№ 1107
гр. Варна , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500718 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с вх. № 261250/11.12.2020г. на РС
Провадия, съдържаща възражение с правно основание чл. 423 от ГПК на Д. А. П. с ЕГН
**********, чрез адв. Д.Д. от ВАС, срещу Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
42, издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия.
Д.П. сочи, че срещу нея има образувано изпълнително дело № 2020716040008 по
описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 на КЧСИ. На 31.10.2020г. служител от
кантората на ЧСИ е залепил уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на адрес с. Блъсково,
Община Провадия, област Варна, ул. „Шеста“ № 30, с указания в двуседмичен срок
длъжника по делото да се яви в кантората на съдебния изпълнител. На 10.11.2020г.
процесуалният представител на П. – адв. Д. се явил в кантората на ЧСИ Георгиев, като му
били връчени Покана за доброволно изпълнение, Заповед № 40 и Изпълнителен лист № 42,
издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия. В законоустановения срок било
подадено възражение за недължимост на посочените в заповедта и изпълнителния лист
суми, което възражение е получено в РС Провадия на 17.11.2020г. П. сочи, че при така
подаденото възражение, РС Провадия е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
връчване на съобщението може да предяви иск за съществуване на вземането си.
Въпреки така посоченото, П. релевира настоящото възражение, тъй като от ЧСИ
Николай Георгиев е разбрала, че преди образуване на делото по негов опис, за същото
вземане и въз основа на същата заповед и изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Румяна Манджурова с район на действие ОС Стара
Загора. При справка по телефон при ЧСИ Манджурова на адвокат Д. било обяснено, че
делото е било образувано на 11.11.2017г. и прекратено на 19.12.2019г. като повече
информация относно връчване на книжа не му е била предоставена.
Предвид това, Д.П. подава настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК,
доколкото е възможно при получаване на указанията за предявяване на иск по чл. 422 от
ГПК, Заявителят да твърди, че заповедта за изпълнение се е стабилизирала, което ще доведе
до пропускане на преклузивния срок по чл. 423 от ГПК. П. излага подробни твърдения за
това, че не пребивава на адреса, където е връчено съобщението от ЧСИ Георгиев, нито на
1
който и да било адрес в България, тъй като от дълги години живее в Катар. Предвид това
сочи, че дори не е следвало да бъде издаване настоящата заповед за изпълнение, доколкото
не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 от ГПК.
С оглед на горното моли възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3 от ГПК,
да бъде прието и да бъде обезсилена Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 42, издадени
по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия или евентуално, в случай че бъде прието
за редовно връчването на ПДИ, да бъде даден срок на заявителя по чл. 415 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпило становище от насрещната страна Н. Н. М.,
действащ чрез процесуалния си представител адвокат Е.Е.. Същият счита възражението с
правно основание чл. 423 от ГПК за недопустимо и неоснователно. Сочи, че не твърди
заповедта за изпълнение да се е стабилизирала, а напротив, предявил е установителен иск за
вземането си, съгласно указанията на РС Провадия. Твърди, че видно от материалите по
делото, длъжникът П. не е била лишена от възможността да оспори вземането, което същата
е и сторила. Предвид това, доколкото по делото се установява редовно и в срок подадено
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, намира, че не е налице правен интерес от
възражението по реда на чл. 423 от ГПК.
От друга страна сочи, че молбата с релевирано възражение по чл. 423 от ГПК е и
неоснователно, доколкото уведомлението от ЧСИ Николай Георгиев е било редовно
връчено на задълженото лице по реда на чл. 47 от ГПК. Предвид това и доколкото
връчването е било лично, то настоящият случай не касае ненадлежност на връчването.
В заключение сочи, че не са налице предпоставките за приемане на възражението по
чл. 423 от ГПК, поради което моли производството да бъде прекратено като недопустимо, а
в условията на евентуалност, молбата да бъде отхвърлена.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството по ч. гр. д. № 1673/2017 г. по описа на РС-Провадия е образувано по
заявление с правно основание чл. 417 ГПК. Срещу длъжника по заявлението Д. А. П. е
издадена Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 42.
Въз основа на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение е било образувано
изпълнително дело № 2020716040008 по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 на
КЧСИ, като на 11.11.2020г. на длъжника, чрез процесуалния представител, е била връчена
покана за доброволно изпълнение. На 17.11.2020г. е депозирано възражение срещу
заповедта за изпълнение.
С Разпореждане от 20.11.2020 г. районният съд е дал указания на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса. С молба с вх. №
261301/23.12.2020г. заявителят е представил доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземането по заповедта в указания му срок. В исковата молба Н.Н. Монев е
посочил, че намира направеното възражение от длъжника е в срок, поради което и предявява
иска си.
Окръжен съд Варна намира, че искането по чл. 423 от ГПК е отправено в законовия
едномесечен срок и от лице, срещу което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Въпреки това за молителя не е налице правен интерес от търсената защита, поради
което и молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Аргументите на съда в тази
2
насока са следните:
Съгласно разрешението дадено в т. 5.г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по Тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, когато длъжникът твърди, че не е могъл да
подаде възражение срещу заповедта за изпълнение поради ненадлежно връчване на същата,
приложимият ред за защита на правата му е този по чл. 423 ГПК. При евентуалното
приемане на възражението по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК се постигат целите на възражението
по чл. 414 от ГПК, доколкото длъжникът е бил лишен от това правомощие поради
ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение.
Редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за
изпълнение е пряко свързано с процесуалната законосъобразност на последващите действия
на принудително изпълнение. От надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл. 418,
ал. 5 ГПК, зависят възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на
защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 ГПК), а и да
изпълни доброволно в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК, с което да възпрепятства
принудителното изпълнение.
Видно от представените по делото доказателства, както и от твърденията на самата
жалбоподателка, на 11.11.2020г. същата е получила Покана за доброволно изпълнение по
образуваното срещу нея изпълнително дело. Поканата е връчена лично на надлежно
упълномощения процесуален представител адвокат Д.Д.. Впоследствие, в
законоустановения срок, на 17.11.2020г., по реда на чл. 414 от ГПК от името на П. е
депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение.
Отново видно от материалите по делото, поради надлежното и в срок релевирано
възражение, РС Провадия е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си срещу Д. А. П.. В указания срок заявителят е предявил иска си, като е
представил и доказателства в тази насока пред заповедния съд. В исковата молба ищецът М.
изрично е посочил, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило в
срок възражение от длъжника, поради което и за него е възникнал правен интерес от
предявяване на иска.
Предвид изложеното, и доколкото както беше посочено по-горе, длъжникът може да
защити правата си по реда на чл. 423 от ГПК, само ако заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно, настоящият състав на съда намира молбата на Д.П. за недопустима. На
същата е била връчена надлежно покана за доброволно изпълнение, към която е била
приложена заповедта за изпълнение, поради което и редът за защита на правата е бил този
по чл. 414 от ГПК. Именно в тази насока са били и процесуалните действия по защита на
задълженото лице, което в срок е депозирало възражение срещу заповедта.
От изложеното се достига извода, че правото на защита на длъжника по заповедното
производство било гарантирано чрез надлежно връчване на Заповед за изпълнение, а самата
защита е била осъществена чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предвид това за Д.П.
не е налице правен интерес от защита по реда на чл. 423 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с правно основание чл. 423 от ГПК на
Д. А. П. с ЕГН **********, чрез адв. Д.Д. от ВАС, срещу Заповед № 40/10.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 42, издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия,
3
съдържащо се в молба с вх. № 261250/11.12.2020г. на РС Провадия.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 718/2021г. по описа на ОС Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4