Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.01.2021
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На шестнадесети ноември 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар Жоржета Христова
разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.гр.дело № 256 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Производството делото е образувано по две въззивни жалби срещу решение №
260 018/08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1677/2019 г. по описа на PC –
Търговище, с което е признато за недоказано оспорването истинността на
констативен протокол № 1400858/19.06.2018 г., „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е
осъдено да заплати на ищеца С.П.П., ЕГН **********,***, действащ чрез
процесуалния си представител адв. М.П. ***, сумата от 3 448.98 лв. по корекционна фактура №
********** от 21.06.2019 г. за начислено потребление на електроенергия в невизуализирана
тарифа ТЗ, като платена без основание, ведно със законната лихва от
12.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението –на осн. чл. 55, ал.
1,предл. първо от ЗЗД, както и разноски в размер на 142,96 лв. С решението е
постановено е, че то има установително действие в отношенията между С.П.П. и
„ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********, гр. Варна, а мотивите към
решението са задължителни в отношенията между „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
ЕИК ********* и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна, съгласно чл.
223 от ГПК.
С определение № 260 177/18.08.2020 г. е отхвърлена молбата на ищеца С.П. за
изменение на горецитираното решение в частта относно разноските, за присъждане на сумата 500 лв. - адв.възнаграждение.
Във въззивната жалба на „Енерго - Про Продажби” АД, чрез пълномощника му
адв. Н. М.,***, се правят оплаквания, че решението в осъдителната му част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и събраните по делото доказателства, като се излагат подробни
доводи и съображения, поради което въззивникът моли решението в обжалваната му
част да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Основните съображения се
свеждат до следното: между страните е налице договор за продажба; безспорно
ел.енергията е реално доставена и потребена от абоната-ищец по делото, но не е
заплатена (чл. 200 ал.1 , предл.1 ЗЗД); в случая се касае за точно установено
количество, което е реално потребено от
ищеца; съгласно чл. 16, т.2, от ОУ на ДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел.енергия, като процесната сума е дължима
от ищеца на осн.чл. 50 от ПИКЕЕ, а и
самото плащане на исковата сума от страна на ищеца било признание за дължимост,
което е изрично; освен това в процесния случай ответникът е доказал наличието
на въздействие върху СТИ; позовава се на практика на ВКС. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.П.,
чрез пълномощника му адв. П., със становище за неоснователност на въззивната
жалба, по съображения, че правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ (отм.) не е произвела действие и извършената проверка не е основана на
закона; че в производството безспорно е доказано, че липсват доказателства за
неправомерно въздействие върху СТИ, заплащането на корекционната сума не е
съгласие за дължимостта й, а превенция срещу некоректни действия от страна на
електропреносните дружества, като спиране на достъпа на ел.енергия, поради
което моли решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Срещу решението на РС-Търговище, в
осъдителната му част, е депозирана
въззивна жалба и от третото лице-помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК
*********, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н.М., със същите оплаквания и
съображения, изложени във въззивната жалба на „Енерго - Про Продажби” АД, с
молба за отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор по тази жалба не е постъпвал от насрещната
страна С.П..
Депозирана е и ЧАСТНА ЖАЛБА от ищеца
С.П. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение №
260 177/18.08.2020 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на
горецитираното решение в частта за
разноските, с искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. -адв.възнаграждение.
В частната жалба се сочат оплаквания, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално-правни норма, по
подробно изложени съображения, като в обобщение жалбоподателят счита, че представеното
адв.пълномощно удостоверява заплащането на адв.възнаграждение и обжалваното
определение е постановено в противоречие с ТР № 6/2012 г., поради което моли да бъде отменено и да бъде постановен съдебен
акт, с който да бъде допълнено решението на РСТ в частта за разноските.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори и от двете
насрещни страни по частната жалба, със становище за неоснователността й, тъй
като не са представени доказателства за заплатено ад.възнаграждение; претендират
разноски - адв. възнаграждение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Депозираните жалби – са процесуално допустими
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
Предявеният иск с правно осн. чл. 55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД за заплащане
на исковата сума от 3 448.98 лв., представляваща сума, определена въз основа на корекционна фактура №
********** от 21.06.2019 г. за начислено потребление на електроенергия в
невизуализирана тарифа Т 3, е обоснован с твърденията, че заплащането е
направено без наличието на основание за това, тъй като ищецът не дължи
въпросната сума, платена без основание –самото плащане, предвид договорения
начин на плащане, е извършено с директен дебит по банков път, но начисленото
количество ел. енергия не съответства на действително потребеното, поради което
е и недължимо, излагайки следните съображения: проверката и корекционната
процедура са извършени в нарушение на нормативните изисквания; чл.38 от ОУДПЕЕМ
на „Електроразпределение Север’’ АД, която овластява с право на едностранна
корекция и въз основа на която е извършена корекцията на сметката при
констатираното неточно измерване на електрическата енергия, е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, т.6 от ЗПП, тъй като е нарушен принципа на
равноправност между страните и води до изключване на принципа за заплащане на
реално доставена стока или услуга, поради което няма правно действие на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗЗД; не е ясно към коя дата е
започнало неточното отчитане на ел.енергия и за какъв период от време;
ищецът,като потребител, не разполага с
пряк достъп до средството за търговско измерване, което съгласно разпоредбите
на чл. З0, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, е собственост на „Електроразпределение Север”
АД и предвид разпоредбите на чл. 34 и чл. 40, ал. 1 от ОУ посоченото дружество следва да носи отговорността за неизправността
на техническото средство. Оспорва и размера на начислената сума – сочи, че липсва
методика, която да регламентира начина на извършване на софтуерен прочит, както
и определения период за начисление и количеството допълнителна ел. енергия; не
е отразено колко от киловатите са начислени по дневна и колко по нощна тарифа. Единствено
служители на ответника имат достъп до софтуера/съответното софтуерно четене,
поради което потребителят не следва да носи отговорност за допълнително
количество ел. енергия, което не е използвано за минал период от време. Липсват
доказателства, че именно такова количество ел. енергия е било доставено в
процесния период, респ. че на посочения адрес е потребена такава.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е
оспорил иска с възражение, че корекцията на сметката за потребление е направена
в съответствие с нормативните изисквания, че е доказано потреблението на
отчетената в невизуализираната тарифа ел.енергия, констативният протокол за
техническа проверка отразява действителното фактическо положение, съставен в
съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Позовава се на чл. 16 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, от който страните са обвързани,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използзваната в имота
ел.енергия, а процесната сума се дължи на осн. чл. 50 ПИКЕЕ във вр. с чл. 200
ал. 1 предл. 1 ЗЗД – тъй като е установено точното количество енергия, което е
реално потребено, предвид констатациите в приложения по делото констативен
протокол, и прочитането на тарифа 15.8.3 – 0018647.4 квтч.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото
лице помагач, чрез процесуален представител адв. Н.М.-***, в който предявения
иск се оспорва изцяло по основание и размер, с възражения, идентични с тези,
направени от ответника. Претендира разноски.
По фактите:
Не е спорно между страните, че ответникът е потребител на ел.енергия и
абонат на ответното дружество по договор за доставка на ел.енергия, с клиентски
номер ********** и абонатен № **********, за имот, находящ се в град Търговище,
ул. „Кюстенджа“ №14, an.4.
На 19.06.2018 г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо
потреблението на ел.енергия, в имота на ищеца. Съставен е Констативен протокол
№ 1400858/19.06.2018 г., с който е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени
873 кВтч, в регистър 1.8.2.- 4471 кВтч, в скрития регистър 1.8.3.- 18647 кВтч,
а в сумарния регистър 1.8.0.- 23993 кВтч. Протоколът е съставен в присъствие на
ищеца, подписан от него.
Процесният електромер № 1114021564362465 е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка и пломбиран с пломба № 283158, предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Резултатът от тази експертиза е отразен в Констативен
протокол № 1132/14.06.2019 г. – при софтуерно четене, експертизата е установила, че е осъществена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 — 0018647.986 кВтч., която не е визуализирана на дисплея.
Констатирано е още, че електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на това заключение е издадено Становище за начисление на
допълнителна електрическа енергия за периода 20.06.2017 г. - 19.06.2018 г. общо
в размер на 18647 кВтч. (562 кВтч за период 20.06.2017 – 30.06.2017, 18085 кВтч
за период 01.07.2017 – 19.06.2018 г.) В становището на ЕРП Север е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерния прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена електроенергия.
Въз основа на това становище ответникът е издал фактура № ********** от
21.06.2019 г. за сумата от 3 448.98 лв., със срок на плащане 01.07.2019 г. Чрез незабавно инкасо сумата е изтеглена от
сметката на ищеца.
Ищецът е депозирал възражения срещу така начислената сума по корекционната
фактура, прието за неоснователно от ответника.
От показанията на св. Георгиев, служител на „ЕРП Север”, се установява, че свидетелят
е извършил проверката и е изготвил констативния протокол. При проверката установили,
че има несъответствие на показанията на електромера с тези, които са на дисплея
При прочитане на данните с лаптоп установили, че се трупа електроенергия в
тарифа, която не се визуализира на дисплея на електромера, като по този начин
не се отчита реално ползваната електроенергия. Електромерът бил демонтиран и
подменен с нов.
От приетата по делото СТЕ, се установява, че процесният електромер е
произведен 2015 г., подлежи на последваща метрологична проверка през 2021 г.
През спорния период, както и към момента, е в срок на метрологична годност. Електромерът
МЕ 162 има възможност да записва до 4 тарифи, като изискуемият брой тарифи се програмира
в завода производител. За Република България, монофазните електромери за битови
потребители се програмират за запис и визуализиране на две тарифи–дневна и
нощна, които се превключват от вградения часовник за реално време (Real time
clock-RTC) и се записват в регистри 15.8.1 и 15.8.2. Сумарната електроенергия,
преминала през електромера се записва в регистър 15.8.0, също невизуализиран на
дисплея на СТИ. При извършване на метрологичната експертиза на електромера на
ищеца е установено, че при изпитване под товар, електромерът не натрупва
електроенергия в никоя от визуализираните на дисплея тарифи. Поради тази
причина не е проверена константата на СТИ. Констатирано е, че има натрупана
електроенергия в регистър 1.8.3, дължащо се на нерегламентирано вмешателство,
изразяващо се в софтуерна промяна на тарифната схема на електромера. При
проверка на точността, отчетената грешка на измерване е в границите на
допустимата за класа на точност. Поради ненатрупване на електроенергия в двете
визуализирани тарифи заключението на метрологичната експертиза е било, че
електромерът не отговаря на техническите характеристики. Наличието на запис в
регистър 1.8.3 е ненормално и означава, че има неправомерна промяна в тарифната
схема на електромера. Промяната се извършва при наличието на специализиран
софтуер, през оптичния порт, като не е необходимо електромера да бъде
разпломбиран, за да се получи достъп до вътрешността му. Няма данни за намеса в
схемата на свързване към електропреносната мрежа. Няма повреда на електромера.
Нарушена е неговата функционалност, тъй като е активиран регистър 1.8.3,
невизуализиран на дисплея, в който се натрупва част от преминалата през СТИ
електроенергия. По този начин не е отчетена електроенергия в периода от монтажа
до демонтажа на електромера, която е записана в невизуализиран регистър 15.8.3.
Математическите изчисления при остойностяване на допълнителното количество
електроенергия са точни.
При така установените факти, въззивът намира, че в настоящия случай не са
били налице основанията на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) за коригиране на сметката на
ищеца, на който се позовава ответника и във въззивната си жалба.
Към момента, в който е направена корекцията на сметката, вече са действали
нови ПИКЕЕ, приети и действащи от началото на месец май 2019 г. В тях, в чл. 55
е уредена материята, засягаща случаи като настоящия по делото. Тази норма обаче
не може да бъде приложена към процесния случай, защото допълнителното
начисляване и корекцията може да стане само за случаи, когато това е установено
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ. Към момента на установяване на натрупаната
в скрития регистър 1.8.3. енергия, са действали старите ПИКЕЕ, като чл. 50 от
тях е бил действащ до отмяната му на 23.11. 2018 г. – съгласно чл. 195 ал. 1
вр. с чл. 194 АПК с решение №
13691/08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018 г., 5 чл.с-в, влязло в сила на
23.11.2018 г. (ДВ бр. 97/23.11.2018 г.) Към момента на извършване на корекцията,
тази норма е била отменена, като освен това, тя е неприложима за случаи като настоящия. В нея е
посочено, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката, до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Тук
става дума за допуснати технически грешки, при които в информационната база
данни на доставчика, се въвеждат параметри на измервателна група, различни от
договорените между страните. Именно това води до неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества електрическа енергия. Само в тези случаи операторът може
да коригира разликата между отчетените количества енергия и реално преминалите
на посоченото основание, а не когато става въпрос на практика за софтуерна
намеса в СТИ, при което то не отчита на видимите дисплеи действителното
количество енергия. По приложението на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) има постановено решение по чл. 290 и 295 от ГПК, като описаният там конкретен случай е показателен за това, кога и как
следва да се прилага процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г./отм./: решение №
21 от 01.03. 2017 г. на ВКС, по гр.д. № 5041/ 2016 г., на първо ГО, докл.
Гълъбина Генчева.
В цялата приложена по делото кореспонденция, която изхожда от ответника,
той не е уведомил ищеца на какво правно основание се прави корекцията, въпреки
исканите обяснения. Тези твърдения, че това се прави на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, се дават едва в хода на исковия процес. Същото се отнася и до
твърдението, че сумата се дължи и на основание ЗЗД, поради това, че е потребена
и доставена реално повече енергия, отколкото е отчетена на видимите за
потребителя тарифи на СТИ и съответно заплатена.
В тази връзка, РС–Търговище е изложил мотиви, които напълно се споделят от
втората инстанция.
Остава да се отговори на въпроса, предвид и оплакванията във въззивните
жалби, дали е дали тази сума се дължи по силата на сключения между страните
договор и съобразно ОУ на енергийния доставчик.
В тази връзка следва да се посочи, че на съда са известни цитираните в
жалбата решения на ВКС, съгласно които при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане
на реално потребената ел.енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия
с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. В този смисъл
софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е
отчетена при енергоразпределенителното дружество част от действително
потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране отговорността
на потребителя по чл. 183 ЗЗД, приемайки че при липсата на специална
регламентация на процедурата и начина на изчисляване в отчитането й от СТИ, то съдебната
процедурата по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на крайните потребители.
Т.е. в тежест на ответника е да установи дали отчетената в Тарифа 1.8.3 ел.
енергия е действително доставена и изразходвана от ищеца. В тази връзка, от
заключението на вещото лице се установява, че енергията е отчетена в невидим за
потребителя елемент от СТИ и може да се установи само със съответната техника и
софтуер. Отчитането на това място, в тази тарифа означава, че енергията не е
отчетена на видимите тарифи. Т.е. установява се, че не може да има съвпадение и
двойно отчитане на едни и същи количества. Параметрите на СТИ обаче не
позволяват да се установи точният период, както и през коя част на денонощието
е станало това. Т.е. не е ясно тази енергия по какви цени следва да бъде
заплащана. Безспорно е установено по делото, че процесното СТИ е монтирано през
2015 г., както и че е било с нулеви показатели на видимите тарифи. В протоколите за монтаж обаче никъде не е
посочено дали Т 1.8.3 също е била с
нулеви показатели. И точно това е обстоятелството, поради което съдът не може
да приеме, че ответникът е провел пълно доказване на факта, от който черпи
правата си. От заключението на вещото лице не се установява при монтирането СТИ
да е било с нулеви показатели в Т 1.8.3, а фактът, че на останалите дисплеи
показателите са били нулеви, не означава автоматично, че това е така и за
невидимата част на отчитане. Защото, както се установява, там може да няма нищо
отчетено, а в скритата за потребителя тарифа да има неизвестно колко
количества.
От друга страна/ с оглед на съдебната практика, на която се позовава
ответникът- решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ о./,
дори и да се приеме, че това количество
се е натрупвало през целия период на измерване с това СТИ, от 2015 г. – до
датата на демонтажа, то не е ясно как следва да се изчисли заплащането. Защото
е възможно това натрупване, ако наистина е станало след монтажа на електромера
да е било само денем, само нощем и на различни цени през отделни периоди всяка
календарна година. Тогава кои цени следва да приеме съдът? Във всички случаи
обаче каквито и да са, те следва да бъдат най-благоприятни за потребителя,
който винаги е поставен в по-неизгодната позиция. Доказателства по делото обаче
за подобни изчисления няма. Но и съдът не би могъл да отхвърли иска дори и
частично именно поради изложеното по-горе, че не е доказано обстоятелството за
нулеви показатели на скритата тарифа 1.8.3, при монтажа на СТИ през 2015 г., за
да е безспорно, че именно след монтажа на СТИ на ищеца е била натрупана
енергията в скрития регистър.
Предвид така изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Неоснователен се явява доводът в жалбата, че самото плащане на исковата
сума е изрично признание за дължимост на исковата сума, предвид установения
начин на заплащане на ел. енергия от ищеца.
Районният съд е достигнал до същите крайни изводи и правен резултат, поради което и решението му
следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивните жалби, на въззиваемата страна С.П. следва
да бъдат заплатени разноските за въззивната инстанция в размер на 400 лв.(за
чието заплащане да представени надлежни доказателства (л. 83-86), съответно по
200 лв. – от всеки въззивник.
По частната жалба:
Съдът изцяло възприема мотивите на първата инстанция, изложени в
обжалваното определение и препраща към тях. В допълнение следва да се посочи
следното: В съответствие със задължителните постановки на т. 1 от ТР № 6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012 г., когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия
случай, видно от представения в първоинстанционното производство (л.190 ) договор
за правна помощ, страните по него са договорили адв.възнаграждение в размер на
претендираните 500лв., платимо в брой, без да е посочено, че така договореното
възнаграждение е заплатено- срещу „внесена сума“ липсва записване, поради което
и искането за заплащане на разноски на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК е неоснователно,
а постановеното определение, с което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без
уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е
правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на частната жалба, частният жалбоподател следва
да заплати на ответната страна - „Енерго Про Продажби“ АД сторените разноски в
размер на 240 лв., съгласно представените във въззивната инстанция
доказателства за договорено и заплатено адв. възнаграждение за защита по
частната жалба (л. 88-90).
Разноски на третото лице помагач не се следват – чл. 78 ал. 10 ГПК.
Водим от горното и на осн.чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 018/08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1677/2019
г. по описа на PC – Търговище, с което „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД е осъдено да заплати на С.П.П., ЕГН **********,***, действащ чрез
процесуалния си представител адв. М.П. ***, сумата от 3 448.98 лв. по корекционна фактура №
********** от 21.06.2019 г. за начислено потребление на електроенергия в
невизуализирана тарифа Т 3, като платена без основание, ведно със законната
лихва от 12.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението –на осн. чл.
55, ал. 1,предл. първо от ЗЗД, и разноски в размер на 142,96 лв., както и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260 177/18.08.2020 г. , с което е
отхвърлена молбата на ищеца С.П.П. по чл. 248 ГПК за изменение на
горецитираното решение в частта относно
разноските, за присъждане на сумата
500 лв. - адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА ”Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна, ЕИК *********, гр. Варна, район р-н
“Владислав Варненчик”, Варна Тауърс - Г,
бул. “Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., с ЕГН **********,***,
действащ чрез процесуалния си представител адв. М.П. ***, офис 9, направените
по делото разноски за въззивното обжалване в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********, гр.Варна, р-н Вл.
Варненчик, бул. ”Вл. Варненчик”, № 258, да заплати на С.П.П., с ЕГН **********,***,
действащ чрез процесуалния си представител адв. М.П. ***, офис 9, направените
по делото разноски за въззивното обжалване в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ”Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна, ЕИК *********, гр. Варна, сумата 240 лв.- разноски за въззивната инстанция в производството по частната жалба срещу
определение № 260 177/18.08.2020 г. по гр.д.№ 1677/19 г. на РСТ.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК
*********, гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване -
чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.