РЕШЕНИЕ
№463/13.3.2020г. 2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
петнадесети състав
На двадесет и седми февруари Година две хиляди
и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
5373 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.И.К. ЕГН:**********, против
Наказателно постановление № 442а-214/31.10.2019 г. на Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на
МВР-Варна, с което на въз.К. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б, ал.1
от същия закон.
В жалбата
се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, поради несъответствие между
фактическата обстановка и отразеното в АУАН, твърди се, че НП също е издадено
при неправилно изяснена фактическа обстановка и се твърди, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП,
без същите да се конкретизират.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,представлява се от адв.К.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, оспорва се наличието на
виновно поведение, тъй като не е имало възприятие у нарушителя, че паркира
върху терен със статут „сиви дюни”.Приема се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като не е ясно точно в какво нарушение е обвинен
жалбоподателят предвид посочените факти и правната им квалификация - че е
паркирал върху морски плаж или върху дюни, оспорва се компетентността на
актосъставителя, визира се липса на указателни табели относно статута на
процесното място, визира се липса на посочване на конкретна алинея на чл.17 б
от ЗУЧК в АУАН, визира се липса на съответствие между мястото, посочено в АУАН
като място, където е паркиран процесния автомобил и
мястото, посочено в НП и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , при редовност на призоваването , не
се представлява в с.з., като се депозира писмено становище, съгласно което НП е
правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния
закон, счита се, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, твърди
се, че процесното нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин и е
квалифицирано правилно, мотивира се неприложимост на нормата на чл.28 б.“А“ от ЗАНН и се моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.08.2019 г. въз.К.
паркирал л. а. "Тойота" с рег. №В 0947 КН в к.к.“Шкорпиловци“,
с.Шкорпиловци, обл. Варна , зад заведение „Морски дъно „ намиращо се в границите на морски плаж
„Шкорпиловци централен“.
Около 18.45ч.
на същия ден длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските плажове“ към
Министерството на туризма, съвместно със служители на Министерството на
вътрешните работи, сред които св.Д.Л.- мл. автоконтрольор към ООР УП „Долни
чифлик“ при Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, извършили съвместна проверка на морски
плаж „Шкорпиловци-централен“. На място служителите на двете министерства
установили наличието на паркирани автомобили зад горепосоченото заведение, сред
които бил и автомобила, управляван от жалбоподателят.Съгласно документи, с
които разполагали служителите на Министерството на туризма, било прието, че
процесното място представлява „сиви дюни“.
За
извършената проверка бил съставен протокол, който бил подписан от всички
участващи в проверката. В последствие на 06.08.2019г. протоколът бил изпратен
от МТ в Четвърто РУ-Варна. След запознаване с изпратения протокол, св.Ц.М.-***
приел, че паркирането на л. а. "Тойота" с рег. №В 0947 КН от въз.К. е в нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК,
поради което на 26.08.2019г. съставил
акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя.В
съдържанието на съставения акт били описани установените факти на 01.08.2019г.
и била посочена правна квалификация по чл. 17б във вр. с чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил
предявен и връчен на въз.К., който го подписал с отбелязване, че има
възражения. Такива постъпили в срокът по
чл.44 от ЗАНН, но след извършване на проверка от комисия АНО приел, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което въз основа на
материалите по преписката на
30.10.2019г. издал обжалваното НП, с което било наложено административно
наказание на К.И.К..
Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелите М. и Л., тъй като същите са
последователни, непротиворечи, искрени и житейски достоверни.
Съдът
напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания на свидетелите Маринови и Л., писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, протокол от извършена проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци-Централен“ и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение, поради което е приета от съда
за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т.5 от заповед №
365з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.АУАН е съставен от компетентен
служител, тъй като към датата на съставяне на АУАН, заповедта, даваща му
правомощия, е била актуална, а същият единствено е съдействал в предходен
момент за извършване на проверката от служителите на Министерството на туризма,
изготвили процесния протокол.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки
горното съдът споделя възраженията, че има несъответствие между фактите,
описани в АУАН и НП, което съставлява съществено процесуални нарушение.В АУАН
изрично е посочено, че процесният автомобил е бил
паркиран зад заведение „Морско дъно”, а в НП се сочи, че процесният
автомобил е бил паркиран пред заведение „Морско дъно”.В този смисъл в действителност
не е ясно мястото на извършване на нарушението, което е съществен елемент,
който го индивидуализира и няма как, предвид спецификата на нарушението и предвид тези несъответствия да се прецени,
дали автомобилът е бил паркиран върху територия, обособена като морски плаж или
като територия, обособена като „ сиви дюни”.Горното противоречие е съществено,
тъй като касае и квалификацията на нарушението, тъй като паркирането върху
територия, обособена като морски плаж или върху територия, обособена като дюни
са различни нарушения по смисъла на ЗУЧК.
Непосочването на конкретна алинея на чл.17б от ЗУЧК в АУАН не е
самостоятелно основания за отмяна на НП, тъй като нарушителят се защитава не
срещу правната квалификация, а срещу фактите, описани в АУАН и НП и дори при
нередовност на АУАН ЗАНН дава възможност
да се издаде НП.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено, посочването на факти, касаещи дата и място на
извършване на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя.Дали автомобилът е бил
паркиран пред или зад процесното заведение в конкретният случай е съществен
факт, касаещ съставомерността на извършване на
приетото за установено нарушение.Освен, че горните несъответствия ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.
Освен
горното съдът намира, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като в
хода на АНП не са събрани категорични доказателства, че въззивникът е
осъществил състав на нарушение.
На въззивника с НП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за
нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК (Нов
– ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019 г.) предвижда забрана за преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въз.К.,
като на 01.08.2019г., един ден след влизането в сила на закона, е паркирал
управляваното от него превозно средство в границите на морския плаж
„Шкорпиловци-Централен“, находящ се в к.к.
„Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са всички гласни
доказателства по делото. В този смисъл от събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени
доказателства, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 17б,
ал.1 от ЗУЧК, за което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал процесния автомобил
на процесното място.
За да се ангажира, обаче, административно
наказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение,
следва да бъде осъществен състав на това нарушение както от обективна, така и
от субективна страна.
В конкретния случай съдът споделя
възраженията, че нарушението не е осъществено от субективна страна.
На първо място по делото се събраха гласни
доказателства, че в действителност мястото, на което е бил паркиран процесния автомобил, е било обозначено като „ служебен
паркинг” и че не е имало никакви обозначителни
табели, че се касае за морски плаж или за „сиви дюни“.Установи се от
кредитираните от съда гласни доказателства, че мястото зад заведението по
–скоро представлява твърда почва:”пръст, пясък, набито ” и е разположено между
заведението и оборудвано санитарно помещение.Установи се от гласните
доказателства, че жалбоподателят е собственик на процесното заведение- функциониращо очевидно
съгласно законовите изисквания. Безспорно е установено, че проверката е била
извършена само един ден след влизане в сила на посочената като нарушена норма
на ЗУЧК.Няма никакви доказателства по делото, че въз.К. е бил наясно както че
паркира автомобил в границите на морски
плаж, още по малко върху „сиви дюни“, така и че с поведението си на водач на
МПС нарушава нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, поради което възраженията, че нарушeнието не е осъществено от
субективна страна не се оборва по никакъв начин.Касае се за субективните
фактически възприятия на нарушителя, а не за това, дали процесното място по
документи попада в границите на морски плаж или на „сиви дюни“.Следва да се отбележи,
че в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението както от обективна,
така и от субективна страна, а не на нарушителят, че не го е извършил.В
конкретния случай, извършването на нарушение от жалбоподателката от субективна
страна не е доказано в хода на АНП, не се доказа и в с.з., което обуславя
неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на НП.
Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л. 25 договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г.,
приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че въз.К. е възложил
на адвокат К. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в
брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, поради което ОД на МВР-Варна следва да заплати на К.И.К. ЕГН********** процесната сума от 300 лв., като
възраженията за прекомерност са неоснователни.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442а-214/31.10.2019 г. на
Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на К.И.К. ЕГН:**********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б, ал.1
от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна
да заплати на К.И.К. ЕГН********** сумата
от 300 лв., представляваща
направени от същия в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС-Варна: