Решение по НАХД №586/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260129
Дата: 17 април 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20201420200586
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Враца, 17.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на петнадесети февруари,  две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Десислава Стоянова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 586 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното :

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  Б.К.А. *** срещу Наказателно постановление №26-0000071 от 18.02.2020 г. на Директора на Районна дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, с което за  нарушение на  чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.02.1999 на МТ на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози  му е наложена глоба в размер на 2000.00 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, Твърди се, административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин, че в момента на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на таксиметров автомобил. Жалбоподателят поддържа, че на 13.02.2020 г. е извършвал превоз на свои близки с автомобила не в качеството си на таксиметров шофьор.

Ответната страна – Изпълнителна агенция Автомобилна администрация  взема становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

           След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 13.02.2020 г.  около 13:40 ч. в гр. Враца, бул.“Втори Юни“ до предприятие "Химко", Т.Г. и К.Г. /инспектори в РД Автомобилна администрация-Враца/ спрели за проверка Б.А. – водач на лек автомобил марка Дачия Сандеро в посока гр. Монтана, кат. М1, с per. № *******. Към момента на проверката автомобилът на водача бил обозначен съгласно Наредба № 34 като таксиметров автомобил с открита табела, без поставена табела "Не работи", с изключен касов апарат, превозващ трима броя пътници, притежаващ разрешение за таксиметров превоз на пътници № 6.01, валидно до 31.12.2020 г., Установено било, че фирмата превозвач е с регистрация № 05435/06.01.2004 г., като при проверката е констатирано, че водачът на лекия таксиметров автомобил не притежава валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

             За констатираното нарушение бил съставен АУАН, според който на 13.02.2020 г. около 13:40 ч. в гр. Враца, по бул.“Втори юни“ до предприятие "Химко" водачът управлява лек автомобил марка Дачия Сандеро с per. № *******, който е обозначен съгласно Наредба № 34 като таксиметров автомобил с открита табела без поставена табела "Не работи", с изключен касов апарат, като превозва трима броя пътници, притежаващ разрешение за таксиметров превоз на пътници № 6.01, валидно до 31.12.2020 г. Фирмата превозвач е с регистрация № 05435/06.01.2004 г., като при проверката се констатира следното нарушение: водачът на лекия таксиметров автомобил не притежава валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.           Констатирано е, че е нарушен   чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.02.1999 на МТ.

           Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.02.1999 на МТ на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози  му е наложена глоба в размер на 2000.00 лв.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:  АУАН от 13.02.2020 г., Наказателно постановление №26-0000071 от 18.02.2020 г. на Директора на Районна дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, показанията на свидетелите Т.Г. и К.Г..

           Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:

  НП е издадено от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

              Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и конкретно е посочено, че на 13.02.2020 г. около 13:40 ч. в гр. Враца, по бул. „Втори юни“ до предприятие "Химко" водачът управлява лек автомобил марка Дачия Сандеро в посока гр. Монтана, кат. М1 с per. № *******, който е обозначен съгласно Наредба № 34 като таксиметров автомобил с открита табела без поставена табела "Не работи", с изключен касов апарат, като превозва трима броя пътници, притежаващ разрешение за таксиметров превоз на пътници № 6.01, валидно до 31.12.2020 г. и водачът на лекия таксиметров автомобил не притежава валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

             Съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетеля И. К.  /син на жалбоподателя/, според който на таксиметровия автомобил е имало поставено покривало на табелата „такси“ и на челното стъкло е била поставена табела „не работи“. Показанията на този свидетел се опровергават категорично от показанията на свидетелите Т.Г. и К.Г., които подвърждават всеки един елемент от фактическия състав на административното нарушение. Освен това съдът приема свидетелските показания на И. К. като недостоверни поради роднинската връзка на този свидетел с жалбоподателя, представляващи опит за неговото оневиняване.

            Правилно е  квалифицирано деянието, с оглед текстовото му  описание, посочена е дата и място на нарушението, както и  извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.

  От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

  Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.

По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.

           Съгласно разпоредбата на чл.18, т.5 от  Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община.  Безспорно установено по делото е, че именно жалбоподателя Б.А. на 13.02.2020г. е управлявал лек автомобил марка Дачия Сандеро в посока гр. Монтана, кат. М1 с per. № *******. Безспорно установено е също, че жалбоподателят Б.А. при извършената му проверка от компетентните длъжностни лица не е представил валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“,  каквото е длъжен да притежава, съгласно чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. Същият твърди, че представеното удостоверение е издадено на името на сина му И. Борисов К. и е валидно до 31.12.2020 г. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  Т.Г. и К.Г.. Същите твърдят, че лекият автомобил е бил  с открита табела без поставена табела „не работи”, за което шофьорът на лекият автомобил е следвало да притежава валидно удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил“. Посочените обозначителни знаци върху лекия автомобил сигнализират, че водачът му превозва пътници в кола, предназначена за таксиметров превоз именно като таксиметров шофьор, за което следва да притежава съответното валидно удостоверение.

         Настоящият случай не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо, е свързано с осъществяване на таксиметров превоз на пътници, за който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Непредставянето и непритежаването на съответните изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията, свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на лек таксиметров автомобил. Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П, съгласно която се наказва с „глоба” в размер 2 000.00 лева при първо нарушение водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че нарушението  е извършено за първи път, поради което обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, Районният съд Враца 

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000071 от 18.02.2020 г. на Директора на Районна дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, с което на Б.К.А. ***, с ЕГН ********** за  нарушение на  чл.18, т.5 от Наредба №34 от 06.02.1999 на МТ на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози  му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Враца в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                  

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: