Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
……........................, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
VІІ касационен състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря МАЯ
ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 431/2019 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Г и Б“ ООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: с. Кичево, Парцел V-231,
представлявано от Г П А , подадена чрез адв.
М.Х. – САК, срещу Решение № 97 от 23.01.2020 г. по АНД № 3130/2019 г. на Районен
съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
23-0000347/21.06.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Варна.
С жалбата се поддържа, че решението
на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като
се сочи, че същото е и необосновано. Сочат се доводи не за неправилност на
решението на ВРС, а за незаконосъобразност на НП, които са идентични с
изложените във въззивната жалба. Според касатора НП е издадено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон – нарушени са разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН (без да се посочат конкретни аргументи), като се настоява,
че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение, респ. неправилно е
санкционирано. Изтъква се, че НП е противоречиво и води до нарушено право на
защита, тъй като не става ясно откъде транспортният орган е заключил с
категоричност извършването на соченото нарушение. Твърди се, че в обстоятелствената
част на НП следва да посочи точно, ясно и конкретно какво нарушение е извършено
и обстоятелствата, свързани с него, поради което процесното НП страда от
съществени пороци, следващи неговата отмяна. Сочи се, че наказващият орган
извежда отговорността на наказаното лице от това, че със смяната на
тахографския лист е констатирана повредата, но не е извършено необходимото за
поправката му, което според касатора не е достатъчно за привличане на
отговорността му. Изтъква се и че съществено се различават сочените дати в акта
за установяване на административното нарушение (АУАН), НП и Констативния
протокол, поради което не е налице безспорна установеност на датата, за която
наказващият орган извежда, че е извършено нарушението, а оттам и на
извършването на нарушението в цялост. Искането е да се отмени обжалваното
съдебно решение и НП.
Ответникът – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Варна (ОО „АА“ Варна), с подаден чрез
началника и чрез ст. експерт И. Г. писмен отговор по касационната жалба поддържа неоснователността й. Изтъква
се, че нито АУАН, нито НП съдържат дата 17.08.2018 г., а недвусмислено и в
двата акта е посочено, че нарушението е извършено на 17.07.2018 г., поради
което доводът на касатора в този аспект – за неяснота на датата на извършване
на нарушението дали е 17.07.2018 г. или 17.08.2018 г. е неоснователен. Настоява
се, че решението на ВРС е според събраните доказателства, като фактите
кореспондират с квалификациите, направени в НП. Пояснява се, че нарушението е
установено по несъмнен начин, тъй като видно от тахографски лист от
16-17.07.2018 г. и 17-18.07.2018 г. е възникнала повреда в тахографа,
непозволяваща правилното му използване, което е довело до ръчно въвеждане на
данните от управлението от страна на водача и е констатирано в гр. Варна,
където е офисът, експлоатационният център и гаража на превозвача, като това е и
първият възможен момент, в който е следвало да се предприемат действия по
поправка на тахографа, а не както е процедирано в случая – да се разпореди на
17.07.2018 г. нов превоз гр. Варна – гр. Стамболийски отново с нефункциониращ
тахограф. Изтъква се, че превозът е приключил в гр. Варна и с прибирането на
превозното средство в гаража на 17.07.2018 г. става възможно представянето за
поправка, а и посочената за нарушена правна норма вменява това задължение да
бъде изпълнено незабавно. Излагат се доводи за липсата на основания за
квалифициране на случая като маловажен. Искането е да се остави в сила
обжалваното решение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата, като сочи, че решението
на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и няма
основания за отмяната му.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК.
Административният съд, като
прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Г и Б“ ООД, с ЕИК ****, срещу НП № 23-0000347/21.06.2019 г.,
издадено от Началника на ОО „АА“ Варна, с което на основание чл. 104, ал. 12 от ЗАвП
на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за
нарушение на чл. 37,
§ 1,
изр. 1
от Регламент (ЕО) № 165/2014.
Нарушението, според НП, се състои в
следното: На 17.07.2018 г. в област Варна, с. Кичево, парцел V231, дружеството,
притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 5032, не е дало за ремонт
на одобрен монтьор или сервиз, веднага щом обстоятелствата са позволили това,
аналоговия тахограф, монтиран във влекач марка „Волво“ от кат. N3, с рег. № В1536КМ, собственост на
превозвача, което МПС е управлявано от водача М.С.М., извършващ обществен
превоз на товари, видно от пътен лист № 0006420/17.07.2018 г. при установена
повреда (нефункциониращ тахограф) на 17.07.2018 г., видно от тахографски лист
от 16.07.2018 г. Посочено е, че след приключване на извършвани превози и
прибирането на превозното средство в гаражната площ на дружеството, която е и
експлоатационен център, видно от пътен лист сер. „А“ № 0006419/01.07.2018 г. е
констатирана повреда в тахографа, видно от смяната на тахографски лист от дата
16.07.2018 г. с нов, превозвачът е осъществил нов превоз, видно от пътен лист
сер. № 0006420/17.07.2018 г. и тахографски лист от 16-17.07.2018 г., отново с
нефункциониращ тахограф.
ВРС приема, че НП е издадено от
компетентен орган в 6-месечния срок, а в административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните. Посочено е, че НП е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението
(дата, място, обстоятелствата при неговото извършване) и доказателствата, които
го потвърждават. Въззивният съд приема, че вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща наказаното лице да разбере
какво е обвинението, като е посочената и нарушената материалноправна норма и е
индивидуализирано наказанието. Направен е извод за неоснователност на
възраженията на наказаното лице, като ВРС посочва, че в текста на НП
недвусмислено е посочена датата 17.07.2018 г. като дата на извършване на
нарушението, на която дата е извършен превоз с нефункциониращ (с установена в
предходен момент на същата дата повреда) тахограф.
Направен е извод от ВРС и липса на
нарушения на материалния закон, доколкото безспорно се установява извършването
на вмененото нарушение, не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а и законосъобразно е определено наказанието като вид и размер.
Решението на районния съд е
правилно и не са налице касационните основания по чл. 348,
ал. 1 от
НПК,
във вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяната му.
Изводите на районния съд се
основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е
отнесъл към приложимите правни норми.
Административният съд напълно
споделя изводите на ВРС и препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.
Правилно ВРС приема, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават
производството и правят незаконосъобразно ангажирането на отговорността на
дружеството с процесното НП. Правилно въззивният съд приема, че безспорно се
установява извършването на процесното нарушение, както и че законосъобразно е
определено наказанието като вид и размер и че не са налице основания да се
приеме за приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. ВРС не е допуснал неправилно
приложение на материалния закон.
Касационната жалба е неоснователна.
Както и ВРС изрично е изложил в
мотивите си, ясно в АУАН и в НП е посочената датата на извършване на процесното
нарушение, а именно 17.07.2018 г., на която дата наказаното дружество като
транспортно предприятие не е изпълнило задължението си да даде на ремонт при
установената на същата дата повреда/неизправност на въпросния тахограф
(нефункциониращ тахограф).
Правилно ВРС приема, че АУАН и НП
са в съответствие с изискванията за съдържание, регламентирани с нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. При описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението недвусмислено е посочено въз основа на кои факти контролният орган
приема, че дружеството е извършило процесното нарушение – на 17.07.2018 г. при
приключване на извършван превоз, прибиране в гаражната площ, която е и експлоатационен
център, при изваждането на тахографския лист е констатирана повреда на
тахографа (нефункциониране), като превозвачът – транспортно предприятие не е
дал за ремонт процесния тахограф, а е извършен последващ превоз отново с
нефункциониращ тахограф. Точно, ясно и конкретно в обстоятелствената част и на
АУАН, и на НП е посочено какво нарушение е извършено и обстоятелствата,
свързани с него, както и доказателствата в подкрепа на посоченото – съответните
тахографски листи и пътни листи.
С административнонаказателната
разпоредба на чл. 104, ал. 12 от ЗАвП е предвидено налагането на имуществена
санкция в размер на 3 000 лв. на превозвач, който не са
осигурили поправката на тахографа от одобрен сервиз или тя не е извършена на
пътя, когато в рамките на 7 дни от откриване на неизправността на тахографа
превозното средство не може да се върне в предприятието. Посочената разпоредба въвежда
състав на нарушение при неизпълнение на задължението, произтичащо пряко от
нормата на чл. 37, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. В случая, както и
ВРС приема, безспорно се установява извършването на процесното нарушение от „Г
и Б“ ООД – въпреки, че
е констатирано, че тахографът е неизправен и се нуждае от поправка, доколкото
не функционира, превозвачът не е осигурил поправката му, както е разписано в
регламента. Установяването от контролните органи на факта на наличие на
неизправен тахограф и извършен нов превоз с този тахограф се явява достатъчно
за ангажиране на отговорността на превозвача. Наказаното лице не представя доказателства,
които да сочат на извод, различен от направения от ВРС по отношение на
безспорната установеност на извършването на вмененото нарушение. С оглед
изложеното напълно необосновано и неоснователно е твърдението на касатора, че
дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
Гореизложеното обосновава извод, че
следва въззивното решение да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от
АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 23.01.2020 г., постановено по АНД № 3130/2019 г. на Районен съд–Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.