Решение по гр. дело №162/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 136
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 1 март 2019 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20181880100162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 12.11.2018г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 162/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена отА1 България” ЕАД от гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., като пълномощник на ….. А. В. Д. и на М. М., против Л.Е.И. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Искът е положителен установителен и се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 09.01.2018г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. 19/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 45 от 11.01.2018г. за следните суми : сумата 274,18 лева – главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 09.01.2018г.  до  изплащане на вземането, както и сумата 205 лева разноски по делото, от които 180 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева – заплатена държавна такса. Вземането е във връзка с използване на далекосъобщителни услуги и предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга № М2801528 от 11.06.2011г., като са останали незаплатени сумите дължими по две фактури издадени на 27.04.2015г.

От насрещната страна е подаден писмен отговор, в който ответникът твърди, че не е подписвал посочения от ищеца договор и не не знае за него.

 По делото са приети писмени доказателства, представени от дружеството - ищец.

 Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

 От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е бил налице валиден договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен на 11.06.2011г. в гр. Своге, подписан лично от ответника, тогава на 15 години, както и от неговата майка М. С. И., ЕГН **********. Задълженията на страните по договора са подновени с договор сключен  на 19.09.2014г. в гр. София, подписан лично от ответника Л.Е.И., който към посочената дата е бил на възраст от 19 години. Цитираните договори и приложенията към тях не са оспорени от ответника, от което следва, че те като документи са автентични и верни, т.е. наистина са подписани от И. и той действително е поел посочените в тях задължения към ищеца.

 Договорът е бил прекратен едностранно от страна на ищеца на 27.04.2015г. – на основание т. 54.12 от Общите условия. Ответникът е останал задължен за сумите, както следва :

1) по фактура № *********/27.04.2015г. за отчетен период от 27.03.2015г. до 26.04.2015г., с падеж на плащане 27.04.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги в размер на 8,90 лева ;

2) по фактура № *********/27.04.2015г. за отчетен период от 27.03.2015г. до 26.04.2015г., с падеж на плащане 27.04.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги в размер на 265,28 лева.

 Неустойката, както и начинът на определянето й, е уговорена между страните в т. 5.3.1 от Приложение № 1 от 19.09.2014г., като на същата страница ответникът лично си е написал името и се е подписал. Последният не представи никакви доказателства, че е изпълнявал договорните си задължения, съответно законосъобразно ищецът е прекратил едностранно договора между тях и е начислил цитираните неустойки. Част от сумата начислена по фактура № ********* от 27.04.2015г. е заплатена от ответника, преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, поради което не се и търси от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявения положителен установителен иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен и доказан.

По делото безспорно се установи, че между страните са били налице валидни договорни взаимоотношения, като след прекратяването им ответникът е останал задължен за претендираните неустойки.

Ищецът доказа наличието на валиден договор, явяващ се основание на поетото от ответника задължение, неизпълнено от неизправната страна договорно задължение, предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди, които не е нужно да се доказват и изискуемостта на вземането за неустойка.

От своя страна ответникът не доказа възраженията си относно съществуването на вземането, нито представи доказателства, че е изправна страна по договора и е заплатил задължението си.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в размер на 205 лева по настоящото дело, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и 25 лева заплатена държавна такса, както и същата сума – разноски по заповедното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на Л.Е.И. ***, ЕГН **********, че дължи на А1 България” ЕАД от гр. София, гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от ….. А. В. Д. и от ….. М. М., сумата от 274,18 лева – главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга № М2801528 от 11.06.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано  от 09.01.2018г. до  изплащане на вземането, като осъжда ответника Л.Е.И. да заплати на ищеца А1 България” ЕАД сумата от 205 лева, представляваща направени разноски по настоящото гр.д. 162/2018г. по описа на РС Своге, както и сумата от 205 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. 19/2018г. по описа на РС Своге.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                  

                                                                   

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :