Определение по дело №160/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №82/29.10.2015 год., постановена по Н.ч.х.дело № 742/2015 год., К.районен съд е признал подсъдимия М. М. К. с ЕГН *, за невиновен в това, че на 29.03.2015г. в С., общ.К. причинил на А. Ш. М. от Г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно оток и кръвонасядания по лицето и десния крак, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.2 от НК. Отхвърлил е предявения гражданският иск от А. Ш. М. против подсъдимия М. К., за сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от извършеното на 29.03.2015г. престъпление, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2015г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителя А. М. да заплати на подсъдимия М. К., направените по делото разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител А. М., който обжалва същата, като незаконосъ¯бразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В подробните съображения към въззивната жалба твърди, че съда не е изградил фактическите си и правни изводи по настоящия спор въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, както изисквала разпоредбата на чл.107 ал.5от НПК.Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени оправдателната присъда на PC К. и да постановите нова осъдителна присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и му наложи справедливо наказание. Алтернативно, моли да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.В съдебно заседание лично той и повереника му- адв.Г.К., поддържат жалбата и настояват за осъдителна присъда и присъждане на обезщетение съобразно нанесени увреждания, както и направените разноски.

Ответникът по жалбата – подсъдимият М. М. К., лично и със защитника-си адв.Л.Б., оспорват жалбата, като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда, като претендират направените разноски за втора инстанция.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. К. и тъжителят А. М. били съседи и се познавали. На 29.03.2015г. около 8.30ч. първият се намирал в С., където трябвало да зарежда магазина намиращ се в центъра на селото. За целта спрял буса, който управлявал, пред стълбището на читалището, в дясната пътна лента с лице към центъра на населеното място. Подсъдимият К. заредил първия магазин с хляб и навръщане към буса си, на стълбите, срещнал тъжителя М., когото поздравил. Последният му отвърнал на висок глас, като го попитал защо бил говорил по негов адрес. По този повод между тях възникнал словесен спор придружен с обиди и псувни. Всичко това било чуто от свидетеля Ю. И., който по това време седял на пейка пред пощата, но нямал видимост към случващото се и за това се изправил. В това време тъжителят А. М. извадил от областта на кръста си пистолет и го насочил срещу подсъдимия М. К. като му казал, че ще го застреля. Ядосан от това деецът, който вече се намирал до буса си, взел от него лопатка, която държал и ползвал при нужда. С нея подсъдимият К. ударил насоченият срещу него пистолет, при което оръжието паднало на земята. След това тъжителят М. прибрал пистолета на мястото си, а деецът влязъл в буса си, привел го в движение и потеглил.Около 9.35ч. се обадил на телефонен номер 112 и поискал съдействие относно случилото се. Няколко минути след това му се обадил по телефона кмета на селото- свидетеля Р. Ш., за да разбере какво се било случило по- рано този ден.Спорът между подсъдимия К. и тъжителя М. бил чут от съпругата на последния- свидетелката С.М., която по това време се била в дома на родителите си в С., който се намирал непосредствено до хранителния магазин. За това тя веднага излезнала на двора и видяла двамата мъже, които продължавали да се карат помежду си на висок глас. Свидетелката М.забелязала, че деецът К. вървял към съпруга й с тояжка в ръката си, но не присъствала на нанасяне на удар от негова страна. Тогава тя видяла и че пистолетът, който притежавал тъжителя М. бил в кобура на кръста му.На следващият ден А. М. посетил съдебен лекар, който му издал Съдебномедицинско удостоверение № 81/ 2015г., според което при извършения преглед на тъжителя на 30.03.2015г. се установил оток и кръвонасядания по лицето и десния крак.Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавал освидетелствания. Било причинено болка и страдание.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК.

Тази фактическата обстановка се доказва от показанията на свидетелите С.М., Ю.И.и Р. Ш., както и от обясненията на подсъдимия М. К.. Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която обаче не може да се установи подсъдимия да е нанасял удари, в резултат на които тъжителят да е получил лека телесна повреда.И това е така,защото св. Ю. И.-единствения очевидец на случилото се, който се е намирал на разстояние около 10- 15м. от инцидента, свидетелства, че чул двамата мъже да се карат, при което подсъдимият М. К. попитал тъжителя А. М. дали ще му вади пистолет, което мотивирало свидетеля да стане и да види, че последният в действителност държал оръжие в ръката си.Свидетелят И. направил забележка на тъжителя и тръгнал към двамата,когато подсъдимия отишъл до буса си и извадил някаква лопатка, с която ударил пистолета и той паднал на земята. След това подсъдимият си тръгнал с буса, а свидетелят Ю.И. след като видял, че на А. М. му нямало нищо, се върнал и отново си седнал на пейката.Не видял наранявания по него, както и не чул оплаквания нито след случая,нито на следващия ден, когато двамата се видели. На следващо място от свидетелските показания на свидетеля Р.Ш.-кмет на селото, който препредава фактите станали му известни от приказките в селото и от разговора му с подсъдимия М. К., които също потвърждавали скарване и изваждане на пистолет от страна на тъжителя.От свидетелските показания на С.М.-съпруга на тъжителя, която обаче не е присъствала по време на целия конфликт между двамата мъже, става ясно че е имало спор между двамата, както и държане в ръка от страна на подсъдимия К. на някаква тояжка, но същата не е видяла нанасяне на удар по мъжа си от страна на подсъдимия.

Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Ф. И.предвид на това, че той два пъти бил свидетелствал по делото като фактите, които твърдял били вътрешно противоречиви, и в противоречие с другите гласни доказателства събрани от свидетелите Ю.И. и Р.Ш., както и от подсъдимия,относно главния факт на доказване- имало ли е удар от страна на дееца спрямо А. М..Това е така защото веднъж свидетелства, че е видял такъв, после пък отрича да е станал свидетел на такова действие. Разминавания имало и между неговите обяснения и останалите доказателства досежно безспорно установения факт, че на инкриминираната дата тъжителят е извадил пистолет при спора им с подсъдимия, което обаче Ф.И. отричал да се е случило.

Що се отнася до „нанесените удари” на тъжителят, съдът е съобразил, че свидетелските показания на Ф.И. не следва да се кредитират, тъй като са изолирани, противоречиви и нелогични.Безспорно противоречието в показанията е факт, както е факт и липсата на свидетел видял удар нанесен от подсъдимия.Свидетелят-очевидец Ю.И. не е видял никакъв удар, свидетелката С.М.- съпруга на тъжителя е видяла някаква тояжка, но не е видяла удар,а свидетелят Р. Ш.-кмет на селото е чул,че тъжителя е извадил пистолет,но не е чул за никакъв удар.Безспорен е и факта,че пострадалия не е потърсил помощ, а напротив подсъдимият К. е поискал съдействие като се е обадил на телефонен номер 112.Всичко изложеното води до извода,че такива удари не е имало.

При тези данни настоящата инстанция също намира, че по делото не е установено с изискуемата от закона несъмненост, подс.К. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, а именно- на инкриминираните дата и място да е причинил на А. Ш. М. от Г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето-оток и кръвонасядания по лицето и десния крак, до какъвто обоснован, правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.На основание чл.304 от НПК правилно подсъдимият е признат за невиновен и оправдан в извършването на това престъпление с обжалваната присъда, тъй като по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин осъществяване на деянието от страна на подсъдимия.Както е приел и първоинстанционния съд, изпълнителното деяние на леката телесна повреда се осъществява чрез причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, което той не е извършил. В настоящия случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано се явява осъществяването от страна на подсъдимия К. на това престъплението, тъй като не се ¾станови той да е причинил каквито и да било увреждания на тъжителя А. М..

Съобразявайки изложеното съдът е намерил, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и постановяването на осъдителна присъда относно подсъдимият М. К. по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, би почивало изключително и само на изградени предположения, поради което би се явило в противоречие с принципите на наказателния процес, залегнали в разпоредбата на чл.303 НПК.

С оглед крайния резултат по делото, а именно липса на извършено от подсъдимия престъпление по посочения текст на наказателния закон, респективно липса и на каквото и да е било виновно увреждане извършено от него срещу тъжителя, първоинстанционния съд обосновано е приел, че гражданския иск срещу него, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Тук е мястото за обсъждане на пространните писмени съображения, изложени към жалбата и повторени пред тази инстанция.Основното оплакване в тях е,че съдът не е взел предвид и не е обсъждал приложеното към делото ДП 312/2015г. на РУ на МВР К.. Според повереника адв.К. дадените на това производство показания и обяснения,следва да бъдат водещи при вземане на решението за вината на подсъдимия, или поне да бъдат противопоставени на събраните на първата инстанция такива.Правилно и обосновано съдът е приел,че процесуално- следствените действия извършвани по това ДП, не биха могли да бъдат ползвани по настоящото наказателно частен характер дело, тъй като не са събрани по надлежния ред предвид основния принцип на наказателния процес за непосредственост на съдебното производство.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, следва жалбодателя Х. Д. Х. да заплати на подсъдимия М. М. К., направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №82/29.10.2015 год., постановена по Н.ч.х.дело № 742/2015 год.,по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА А. Ш. М., със снета по делото самоличност да заплати на подсъдимия М. М. К. със снета по делото самоличност, направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.