата В.Д.Ц. е назначена на работа в ответното предприятие на
длъжността „з.-д. на
РЗИ-Бургас “. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика (л.173-176) за длъжността „з.-д.“, ищцата се е задължила да подпомага директора да ръководи, координира и
контролира функционирането на специализираната администрация и да следи за
точното спазване на нормативните актове (т.ІІІ.2); изпълнява функциите на
директора в негово отсъствие въз основа на заповед за всеки конкретен случай и
за срока на отсъствието (т.ІV.3); участва в организирането, ръководството и контрола на
цялостната дейност на РЗИ и отговаря за нея (т.V.1); осъществява контрол по
извършването в нормативно регламентирания срок на проверки по предложения и
сигнали на граждани, постъпили в инспекцията (т.V.12); осъществява и други
дейности, възложени от директора на РЗИ (т.V.20); участва в планирането,
координирането и контрола за ефективността и ефикасността на осъществяваните
административни и стандартни процедури в РЗИ (т.VІ.3); носи отговорност пред
директора относно цялата дейност и изпълнение на поставените задачи (т.VІІ.1);
взема решения самостоятелно, след одобрение на директора на РЗИ (т.VІІІ.1); за
изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие
с тях (т.ХІ.4); да проявява колегиалност (т.ХІ.6) и др.
Със заповед № РД 15-172/30.04.2018 г. на работодателя (л.94)
е разпоредено за срока на отсъствие на директора от 02.05.2018 г. до 11.05.2018
г., поради ползването на платен годишен отпуск, функциите на директор на
РЗИ-Бургас да се изпълняват от д-р В.Д.Ц., заемаща длъжността „з.-д. на
РЗИ-Бургас“, като в заповедта са посочени предоставените й в тази връзка
правомощия.
По делото не
се спори, че в периода, в който е изпълнявала функции на директор на
РЗИ-Бургас, ищцата като възложител е сключила със „Секюрити Бургас СОТ“ ООД
като изпълнител Договор № ДДМ-4171/09.05.2018 г. за доставка и монтаж на
допълнителни камери към системата за видеонаблюдение в обект: помещение
„сървър“ и „стая за секретна информация“ на РЗИ-Бургас (л.411), съгласно приета
оферта. Съгласно договора, цената на услугата е 832 лв. с ДДС, като плащането
следва да се извърши до 09.05.2018 г., а срокът за изпълнение е уговорен след
плащането до 14.05.2018 г. и за монтираната система за видеонаблюдение следва
да се изготви приемо-предавателен протокол. По делото са представени две оферти
на изпълнителя от 03.05.2018 г. (л.409 и 410) за доставка и монтаж на
допълнителни камери към системата за видеонаблюдение на РЗИ-Бургас, в които са
описани спецификациите на техниката – камера скрита в PIR.HAC-HUM1220A-PIR FullHD OSD 4in
1 AlarmOverCoax 2 Megapixel HDCVI Day/Night 1/2.9”, като
разликата между двете оферти се състои в броя на камерите и общата стойност. В едната
оферта са посочени 2 броя камери и обща стойност на поръчката от 594 лв., а в
другата са посочени 3 броя камери и стойност на поръчката от 832 лв., като
изрично е отбелязано, че съществуващото записващо устройство – DVR на системата
за видеонаблюдение може да поеме 2 допълнителни камери и камерата в
деловодството (партер) ще бъде преместена съгласно изискванията на възложителя.
В тази връзка, съгласно уговорената цена на услугата в сключения Договор №
ДДМ-4171/09.05.2018 г. – 832 лв., се налага извода, че приетата оферта от
ищцата, подписала договора като възложител, е тази за монтаж на допълнителни 3
броя камери в сградата на РЗИ-Бургас с посочената в същата оферта спецификация.
На 15.05.2018
г. е съставен приемо-предавателен протокол към сключения договор за
допълнително видеонаблюдение, в който са посочени вложените материали при
изграждането на системата, в т.ч. – 3 броя камери със спецификацията по
приетата оферта. Протоколът е подписан от монтажника (служител на изпълнителя)
и от П.Ц. за възложител. За последната е безспорно, че е служител на ответната
инспекция, като изпълнява длъжността „Д. на Д. АПФСО при РЗИ-Бургас“.
От
доказателствата по делото е установено, че по настояване на ищцата допълнителните
3 броя камери за видеонаблюдение са монтирани на първия и третия етаж в сградата
на РЗИ-Бургас на 12.05.2018 г., събота, неработен ден, като лично ищцата е
осигурила достъпа до сградата на служителите на изпълнителя. Установено е също,
че за извършения монтаж и за разширяването на съществуващото видеонаблюдение директорът
на РЗИ-Бургас не е бил уведомен от ищцата, служителите също не са били
запознати, като не са били поставени и информационни табели за това
допълнително видеонаблюдение. Горните обстоятелства са установени по делото по
категоричен начин от събраните гласни доказателства – св.П. Ж., св.М. К. и св.Д.
А..
В показанията
си св.Ж., управител на „Секюрити Бургас СОТ“ ООД, е заявил, че на 30.04.2018 г.
г-жа Ц. – ******** на един от отделите в РЗИ, по разпореждане на ищцата, е
поискала от охранителната фирма да се проведе среща за договаряне монтирането
на три допълнителни камери към системата за видеонаблюдение в сградата на
инспекцията. Срещата се провела в присъствието на з.-д.ката на РЗИ и се
поискало монтирането на камери, подобни на датчици за СОТ, т.е. скрити камери.
Изготвената в тази връзка оферта от фирмата за 2 броя камери не била приета от
ищцата и по нейно настояване била изготвена оферта за 3 броя камери, при
условие, че се изключи една от камерите, която е в задния двор към помещението
за радиационен контрол, като офертата била приета в този й вид и на 09.05.2018
г. бил подписан договора. Свидетелят е
заявил, че при подписването на договора, ищцата настояла монтажът на камерите
да бъде извършен в почивен ден – на 12.05.2018 г. от 9.00 ч. или 9.30 ч., като
на този ден достъпът до сградата бил осъществен лично от з.-д.ката на РЗИ и
камерите били монтирани, а подписването на приемо-предавателния протокол и
инсталирането на самото видеонаблюдение на записващо устройство и на мобилния
телефон на з.-д.ката станало в първите работни дни на 15.05.2018 г. Заявил е
също, че по лично желание на з.-д.ката инсталирала видеонаблюдението на нейния
мобилен телефон. Заявил е също, че не е присъствал на срещата и на монтажа, но
всичко е ставало с негово знание и разпореждане.
В показанията
си св.К. е заявила, че е участвала в извършената по заповед на директора
проверка във връзка със закупуването на допълнителни камери за видеонаблюдение
и тяхното инсталиране в РЗИ, при която се установило, че тези действия са били
разпоредени от з.-д.а д-р Ц.. Свидетелката е заявила, че до момента на
проверката е виждала на третия етаж единствено някакви датчици, които визуално
не изглеждали като камери, а тя и останалите служители разбрали за това едва,
когато директорът събрал всички служители и ги уведомил, че са инсталирани
такива камери, като до тогава в известност за тях са били само директора на
Дирекция АПФСО (П.Ц.) и д-р Ц.. Заявила е, че монтирането на камерите е станало
на 12.05.2018 г., събота, като за този ден не е имало разпореждане или заповед
от директора или от заместващото го лице, в която да е посочено кои служители
имат право да влязат в сградата на РЗИ и с каква цел. При проверката се
установило още, че по разпореждане на д-р Ц. е било прекратено съществуващото
видеонаблюдение на отдел „Радиационен контрол“, явяващ част от структурата на
дирекцията, на която свидетелката е директор, с цел да се осигури възможност за
работа на новите камери, като св.К. и служителите в отдела не са знаели за
спирането на камерата до момента на извършената проверка. Заявила е също, че
във връзка с Регламента за защита на личните данни ищцата поела ангажимент пред
директора да изготви новите правила, като поставения й срок бил до края на
м.май, който бил продължен до края на м.юни 2018 г., но до напускането си д-р Ц.
не предала Вътрешни правила, като възложила на външна фирма да изготви доклад
за пропуските при разработване на правила за защита на на личните данни.
В показанията
си св.А. е заявила, че на нея като финансов контрольор в РЗИ не й е била
представена заявка за новите камери и за свързания с тях разход и тя не е
потвърждавала такъв разход. Заявила е, че новите камери, които са били
монтирани изглеждали като СОТ-датчици и на много по-късен етап тя и останалите
служители разбрали, че в тези устройства имало монтирани скрити камери, като не
е имало поставена табела за обозначение за видеонаблюдение, нито служителите са
били уведомени за тези камери. Заявила е също, че при извършената по заповед на
директора проверка по случая с камерите, в която тя е участвала, се установило
от запитване до други РЗИ, че при тях нямат поставени такъв тип скрити камери,
както и че веднага след изготвянето на доклада от проверката датчиците за
СОТ-камерите били демонтирани.
Във връзка с
подаден сигнал-молба вх.№ 61-00-352/05.07.2018 г. от Христо Ангелов Христов,
управител на „Виго Груп“ ООД, за съмнения за скрито видеозаснемане в сградата
на РЗИ и искане за изтриване на видеозаписите с неговото лицево изображение, по
нареждане на директора на РЗИ-Бургас е извършена проверка, както и допитване до
охранителната фирма, от която е постъпило писмо № 61-00-357/06.07.2018 г. от
управителя на „Секюрити Бургас СОТ“ ООД – П.Ж. с отговори на всички поставени
от директора въпроси относно сключването на договор за монтаж на допълнителни
камери към съществуващото видеонаблюдение в сградата на РЗИ.
С писмо №
56-В-56/05.07.2018 г. работодателят е изискал на основание чл.193 КТ писмени
обяснения от ищцата по посочените в писмото въпроси, като същата е представила
писмени обяснения на 06.07.2018 г.
Със заповед № РД 15-275/09.07.2018 г. работодателят е
възложил извършване на проверка по изложеното в писмените обяснения на ищцата,
по изложеното в писмото на охранителната фирма и в подадения сигнал от
управителя на „Виго Груп“ ООД. За резултатите от проверката е съставен доклад №
56-М-91/12.07.2018 г., в който са изложени констатираните обстоятелства.
Със заповед № РД 15-288/12.07.2018 г. на Директора на
РЗИ-Бургас, връчена
на ищцата на 12.07.2018 г., на основание
чл.188, т.2 КТ на В.Д.Ц.-И. на длъжност „з.-д.“ на РЗИ-Бургас е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения по чл.187,
ал.1, т.8 и т.10 КТ, в която описаните нарушения на трудовата дисциплина могат
да бъдат обобщени в две групи, както следва:
1/. нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,
т.8 КТ – А) злоупотреба с доверието на работодателя, за това, че в периода от
12.05.2018 г. до 05.07.2018 г. ищцата е укрила от директора сключването на
договор №
ДДМ-4171/09.05.2018 г. за доставка на избрани от три броя камери, скрити в PIR.HAC-HUM1220A-PIR
FullHD OSD 4in 1 AlarmOverCoax 2 Megapixel HDCVI Day/Night 1/2.9”, монтирани на
първи и трети етаж в сградата на инспекцията, за което съзнателно и извън
нейните правомощия не е уведомила директора до 05.07.2018 г., квалифицирано
като затаяване на обективната истина пред работодателя и прикриване на важна за
законосъобразната дейност на РЗИ-Бургас информация; Б) злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на инспекцията и работодателя, като в писмените си
обяснения вх.№ 56-В-27/06.07.2018 г. е изложила неверни, злепоставящи и
позорящи твърдения за неспазване от страна на служителите на инспекцията на
приетата и утвърдена от директора със Заповед № РД-15-295/22.08.2013 г.
Инструкция за мерките и средствата за защита на личните данни, събирани,
обработвани, съхранявани и предоставяни от РЗИ-Бургас, както и за недспазването
на Заповед № РД-15-341/19.07.2017 г. и Заповед № РД-15-14/03.01.2017 г. на
директора на инспекцията, и
2/. нарушения
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 КТ – неизпълннение на други свои
трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на трудовото
правоотношение, за това, че: А) на
12.05.2018 г., в събота – неработен ден за инспекцията и противно на
установения ред, без да бъдат осигурени всички необходими организационни мерки
за отварянето на РЗИ-Бургас ищцата е допуснала извършването на монтаж от външен
за РЗИ-Бургас изпълнител на „скрити“ камери на първия и третия етаж от сградата
на инспекцията, като лично е осигурила и опосредила достъпа до сградата, за
което не е уведомила работодателя си; Б) в периода от 12.05.2018 г. до
05.07.2018 г. не
е информирала съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. и ЗЗЛД всички служители на РЗИ-Бургас за
извършеното разширяване на съществуващото видеонаблюдение чрез монтаж на три
броя допълнително „скрити“ камери в PIR.HAC-HUM1220A-PIR FullHD OSD 4in 1 AlarmOverCoax 2
Megapixel HDCVI Day/Night 1/2.9”, който факт е укрила съзнателно от
работодателя си; В) в периода от 12.05.2018 г. до 05.07.2018 г. е разпоредила
преустановяване работата на камера от особена значение за РЗИ-Бургас и
обществената сигурност, която е разположена в двора на РЗИ-Бургас и обезпечава
видеозаснемането и видеонабюдението на прохода на паркинга и входа на
радиологичната лаборатория на инспекцията, кото факт е укривала съзнателно до
05.07.2018 г. от работодателя си; Г) в периода от 12.05.2018 г. до 05.07.2018 г. в нарушение на
изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г. и ЗЗЛД съзнателно е подбрала и осигурила монтажа на три броя
допълнителни скрити в PIR.HAC-HUM1220A-PIR FullHD OSD 4in 1 AlarmOverCoax 2
Megapixel HDCVI Day/Night 1/2.9” камери, приличащи на датчици за
СОТ-система, които в посочения период е възможно да са създавали впечатление у
служителите и посетителите на институцията, че не представляват средство за
видеозаснемане и видеонаблюдение, като по този начин е създала предпоставки
служителите и посетителите на РЗИ-Бургас да възприемат работата на поставените
„скрити“ видеокамери като неявна форма на видеонаблюдение и видеозаснемане,
който факт е укрила съзнателно от работодателя си; Д) в периода от 12.05.2018 г. до 05.07.2018 г. не е осигурила
за утвърждаване от директора на РЗИ-Бургас механизъм за депозиране и
разглеждане на възражения пред директора за обработване на личните данни на
гражданите от видеонаблюдение и видеозаснемане, въпреки поставената задача, с
което е нарушена защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни от РЗИ-Бургас.
Със заповед № РД 16-65/12.07.2018 г. на Директора на
РЗИ-Бургас, връчена
на ищцата на 12.07.2018 г., на основание
чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията, по преценка на работодателя и без
предизвестие В.Д.Ц.-И. е освободена от длъжност „з.-д.“ на РЗИ-Бургас и е
прекратен трудовият й договор № РД 16-48/15.03.2011 г. за заемане на същата
длъжност.
При горната фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел, че при
оспорване прекратяването на правоотношението на основание чл.19а, ал.2 ЗА
съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е
назначен на някоя от длъжностите по
чл.19, ал.1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл.19а, ал.2 ЗА
и дали той е освободен от оправомощения за това орган, като в случая тези изисквания
са изпълнени. Прието е, че заповедта за прекратяване е издадена от оправомощен орган –
директора на РЗИ-Бургас, ищцата, заемаща
длъжността з.-д. на РЗИ е лице по чл.19,
ал.4, т.4 ЗА и прекратяването на
правоотношението е по чл.19а ЗА, като преценката за това дали да се прекрати трудовото
правоотношение е на органа, който назначава, тази преценка е за целесъобразност
и не подлежи на съдебен контрол.
Поради това, районният съд е приел, че са налице всички
предпоставки за законосъобразност на уволнението и е отхвърлил като неоснователен иска за
отмяна на оспорената заповед, заедно с акцесорните искове за възстановяване на ищцата на заеманата в ответната
дирекция отпреди уволнението длъжност „з.-д.“ и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в
размер на 17415 лв.
за времето, през което останала без
работа поради уволнението,
т. е. за 6 месеца, считано от 13.07.2018 г.
По отношение на иска за отмяна на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, районният съд е приел за неоснователни доводите
на ищцата,
че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 КТ за изискване на обяснения, тъй като такива са били изискани от ищцата с писмо от 05.07.2018 г. и
тя е дала писмени обяснения, входирани на 06.07.2018 г. Съдът е приел също, че заповедта
отговаря и на
изискванията на чл.195 КТ, като в същата работодателят е описал подробно всяко извършено нарушение от обективна и
субективна страна, така,
както го е възприел, конкретизирани са нарушенията и са посочени датите, на които са извършени, изложени са и подробни мотиви. За неоснователни са счетени
и твърденията
на ищцата, че не е извършила нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ
и че посоченото в заповедта не отговаря на истината. В тази връзка, БРС е приел, че от гласните
доказателства е установено,
че ищцата е
потърсила контакт с фирмата, охраняваща сградата, сключила е договор за
поставяне на нови камери, като монтажът е осъществен в събота – неработен ден,
като изрично е пожелала новите камери да са тип сот-датчици, т.е. скрити, ищцата е действала
умишлено и не е информирала за действията си директора на инспекцията, както и
другите служители в нея. При това е прието, че извършените нарушения по поставяне на нерегламентирани
скрити камери в обществена институция са съществени, тъй като монтирането на
видеокамери е крайна мярка за контрол на трудовия процес и засяга личната сфера
на служителите, както и на трети лица, посещаващи инспекцията, поради което е
недопустимо да се извършва без тяхно знание,
а освен това видеонаблюдението и
видеозаснемането представлява техническа форма на
обработка на лични данни, пряко идентифициращи физическите лица и при поставянето му
трябва да са
спазени
изискванията на ЗЗЛД, което в случая не е изпълнено. По горните съображения, районният съд е приел, че наложеното наказание е пропорционално на тежестта на
нарушението, поради което е отхвърлил
иска за отмяна на заповедта като неоснователен.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния
съд за законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.19а, ал.2 ЗА, както и за
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, респ. за неоснователност на предявените искове
за тяхната отмяна, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение, като по този начин те стават част от правните съображения
и на настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на БРС, следва да се отбележи
следното:
Настоящата инстанция намира за неоснователни
възраженията във въззивната жалба, че
районният съд не е отговорил на всички възражения и доводи на ищцата, че не е
извършил преценка на събраните по делото доказателства и решението му било
необосновано. В тази връзка, следва да се отбележи, че за изясняване на фактическата
обстановка първата инстанция е събрала всички необходими,
допустими и относими към спора доказателства, ангажирани от страните, обсъдил е
исканията и доводите им, в т.ч. възраженията на ищцата, а свидетелските
показания е ценил с оглед на всички събрани по делото доказателства, като обжалваното
решение е поставено след преценка с доказателствения материал и в съответствие
с него. Предвид това, БОС намира, че наведените в този смисъл оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от първата инстанция са неоснователни.
Относно наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността
на обжалваното решение, Бургаският окръжен съд съобрази следното:
По отношение на иска по чл.357,
ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ:
Едно от основните задължения на
работника по трудовото правоотношение е спазването на трудовата дисциплина. За
неизпълнение на това задължение Глава девета, Раздел ІІІ от КТ регламентира
дисциплинарно производство, чиито норми са императивни и спазването им от
органа на дисциплинарна власт е задължително, а неспазването им води до санкция
за самия работодател чрез отмяна по съдебен ред на наложените в рамките на това
производство наказания. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което следва да установи конкретния факт на нарушение на
трудовата дисциплина; да определи вида на дисциплинарното наказание, като вземе
предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя; да издаде мотивирана заповед за
налагането на дисциплинарното наказание в предвидените в закона преклузивни
срокове и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. В този
смисъл, като титуляр на правото на дисциплинарна власт, в тежест на
работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право, като
установи спазването от негова странана императивните изисквания на чл.193,
чл.194 и чл.195 КТ, за които изисквания съдът следи служебно.
В настоящия случай, от доказателствата
по делото е видно, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да поиска и да даде възможност на работника за обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание. Безспорно е, че ответникът е поискал от ищцата да
представи писмени обяснения с искане № 56-В-56/05.07.2018 г., което й е връчено
на на същата дата, като такива обяснения са били представени от нея и входирани
в ответното предприятие с вх.№ 56-В-57/06.07.2018 г., които са дадени именно в
рамките на дисциплинарната процедура. След приемане на обясненията от
работодателя е издадена процесната заповед № РД 15-288/12.07.2018 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. При така
установеното, съдът намира, че преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е изпълнил задължението си да изиска и приеме писмените обяснения
на работника, поради което заповедта не е незаконосъобразна на това основание и
наведените от въззивницата възражения в този смисъл са неоснователни.
Настоящата инстанция намира, че
ответникът е спазил и изискването на чл.195, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. В случая, нарушенията на трудовата дисциплина, посочени
в заповедта, изразяващи се в „злоупотреба с доверието на работодателя, уронване
на доброто име на инспекцията и на работодателя, неизпълнение на други трудови
задължения“, които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното
наказание, са конкретизирани и квалифицирани с обективните и субективните им
признаци. Към момента на налагане на наказанието ищцата е била наясно с
фактическите обстоятелства, от които за ответника се е формирал извода за
нарушение на трудовата дисциплина, както и с момента, в който нарушенията са
били осъществени. Ето защо, съдът намира, че процесната заповед отговаря и на
изискванията за мотивираност на същата по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Работодателят
е спазил и двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание.
Въззивният съд изцяло споделя като
правилни и изводите на първата инстанция, че ищцата
е извършила описаните в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ, като намира изложените в
тази връзка възражения на въззивницата за неоснователни.
В случая, по делото не се спори, че ищцата е заемала
длъжността „з.-д.“ на РЗИ-Бургас и в периода, в който е изпълнявала функциите
на директор е сключила със
„Секюрити Бургас СОТ“ ООД договор № ДДМ-4171/09.05.2018 г. за доставка и монтаж
на допълнителни камери към системата за видеонаблюдение в обект: помещение
„сървър“ и „стая за секретна информация“ на РЗИ-Бургас (л.411), съгласно приета
оферта. От уговорената цена на услугата – 832 лв., за съда се налага извода, че
приетата оферта от ищцата, подписала договора като възложител, е тази за монтаж
на допълнителни 3 броя камери в сградата на РЗИ-Бургас с посочената в същата
оферта спецификация – камера скрита в PIR.HAC-HUM1220A-PIR FullHD OSD 4in 1 AlarmOverCoax 2
Megapixel HDCVI Day/Night 1/2.9”. Действително, в правната уредба
не съществува разграничение или понятие за „скрити“ и „явни“ камери, но следва
да се има предвид, че посочения в договора модел камери се поставят в
СОТ-датчици и осъществяваното с тях видеонаблюдение е неявно, т.е. скрито и
поради това те се характеризират като „скрити камери“, поради което доводите на
въззивницата в този смисъл са неоснователни.
Не се спори
също, че посочените 3 броя допълнителни камери са монтирани на първия и третия
етаж в сградата на РЗИ-Бургас и тъй като съществуващото записващо устройство на
системата за видеонаблюдение е можело да поеме само 2 допълнителни камери, а не
3, по настояване на ищцата е била изключена една от камерите в задния двор към входа
на Радиологичната лаборатория на РЗИ-Бургас. От доказателствата по делото е
установено също, че монтажът на допълнителните „скрити“ камери е осъществен на
12.05.2018 г., в събота, неработен ден за инспекцията, ищцата лично е осигурила
достъп в сградата на служителите на изпълнителя и по нейно лично желание
видеонаблюдението от тези камери е било инсталирано на мобилния й телефон, не
са били поставени и информационни табели за наличието на видеонаблюдение и
видеозаснемане с допълнителните камери, поставени на първия и третия етаж в
сградата на РЗИ, като за монтирането им работодателят не е бил уведомен, нито
служителите в инспекцията.
Горните
обстоятелства са установени по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните пред БРС свидетели М. К., Д. А. (двете служители на
ответника) и П. Ж. (управител на охранителната фирма). Съдът възприема
показанията на свидетелите, като обективни и кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал, като счита, че не са налице основания за
тяхната заинтересованост, поради което същите следва да бъдат кредитирани, а
възраженията на въззивницата в този смисъл са неоснователни.
От
свидетелските показания (К.), както и от изявленията на ищцата в исковата й
молба и във въззивната й жалба е установено също и това, че Ц. не е изготвила
Вътрешни правила относно мерките за защитата на личните данни на физическите
лица и определен в тази връзка механизъм за разглеждане на жалби и възражения,
с оглед поставеното й от работодателя устно нареждане за това със срок за
изпълнение до края на м.юни 2018 г., във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент на Съвета от
27.04.2016 г.
Предвид установените факти, въззивният
съд намира, че горните деяния съставляват нарушения
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ. Действително,
самото сключване на договора за допълнително видеонаблюдение само по себе си не
съставлява нарушение, тъй като към този момент ищцата е изпълнявала функциите
на директор и е имала правомощията да взема самостоятелни решения. Извършването
обаче на монтажа на допълнителните „скрити“ камери, както и изключването на
камерата към входа на Радиологичната лаборатория на инспекцията, е станало след
изтичането на срока, за който на Ц. са били делегирани правомощията на директор
на РЗИ (02.05.-11.05.2018), а именно на 12.05.2018 г., поради което същата вече
е била длъжна да съгласува всяко взето от нея решение с директора на
РЗИ-Бургас, съгласно вмененото й по длъжностна характеристика задължение по т.VІІІ.1,
което тя съзнателно не е изпълнила, като не е уведомила дректора, нещо повече –
поискала е видеонаблюдението да бъде инсталирано на нейния мобилен телефон. По този
начин Ц. е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 КТ, което е съществено с оглед изпълняваната от нея ръководна длъжност, при
която следва да се спазват разпорежданията на работодателя, нормативните актове
и правилата за вътрешния ред в предприятието. На същото основание нарушение по
смисъла на посочената разпоредба съставлява неизпълнението от страна на Ц. на
задължението й за изготвяне на Вътрешни правила
относно мерките за защитата на личните данни на физическите лица и механизъм за
разглеждане на жалби и възражения, предвид даденото й за това устно
разпореждане от директора на РЗИ-Бургас. А обстоятелството, че ищцата е
избрала подобен модел камери за видеонаблюдение, скрити в СОТ-датчици и
монтажът им е извършен в неработен ден за инспекцията, като лично тя е осигурила
достъпа до сградата, без да осигури обезопасяването и защитата на съдържащата
се в РЗИ служебна информация и лични данни, а софтуерът за видеонаблюдението от
тези камери е било инсталирано на нейния мобилен телефон, както и непоставянето
на информационни табели на първия и третия етаж на сградата за наличието на допълнителното
видеонаблюдение и липсата на уведомяване на служителите за това, осъществява
състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.1871 ал.1, т.8 КТ. С тези
си действия, ищцата е злепоставила отношенията на доверие между работник и работодател, като възползвайки се от служебното си положение е извършила преднамерени действия в личен интерес; нарушила е доброто име на предприятието, като е злепоставила работодателя пред работниците и служителите, както и
пред трети лица – посетители
в инспекцията, които са били записвани без тяхно съгласие и незаконно, с което е създала предпоставки
за неблагоприятно засягане на ефективността и авторитета на РЗИ-Бургас; застрашила е и сигурността
на инспекцията и е нарушила Етичните
правила и вътрешния ред, както и организационните мерки за защита на личните
данни, съхранявани и обработвани в инспекцията, съгласно приетата от
работодателя Инструкция със заповед от 22.08.2013 г., в чл.12 на
която е записано, че личните данни се съхраняват и обработват в сградата на
РЗИ-Бургас, снабдена със СОТ, видеонаблюдение и жива охрана от охранителна
фирма по ЗЧОД.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че съгласно
чл.126, т.9 КТ, при изпълнение на работата за длъжността, служителят е длъжен
да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие.
Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата, като нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се
от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено. Когато работникът или служителят е
натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя
са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на
работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока
степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги
служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили
работодателя както пред външни лица, така и пред работници и служители на
предприятието, а когато такъв служител, възползвайки се от служебното си
положение допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то
извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение. В
горния смисъл
е практиката на ВКС, изразена в Решение № 56/12.03.2014 г. по гр.д.№ 4607/ 2013 г. на IV
г.о., Решение № 86/25.05.2011 г. по гр.д.№
1734/2009 г. на ІV г.о., Решение № 242/21.05.2012 г. по гр.д.№ 932/2011 г. на
ІV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав и с която
първоинстанционният съд се е съобразил при постановяване на решението си.
Както бе посочено по-горе, ищцата
е била назначена на длъжността „з.-д.“ на
РЗИ-Бургас и в този смисъл работодателят и е възложил да изпълнява
всички присъщи на длъжността задължения с необходимата лоялност към интересите
на работодателя, като са възложени
и управленчески функции. Предвид това и с оглед цитираната
съдебна практика относно злоупотребата на доверие и липсата на законодателно
изискване действията, осъществяващи тази злоупотреба да са задължително
извършени при форма на вината пряк умисъл и да целят увреждане на работодателя,
въззивната инстанция приема,
че ищцата е осъществила вменените й дисциплинарни нарушения. Това е така, тъй като поведението й е било несъвместимо
с длъжността, която е заемала и управленческите
функции, които е изпълнявала, като по този начин е нарушила присъщите на
длъжността й
задължения за лоялност към работодателя. Деянията са точно и ясно индивидуализирани в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, идентични са и с тези,
за които са поискани писмени обяснения, с
което е спазена и разпоредбата на чл.193 КТ. Изключение прави описаното в заповедта
нарушение за изнасяне в писмените обяснения на ищцата на неверни, позорящи и
злепоставящи твърдения за неспазване от служителите на Инструкцията за мерките
и средствата за защита на личните данни, тъй като за това нарушение не са
искани предварително обяснения по чл.193 КТ, а същото е изведено от писмените й
обяснения по горните нарушения.
Настоящият състав намира, че при
избора на наказание е спазена и нормата на чл.189 ал.1 КТ, тъй като нарушениятаса
тежки с оглед ръководната длъжност, заемана от
ищцата, както и с оглед
значимостта, обема и вида на неизпълнението и
възможните неблагоприятни последици за работодателя, поради евентуално разкриване на поверителни сведения,
загуба на авторитет и възможни претенции, вкл. съдебни спорове с външни лица и
работници, поради незаконното им заснемане, нарушение на психоклимата в предприятието, а от там и на ефективността на работата при узнаване от работниците, че са незаконно
снимани, евентуално при ползване на записите. В тази връзка, съдът намира за неоснователни
възраженията на въззивницата, че не е извършила нарушение, тъй като действията
й са били в интерес на работата на инспекцията, гарантиране на сигурността и
опазване на информацията и личните данни. Тук следва да се отбележи, че
монтирането на подбраните от Ц. допълнителни камери, скрити в СОТ-датчици, с
които се осъществява неявно видеонаблюдение и видеозаснемане в разрез с
принципите за прозрачност на държавните институции, както и инсталирането на
софтуера за видеонаблюдение на личния и мобилен телефон, не само опровергава
доводите на ищцата за действия в интерес на инспекцията, но потвърждава извода
на съда, че ищцата е действала в личен интерес и показва пряко нарушение на множество правни
норми и ведомствени правила, както и
демонстративно несъобразяване с положението, което тя има в РЗИ-Бургас,
неетичност към
служителите, нарушаване на
личната неприкосновеност и достойнство на служителите в инспекцията и на трети
лица. В тази връзка,
от обясненията на ищцата по чл.193 КТ, съдът намира, че същата е действала съзнателно, не признава извършените с действията си
нарушения и игнорира свои основни задължения. В този смисъл поведението й съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, което
дисциплинарно нарушение само по себе си е достатъчно тежко, за да предпостави
налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ по смисъла на
чл.188, т.2 КТ.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че ищцата е осъществила вменените й нарушения на
трудовата дисциплина, които са в достатъчна степен тежки, за да обосноват наложената дисциплинарна
санкция „предупреждение за уволнение“. Ето
защо, предявеният иск за отмяна на заповедта е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, поради което първоинстанционното решение в тази част
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на иска по чл.344,
ал.1, т.1-3 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията (ЗА), правоотношенията със
заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители,
както и с посочените в чл.19, ал.4 ЗА еднолични органи, техните заместници и членовете на
колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който
ги назначава, съответно определя, по негова преценка, т.е. по
целесъобразност. А съгласно
чл.19, ал.4 ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на
държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на
изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със
закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка
с осъществяването на изпълнителната власт. Регионалните здравни инспекции са
държавни институции, създадени с Постановление на Министерския съвет (ПМС №
1/06.01.2011 г.), които имат функции във връзка с изпълнителната власт, като
осъществяват и организират държавната здравна политика на територията на
съответната област, съгласно чл.7 и чл.8 от Закона за здравето. Поради това,
директорите и з.-д.ите на РЗИ попадат в кръга на лицата, посочени в чл.19,
ал.4, т.4 ЗА и прекратяването на правоотношенията с тях е на основание чл.19а,
ал.2 ЗА по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за
освобождаване от длъжност е специално и преценката не е обвързана с основанията
по КТ. Преценката на органа в хипотезата на чл.19а, ал.2 ЗА е такава по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като при оспорване
прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се
изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от
длъжностите по чл.19а ЗА, за която е приложимо това основание за прекратяване
на правоотношението и дали той е освободен от оправомощения за това орган.
Поради това и не е необходимо заповедта за прекратяване да бъде мотивирана чрез
посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и
не подлежат на съдебен контрол. В горния смисъл е практиката на ВКС, изразена в
Решение № 44/26.03.2015 г. по гр.д.№ 4123/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 112/05.07.2017 г. по гр.д.№ 3433/2016 г. на ВКС, III г.о. и др., която напълно се
споделя от въззивната инстанция и с която първоинстанционният съд се е
съобразил.
В конкретния случай, ищцата е заемала в ответната инспекция
длъжността „з.-д.“ на РЗИ-Бургас, поради което попада в кръга на лицата по
чл.19, ал.4, т.4 ЗА. Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл.19а, ал.2 ЗА е издадена от оправомощения за това орган – директора
на РЗИ-Бургас. В този смисъл и с оглед посочените по-горе съображения,
преценката на работодателя за прекратяване на правоотношението на ищцата и
освобождаването й от длъжност на основание чл.19а, ал.2 ЗА е по целесъобразност
и не подлежи на съдебен контрол, не е необходимо заповедта за прекратяване на
правоотношението да бъде мотивирана, като преценката на работодателя не е
обвързана с основанията по КТ, поради което всички изложени в тази връзка
възражения във въззивната жалба са неоснователни. Неоснователни са и възраженията на
въззивницата, че работодателят е злоупотребил със субективното си право на уволнение, упражнявайки го
недобросъвестно, тъй като е целял да осуети и накърни правото й на защита пред съда. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността се предполага до доказване на
противното, поради което в
тежест на ищцата е да установи, че работодателят превратно и недобросъвестно е
упражнил правото си прекрати трудовото й правоотношение. Такива доказателства не са представени от
ищцата, като същата не е релевирала конкретни доводи
в тази посока, освен формалното твърдение
за допуснато от работодателя нарушение на чл.8, ал.1 КТ, поради което
твърденията й
в исковата молба и във въззивната жалба са неоснователни.
В тази връзка, доводите на въззивницата, че реалните мотиви на ответника да я
уволни всъщност били допуснатите дисциплинарни нарушения, са неотносими за
конкретния спор по чл.344, ал.1 КТ, предвид прекратяването на правоотношението
на основание чл.19а, ал.2 ЗА, в който случай преценката на работодателя е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Неотносими са и доводите във
въззивната жалба за нарушаване от ответника на забраната по чл.189, ал.2 КТ,
тъй като основанието за прекратяване на правоотношението по чл.19а, ал.2 ЗА е
специално и не е обвързано с основанията по КТ.
С оглед горното и при
наличието в случая на предпоставките на специалния Закон за
администрацията, въззивният съд намира, че оспорената заповед № РД
16-65/12.07.2018г. за
освобождаване на ищцата и прекратяване на трудовия й договор на основание
чл.19а, ал.2 ЗА е законосъобразна, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
нейната отмяна е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на иска за отмяна на уволнението, неоснователни се явяват и обусловените
от него исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, пред
което е останала без работа в резултат на това уволнение, поради което тези
искове също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, въззивната
жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни и
законосъобразни.
Предвид изложените съображения,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на БРС, поради което и тъй като изводите на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивницата такива не й се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба, като на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗППом, вр. чл.23, т.1 НЗППом същата следва да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски от 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение (100 лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и 300 лв. за оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ).
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 2613/18.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 6507/2018 г. по описа на
Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА В.Д.Ц.-И., ЕГН **********, да заплати на Регионална здравна инспекция – Бургас, с адрес гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 120, представлявана от директора на инспекцията, сумата от 400 лв. (четиристотин
лева) за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.