№ 155
гр. Горна Оряховица , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л. Л. Л. останал недоволен и обжалва
Наказателно постановление № 35-0000644/01.06.2021 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция „А.А.” - Плевен, с което на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева, за това, че е
нарушил чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. Поддържа, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен
характер при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателно постановление, както и неправилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излага подробни
съображения.Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „А.А.“ (РД „АА“) – ПЛЕВЕН,
представлявана от директора П.К., счита че атакуваното наказателно
1
постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 2 от
делото).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2021 г. жалбоподателят Л.Л. управлявал състав от ППС с
влекач товарен автомобил „Ман ТГХ 26.4406х22ЛЛ“ с рег. № СТ****РН и
прикачено полуремарке с рег. № СТ****ЕН на ПП I-5 Русе – Велико
Търново, като извършвал превоз на товари (фураж) от с. Масларево до с. К. за
собствена сметка на „**** 2018“ ЕООД. Около 13:30 часа, при км. 91+200 в с.
Порикраище, водачът бил спрян за проверка от служители на Регионална
дирекция „А.А.“ – Плевен. В хода на проверката инспекторите от РД „АА“ –
Плевен констатирали, че Л. извършва превоза на товари за собствена сметка с
МПС - „Ман ТГХ 26.4406х22ЛЛ“ с рег. № СТ****РН (кат. N3 над 12 тона),
видно от СРМПС част II-ра № ********* и Заповед № 175 от 19.05.2021 г.
(издадена на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/2008 г.), като по време
на работа и при поискване от контролните органи не представя удостоверение
за СТ****РН за обществен превоз на товари на територията на Р България
или заверено копие на лиценз на Общността. Водачът представя копие на
лиценз № 11517 и копие на удостоверение № 061253, както и удостоверение
№ 060568, обявено за невалидно.
За констатираното нарушение инспектор ПЛ. Р. П. в присъствието на
свидетеля АЛ. Д. М. съставил против Л.Л. Акт за установяване на
административно нарушение № 290098, в който посочил, че с горното деяние
е нарушена разпоредбата на чл. чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, издадена от МТ. Актът е връчен на Л. същия ден за запознаване със
съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П.В.К. – Директор на РД „АА“ – Плевен,
2
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН /л.13/, издал против Л.Л. обжалваното Наказателно
постановление № 35-0000644/01.06.2021 г., с което на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му наложил административно
наказание – глоба в размер на 2000 лева, за това, че е нарушил чл. 89, т. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
НП е връчено на Л. на 15.06.2021 г. На 17.06.2021 г. Л. депозирал жалба
против наказателното постановление.
В хода на съдебното следствие актосъставителят П.П. и свидетелят
А.М. повърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочат, че
актът бил съставен за неносене на документи, тъй като водачът представил
копия, а не оригинали на исканите документи и едно удостоверение в
оригинал, за което извършили проверка и установили, че е невалидно.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите П. и М. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават
от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с Л., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
3
компетентен орган (чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗДвП) и е
предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне
и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 13) преди изтичането
на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и формално съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Въпреки изложеното съдът констатира допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в допуснато явно несъответствие
между фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, нормата, посочена като нарушена от водача и приложения
санкционен състав.
Видно от констативно - съобразителната част на НП, жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 19.05.2021 г. като водач на състав от ППС с
влекач товарен автомобил „Ман ТГХ 26.4406х22ЛЛ“ с рег. № СТ****РН и
прикачено полуремарке с рег. № СТ****ЕН извършва превоз на товари
(фураж) от с. Масларево до с. К. за собствена сметка на „**** 2018“ ЕООД,
като при поискване от контролните органи не представя удостоверение за
СТ****РН за обществен превоз на товари на територията на РБългария или
заверено копие на лиценз на Общността. Водачът представя копие на лиценз
№ 11517 и копие на удостоверение № 061253, както и удостоверение №
060568, обявено за невалидно.
На жалбоподателя е вменено извършване на нарушение на чл. 89, т. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от МТ, съгласно който „по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и
следните документи: удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко
от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз
на Общността се изисква заверено копие от лиценза)“.
Съдът счита, че така описаното в констативно - съобразителната част на
НП нарушение и обстоятелството, че водачът извършва превоз на товари за
4
собствена сметка сочи на нарушение на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ,
бр. 63 от 15.07.2008 г., изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., бр. 14 от 19.02.2016
г., бр. 98 от 8.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., съгласно който „при
извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при
поискване от контролните органи следните документи: заверено копие на
лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България в
съответствие с чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози.“
Словесно АНО е описал деянието на Л. като „непредставяне при
поискване от контролните органи на удостоверение за СТ****РН за
обществен превоз на товари на територията на РБългария или заверено копие
на лиценз на Общността“. Така дефинираното нарушение наказващият орган
е санкционирал съобразно чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните
превози, който въздига в състав на нарушение друго по вид нарушение на
водачите, изразяващо се в извършване обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Словесното описание на конкретното нарушение, дадено в
обстоятелствената част на НП, индикира на друго по вид нарушение, касаещо
непредставяне в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му , което
следва да се санкционира по реда на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози.
В настоящия случай, АНО е допуснал противоречие между
фактическото описание на деянието и сочената за нарушена разпоредба, и
приложения санкционен текст, което поведение несъмнено разкрива белезите
на съществен процесуален порок и ограничава правото на защита на лицето,
5
сочено за нарушител. Неяснотата във волята на органа препятства и
надлежното упражняване на съдебен контрол, което предопределя извода за
изначална порочност на обжалваното наказателно постановление.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Обжалваното НП е незаконосъобразно и по същество.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
актосъставителя П.П. и свидетеля А.М. се установи, че при поискване
жалбоподателят е представил заверени копия на исканите документи /каквото
е изискването на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г./, поради което не е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по
чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
От приетите като писмени доказателства Лиценз № 11517 за превоз на
товари, издаден на 12.02.2021 г. и валиден до 11.02.2031 г. и Удостоверение
№ 061253 на ППС - товарен автомобил „Ман ТГХ 26.4406х22ЛЛ“ с рег. №
СТ****РН за обществен превоз на товари на територията на Република
България към лиценз № 11517, валидно до 11.02.2031 г. се установи, че
жалбоподателят и имал изискуемите и поискани документи /същите са
описани и в обстоятелствената част на НП/, поради което не е осъществил от
обективна страна състава на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози.
Изложените съображения обуславят отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000644/01.06.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „А.А.” - Плевен, с което на Л.
6
Л. Л. от с. К., обл. Стара Загора, ул. „****“ № 2, с ЕГН **********, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева, за това,
че е нарушил чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7