Решение по дело №1380/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 465
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20191630201380
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

№ 465 / 26.11.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 26.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично

заседание на 25 октомври.…………..………….……………………………….

през две хиляди и деветнадесета година........….……………………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Гинка Митова.....................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова………………………..….…….......АН дело 1 380 по описа

за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 32 – 0000217/ 16.08.2019г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” – Монтана на М. Джахат Г. /Mehmet Cihat Guzel/ от Турция е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 500.00лв. на основание чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвтП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М. Джахат Г. /Mehmet Cihat Guzel/ от Турция, който чрез адв.М.П. xxx обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Редовно призован не се явява и не изпраща представител.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че на 15.08.2019г. около 12.10ч. на главен път Е-79 км 92, жалбоподателя М. Джахат Г. /Mehmet Cihat Guzel/, като водач на влекач „Волво” оборудван с дигитален тахограф Continental VI 1381, видно от протокол от контролна проверка № **********/ 18.08.2018г. с рег.№ 33DYM86 и прикачено полуремарке Fruehauf с рег.№ 33DYM87 извършващ международен автомобилен превоз на товари /транзит през РБългария/, видно от CMR № 003087/ 13.08.2019г. с Разрешително № ********** със срок на валидност от 31.01.2020г, по маршрут Белгия – Турция и е констатирано следното нарушение: 1.Водачът не е ползвал нормална дневна почивка от най-малко 11 последователни часа, за периода от 02.12ч. на 08.08.2019г. до 13.12ч. на 08.08.2019г. Нормалната дневна почивка е намалена с 5 часа и 46 минути. Ползваната почивка е от 314 минути  /5 часа и 14 минути/.

          На водачът на МПС бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.8, §.1, изр.1 във връзка с чл.78 ал.1 т 1 от ЗАвтП и чл.2, §.3 от Регламент 561 AETR, ДВ 28 от 1995 г.

          При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражение. Предвид на това, че нарушителят няма постоянен адрес в РБ е изпълнена процедурата по чл.44 ал.3 от ЗАНН – „Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача.

         Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната по – горе фактическа обстановка. В тази насока са и свидетелските показания на А.А. и Л.К., които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни, без наличие индиция за заинтересованост.

При служебно извършената цялостна проверка за законосъобразност, съдът не установи наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат със самостоятелно отменително основание.  

Видно от показанията на свидетелите К. и А., както и от служебно изисканото от въззиваемата страна писмено доказателство – декларация, се установява, че жалбоподателя Г. се е отказал от правото да ползва преводач, който отказ е удостоверен по надлежен ред чрез оформянето и подписването на декларация, която е на неговия роден език – л37-39 от делото. При връчване на ЗППАМ № РД - 14-2399/15.08.2019г., запознат с последиците й, жалбоподателя Г. е заплатил дължимата глоба, която в общ размер възлиза на 3000 лева, видно от разписката на л.16 от делото. Глобата е била в общ размер 3000 лева, тъй като спрямо Г. е било издадено и друго НП.

Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на посоченото по-горе административно нарушение.

Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.

В случая правилно е определен размера на глобата от наказващия орган, на основание чл.93б ал.7, т.3 от ЗДвП. В конкретния случай наложената глоба е с размер, фиксиран от законодателя и не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал. 5 от ЗАНН.

          Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32 – 0000217/ 16.08.2019г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” – Монтана, с което на М. Джахат Г. /Mehmet Cihat Guzel/ от Турция е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 500.00лв. на основание чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                          

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: