Решение по дело №232/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава XI от АПК, вр. чл.284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС

Образувано е по искова молба от А. В. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив, предявена чрез адв. Н. Д., със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица], против срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 8 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора град Пловдив във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 17.01.2024г. до 03.02.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Излага обстоятелства, че неимуществени вреди се изразяват в причинена обида, възмущение, болки и страдания, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, дължащи се на неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ поради липса на достатъчно жилищна площ /под 3 кв. м. нетна площ на човек/; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; има много котки, които влизат в столовата и се качват по масите и създават предпоставки за болести и зарази; в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл.Ищецът работел п рез целия престой, като в това време не ползвал каре, което било порочна практикеа. Ищецът счита, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В съдебното заседание, ищецът се представлява от пълномощника си адв.Д., която поддържа изцяло исковата претенция и ангажира гласни доказателства. По същество на спора излага допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Н. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че посочените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с условията в затвора-Пловдив, поради което искът е недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за лишена от основание искова молба.

От фактическа страна съдът прие следното:

В постъпили по делото становища и справки относно правното положение на „лишеният от свобода“ А. Д., се установява, че същият търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив от 20.04.2023г. и към 03.02.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ е още там.

От становище от 20.02.2025г. /л.41-44 / на инспектор СДВР се установява, че ищецът е настаняван в стая №24на пост 3, където пребивава от 17.01.2024 до 30.07.2024г. вкл. На 31.07.2024г. е преместен в стая №8 на пост 6, където е пребивавал до 12.12.2024г. вкл. От 13.12.2024 до 03.02.25 Д. е преместен в стая № 18 на пост 6. Посочена е подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

Съобразно представените доказателства, се установява, че за периодите от 13.09.24-16.09.24 г., от 18.10.24 до 30.10.24; от 08.11.24-18.11.24 и от 13.12.24 до 03.02.25 г. вкл., ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. метра нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени справки и становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че за всеки от настанените л.св.е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно график за разпределение на времето на лиш.св., а на работещите е осигурен достъп до баня всеки работен ден. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лавката в Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им.

В подробна справка рег.№1359/19.02.2025г., на НС „ФЛКР“ при Затвора Пловдив е посочено, че всяко помещението разполага с осветително тяло и достатъчно дневна светлина. Изложено е, че „лишените от свобода“ се отопляват посредством централно-локално парно отопление. Прането става по усмотрение на лсв.- в пералнята на Затвора, ръчно, или чрез изнасяне на дрехитге от близките. Простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек и постелъчен инвентар, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. ДДД обработките се извършват на периоди от 2 месеца или по необходимост.

За времето на престой в Затвора Пловдив, ищецът е бил устройвен на работа в „Обособено производство“. През годините е бил включван и като ученик в СУ „Св. Иван Рилски“ при Затвора Пловдив.

По време на престой на открито, лишените от свобода могат да ползват тоалетна.

По делото е представена медицинска справка от директора на МЦ- Затвора Пловдив, съгласно която ищеца е посещавал МЦ по утвърден графики в случаите, в които е имал оплаквания от соматичен характер, като своевременно при преценка на лекарите са отпускани лекарствени средства, налични в МЦ, както и в случаите налагащи изписване на рецептурна бланка. До момента на изготвяне на справката , ищецът е клинично здрав, като не се е налагало да се извежда във външно ЛЗ за консултации или лечение. Приложен е амбулаторен лист от преглед на 16.05.24 г.

По делото е предоставена и таблица /л.19/, в която са представени перални, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи за лицата за един месец и седмичен график за служебна пералня.

Приложени са протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за м.2, м.4, м.6, м.7, м.8 и м.10, м.11.2024г.; м.02 2025г. с време на въздействие на биоцида-3 месеца .

Представени са и графици за разпределение на времето на лишените от свобода от пост 3 и пост 6/л.45-46/

По делото по искане на ищеца са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Н. К.. Свидетелят излага факти по влошени материално- битови условия и бездействия на администрацията в Затвора Пловдив да ги отстрани. В помещения 18 и 2 4имало мухъл, дървениции хлебарки. В затвора няма своевременна медицинска помощ, ищецът не е добре със здравето. Докато работел, свидетеля не ползвал каре. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото не противоречат на кредитираните от съда писмени доказателства, отношение към които ще бъде взето по- долу.

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Исковата претенция е процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следните за това съображения:

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

При това положение и с оглед изрично посочения в исковата молба период, и възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Д., ще следва да бъдат разглеждани, за Затвора гр.Пловдив от 17.01.2024г. до 03.02.2024г. /датата на подаване на исковата молба/.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков период в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал ищеца при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори, почистващи и перилни препарати.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Д. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Следва да се посочи, че ищецът е работещ и е имал право да ползцва банята всеки работен ден. Не се установяват твърденията в исковата молба в банята да е имало ръжда и кал.

По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Освен това, служебно известно е на съда, че в банята има съблекалня, т.е. лишените от свобода преминават през карето облечени с дрехи. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца. Освен това, служебно известно е на съда, че в банята има съблекалня, т.е. на лишените от свобода не им се налага да преминават прец карето без дрехи.

Съдът намира за неоснователно и оплакването, че когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка. Видно от доказателствата, представени от ответника, лишените от свобода от пост 5 и 6 могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи, а и при нужда лишените от свобода могат да ползват тоалетната в спалното си помещение..

Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като по делото са представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като времето на действие на хербицида е 3 месеца.

Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелно бельо на Д. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „стаята“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно стая става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става на пригодени простори в общото помещение на поста, когато се перат от лиш.св, поради което не следва да се простират в спалното помещение и да се завъжда влага.

По отношение на твърдението на ищеца, че в Затвора-Пловдив има много котки, които влизат в столовата и се качват по масите и създават предпоставки за болести и зарази, следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства ищецът да е подавал молби или жалби, свързани с оплаквания от наличие на котки в затвора, на които администрацията да не е обърнала внимание.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията по отношение на липсата на медицинско обслужване по отношение на ищеца. Според представената медицинска справка, ищецът е посещавал МЦ по утвърден графики в случаите, в които е имал оплаквания от соматичен характер, като своевременно при преценка на лекарите са отпускани лекарствени средства, налични в МЦ, както и в случаите налагащи изписване на рецептурна бланка. До момента на изготвяне на справката , ищецът е клинично здрав, като не се е налагало да се извежда във външно ЛЗ за консултации или лечение.Не се събраха данни ищецът да е подавал оплаквания за липса на медицинско обслужване. Недоказано, от свидетелските показания, остана и твърдението за бъбречна криза в исковия период,за която не му е оказано своевременно и адекватно лечение.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на периодите от периодите от 13.09.24-16.09.24 г.- 4 дни, от 18.10.24 до 30.10.24- 13 дни; от 08.11.24-18.11.24- 11 дни и от 13.12.24 до 03.02.25 г. вкл.- 55 дни, общо 83 дни при престоя на ищеца в Затвора-Пловдив, през което време А. Д. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.. Горното, води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, съдът намира, че е справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния период от от 13.09.24-16.09.24 г.- 4 дни, от 18.10.24 до 30.10.24- 13 дни; от 08.11.24-18.11.24- 11 дни и от 13.12.24 до 03.02.25 г., общо 83 дни. Това е съобразено и с постановените решения по делата Й. и Д. срещу България и И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е адекватно обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането от 83 дни, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 664/шестотин шейсет и четири/ лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди. В останалата си част до предявеният и търсен размер от 8 000лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - от 17.01.2024г. до 03.02.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ , искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съответно, спрямо този размер на главния иск от 664 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие /л.66/, сключен с ищеца, е посочено осъществяване на безплатно представителство на основание чл.38 ал.1 от ЗАдв.. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска е в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Административен съд –Пловдив -XIII състав :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на А. В. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив сумата от 664 лв. /шестотин шейсет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите 13.09.24-16.09.24 г., от 18.10.24 г. до 30.10.24 г.; от 08.11.24г.-18.11.24г. и от 13.12.24г. до 03.02.25 г. вкл., при престоя в Затвора-Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 03.02.2025г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 8 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания в исковата молба период от 17.01.2024г. до 03.02.2024г. вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на А. В. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адвокат Н. П. Д., [ЕГН], офис гр.Пловдив, [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.