РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №1536 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Б.” №.., бл…, вх…, представлявано от управителите Д.Х., О.Л., И.Х.Г.и С.Н.Н.,
чрез юрисконсулт Р.И. срещу Н.М.,
ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1738.38 лв.,
представляваща неизплатено задължение - главница по договор за потребителски
кредит №**/***г., за която е издадена Заповед №862/12.04.2018г. по ч. гр. д.
№1485/2018г. по описа на ДРС, както и осъдителни искове с пр. осн. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъжданена ответника да заплати на ищеца договорно
възнаграждение в размер на 994.14 лв. за периода от ***г. – ***г., както и сумата
от 1404.19лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
С Решение №710/23.07.2020г. по гр. д. №1536/2019г. по описа на ДРС, установителните
искове на ищеца са частично уважени до сумата от 790.00 /седемстотин и
деветдесет/ лева, представляваща неиздължена главница по Договор за
потребителски кредит №** от ***г., заедно със законната лихва от
датата на заявлението – 05.04.2018г. /
дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане, като като този главен иск
е отхвърлен за горницата над установения размер от 790.00 лева до първоначално
предявения от 1738.38 лева, и другите два акцесорни иска са изцяло
отхвърлени, касателно претендираната договорна лихва в размер на 994.14 лв. по
Договор за потребителски кредит №** от ***г. и 1404.19 лв. -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Актът е обжалван от „П. К.” ЕООД, ЕИК ** с възивна жалба с вх. №260560 от
19.08.2020г., която е администрирана от ДРС и изпратена по компетентност на ДОС
в частта, с която са отхвърлени два от предявените искове, /единият, за
главница частично, а другият за договорно възнаграждение – изцяло отхвърлен/.
Иска се отмяна на съдебния акт в тази част и постановяване на друг, при
уважаване на претенциите.
След
размяната на книжата, с Разпореждане от 25.11.2020г. на ДРС, гр. д.
№1536/2020г. е изпратено на ДОС, за произнасяне по в. жалба.
С
Решение №260018/08.02.2021г. по в. гр. д. №1003/2020г. по описа на ДОС,
въззивната инстанция е отменила акта на ДРС в частта по иска с пр. осн. чл.422
от ГПК във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, с която ДРС
е отхвърлил ищцовата претенция за приемане на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата над 790.00 лв. до пълния претендиран размер от 1738.38 лв. –
главница, дължима по договор за потребителски кредит „П.к.с.” №** от
19.04.2016г., като вместо това е приел за установено в отношенията между
страните, че Н. М. дължи на ищеца сумата над 790.00 лв. до пълния претендиран
размер от 1738.38 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит „П.к.
с.” №** от 19.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2018г. до окончателното плащане, която сума е част от вземане, предмет на
издадена Заповед по чл.410 от ГПК
№862/12.04.2018г. по ч. гр. д. №1485/2018г. по описа на ДРС, като същевременно
е обезсилил акта на ДРС в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск с пр. осн чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, за установяване
дължимостта на сумата от 994.14 лв. - договорно възнаграждение за периода от ***г.
до ***г., дължимо по договор за потребителски кредит „П. к. с.” №** от
19.04.2016г. Със същото свое решение, цитирано по-горе, ДОС е върнал делото на ДРС за допълване на
Решението му по предявения от ищеца осъдителен иск, с който се иска осъждане на
ответника да му заплати сумата от 994.14 лв. - договорно възнаграждение за
периода от ***г. до ***г.
В изпълнение на указанието на ДОС, настоящият съд с Разпореждане от 09.02.2021г. е дал възможност на страните на основание чл.250, ал.2 от ГПК, да изразят становище по започналата процедура за допълване на решението на ДРС в седмичен срок от получаване на съобщението. В указания период, ищецът е депозирал молба с вх. №263653/24.02.2020г., в която заявява, че поддържа осъдителния иск спрямо ответника, досежно претендираната договорна лихва в размер на 994.14 лв. и моли съдът да се произнесе по тази искова претенция. Н. М. не е изразила становище по процедурата по чл.250 от ГПК.
След изтичане на горния срок с Определение от 04.03.2021г., ДРС е насрочил гр. дело №1536/2019г. в открито съдебно заседание за 29.04.2021г., на което ищцовото дружество, редовно призовано, не е изпратило процесуален представител, но е депозирало молба с вх. №265072/25.03.2021г., в която моли съдът да уважи осъдителния иск за договорното възнаграждение и претендира разноски, съобразно уважената част на осъдителната претенция. Ответницата, чрез назначения и особен представител, моли за отхвърляне на иска като неоснователен, счита, че претенцията е необичайно висока, произтича от неравноправна клауза, влизаща в противоречие с принципите, залегнали в ЗПК, както и че противоречи на добрите нрави.
При положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, той може по реда на чл. 250 от ГПК да допълни постановеният акт в тази му част, като се произнесе с допълнително решение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: безспорно, ответникът –
физическо лице има качеството потребител по договора за потребителски кредит,
следователно, приложими са разпоредбите на ЗПК. В случая не са спазени
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този аспект, съдът намира, че клаузата за заплащане на договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 41.17 % годишно е нищожна. Според трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004
г. по гр. дело №1106/2003 г. на II г.о. на
ВКС; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на II г.о. на ВКС и др.), възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи
на добрите нрави. Към момента на сключването на договора за потребителски
кредит законната лихва е била 10.00 %, а уговорената между страните в
настоящото производство договорна лихва от 41.17 % е по-голяма, дори и от
четирикратния размер на законната лихва. Следователно, договореното
възнаграждение противоречи на добрите нрави и е нищожно. В този смисъл са
Определение №725/15.09.2020 г. по в. частно гр. дело №673/2020 г. по описа на
ДОС, Решение №260038/16.10.2020 г. по в. гр. дело №238/2020 г. по описа на ДОС,
Решение №260110/28.04.2021г. по в.гр.дело №100 по описа за 2021г. по
описа на ДОС и др.
Гореизложеното, обосновава необходимостта, постановеното решение по гр. д. №1536/2019г. по описа на ДРС да бъде допълнено, като съдът отхвърли предявеният от ищеца срещу ответника осъдителен иск, касателно заплащане на договорно възнаграждение в размер на 994.14 лв. за периода от ***г. – ***г. по Договор за потребителски кредит №** от ***г., сключен между страните.
Водим от
горното, съдът на осн. чл.250 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният осъдителен иск от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” №.., бл…, вх…, представлявано от управителите Д.Х., О.Л., И.Х.Г.и С.Н.Н. срещу Н.М., ЕГН **********,*** с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ответницата Н.М. да заплати на ищеца “П.К.Б.” ЕООД сумата от 994.14 лева (деветстотин деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорно възнаграждение за периода от ***г. – ***г. по Договор за потребителски кредит №** от ***г., сключен между страните.
Решението подлежи на
обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: