Р Е Ш Е Н И Е
№ 598
гр.Плевен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №635 по описа за 2021
г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 197 и чл.208,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от ЗП Ц.Н.Н.с ЕТ „Малц-Ц.Н.“
с.Садовец, обл.Плевен, против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки №88/28.06.2021г., издадено от зам.териториален
директор на ТД на НАП-Велико Търново, изпълняващ функциите на директор на ТД на
НАП-Велико Търново.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност
на оспорения отказ. Цитират се становища
на министъра на земеделието и храните и омбудсмана на РБ. Твърди се, че
субсидиите, изплащани в рамките на общата селскостопанска политика, включително
националните, са несеквестируеми. Сочи се, че решението е в противоречие с нормите на
общностното право, и по-специално с Регламент №1306/2013 и предхождащите го
регламенти. Твърди се още, че решението е в противоречие и с националното
право, а именно с нормите на чл.94, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет
за 2017г. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение. Претендират се
разноски.
От ответника не е представен писмен отговор по
жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не
се явява, представлява се от адв.Н.Я. с пълномощно по делото, който поддържа
депозираната жалба по наведените в нея основания. В допълнение сочи, че е
доказано по делото, че сумите са с произход субсидии, като безспорно съдебната
практика, законът и подзаконовите нормативни актове сочат, че тази субсидия не
подлежи на запор. Моли за отмята на решението и наложения запор. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание не се явява,
представлява се от юрисконсулт М. с пълномощно по делото, която счита жалбата
за неоснователна. Моли оспореното решение да бъде потвърдено, като издадено при
спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, и в
съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като извърши проверка на оспорвания административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Оспореното решение е връчено на 02.08.2021г., а
жалбата до съда е подадена на 04.08.2021г., поради което е допустима за
разглеждане, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с
правен интерес от оспорването, до компетентния съд, при спазване на принципа за
оспорване на отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки по административен
ред и в определения от чл. 197, ал.
2 от ДОПК преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С170015-022-0054760/29.09.2017г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен /л.88/, на Ц.Н. с ЕТ
„Малц-Ц.Н.“ с.Садовец, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с
чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в Общинска банка за сумата от 20591,57 лева. ПНОМ е връчено на 22.12.2017 г.
/л.89/.
До Общинска банка е изпратено запорно съобщение
/л.90/, като от банката е получен отговор от 10.10.2017г. /л.91/, че има
открита банкова сметка ***, но по нея няма достатъчно средства за изпълнение на
запора, като по сметката има наложен предходен запор. В този смисъл е и
последващо писмо от банката от 10.01.2018г./л.92/, изпратено след разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение /л.93/.
Издадено е последващо Постановление за частична отмяна
на наложени обезпечителни мерки изх.№ С200015-193-0000340/05.06.2020г. /л.94/,
като запорът остава за сумата от 7510,01 лева. Постановлението е връчено на
07.06.2020 г. /л.95/ и няма данни да е обжалвано.
Ц.Н. е подал заявление с вх.№ от 06.11.2020г., с което
моли да бъде вдигнат запора по отношение на земеделските субсидии /л.л.59-63/,
по което заявление е постановен отказ за отмяна на наложените обезпечителни
мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК изх.№ С200015-012-0000113/09.11.2020 г.
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен /л.57/,
връчен на 15.06.2021г. /л.58/. Срещу отказа е подадена жалба по административен
ред на 18.06.2021г. /л.л.23-33/, в която са наведени същите възражения, както и
в жалбата до съда.
Издадено е оспореното решение по жалба срещу отказ за
отмяна на наложени обезпечителни мерки №88/28.06.2021 г. на зам.териториален
директор на ТД на НАП-Велико Търново, изпълняващ функциите на директор на ТД на
НАП-Велико Търново /л.л.20-22/. В решението е посочено, че жалбоподателят обжалва
постановения отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, като излага
доводи, основани на несеквестируемост на сумите, които постъпват от Държавен
фонд „Земеделие“ по запорираната му банкова сметка *** „Общинска Банка“ АД,
като счита, че тези средства не могат да се използват за обезпечаване и за
принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и твърди, че с
наложения запор е лишен от законовото право да получи средства, предоставени от
бюджета на ЕС и от държавния бюджет, като това го поставя в неравностойно
положение. Посочено е, че към жалбата са приложени становище от Министерство на
земеделието, храните и горите с изх.№ 93-1408/10.03.2021 г. и 5 броя съдебни
решения, а цитираното писмо с изх.№ 4074/25.08.2020 г. на омбудсмана на
Република България не е приложено.
В решението е прието от
фактическа страна, че в ТД на НАП Велико Търново е образувано изпълнително дело
№ **********/2011 г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на
жалбоподателя, като с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С170015-022-0054760/29.09.2017 г. е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление
в търговска банка „Общинска банка“ АД за сумата от 20591,57лв. Съобразно
законовите изисквания е изпратено запорно съобщение до банката, от който
отговор от 10.10.2017г. е видно, че запорът на НАП е наложен, като по
разплащателната сметка на длъжника няма достатъчно средства за изпълнение на
запорното съобщение, както и че по нея има наложен предходен запор. На
22.12.2017г. е изпратено разпореждане за изпълнение на запорното съобщение с
изх.№ С170015-029-0029975/22.12.2017 г., в отговор на което „Общинска банка“ АД
е посочила отново, че запорът е втори по ред и че няма достатъчно средства за
изпълнение на полученото разпореждане, както и че по сметката се получават
преводи от ДФЗ. Към момента не са постъпили никакви средства от запорираната
сметка. Впоследствие с Разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение с изх.№ С180015-035-0103489/12.01.2018 г. и
Разпореждане с изх.№ С180015-037-0002685/06.03.2018г. са погасени по давност
част от вземанията, поради което публичният изпълнител служебно е постановил
частична отмяна на наложените обезпечителни мерки с Постановление с изх.№
С200015-193-0000340/05.06.2020 г. Запорът е оставен в сила за сумата в размер
на 7 510,01 лв. Към момента не са постъпвали никакви средства от запорираната
сметка на лицето. На 06.11.2020 г. жалбоподателят е подал молба с вх.№
С200015-000-0520374 до публичния изпълнител за отмяна на наложения запор върху
банковата сметка в „Общинска банка“ АД, в частта относно средствата, постъпващи
от ДФЗ, тъй като са несеквестируеми. В подкрепа на становището си относно
характера на тези суми е приложена съдебна практика. С оглед на описаната
фактическа обстановка е последвало издаването на отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК с изх.№
С200015-012-0000113/09.11.2020 г., който акт е предмет на обжалване пред
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, като мотивът за отказа е, че плащанията
от ДФЗ съставляват секвестируеми доходи.
Във връзка с приетата фактическа
обстановка в решението е посочено, че целта на производството по обезпечаване
на публичните задължения е да защити интереса на фиска и да гарантира, че
държавата ще може да събере установеното публично задължение, ведно с лихвите,
до окончателното му погасяване. Прието е, че в чл. 213 от ДОПК законодателят е
прогласил принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, но
това са общите правила, от които специален закон може да направи изключение. Посочено
е, че в разпоредбата на чл.94 от ЗДБ на РБ за 2017 г. и на чл. 92 от ЗДБ на РБ
за 2018 г. е предвидено, че целево предоставените средства от държавния бюджет
на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
финансиране на възложени от държавата дейности и услуги, каквито земеделските
производители не извършват, не могат да се използват за обезпечения. Прието е,
че тази забрана е неотносима за предоставяните от ДФЗ помощи, предвидени за
земеделските производители, тъй като те не са средства, отпускани от държавния
бюджет за възложени от държавата дейности и услуги. Прието е още, че те не се
обхващат от приложното поле на цитираните разпоредби ЗДБ на РБ за 2017 г. и
2018 г., както и че липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение
върху субсидии, получени от земеделските производители.
Посочено е също, че изплащаните
суми на земеделските производители чрез ДФЗ, със средства на Европейския съюз
(ЕС), също не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени
от държавата дейности и услуги, т.е. европейското финансиране на тези лица не
се обхваща от приложното поле на ежегодния ЗДБ на РБ. Отразено е, че Държавен
фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция и извършва
разплащания по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска
политика със средства, отпуснати от европейските фондове, съгласно Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като съгласно чл. 12, ал. 2
от същия закон, за изпълнение на вменените му правомощия, ДФЗ предоставя на
регистрираните стопани: субсидии, целеви кредити и гаранции. В тази връзка е
счетено, че финансовите средства,
предоставяни от ЕС чрез Разплащателната агенция на земеделските производители,
са секвестируемо имущество и няма пречка публичният изпълнител да налага запор
върху банковата сметка на този кръг лица, по която се изплащат субсидии от ДФЗ,
тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение на публични вземания
върху тези средства. Прието е, че секвестируемостта на субсидиите на
земеделските производители не е обвързана от източника на средствата -
национален или европейски бюджет.
Посочено е, че съгласно чл. 3 от
Регламент (ЕС) № 1306/17.12.2013 г. на Европейския парламент и на Съвета европейските
земеделски фондове са: Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието
и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, като средствата от
тези фондове не са част от държавния бюджет, а съгласно чл.141 от Закона за
публичните финанси /ЗПФ/ сметките за средствата от ЕС не се включват в
държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, нито пък в
бюджетите на бюджетните организации - чл. 6 от ЗПФ.
Прието е, че върховенството на
правото на европейската общност и директния ефект на цитирания регламент се
разпростира и по отношение на националното законодателство, тъй като той
предоставя на гражданите права, които националните институции и съдилища са
длъжни да съблюдават, като всяка разпоредба от националното законодателство,
която им противоречи, е неприложима. Посочено е, че от цитираните норми на
Регламента е видно, че същите са диспозитивни и никъде в тях не се съдържа
изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху вземания на
бенефициер на тези средства, срещу когото са предприети действия по
принудително изпълнение. С оглед на горното е намерено, че посоченият нормативен
акт - Регламент 1306/17.12.2013 г. не въвежда допълнително основание за
несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК,
като нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл. 94 от Закона за
държавния бюджет на РБ е предвидено изрично, че тези средства са
несеквестируеми. Счетено е, че разпоредбите на българското законодателство не
са в противоречие с общностното право. Посочено е
още, че не са представени и доказателства, че жалбоподателят е регистриран земеделски
производител, а единственото доказателство за произхода на средствата по
запорираната сметка се съдържа в отговора на разпореждането за изпълнение на
запорното съобщение от „Общинска банка“ АД, но в него няма декларирани периоди,
а само е посочено, че постъпват преводи от ДФЗ.
Посочено е също, че по банковата
сметка на задълженото лице могат да постъпват парични средства от всякакъв
характер и произход, както секвестируеми, така и несеквестируеми, като публичният
изпълнител е пристъпил към изпълнение, посредством издаване на разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение, с което е изискал превеждане на паричните
средства от съответната банкова сметка, задължено лице /банката/ да не налага
запор на несеквестируеми доходи, посочени в чл. 213 от ДОПК. С оглед втория по
ред запор на НАП и недостатъчното средства по сметката на лицето, към момента
по изпълнителното дело не са постъпили никакви суми от банката.
В оспореното решението е
посочено, че съгласно чл. 208, ал. 1 от ДОПК отмяната на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен
срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в
случаите на чл. 225, ал. 1, т. 2 - когато актът, с който е установено
публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред, както и когато актът за установяване на задължението бъде
изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото
принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на
задължението съгласно изменението - чл. 225, ал. 1, т. 5 ДОПК. Прието е, че при
съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на
публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва служебно. Посочено е,
че решаващият орган може да отмени обезпечението и когато длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа - чл. 208, ал. 3 от ДОПК, като в този случай, ако предоставеното
обезпечение не е в една от изброените форми, решаващият орган не е длъжен да
отмени оспорената обезпечителна мярка, дори и размерът да отговаря на законовите
изисквания.
В конкретният случай в оспореното
решение е прието от решаващия орган, че не са налице описаните по-горе
хипотези, които по своята правна природа са законови предпоставки за отмяна на
наложени обезпечителни мерки. Прието е още, че извън тях не съществува правно
основание за предприемането на подобни действия, както от страна на публичния изпълнител,
така и от решаващата инстанция, като е посочено, че ако не е съгласен с вида и
размера на наложената обезпечителна мярка, жалбоподателят може да поиска замяна
на обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по
реда на чл. 214 от ДОПК.
Посочено е в допълнение, че становището
на Национална агенция по приходите по отношение характера на сумите, получавани
от земеделските производители под формата на субсидии по схеми и мерки за
подпомагане, изплащани от ДФЗ по банков път е еднопосочно и категорично, а
именно, че те са секвестируеми и подлежат на обезпечаване и принудително
събиране по реда на ДОПК. Посочено е също, че наложеният от НАП запор върху
налични и постъпващи суми по банковата сметка в търговска банка „Общинска
банка“ АД е втори по ред и приходната агенция би се удовлетворила едва тогава,
когато постъпят достатъчно средства по конкретната сметка и чак след покриване
на вземането по предходния запор.
В заключение е направен извод, че
липсват предпоставките за отмяна на обезпечителните мерки, посочени в
разпоредбите на чл. 208 от ДОПК, както и че е налице годен обект, върху който
правилно и законосъобразно е насочено обезпечителното производство, тъй като
субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход,
подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е.
представляват секвестируемо имущество.
С тези мотиви жалбата е отхвърлена
като неоснователна, и е потвърден отказа за отмяна на наложени
обезпечителни мерки с изх.№ С200015-012-0000113/09.11.2020г., издаден от главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Плевен.
По делото е приобщена още Заповед
/л.98/, съгласно която подписалият решението М. К. замества директора на ТД на
НАП Велико Търново при негово отсъствие и при отсъствие и на другия заместник
директор. Приложени са заповед за отпуск на зам.директора на ТД на НАП /л.96/,
и болничен лист на директора на ТД на НАП /л.97/, от които е видно, че на
28.06.2021 г. и двамата са отсъствали. Приложени са също Регистрационни карти
за ЗП по отношение на Н. /л.л.13-14/ и извлечения от движението на средствата
по банковата сметка на Н. в Общинска банка в периода 2019 – 14.10.2021 г.
/л.л.122-125/, като от последните е видно, че средства постъпват само от ДФЗ, налице
са и незначителни суми от начислени лихви - към 14.10.2021 г. по сметката са
налични 5096,60 лева.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.208, ал.1,
изречение първо от ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от
публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от
постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т.2 и т.5. Съгласно
чл.208, ал.2, изр.първо, отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван
по реда на чл.197 в 7-дневен срок от
съобщаването му. Разпоредбата на чл.197, ал.1
от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни
мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на
компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който
се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 ДОПК
– в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал.
2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в
7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. При
систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че
предмет на съдебен контрол в настоящото производство е потвърждаващото решение
на директора на ТД на НАП, като съдът следва да извърши преценка дали при
издаването му, както и при издаването на потвърдения административен акт са
спазени всички изисквания за законосъобразност, а именно: наличието на
компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила,
съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с
целта на закона.
В настоящия случай от представените писмени
доказателства се установява, че обжалваното решение е издадено от директора на
ТД на НАП – Велико Търново, при условията на заместване, за което са приобщени
съответни доказателства, т. е обжалваното решение е издадено от оправомощен за
това орган, в пределите на неговата материална компетентност. Решението е
издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал.
1 от ДОПК седемдневен срок. Обжалваното пред административния орган
Постановление за отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки също е
издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, определена
съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 1 от ДОПК, и съгласно правомощията на този орган, определени в ДОПК,
и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма, като съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити.
Спорът между страните е по отношение допустимостта на
налагане на обезпечителни мерки върху средства, получени от ДФЗ - дали същите средства
са секвестируеми.
Няма спор с оглед приобщените регистрационни карти на
ЗП, че жалбоподателят като длъжник по изпълнението има качеството на земеделски
стопанин по смисъла на чл. 7 от ЗПЗП.
В това му качество ДФ"Земеделие" като разплащателна агенция по чл. 11, ал.
2, т. 4 от ЗПЗП следва да преведе, при наличието на съответните
предпоставки, по посочената от жалбоподателя банкова сметка директни плащания.
Касае се за запор на банкова сметка, ***, съставляващи помощи по мерки за
подпомагане на земеделски производител със средства на Европейския съюз по Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г.
Разпоредбата на чл. 213, ал.
1 от ДОПК, аналогично чл. 444 ГПК
и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото
на длъжника. Действително, нормата на чл. 444 от ГПК не е приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със
специалната норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо.
Когато се касае за изключение от принципа,
несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон или общностен
документ, като тези правни норми се явяват императивни.
Нормата на чл. 213, ал.
1 от ДОПК предвижда принудителното изпълнение да се насочва върху
цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна
употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо,
работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък,
одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако
жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на
семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е
реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член
от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не
по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото
семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или
стипендията - в размер до 250 лв. месечно. Съгласно ал. 2 - не се допуска
принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване,
включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или
общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)
сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни
увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане
над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4.
вземанията за издръжка, определени от съда.
Подпомагането на земеделските производители е уредено
в Закона за
подпомагане на земеделските производители. Според чл. 17, ал. 4
от ЗПЗП за средствата на фонда от европейските фондове и свързаното
с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от европейския съюз
съгласно чл. 8, ал. 2
от Закона за публичните финанси, а според чл. 17а от
ЗПЗП средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични
финансови средства. От своя страна § 1, т. 50 от
ДР на ЗПЗП определя понятието "Публично финансиране" –
това са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на
Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя. Съгласно чл. 3 от
Регламент № 1306/2013 г. европейските земеделски фондове са:
Европейски земеделски фонд, за гарантиране на земеделието и Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони, като средствата от тези фондове
не са част от държавния бюджет. Съгласно чл. 141 от
Закона за публичните финанси сметките за средствата от ЕС не се
включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, нито
пък в бюджетите на бюджетните организации – чл. 6 от ЗПФ.
Средствата на ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и
управляват от бюджетните организации. Бюджетните организации администрират и
управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма
за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално
съфинансиране съгласно чл. 8, ал. 1
и ал. 2 ЗПФ.
С чл. 11 ЗПЗП
е създаден Държавен фонд "Земеделие" - юридическо лице на бюджетна
издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ
с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите
членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1
/разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки
акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна
организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че
плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Подобни разпоредби
се съдържат и в отменения Регламент
(ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно
финансирането на Общата селскостопанска политика от 21.06.2005 г. - чл. 11
"Освен ако не е предвидено друго в законодателството на Общността,
плащанията във връзка с финансирането, предвидено по силата на настоящия
регламент, или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие по
програмите за развитие на селските райони, се изплаща в пълен размер на
бенефициерите.". Разпоредбата на чл.11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) №
2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета гласи:
„Освен ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на
бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в
пълен размер.“
От цитираните норми от Регламент
/ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета и Регламент №
1306/2013 г. е видно, че същите са диспозитивни и никъде в тях не се
съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху
вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са предприети действия по
принудително изпълнение.
Съдът на
Европейския съюз /СЕС/ се е произнасял относно приложението на разпоредби, със
същото по същност съдържание както посочените по-горе. В Решение на Съда
(четвърти състав) от 25 октомври 2007 година по дело C-427/05 (Agenzia delle
Entrate – Ufficio di Genova 1 срещу Porto Antico di Genova SpA) е направено
произнасяне по Член 21,
параграф 3, втора алинея от Регламент № 4253/88, озаглавен
„Плащания", който гласи, както следва: „Плащанията се извършват в полза на
крайните бенефициери без каквото и да е приспадане или удръжки, които биха
намалили размера на финансовата помощ, на която те имат право." В това
решение на съда е прието, че Член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за
установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на
различните структурни фондове, от една страна, и между тях и дейностите на
Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти,
от друга страна, изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 година, следва да
се тълкува в смисъл, че допуска национално данъчно законодателство, съгласно
което субсидиите, изплащани от структурните фондове на Общността, се включват
при определянето на облагаемия доход. Видно от мотивите на съда - т.16 и т.17 от решението, това е така, тъй
като налогът е независим от наличието на общностни субсидии. Посоченият налог
не съответства на данък, свързан по специфичен начин с финансовата помощ, а се
начислява без разлика върху съвкупността от доходи.
Следователно не може да се поддържа, че въпросното данъчно задължение,
съставлява приспадане или удръжка по смисъла на член 21,
параграф 3, втора алинея от Регламент № 4253/88, което намалява сумите,
изплатени от структурните фондове на Общността, и има пряка и вътрешно присъща
връзка с тези суми, дори ако размерът на националния данък, с който се облагат
тези суми, е възможно да бъде точно определен.
Следва да се посочи, че по
последващо преюдициално запитване е постановено Определение на Съда (шести
състав) от 28 април 2016 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa
— Латвия) — Verriers Pudâns/Valsts ienêmumu dienests (Дело
C-462/15)
на основание Член 99 от Процедурния правилник на Съда.
Същото е по тълкуването на аналогичната разпоредба на чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за
установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на
Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане
на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005,
(ЕО) № 247/2006,
(ЕО) № 378/2007
и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003. Същата разпоредба
гласи: „Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, плащанията по
схемите за подпомагане, посочени в приложение 1,
се извършват изцяло в полза на бенефициерите“. Съгласно това определение на
СЕС, същата разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба
като разглежданата в главното производство, съгласно която плащанията по
схемите за подпомагане, посочени в приложение I към този регламент, се облагат
с данък върху доходите.
Доколкото
съгласно тази практика държавите членки имат право на такова съществено
засягане на получените доходи от субсидии, каквото е прякото данъчно облагане,
по аргумент от по-силното основание същите имат право да имат законодателство,
с което да предвидят възможност за налагане на запор върху получените суми и да
използват получените средства от субсидии от ЕС за погасяване на публични
държавни вземания, произтичащи от други правоотношения. Защото, видно от
практиката на СЕС, е достатъчно да не е налице пряка и вътрешно присъща връзка
с получените като субсидия суми. В случая такава връзка не е налице, доколкото
запорът е наложен върху всички постъпления по банковата сметка, и дължимите
суми не произтичат от допълнителен данък, наложен само върху субсидиите.
Плащанията от ДФ "Земеделие" не съставляват
несеквестируеми доходи и по смисъла на приложимите разпоредби от Законите за
държавния бюджет на Република България, действащи през съответните години. В
отказа са посочени разпоредбите на чл.94 от ЗДБРБ за 2017 г., и чл.92 от ЗДБРБ
за 2018 г. Съдът съобразява, че същите по смисъл са и разпоредбите на чл. 94 от
ЗДБРБ за 2019 г., чл.96 от ЗДБРБ за 2020 г., и
чл.99 от действащия понастоящем ЗДБРБ за 2021 г. В обсега на
предвидената в тази нормативна разпоредба защита са само и единствено целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности
и услуги, т. е в тези разпоредби са регламентирани три кумулативни условия:
наличие на целево предоставени средства от държавен бюджет; същите да са
предоставени на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или капиталови
трансфери и тези средства да са предоставени за изпълнение на възложени от
държавата дейности. В процесния случай няма данни да са налице тези
предпоставки, т. е. няма данни за целево предоставяне на средства от държавния
бюджет за изпълнение на възложени /делегирани/ от държавата дейности.
Юридически лица, еднолични търговци, както и земеделски производители, на които
се отпускат средства от ДФ "Земеделие" за други цели извън
регламентираните в горепосочените разпоредби на ЗДБРБ не са натоварени с
извършване на дейности и функции по делегация на държавата, поради което същите
не са сред субектите, ползващи се с регламентираната в тези закони защита.
Същите не получават бюджетна субсидия, а предоставените им от Държавен фонд
"Земеделие" средства по схеми и мерки за подпомагане на земеделски
производители представляват на общо основание секвестируемо имущество на
длъжника, като същите не се явяват "нефинансови предприятия" по
смисъла на ЗДБ на РБ, доколкото не са натоварени с извършване на дейности и
функции по делегация на държавата. Дейностите, за които законодателят е
предвидил подпомагане на земеделските производители са най-общо описани в чл. 2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители. Този нормативен
акт предвижда държавно подпомагане, но не предвижда средства, отпускани на
земеделците за дейности, които принципно се извършват от държавата, но са
делегирани на земеделските производители, нито придава на тези производители
качеството на нефинансово предприятие.
С оглед на горното съдът намира, че посочените
нормативни актове, Регламент
1306/ 2013 г., а и отменените такива, уреждащи същата материя в
предходни времеви периоди, не въвеждат допълнително основание за
несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Освен това нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в
ежегодните закони за държавния бюджет на РБ е предвидено изрично, че тези
средства са несеквестируеми, а разпоредбите на българското законодателство не
са в противоречие с общностното право. При липсата на изрична законова
разпоредба, изключваща възможността за налагане на запор върху банковата сметка
на длъжника, по която постъпва плащане от Държавен фонд "Земеделие",
съдът намира, че отказът на публичния изпълнител да отмени наложените
обезпечителни мерки е законосъобразен, както и законосъобразно е
потвърждаващото го решение. След превеждане на средства по банковата сметка на
жалбоподателя от ДФ"Земеделие" тези средства загубват публичния си
характер и върху същите може да се насочи принудително изпълнение, доколкото не
е предвидена в нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат
несеквестируеми, както например това е сторил законодателят в чл. 520 от ГПК.
Затова съдът счита, че възраженията на жалбоподателя
за несеквестируемост на постъпленията от субсидии по неговата банкова сметка ***,
тъй като съгласно чл. 213 от ДОПК принудителното изпълнение може да се насочи срещу цялото
имущество на длъжника, а посочените от жалбоподателя постъпления по банковата
сметка не са сред изключенията предвидени с разпоредбата. Освен това, за
жалбоподателя съществува и правната възможност, установена с чл. 229 от ДОПК, при която публичният изпълнител с разпореждане до банката може
са разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките суми да
се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му. ДОПК предвижда и замяна на наложените обезпечителни мерки с друго
равностойно обезпечение. Според чл. 199, ал.
1 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът могат да допуснат такава
замяна на обезпечителните мерки по искане на длъжника, а според ал. 2 на същата
разпоредба, без съгласието на публичният взискател, длъжникът винаги може да
замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа.
За пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай не
са налице посочените в чл.208, ал.1 от ДОПК хипотези, при които се отменя
обезпечението. В случая не е налице
погасяване на публичното задължение, нито са налице хипотезите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5, които касаят случаите,
когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен,
обезсилен или отменен по установения ред, или случая, когато актът за установяване на задължението бъде
изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото
принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на
задължението съгласно изменението. Не е налице и хипотезата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, при която
решаващият орган може да отмени обезпечението и когато длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа. Такива обезпечения в случая не са представени.
С оглед на изложеното, оспореното решение е
законосъобразен акт, а жалбата против него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, следва в полза на ответника да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК във вр. чл. 8, ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 500 лева /петстотин лева/. Възражението
за прекомерност е неоснователно, доколкото възнаграждението по посочената разпоредба
от наредбата е в абсолютен размер.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 197 от ДОПК, Административният съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗП Ц.Н.Н.с ЕТ „Малц-Ц.Н.“
с.Садовец, обл.Плевен против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки №88/28.06.2021г., издадено от зам.териториален директор на
ТД на НАП-Велико Търново, изпълняващ функциите на директор на ТД на НАП-Велико
Търново.
ОСЪЖДА Ц.Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Териториална
дирекция на НАП-Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/