Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен,
20. 08., 2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и трети юли ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Ивайло Цветков
като разгледа
докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА, ТД № 31 по описа за 2017 година , за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание по
чл. 79,ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
Обективно и субективно съединени осъдителни
искове, с правно основание по чл. 79,ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
В Плевенски Окръжен съд е постъпила искова
молба Вх. рег.№2642/27.02.2017г, подадена
от „Ю.“АД-гр. София ЕИК- ***, представлявана от М.В. – прокурист и П.Н.Д.
– Изпълнителен директор, срещу: Л.Д.А., Т.Й.П.,
А.Т.П. и С.К.П. .
Цена на иска 65 012.93 евро
Иска се да бъдат осъдени
ответниците да заплатят солидарно на ищеца общата сума от 65 012.93 евро
/в т.ч. главница, договорна лихва, такси, застраховки и нотариални такси/,
дължима съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
26322/28.08.2007 г. и допълнителните споразумения към него от 30.12.2010 г.,
15.06.2011 г., 27.12.2012 г. и 20.09.2013 г.
Твърденията на страните:
В исковата молба/ ИМ/ се
твърди, че съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26322/28.08.2007 г., „Б.***“АД-гр. София е предоставила
на Л.Д.А., Т.Й.П., А.Т.П. и С.К.П. кредит в размер на 45 990 евро, а те са се задължили да го върнат ведно
с договорената лихва за срок от 420 месеца. Представени са посоченият договор,
приложение към него от 29.08.2007 г. относно откриването на заемната сметка и
банково бордеро, установяващо усвояването на кредита.
Твърди се, че съгласно
чл.3, ал.1 от договора, се дължи годишна лихва в размер на сбора от БЛП за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване, плюс
договорна надбавка от 3.95 пункта. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
Сочи се, че дължимите от
кредитополучателите такси са уговорени в чл.4 от договора, а задължението им да
застраховат ипотекирания недвижим имот – в чл.14 от договора.
Твърди се, че кредитът е
бил обезпечен с учредяването на договорна ипотека, обективирано в нот. акт №168
от 28.08.2007 г. на нотариус С.И.. Представя се посоченият нот. акт.
Твърди се, че към
договора са подписани допълнителни споразумения от 30.12.2010 г., 15.06.2011
г., 27.12.2012 г. и 20.09.2013 г., с които кредитът е „преоформян“, като към
редовната главница са натрупвани задълженията за просрочена главница, просрочена лихва,
просрочени такси и просрочени плащания по застраховки. Така след последното
допълнително споразумение главницата станала 52 217.56 евро. С него бил
договорен и 12-месечен период на облекчено погА.ване на дълга. Представени са
посочените споразумения, както и погасителен план от 23.08.2011 г. и
методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити.
Твърди се, че поради
непогА.ване на вноската с падеж 10.05.2014 г. и на основание чл.18, ал.2 от
договора, банката обявила целия остатък от задължението по кредита за незабавно
изискуем и уведомила кредитополучателите за така настъпилата предсрочна
изискуемост. Представени са нот. покана с рег. №7434/26.09.2016 г. на нотариус
Славомир Иванов, адресирана до А.Т.П., разписка №232 от 11.10.2016 г. относно
тази покана и уведомление от 11.10.2016 г. Представени са и доказателства за
изпращане на ТЕЛЕПОЩА с известия за доставяне PS 5800 00Y2SB X, PS 5800 00Y2TР C и PS 5800 00Y2PL 4, адресирани съответно до Л.Д.А., С.К.П.
и Т.Й.П..
Твърди се, че въпреки
отправените покани, кредитополучателите не издължили доброволно дължимата,
съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26322/28.08.2007 г.
и допълнителните споразумения към него от 30.12.2010 г., 15.06.2011 г.,
27.12.2012 г. и 20.09.2013 г., сума от общо 65 012.93 евро, включваща:
-51 582.44 евро -главница,
-12 477.75 евро -договорна
лихва,
-562.28 евро- такси,
-281.46 евро -застраховки,
-214.05 лева- нот.
такси.
С исковата молба са
представени писмени доказателства по опис. Иска се да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза с конкретно формулирани въпроси към ВЛ.
С разпореждане №385 от
10.03.2017 г. съдът е разпоредил да се връчат преписи от нея на ответниците,
ведно с приложенията.
Изпратените на
13.03.2017 г. съобщения са връчени на 15.03.2017 г. на Л.Д.А., Т.Й.П. и С.К.П.,
а на 03.04.2017 г. – на А.Т.П..
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК нито един от четиримата ответници не е подал
отговор на исковата молба.
С разпореждане №709 от
28.04.2017 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания на
ищеца за отстраняване на констатираните
недостатъци. Препис от тази молба е
връчен на Т.Й.П. и С.К.П..
С молба от 30.05.2017 г. са направени следните уточнения:
По т.1: Претендираната
главница от 51 582.44 евро е дължима, считано от 10.10.2014 г. до
предявяване на иска.
По т.2: Претендират се
12 256.17 евро като договорна лихва за редовна главница, начислена за
периода от 10.05.2014 г. до 19.02.2017 г. и 221.58 евро като договорна лихва за
просрочена главница, начислена за периода от 10.05.2014 г. до 19.02.2017 г.
По т.3: Претендират се
102.27 евро като такси за администриране на просрочие, начислени за периода от
09.06.2014 г. до 19.02.2017 г. и 460.01 евро като такси за управление,
начислени за периода от 29.08.2014 г. до 19.02.2017 г.
По т.4: Претендират се
281.46 евро като имуществени застраховки, дължими съгласно чл.14 от договора за
периода от 15.09.2014 г. до 19.02.2017 г.
По т.5: Претендират се
72 лв. като такси, платени за изпращането на 4 броя нот. покани и 52 лв. като
такси за изпращане на писма с ТЕЛЕПОЩА. Претендират се и такси за
удостоверяване явяването/неявяването при
нот. покани и за изготвяне на преписи по нот. покана. Дължимостта на тези суми
се обосновава с чл.10, т.3 от договора.
С определение №738 от
19.09.2017 г. съдът на основание чл.47, ал.6 от ГПК е назначил адв. А.Г. *** за
особен представител на ответника Л.Д.А., с ЕГН:**********, с възнаграждение за
настоящата инстанция 4 036 лв., платено от ищеца.
Препис от исковата молба
заедно с приложенията към нея, както и от уточняващата молба от 30.05.2017 г. е
връчен на Л.Д.А. чрез адв. А.Г. на 02.10.2017г.
В срока по чл. 372,ал.1 от ГПК, на 11.10.2017 г. е подаден от особения
представител на първия ответник, отговор
на ИМ, с който се оспорва предявения иск.
Особеният представител сочи, че няма доказателства Л.Д.А. да е бил уведомен
за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че при това положение ответникът евентуално дължи само вноските,
падежирали в периода от 10.10.2014 г. до подаване на ИМ. Намира, че няма
доказателства застраховките да са платени със средства на банката. Сочи, че
няма данни нот. покана да е отправяна до Л.Д.А., поради което той не дължи на
банката нот. такси.
С отговора на ИМ се
възразява ,че в чл.3, ал.3 от договора се съдържа клауза за неустойка, която по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП е неравноправна.
В отговора се съдържа възражение за погА.ване по давност на вземанията за
погасителни вноски, станали изискуеми преди 28.02.2012 г., както и на
вземанията за лихва, станали изискуеми преди 28.02.2014 година.
Особеният представител на Л.Д.А. оспорва автентичността на подписите на
последния, положени върху представените от ищеца документи.
Препис от отговора на Л.Д.А.
е връчен на „Ю.“АД на 26.10.2017 г.
В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК на 09.11.2017 г. по пощата
е подадена ДИМ.
С ДИМ са приложени
искане от 08.08.2007 г. за предоставяне на жилищно-ипотечен кредит, както и 9
броя молби за реструктуриране на кредита.
Препис от ДИМ и
приложенията към нея са връчени на адв. А.Г. на 20.11.2017 г.
На
27.11.2017 г. е депозиран допълнителен отговор /ДОТГ/, в който особеният
представител възразява срещу редовността на ИМ и иска ищецът да направи
уточнения по отделните пера на претенцията си.
Поддържат се с
допълнителния отговор възражения за нищожност на клаузите на чл.3,ал.3 от
Договора за кредит, като неравноправни по смисъла на чл. 134 от ЗЗП, тъй като
потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието й – чл.146,ал.1 от
ЗЗП.
С определение по чл. 374
от ГПК , съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, задължил е ищеца да представи оспорените
документи в оригинал,като му е указал последиците от неизпълнението на
задължението по чл. 183 от ГПК. Изготвен е проект за доклад по делото, който е
съобщен на страните.
С молба Вх.рег. №
1462/01.02.2018г, ищецът ,чрез пълномощника си по делото – адв. Х.И. САК е
представил по делото оригиналите на оспорените документи под опис, които по
разпореждане на съда се съхраняват в касата.
С определение № 454/
26.04.2018г съдът е назначил на основание чл.47,ал.6 от ГПК адв. И.С.А.- Д. за
особен представител на ответницата А.П. , ЕГН **********.
В първото по делото
заседание, състояло се на 09.05.2018г, ищецът,чрез пълномощниците си : адв. Х.И. и адв. Х.П. е заявил ,че
поддържа предявените искове и всички доказателсвени искания.
Особените представители
на ответниците : адв. А.Г. за Л. А. -
адв. И.А. - за А.П. са заявили ,че
поддържат всички възражения и оспорвания.
Изготвеният от съда
проект за доклад по делото е приет за окончателен.
Съдът е изслушал
докладите на вещите лица Ц.Ц. – изготвил графичната експертиза ,назначена от
съда и на С.П. – изготвила назначената съдебно – счетоводна експертиза, като е
приел заключенията , неоспорени от страните.
В даден от съд срок,
след приключване на съдебното дирене, са представени писмени бележки от
пълномощника на ищеца и от особените представители.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите, възраженията и съображенията на страните,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна:
По
делото са безспорни , видно от представените писмени доказателства(л. 5-9) и не се нуждаят от друго доказване
обстоятелствата, че на 28.08.2007г между страните по делото „Ю.” АД
- с предходно наименование „Б.***“ АД гр. София от една страна, като
кредитодател и от друга – ответниците Л.
Д.А. – кредитополучател , Т. Й. П., А.Т. П. и С.К. П. – солидарни
длъжници, бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26322,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер
на 45 990 евро, а те са се
задължили да го върнат ведно с договорената лихва за срок от 420 месеца. Кредитът се погА.ва на равни месечни вноски в размер на 393.60
евро(чл.6,ал.1), включващи главница и лихва.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора, страните
договорили годишна лихва в размер на
сбора от БЛП за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване, плюс договорна надбавка от 3.95 пункта. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в размер на
10 пункта. В чл.4 от договора са
уговорени дължимите от кредитополучателите такси в, а задължението им да
застраховат ипотекирания недвижим имот – в чл.14 от договора.
В чл.2,ал.5 от Договора за кредит е посочено ,че „Действащият БЛП на БПБ не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Съгласно чл. 6,ал. 3 от Договора за кредит е посочено ,че „ В случай, че по
време на действието на настоящия договор Банката промени основния лихвен
процент на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски ,
определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛТ с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие.
В чл. 12 от Договора е предвидено ,че „Банката запазва правото си, по време на
действие на Договора да променя Тарифата за условията, лихвите ,таксите и
комисионните, които прилага при
операциите си. Измененията на Тарифата
влизат в сила от деня на приемането им
от компетентните банкови органи и за са задължителни за страните по
настоящия договор“
В
чл. 18 от Договора за кредит е посочено ,че „При непогасяването на която и да е вноска по кредита ,както и при
неизпълнение от Кредитополучателя , на което и да е задължение по настоящия договор, БАНКАТА може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.“
Не се спори също така
,че кредитът е бил обезпечен с учредяването на договорна ипотека, обективирано
в нот. акт №168 от 28.08.2007 г. на нотариус С.И..
Към процесния договор за жилищен кредит няма подписан от страните по него
погасителен план и не е представена от банката методологията ,по която се
изчислява базовият лихвен процент/ БЛП/.
Към процесния договор за
кредит са подписани четири допълнителни споразумения на дати: 30.12.2010г.,
15.06.2011г., 27.12.2012г. и 20.09.2013г., като погасителен план е изготвен
само към Допълнително споразумение№ 2/ 15.06.2011г.
Видно от погасителния
план, към споразумението от 15.06.2011г. с него банката със задна дата е
увеличила размера на месечните погасителни вноска от установения с договора
размер 393.60 евро, . По този начин, от
един момент нататък, със задна дата ,банката е започнала да иска от длъжниците
по процесния кредит , считано от 29.11.2007г по- големи погасителни вноски от
уговорените. Считано от 10.01.2012г погасителната вноска е в достигнала размер
504.42 евро
Методология за
определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-
ипотечни кредити е предоставена на ответниците
с Допълнителното споразумение от 20.19.2013г.(л.38-40 т.1)
Не се спори между
страните ,че кредитът в размер на посочената в Договора за кредит сума
45 990 евро е изцяло усвоена от кредитополучателя – ответника Л.Д.А..
Спорни по делото са следните въпроси:
-Автентични ли са
подписите положени от името на ответника Л. в допълнителните споразумения към
договора за кредит; в Нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека
от 28.08.2007г.№ 168 / 2007г на Нотариус С.И.; в Методология за определяне на
референтен лихвен процент;
-Настъпила ли е
предсрочна изискуемост на кредита по отношение на ответниците ;
-Има ли нищожни клаузи в
договора и допълнителните споразумения по него, отпадането ,на които ще доведе
до промяна в претендирания от ищеца размер на дълга;
-Извършил ли е ищеца
извънсъдебни разходи, по събиране на кредита в претендирания от него размер;
-Какъв е размерът на
ликвидните и изискуеми вземания на ищеца, произтичащи от процесния договор за
кредит и допълнителните споразумения към него.
По делото са представени
от ищеца допълнителни споразумения към
процесния договор за кредит от 30.12.2010 г., 15.06.2011 г., 27.12.2012 г.
и 20.09.2013 г., с които кредитът е „преоформян“, като към редовната главница
са натрупвани задълженията за просрочена
главница, просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания по
застраховки.
За изясняване на спорния
по делото въпрос, дали подписът за кредитополучател от името на ответника Л.А.
е положен от него в оспорените документи, съдът е назначил и изслушал
заключението на вещото лице Ц.Ц., изготвил графическа експертиза(л. 237-244,
том І)
Съдът е приел
заключението на графическата експертиза, тъй като е обосновано на доказателствата
по делото, компетентно , ясно и пълно.
Видно от заключението,
всички подписи в Договора за кредит, допълнителните споразумения към него от 25.06.2011г;
от 27.12.2012г.; 20.09.2013г., върху Нот акт
за учредяване на договорна ипотека № 168 ,том Х, рег. № 10978 / 2007т на
Нотариус С.И. и върху Методология за определяне на референтен лихвен процент са положени от Л.Д.А..
Вещото лице дава
заключение, че подписът за „кредитополучател“ положен от името на Л.А. в
Допълнителното споразумение от 30.12.2010г към Договора за кредит за покупка на
недвижими имот, не е положен от Л.Д.А..
Предвид този резултат, съдът намира за
доказано направеното от особения
представител адв. А.Г., оспорване истинността на представеното Допълнително
споразумение от 30.12.2010г., тъй като подписът от името на Л.А. не е
автентичен.
С
заключението на графическата експертиза , съдът изключва представените препис и
оригинал от Допълнително споразумение от 30.12.2010г.(л.11-13 т.1) към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL26322 от 28.08.2007г. от
писмените доказателства по делото.
По отношение останалите
оспорени документи, възражението на особения представител не е успешно
доказано, поради те следва да се вземат предвид от съда при решаването на
спора.
За изясняването на
обстоятелства, за които са необходими специални знания, съдът е назначил
изготвянето на съдебно счетоводна експертиза, заключението на която е изготвено
от вещото лица С.П. в два варианта : по въпросите поставени от ищеца и по
въпроси поставени от ответниците ,с оглед направените от тях възражения за
нищожни клаузи в договора и допълнителните споразумения.
От заключението на
вещото лице в първия му вариант се установява ,че на 29.08.2007г. от заемната
сметка 2271 978 ********* 01 8 по разплащателна сметка на Л.Д.А. IB AN BG18 BPBI 7923 1470 2165 (|l (служебен номер в Банката 1815 978 ********* 01 2) е извършен превод от
банката на сумата по кредита в размер 45 990 EUR, с основание „Усвояване на кредит“. Със средствата от кредита, от разплащателната сметка, Л.А. са извършени
плащания/банкови преводи от разплащателната сметка IBAN ***, както следва:
-38 000 EUR с основание „Покупко-продажба" на 29.08,2007г.;
-7 000 EUR с основание „Покупко-продажба" на 29.08.2007г. ;
-На 30.08.2007г„ Л.А. е
изтеглил остатъкът от средствата 990 EUR; от което е видно ,че сумата по
кредита е изцяло усвоена от кредитополучателя Л.А..
В т. 2 от заключението по вариант 1/ по въпросите на
ищеца/, вещото лице е установило ,че поради допуснати просрочия по месечните вноски
– главница, лихви и такси, които суми са посочени в допълнителните споразумения
към датата на изготвянето им, банката –
ищец е реструктурирала / увеличила/ размер на дължимата главница с
4 609.10 евро. Освен това
главницата е увеличена/ реструкрурирана / със сумата на начислените ,но непогасени през периода на облекчено погасяване лихви,
общо в размер на 1 618.46 евро, като по този начин , размерът на дължимата
главница банката е увеличила общо със сумата 6 227.56 евро, върху която е
начислявала договорни и наказателни лихви, а също такси и разноски. По този
начин се е увеличил размерът на остатъчната главница. Счетоводно тази сума на просрочията банката е отразила
като „Усвояване на кредит“ към датите на съответните допълнителни споразумения,
а след това ги е отразила като служебно
погасени.
В т.3 от Заключението по вариант 1/ по въпросите на ищеца/
,вещото лице е посочило ,че сумите, внесени от ответника Л.А. и от всички
длъжници, по разплащателната сметка за погасяване на дължимите месечни вноски
са общо в размер на 120 месечни вноски – 30 346.75 евро. От тази сума
банката служебно е погасила общо 79 бр.
вноски, като последната 80-та с падеж 10.05.2014г. е погасена частично,
съгласно приложения Погасителен план/ Приложение 2/. Погасителният план, към
Допълнително споразумение 2/15.06.2011г. приложен в делото отразява
изменения/реструктурирания на главницата, само до третото Допълнително
споразумение/27.12.2012г. Вещото лице е установило ,че след сключване на
третото Допълнително споразумение, считано от 27.12.2012г., погасителният план
се променил в съответствие с условията там. От банката са предоставили на в.л.
окончателния Погасителен план (Приложение 2) с всички погасителни вноски,
съобразно капитализиране на главниците от датата на Договора за кредит с
включените изменения по всички Допълнителни споразумения, вт.ч. и
3/27.12.2012г. и 4/20.09.201 Зг.
В т.4 вещото лице е посочило ,че последната сума, постъпила за
погасяване на вноските по процесния кредит е в размер на 200 евро, като е
внесена на 10.08.2014г от отв. А.А., с която Банката служебно е погасила: просрочена лихва по редовна главница/ 79-та
вноска/ в размер на 161.91 евро; такса
за администриране на просрочен кредит- 8.69 евр.; просрочени лихви по
редовна главница към 20.105.2014г /80-та вноска/ в размер на 29.40 едро.
След тази дата 10.05.2014г., солидарните длъжници са преустановили да
изплащат процесния кредит.
От счетоводните
записвания извършени от банката, вещото лице е установило ,че за периода 29.09.2007г- падежа на първата
дължима по кредита вноска ,до 20.02.2017г – подаване на исковата молба,
банката ищец е начислила лихви общо в
размер на 46 181.36 евро, от които осчетоводила като погасени договорни
лихви по редовна главница, в размер на 33 925.19 евро. С оглед на това ,
претендира 12 256.17 евро дължими договорни лихви .
Начислените такси
,вещото лице е отразило в Приложение 5 към заключението ,като в Таблица 2 са
представени начислените , дължими до датата на исковата молба такси за
просрочие на кредита за периода 09.06.2014г – 26.10.2016г общо в размер 562.28 евро.
В т.7 от заключението,
вещото лице е установило ,че съгласно счетоводните записвания на банката –
ищец, на основание Договора за кредит от 28.08.2007г и четирите допълнителни
споразумения към него е начислила като дължимо
и неизплатено вземане за възнаградителни лихви по кредита в размер на 12. 256.17 евро., дължими такси
562.28 евро , наказателни лихви върху просрочени вноски в размер на 22.58 евро.
В т. 8
вещото лице е дало заключение ,че до 31.12.2011г. за погасяване на
дължимите вноски по кредита , вкл. таксите са внесени от ответниците общо 20.825.99 евро. Дължимият общ размер на
тези вноски е 21 753.30 евро , съгласно условията на договора и
допълнителните споразумения подписани до тази дата. Вещото лице е установило /
отразено в табличен вид (Приложение 6)че датите на които са извършени
погасителните вноски са близки до падежа за съответния месец, като има и някои
внесени по- рано от датата на падежа. В
този период вноски не са правени само за
м. март и м. август 2011г. През 2012г. вещото лице е констатирало по- големи
разминавания между дата на падежа и датата на вноката, а също и в размера на
вноските.
Във вариант 2 на заключението по въпроси на ответника, вещото лице е дало следните отговори, съобразени само с
условията на процесния договор закредит, без да се вземат предвид
допълнителните споразумения и „
реструктурирането“ размера на остатъчната главница:
На въпрос 1,(л.22 т. ІІ) вещото лице е дало отговор ,че за периода
29.08.2012г – 11.08.2014г дължимата от
ответниците главница е в размер на 499.36 евро; за периода 11.08.214 -20.02.2017
– размерът на дължимата главница е 794.62 евро или общо до датата на подаване
ИМ – 1 293.98 евро.
На въпрос 2(л.23, т.ІІ) относно дължимата от ответниците възнаградителна лихва върху
просрочената главница, вещото лице е дало заключение ,че за периода 29.07.2012
– 11.08.2014г дължимата лихва е 3 780.26 евро, а от 11.08.2014 – 20.02.2017
– 10 613.32 евро. ОБЩО към
20.02.2017г – дължимата лихва е в размер
на 14 393.58 евро.
На въпрос 3, относно общия размер на
задължението на ответниците по кредита към 20.02.2017г, вещото лице е дало
заключение ,че то е в размер на
16.085.51 евро ,включващо главницата с настъпил падеж, възнаградителната
лихва и 397.95 евро , договорена такса
за управление на кредита 0.3% върху непогасената главница.
На въпрос 4 относно евентуалните задължения на ответниците, в случай
,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита с дата 31.10.2016г,вещото лице дава заключение ,че то е в общ размер
58 409.17 евро, от които: 1 232.80 евро – главница с настъпил падеж;
43 837.57 евро – остатъчна главница по кредита; 12 942.40 евро – възнаградителна лихва
върху просрочена главница и 397.95 евро – такса
за управление на кредита 0.3%,върху непогасена главница.
На въпрос 5 от заключението , в табличен вид вещото
лице е представила , как Банката е променяла размера на възнаградителната лихва
от 29.08.2007г до 10.10.2016г. От таблицата е видно ,че действително има
периоди в които лихвата се е увеличавала до 12.34%, но също така има и периоди
на намаление, като най ниският достигнат размер е 7.11 %.
Чрез прости аритметични
действия – събиране и делене, съдът установи ,че средно изичисления размер
на лихвата за целия посочен период по
кредита е 9.82% .
На въпрос 6, вещото лице е дало заключение ,че размерът на остатъчната главница е
увеличаван от банката ,чрез капитализация на просрочените вноски за главница,
лихви, такси, т. е те са прибавяни към главницата, в резултат на което тя е
увеличена с 6 227.56 евро.
На поставените
допълнителни въпроси от ответниците, относно начислените от банката такси за
администриране на просрочен кредит, вещото лице е установило ,че банката е начислявала такива такси, съгласно
действащата тарифа към момента на забавата.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Възраженията за наличието на
нищожни клаузи в Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL26322/28.08.2007г. и допълнителните
споразумения към него, съдът намира за
основателни.
Процесният договор за банков кредит е търговска сделка с предмет – предоставяне
финансова услуга на физическо лице, свързана с дейността на кредитна
институция. Към този момент действа и Законът за защита на потребителите,
приложим към процесния договор .
Съгласно чл.3, ал.1
от договора, страните договорили годишна
лихва в размер на сбора от БЛП за жилищни кредити в евро, валиден за съответния
период на начисляване, плюс договорна надбавка от 3.95 пункта.
В чл.2,ал.5 от Договора за кредит е посочено ,че „Действащият
БЛП на БПБ не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните.
Съгласно чл. 6,ал. 3 от
Договора за кредит е посочено ,че „ В
случай, че по време на действието на настоящия договор Банката промени основния
лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски ,
определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛТ с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие.
В чл. 12 от Договора е предвидено ,че „Банката запазва
правото си, по време на действие на Договора да променя Тарифата за условията,
лихвите ,таксите и комисионните, които
прилага при операциите си. Измененията
на Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и за са
задължителни за страните по настоящия договор“.
Горните клаузи ,съдът намира за неравноправни по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП и поради това нищожни, тъй като са уговорени във вреда на
потребителите и не отговарят на
изискванията за добросъвестност, като водят до значителна неравновесие между
правата и задълженията на търговеца . При хипотезите ,регламентирани в т.3 и
т.10 и т. 12 на чл.143 от ЗЗП, т.3- когато клауза поставя изпълнението задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля; т.10 – когато клауза позволява на търговеца
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание; т.12 – когато клауза дава право на търговеца да увеличава цената,
без потребителят да има право да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената уговорена при
сключване на договора.
Горепосочените клаузи от процесия договор за кредит са неравноправни,
тъй като предвиждат възможност за банката да изменя едностранно размера на
дължимата годишна лихва, съответно да повишава едностранно размера на месечните
погасителни вноска, чрез промяна на БЛП по непосочени в договора, неясни и
недостъпни за потребителя критерии, която промяна изрично е посочена ,че не
подлежи на договаряне.
Никъде в договора, не е изяснено основанието, на което
банката ще може да изменя БЛП. Не се установява от доказателствата по делото,
до 15.06.2011г, потребителите да са били уведомено относно методологията на
банката за формиране стойността на БЛП,
която да е уговорена по
ясен, непротиворечив и предварително известен на насрещната страна начин, а тя
да е станала неразделна част от договора за кредит. Съдът намира , че е налице изначална неизвестност по какъв начин и
с колко би се изменил лихвеният процент по кредита.
Същото се отнА.и до разпоредбата т.12 от договора, от
съдържанието ,на която не става ясно в какви хипотези същата е приложима и дали
условията и основанията за изменение са известни на потребителите. Нещо повече,
в посочената клауза от договора е предвидена възможност за едностранното им
изменение от банката, което влиза в сила от деня на приемането му и става
задължително за страните по договора незабавно, бе да е необходимо уведомяване
на потребителите за настъпилите промени нито изрично да са приети от тяхна
страна.
От датата на сключване
Договора за кредит 28.08.2007 г. до 20.09.2013г., когато на ответниците е представена и подписаната от тях
методология на банката за формиране на референтния лихвен процент (прайм),
банката е увеличавала лихвените едностранно и без ясна обосновка, което обясни
в доклада си ВЛ Св. П. последното по делото заседание . Вещото лице
- експерт е категорично, че методиката на банката не съдържа точни критерии, с
които да се обективира структурата на БЛП определян от КУАП, с какви тежести и участват
отделните компоненти при формирането му, а също ,че информацията за тях е ограничена и специализирана и поради
това недостъпна са потребителите.
С Решение № 95
от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на ВКС II т. о. е дадено разрешение на правния въпрос, че
договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови
инструменти и че с оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ -изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита,
съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за
определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата,
съответно базовия лихвен процент, е
съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва
възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на
договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на потребителя не е
предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може
едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и когато
методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от
кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Това разбиране на ВКС , отразено в Решение № 205 от 7.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., Решение № 236 от
20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3082/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 165 от 2.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК, поради което в настоящия случай е неприложимо
изключението, визирано в хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Настоящият състав изцяло споделя изложените по-горе становища в
цитираните решения на ВКС в подкрепа на тезата, че валидността на клаузата, с
която се предвижда възможност на банката едностранно да променя цената на
договора с оглед измененията в лихвения процент, зависи не само от наличието на
условията по чл. 144, ал. 3, т. 1 З., но и от необходимостта клаузата да е
ясна, да съдържа методика за промяната във връзка с изменението на лихвения
процент, както и да отговаря на изискванията за добросъвестност. Посочените клаузи от процесния договор за кредит , не отговарят на горните
условия, нито на изискванията за добросъвестност, поради което и са нищожни ,
като неравноправни и не пораждат действие между страните по договора.
Съдът намира ,че са нищожни като неравноправни и на основание чл. 26,ал.1от ЗЗД, всички
клаузи в четирите допълнителни споразумения:
т.4 т.6, т.7 от Анекс1; т.10 от Анекс 2; т.3, т.4, ,т.5 от Анекс 3; ,по силата на които , просрочените месечни
вноски за главница, лихви, такси са капитализирани , като с техния размер е
увеличена остатъчната главница и върху така увеличената остатъчна главница се начисляват договорните
лихви.
Посочените клаузи дават възможност на банката на практика на
практика да елиминира част от вече направените погашения по кредита, като
увеличава остатъчната главница, с неиздължените вноски по кредита, което не отговаря
на изискването за добросъвестност и
накърнява добрите нрави.
Освен това с прибавянето на
просрочените лихви към главницата , банката начислява договорни и наказателни
лихви върху лихвите, прибавени към главницата –
анатоцизъм, . По този начина се заобикаля разпоредбата на чл.10 от ЗЗД регламентиращ,
че „олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредба на БНБ“ ,но такава
наредба не е приета и следователно е забранено от закона.
От друга страна чл. 294, ал.2 от ТЗ,
посочва ,че между търговци лихва върху лихва се дължи само , ако е уговорена. В случая ,ответниците по делото не
са търговци, а физически лица- потребители, поради което по отношение на тях
законът не допуска да се договаря начисляване на лихви върху лихви, какъвто е
практическият резултат от „реструктурирането“ на кредита чрез прибавянето на
изтеклите лихви към остатъчната главница и олихвяването им отново, но вече като част от главницата. Нещо повече, чрез
прибавяне на просрочените лихви към главницата, банката поставя потребителя в
неравноправно положение, тъй като от една страна се възползва от своето
бездействие, като не търси вземането си
по надлежния ред преди да изтече погасителната тригодишна давност за това
вземане, а от друга – увеличава размера на главния дълг, начислявайки лихви
върху него и по този начин дългът на потребителя нараства непрестанно, поради
което обслужването му става трудно , в настоящия случай- непоносимо за
длъжниците.
Това е видно и от
заключението на вещото лице, което е установило, че чрез капитализацията на
просрочените суми за главница , лихви и такси , главницата се е увеличила с
6 227.56 евро , върху нея банката начислява лихви, такси до датата на
подаване исковата молба. Видно от изготвения от банката погасителен план към
Анекс 2- договорената месечна вноска се е увеличила от 393.60 евро, още след
два месеца на 405.93 евро, а към 10.02.2012г вече банката изисква 504.42 евро.
С решение на Съда на ЕС,
постановено по преюдициално запитване по дело С-472/ 10 , задължително за националните
юрисдикции е прието ,че при преценка относно неравноправния
характер на клаузи в договори ,сключени
с потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна
на разходите ,свързани н предоставяната услуга, са били уточнени, дали
потребителите са имали право и възможност, въз основа на ясни и разбираеми
критерии да предвидят промените, които доставчикът внА.в уговорените условия ,
по отношение на свързаните с услугата разходи.
В т.2 от решение по дело С-243/08 на Съда на ЕС е прието, че
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Когато счете клаузата за неравноправна, той не е прилага,
освен ако потребителят се противопостави на това. Ето защо Националният съд има такова задължение
и когато не са направени възражения за наличието на нищожни клаузи в договорите
от потребителите.
Според
т.2 от решение по дело С-397/11 на Съда на ЕС , чл.6, пар.1 от Директивата трябва да се тълкува в
смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на
договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителят да направи
искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според
националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е
обвързан от тази клауза.
Съдът намира ,че представените искания – молби за
реструктуриране на кредита, както и извършените плащания на част от анюитетните вноски с включено
увеличение на лихвения процент и увеличена остатъчна главница след
реструктуриране на кредита, не може да се третира като съгласие от страна на длъжниците, с изменените условия на
договора.
Посочените неравноправни клаузи не са
индивидуално уговорени, каквито аргументи са изложени в писмените бележки на
ищцовата страна.
Чл. 146, ал. 2 ЗЗП дефинира клаузите, които не са индивидуално
определени - такива, които са предварително изготвени от търговеца и върху
съдържанието им потребителя не е могъл да влияе. Следователно, наличието на
общи условия и типово сключени договори
като предварително изготвени от търговеца, изключват индивидуално уговорения
характер на клаузите.
По делото не са представени от ищеца доказателства, че на
длъжниците е предоставена възможност да влияят по какъвто ида било начин върху
съдържанието на посочените клаузи в Договора и в Допълнителните споразумения/
Анекси/ към него. Подадените молби за реструктуриране на кредита, банката изисква задължително да се попълнят
по изготвени от нея предварително формуляри. В молбите , обаче липсват
каквито и да било предложения и условия, за облекчено погасяване, които да са
формулирани от потребителите. Молбите не са резултат от желанието им да изгубят изтеклите в тяхна
полза давностни срокове нито в резултат на т.н. „реструктуриране“ на кредита,
да бъде увеличен остатъчният дълг, върху който да се начисляват едностранно увеличени от банката лихви, такси
и разноски, защото по този начин става
невъзможно да бъде обслужван кредита. От заключението на вещото лице, изготвело
счетоводната експертиза се установява ,че към датите на подписване първите две
допълнителни споразумения: 30.12.2010г и 15.06.2011г., ответниците не са били в
забава, поради което не са имали никакво основание да искат преструктуриране на
дълга в своя вреда. Банката е тази по чиято инициатива, длъжниците са накарани
на подадат молбите и да подпишат
споразумения, с от които полза има единствено банката.
Няма доказателства, че ответниците са имали възможност да договарят
условия на облекчено погасяване , различни от типово посочените в допълнителните споразумения,
които са изцяло в интерес на банката – ищец. Видно е ,че в резултат на
допълнителните споразумения положението им като длъжници значително се е
влошило и в крайна сметка банката претендира ,че й се дължи главница в размер
на 52 217.56 евро , след като реално е отпуснала кредит в размер на
45 990 евро.
Предвид горните изводи, съдът констатира нищожността на
посочените клаузи от процесния договор за кредит и допълнителните споразумения
към него, с оглед на което те не са произвели действие между страните по тях.
В случай , Договорът за кредит за покупка на недвижим имот от 28.08.2007г.
може да бъде сключен и без нищожните клаузи, поради което съдът намира ,че той
е породил валидно облигационно отношение между страните по него, тъй като са
договорени основните му параметри: размерът на отпуснатия кредит и валутата,
крайният срок за погасяване, размера на месечните анюитетни вноски, както и
размера на договорната лихва и
неустойката за неизпълнение.
Установената от съда нищожност на посочените клаузи в допълнителните споразумения, влече до
нищожност на четирите допълнителни споразумения, тъй като тези клаузи не се
заместват по право от повелителни разпоредби на закона и те не могат да се
считат за сключени без недействителните
си части. Поради това, всички допълнителни споразумения не са произвели действие между страните по тях.
Относно спорния
въпрос, настъпила ли е предсрочна изискуемост
на остатъчното задължение по кредита и ако да , от коя дата:
Претенцията на ищеца за вземания произтичащи от процесния Договор за банков
кредит от 28.08.2007г. се основават на твърдението му ,че той е обявен за
изцяло и предсрочно изискуем от датата на връчване уведомлението по реда на чл.
47 от ГПК на ответницата А.П. и изпращане
чрез ТЕЛЕПОЩА с известие за доставяне.
Разпоредбата на чл.60 от ЗКИ и задължителната практика на
ОСГТК на ВКС – ТР №4/18.06.2014г. по тълк. Дело № 4/ 2013г на ОС, т. 18 ,
поставят две кумулативно свързани
предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост на кредит: от
обективна страна – длъжникът да не е
платил част от вноските с настъпил падеж, или лихвите по договора за кредит; от
субективна страна: банката да е направила волеизявления за обявяване на кредита
за предсрочно, частично или изцяло изискуем, което да е получено от длъжника.
Предсрочната изискуемост произвежда действие спрямо всеки от солидарните
длъжници от момента на получаване от длъжника волеизявлението на кредитора, но
само ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Съдът намира ,че
ищецът не успял да докаже пълно и главно, настъпилата предсрочна изискуемост по
отношение на ответниците по делото, в качеството им на солидарни длъжници.
Видно от заключението на
вещото лице, последното плащане от длъжниците по кредите е в размер на 200 евро
на 10.08.2014г. с която банката служебно
е погасила част от 80-тавноската с падеж 10.05.2014г. След тази дата, ответниците са престанали да обслужват кредита
и са изпаднали в забава. Поради това, налице е обективната предпоставка за
обявяване на предсрочна изискуемост.
Солидарният длъжник
участва в договора заедно и наред с кредитополучателя. В отношенията с
кредитора той се намира в същото положение, в каквото и кредитополучателя. Затова
той разполага с всички права и задължения на кредитополучател, включително нему
също се дължи уведомяване за настъпване предсрочна изискуемост на кредита.
Данните по делото не
дават основание да се приеме обстоятелството , че длъжниците по договора за кредит , са
уведомени по предвидения в закона ред за упражненото от страна на Банката право
да счита кредита за предсрочно изискуем в пълния му размер, ведно с
договорените лихви и такси.
Видно от представените и
приети по делото писмени доказателства: копия от разписки и известия за доставки чрез ТЕЛЕПОЩА изх.№
84/29.09.2016г адресирани до Л.Д.А.(л. 75,л. 57-59,т.1)- изявление на банката
за обявена предсрочна изискуемост не е достигнало до този адресат, тъй като
пратката е върната непотърсена.
Трайната и непротиворечива съдебна практика в тази
насока, обективирана в различни решения на ВКС( Решение №41/29.05.2017 по
дело №60106/2016 на ВКС, ГК, II г.о; Решение №6/12.06.2017 по дело №50203/2016
на ВКС, ТК, II г.о.) възприема разбирането, че „Не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е
изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като
непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да
се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя…“
“За да се приеме , че писменото волеизявление на
Банката, че упражнява правото си да счита кредита изцяло за предсрочно изискуем
е достигнало до длъжника и е надлежно връчено чрез пощенска пратка- писмо с
известие за доставка/ обратна разписка/ , то тази пощенска пратка следва да е
оформена с подпис на получателя или на друго лице , приело пратката, обозначено
с трите имена „
Препис от исковата молба
е връчен на 15.03.2015г. , но на друго лице – Радослав Бенеков, за което не е
посочено какво качество има, нито е поел задължение да предаде същите на
ответника.
Препис от ИМ с приложенията е
връчен на назначения от съда особения представител на Л.А. –адв. А.Г.,
който не е упълномощен от ответника да получава
от негово име материалноправни известия и изявления, каквото е това за обявена
предсрочна изискуемост и правомощията му се ограничават само до процесуално
представителство по делото. Предвид така установените обстоятелства, съдът
намира ,че не е налице субективната предпоставка за настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като изявлението на банката не е достигнало до него. Ето защо
,съдът намира ,че претендираното от ищеца вземане не е изискуемо в посочения
размер и на предявеното основание.
Изпратените чрез ТЕЛЕПОЩА до длъжниците С.К.П. и Т.Й.П., уведомления
за обявена предсрочна изискуемост на кредита Изх. № 86/ 29.09.2016г Изх. №85/ 29.09.2016г.(л. 64-74 ,т.1) също не
са достигнали до своите адресати, тъй като
пратките са върнати,като непотърсени и няма други данни за
недобросъвестно поведение на получателите.
От приетите писмени
доказателства по делото се установява ,че до ответницата А.Т.П. е изпратена
Нотариална покана, с която банката обявява кредита за изцяло, незабавно и
предсрочно изискуем, поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
10.05.2014г.(л. 43,44 т.1) . Видно от разписка № 232, акт 40, том ІІІ,
рег.№8434/ 2016г на Нотариус Славомир Иванов с райно РС- Плевен, в същата е отбелязано че,на 11.10.2016г. С.М.
е залепил уведомление на входната врата
на адреса, тъй като посетил адреса неколкократно вразлично време на денонощието
и не намерил никого в жилището, което било видимо необитаемо. Посочено е също
,че връчителят научил от съседи, чиито имена и адреси не са посочени,че г-жа П. е разведена и в момента живее на друг адрес.
Нотариусът е отбелязал на гърба на нотариалната покана ,че я счита за връчена
на 25.10.2016г. след изтичането на 14 дневния срок по чл. 47 от ГПК , в който
адресатът не се е явил да получи книжата.
Съдът намира ,че не е налице редовно връчване по реда на чл.
47 от ГПК, тъй като сътрудникът на Нотариуса не е посочи на кои дати е посетил
адреса на А.***, нито имената и адресите
на съседите, според които тя се е развела и не живее вече на този адрес.
От справката в НБД“Население“ (л.228,т.1 ) направена
служебно е видно, че от 11.11.2011г, А.П. има настоящ адрес ***, който банката е имала възможност да узнае, но
не е изпращала уведомление за предсрочна изискуемост по настоящия адрес на
ответницата. Поради това ,съдът намира ,че не нотариалната покана, отправена до
А.П. не може да се счита за редвно връчена по реда на чл. 47 от ГПК, поради
което уведомлението за обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита, не
е достигнало до нея и и следователно не
е настъпила предсрочна изискуемост по отношение на нея.
При това положение, съдът намира, че ответниците дължат на
ищеца само вземанията за главница , лихви и такси ,на основание процесния
договор за кредит, чийто падеж е настъпил
до датата на предявяване исковата молба 28.02.2017г.
За тези обстоятелства, съдът приема заключението на вещото
лице , по съдебно- счетоводната експертиза във втория му вариант, тъй като съответства
на изводите на съда за наличието на нищожни клаузи в Договора за креди и без да
взема предвид реструктурирането на кредита, съгласно допълнителните
споразумения , сключени към договора ,които съдът констатира като нищожни и
непораждащи облигационно действие между страните.
Видно от заключението
във втория му вариант, до изпадането на длъжниците в забава след 10.08.2014г.,
те са направили погасителни вноски по кредита общо в размер на 30 346.60
евро. С тази сума, вещото лице е направило изчисление само на база валидните
клаузи от договора за кредит, като е установило ,че с нея се погасяват :
главница в размер на 1 246.60 евро, общо лихви – 27 887.80 евро ,т.е
74 вноски и част от лихвата -7.68 евр на 75-та вноска по погасителния план,
изготвен от вещото лице / Приложение 7)
С оглед направените от длъжниците погасителни вноски по кредита, от 29.08.2012г до 20.02.2017, вещото лице Св. П. е изчислила
,че дължимата от ответниците главница с настъпил падеж по кредита е общо в
размер на 1 293.98 евро.
Относно направеното
възражение за погасени по давност вземания за главница до 28.02.2012г, съдът
намира ,че към тази дата няма доказателства каква част от главницата е останала
неиздължена, поради което възражението е недоказано. Ето защо, предявеният иск
,в частта относно дължима главница към датата на подаване исковата молба, се
явява основателен и доказан до размер на 1 293.98 евро, в който следва да
бъде уважен. За разликата до предявения размер 51582.44 евро искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение размера на дължимата от ответниците
възнаградителна лихва върху главницата с настъпил падеж и възнаградителната
лихва върху просрочената главница,
вещото лице в т.2 , вариант ІІ
дава заключение ,че от 29.07.2012 г до
11.08.2014г дължимата възнаградителна лихва е в размер на 3 78.26 евро ,а от
11.08.2014г до 20.02.2017г – 10 613.32 евро или общо – 14 393.58
евро.
Възражението за погасена по давност лихви е основателно до
размер на 3 423.60 евро, чийто падеж е настъпил до 28.02.2014г., - видно от Приложение 8 ,стр.5 т ІІ към заключението
на счетоводната експертиза, тъй като вземането за лихви се погасява с
изтичането на тригодишна давност от датата на падежа на вземането до подаване
на исковата молба. Ето защо, поради
погасяване вземането за лихви по давност в размер на 3 423.60 евро към
28.02.2014г., ответниците дължат на банката лихви, на основание процесния
договор за кредит в размер на 10 969,98 евро за периода
28.02.2014 г. до 19.02.2017 г. ,в
който размер претенцията за лихви е доказана и следва да бъде уважена. За
разликата до предявения размер 12 477.75 евро искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Вещото лице е дало заключение/т.2 от вариант ІІ/, че
дължимите такси в размер на 1.5% -еднократно върху разрешения кредит и 0.3% за
управление на кредита както са посочени в Договора за кредит, върху размера на
непогасената главница, с настъпил падеж към датата на подаване исковата молба
са в размер на 397.95 евро, до който размер искът по това перо следва да бъде
уважен, като за разликата до размер на 460.01 евро, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът намира за недоказана претенцията
на ответниците за дължими такси по администриране на просрочен кредит 102.27 евро , начислени за периода от
09.06.2014 г. до 19.02. 2017 г. По делото не са представени доказателства, за
изпращани писма, съобщения ,телефонни разговори,съответно няма доказателства
какви са разходите, поради което за разликата до размер на 562.28 евро, искът за такси е недоказан и следва да се
отхвърли.
Претенцията за дължими и
незаплатени суми по застраховката на кредите , съдът намира за основателна и
доказана до размер на 469.10 евро, видно от заключението на ВЛ. При изслушване
на ВЛ в открито съдебно заседание, същото поясни ,че до 2012г. всички начислени застраховки са в
размер на 469.10.евро, а са погасени чрез реструктуриране на кредита, т.е. чрез
прибавянето им към остатъчната главница
187.64 евро. В случая обаче, ищецът претендира по- малка сума за дължими
застраховки – 281.46 евро, в който размер съдът следва да уважи иска.
Основателна е претенцията
за направените от ищеца разходи
за нотариални такси в размер на 214.05 лева.
При този изход на делото, ответниците следва да заплатят на
ищеца направените в това производство деловодни разноски 1044.57 лева, съгласно
представения списък и писмените доказателства по делото, в размер на Мотивиран от гореизложеното, Плевенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответниците Л.Д.А., ЕГН- **********, с
адрес *** Т.Й.П.,ЕГН- **********, с
адрес: ***, А.Т.П. ЕГН-**********, с адрес: ***, и С.К.П., ЕГН-**********,с адрес: *** ,ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ищеца „Ю.“ АД ,ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1766, район“В. “,ул.“О***“
№ 260, представляван от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш. , на основание чл. 79 и чл. 86 от
ЗДД ,във вр. с чл. 430 от ТЗ дължимите суми, произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL26322 от 28.08.2007г., както следва:
-СУМАТА
1 293.98 евро – дължима главница, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху нея,
от завеждането на исковата молба 28.02.2017г до окончателното й изплащане, като
за разликата до предявения размер 51 582.44 евро , ОТХЪВРЛЯ иска в тази
част, като неоснователен и недоказан.
- СУМАТА 10 393.58
евро – лихви за периода от 10.05.2014 до завеждане на исковата молба
20.02.2017г., като за разликата до предявения размер 12 477.75 евро,
отхвърля иска в като неоснователен и недоказан.
- СУМАТА 397.95 евро
– такси за обслужване на кредита, като за
разликата до претендирания размер 562.28 евро, ОТХВЪРЛЯ иска в тази част ,като
неоснователен;
-СУМАТА 281.46 евро – дължими и неплатени вноски
за застраховка;
-СУМАТА 214.04 лева –
нотариални такси;
ОСЪЖДА ответниците Л.Д.А., ЕГН- **********, с адрес *** Т.Й.П.,ЕГН- **********, с адрес: ***, А.Т.П. ЕГН-**********, с адрес: ***, и С.К.П.,
ЕГН-**********,с адрес: *** ,ДА ЗАПЛАТЯТ,
на основание чл. 78,ал.2 от ГПК, на
ищеца „Ю.“ АД ,ЕИК ***, направените в това производство ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в
размер на 1044.57 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: