О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№391
гр. Пловдив, 05.08. 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, смесен наказателен състав, на четвърти август две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВАСИЛ ГАТОВ
като разгледа докладваното от съдия И. Ранчев, въззивно частно
наказателно дело № 352 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подаден протест на ОП
– Стара Загора против Протоколно определение №409 от 02.07.2020 г. по НОХД № 204/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което в
проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното
производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен
акт.
В протеста на ОП – Стара Загора са изложени доводи
за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение на окръжния
съд, като се набляга на това, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК и не се налага връщането на делото за изготвянето
на нов такъв. Прокурорът намира, че визираните противоречия и неясноти в обстоятелствата
относно формите на упражнената принуда не водят до ограничаване правото на
защита на подсъдимите, тъй като в обвинителния акт е описана фактическата
обстановка и съставомерните елементи на повдигнатото обвинение за престъплението
грабеж. В същия детайлно са описани фактическите действия на обвиняемите и са
изложени подробни аргументи относно всеки един от съставомерните признаци на
съответното престъпление, като липсват неясноти или противоречия, които да
затруднят реализирането на правото им на защита. В тази връзка се заключава, че
не са били ограничени правата на обвиняемите по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, които заедно със своите защитници в разпоредителното съдебно заседание не
са се позовали на подобно процесуално нарушение, както и че обвинителният акт
не е от категорията на решаващите юридически актове. Затова предлага да се
отмени атакуваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд
за продължаване на процесуалните действия.
Останалите страни са уведомени за постъпилия
протест, като не са взели отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се
запозна с постъпилия протест и материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът
е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 дневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, като разгледан по съществото си е неоснователен.
Производството по настоящото дело е
образувано по внесен обвинителен акт от О.п.– С.З. срещу обв. И.А.П.по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и
обв. Г.П.Т.за престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Налице е нарушаване на изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт,
който трябва да е съобразен с трайната съдебна практика, като описаната в него
фактическа обстановка да даде основните рамки по процеса на доказване за
ефективно осъществяване правото на защита на страните в предстоящата съдебната
фаза.
В обстоятелствената му част са изложени недостатъчно
ясно и противоречиво основните факти, които обосновават твърдението на
прокурора за извършено от двете обвиняеми лица престъпление грабеж, относно
двете форми на упражнената от тях принуда като физическа сила и заплашване
спрямо пострадалата, което съставлява съществено и отстранимо процесуално
нарушение по смисъла на чл. 248, ал.4, т.1, пр.1 от НПК.
На
първо място, налице е
противоречие в обстоятелствената част на прокурорския акт относно употребената
сила спрямо пострадалата Г. от страна на обв. П. и начина на нейното падане.
Първоначално се сочи, как в резултат от страха и преживения стрес, че са я
ограбили и са й взели всичките пари, на пострадалата й е прилошало и се е
свлякла на земята, на прага до вратата, а впоследствие нещо твърде по-различно,
а именно, че от упражненото физическо насилие от страна на обв. П., изразяващо
се в стискане на ръцете, дърпане, блъскане, тя е паднала върху терена. А
последното е довело до извода на прокурора, че пострадалата е получила
травматичните увреждания по тялото именно от падането й върху терена, което пък
си противоречи реципрочно с другото твърдение, че пострадалата е получила две
от уврежданията – кръвонасядане по лицето и в поясната област, както и е
изпитвала болки по тялото и т.н.
На
второ място, във
фактическото обвинение от прокурорския акт за упражненото спрямо пострадалата Г.
заплашване също са налице противоречия и неясноти. В началото е посочено, че обв. П. е предизвикал страх у пострадалата
поради външния си вид, тъй като бил едър и физически здрав, а от друга страна е
сторил това с поведението си, тъй като й е крещял и настоявал за заплащане.
Впоследствие отново се твърди, че пострадалата е изпитала страх, че са я
ограбили и са й взели всичките пари, като е преживяла стрес от нахлуването на
групата роми в дома й посред бял ден и упражнени заплахи и физическо насилие от
страна на обв. П. спрямо нея. А накрая при излагането на правните изводи,
прокурорът посочва, че заплашването е било осъществено от подсъдимите, чрез
възпрепятстването на пострадалата да влезе в дома си, физическото присъствие на
двамата обвиняеми заедно с тримата свидетели. и т.н. В този ред на мисли,
очевидно е налице неяснота и непоследователност в позицията на прокурора
относно начина и действията, посредством които е осъществено заплашването на
пострадалата, както и това кой го е извършил – на два пъти е посочен, че това е
П., а накрая се разбира, че това е сторено и от двамата обвиняеми.
Затова и съвсем резонно е прието, че така
визираните противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт касаят
най-важните съставомерни факти и обстоятелства, въз основа на които се гради
обвинителната теза на прокурора, като обвиняемите лица не могат да научат в
какво се изразява престъплението, за което са били привлечени в това качество и
предадени на съд, за да могат да реализират успешно правото си на защита.
В заключение, напълно обосновано и законосъобразно, окръжният съд е преценил, че изготвеният от ОП – Стара Загора обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал. 2 от НПК, с което са ограничени процесуалните права на обвиняемите, респ. и на другите страни, като е постановил прекратяването на съдебното производство и връщането делото на прокурора.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският
апелативен съд, намира, че не следва да се уважава подадения протест на ОП – Стара
Загора, като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Стара Загора и
се върне делото на прокурора за изпълнение на дадените му указания при
изготвянето на обвинителния акт, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТЪРЖДАВА
Протоколно определение № 409
от проведеното разпоредително съдебно заседание на 02.07.2020 г. по НОХД № 204/2020
г. на Старозагорския окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и
делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила,
свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.