Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
гр. Плевен, 28 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на
двадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 998/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от С.Г.Д. ***, ЕГН **********,
срещу Решение № Ц2153-14-71/09.10.2020 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Плевен /ТП на НОИ/, с което е
потвърдено Разпореждане № 2/15.07.2020 г. /**********/ на Ръководителя на пенсионно
осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ-Плевен.
Жалбоподателят обжалва решението, тъй като не е
съгласен с определения осигурителен доход, като няма възражения относно
осигурителния стаж. В жалбата се излагат доводи, че по силата на КСО осигурителните
вноски на командированите работници се дължат върху получените и начислени
месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималните ставки за заплащане
на труда в приемащата държава. Жалбоподателят твърди, че е работил на строителни
обекти в Германия, като командироващите са длъжни да заплащат на
командированите работници не по-малко от задължителната минимална ставка,
важаща в немската строителна индустрия. Излага съображения, че решението
неправилно, налице е позоваване на чл.40, ал.2 от НПОС /НАРЕДБА за пенсиите и
осигурителния стаж/, като са игнорирани други разпоредби - чл.70а, ал.1 от КСО
и чл.46, ал.9 от НПОС. Сочи, че справката, издадена от СОКА-БАУ Германия, е
официален удостоверителен документ, поради което следва да бъде съобразен
доходът, деклариран от работодателя пред институцията на съответната държава. Излага
следните твърдения по периоди:
За периода 01.09.2001 г. – 31.07.2002 г. е работил по
трудов договор с „Плевен инженеринг“ АД, като според жалбоподателя
възнаграждението му е 3410 германски марки. В справката за НОИ за месец 09.2001
г. е налице доход в размер на 44,74 лева, а по справката на СОКА-БАУ заплатата
е 536,98 евро; за месец 10.2001 г. в справката на НОИ доходът е 100 лева, а по
справката на СОКА-БАУ заплатата е 1090,74 евро; месец 06.2002 г. - в справката
на НОИ доходът е 70 лева, а по справката на СОКА-БАУ заплатата е 354,40 евро;
За периода 01.09.2009 г. до 14.05.2010 г. е работил в
„Техно 04“ ЕООД като технически ръководител на обект в Германия. Бил е на
договорена основна заплата от 2000 лева, но НОИ неправилно е взел минималния
осигурителен доход за страната. В преведените от немски език разплащателни
ведомости е видно, че през всички месеци в периода доходът му е бил над
максималния осигурителен за България. Полученото възнаграждение за март 2010 г.
е 3013,53 евро, за 01-03.04.2010 г. - 399,80 евро, за 06-30.04.2010 г. – 2315,
67 евро, за май 2010 г. – 1276, 32 евро. Освен различния доход, неправилно е
посочено, че през април 2010 са отработени само 16 работни дни, а през май въобще
не фигурира. Въпреки че е представил документите от СОКА-БАУ, служителите на
НОИ въобще не са ги разгледали, поради което не са съобразени. По тези причини жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалните и
процесуалните норми, както и в противоречие с целта на закона. Моли същото да
бъде отменено, като ответникът бъде задължен да направи анализ на документите,
издадени от СОКА-БАУ и да преизчисли отпуснатата ПОСВ. С жалбата са направени и
доказателствени искания – за назначаване на експертиза.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки предоставената му с Определение № 1799/02.12.2020 г. /л.128/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява се лично и с адв. Д., която поддържа
подадената жалба и прави искане същата да бъде уважена. Твърди, че следва да се кредитира допълнителното
заключение на вещото лице, изготвено на база документи на НОИ и документи,
които са приложени по делото, удостоверяващи реалните параметри на трудовото
правоотношение на ищеца. Представя списък по чл. 80 от ГПК за направените по
делото разноски, ведно с платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар и
прави искане същите да бъдат присъдени в цялост. Моли за срок за писмена защита,
като в последната отново навежда твърденията, изложени в жалбата и в о.с.з.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Плевен, редовно
уведомен, не се представлява.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е връчено на
19.10.2020 г. /л.21, гръб/, а жалбата е подадена на 29.10.2020 г., видно от
вх.№ на органа /л.3/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен
съд - Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за неоснователна.
От
събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Със заявление от 17.05.2019
г., придружено с документи за осигурителен стаж и доход, Д. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ /л.л.22-43/. С УП изх.№ 93/26.06.2020
г. /л.44/ от ТП на НОИ му е указано, че не му достига осигурителен стаж в размер
на 2 години, 11 месеца и 26 дни, като му е посочена възможността за внасяне на
осигурителни вноски за този период. Такива са внесени /л.45/, и с разпореждане
от 15.07.2020 г. /л.л.48-49/ му е отпусната ПОСВ в размер от 849,46 лева от
17.05.2019 г., в същия размер и от 01.07.2019 г., а от 01.07.2020 г. същата е в
размер 906, 37 лева. Разпореждането е връчено на 10.08.2020 г. /л.50/, а на
09.09.2020 г. Д. подава жалба срещу същото по административен ред /л.л.52-54/,
в която излага същите твърдения, както в жалбата до съда. Към жалбата е
приложен трудов договор с „Плевен инженеринг“ АД /л.л.61-63/, от който е видно,
че е назначен на работа в периода 01.09.2001 г. – 31.07.2002 г. като технически
ръководител на обект в Бремен – Германия, като относно трудово възнаграждение е
посочено, че при точно и качествено изпълнение на трудовите си задължения
работникът има право да получи трудово възнаграждение в размер на 3410 ДМ
заплата на месец при изпълнение на 100%
на месечния график. Приобщена е и заповед /л.64/ за прекратяване на трудовото
правоотношение на Д. с това дружество, считано от 01.07.2002 г., като е
посочена заемана от него длъжност „строителен техник“. Приобщено е копие от трудовата
книжка /л.65/, съгласно което е бил на работа в това дружество от 15.09.2001 г.
до 01.07.2002 г. Приложени са писма от СОКА-БАУ Германия /л.л.66-78/,
придружени с превод на български език, от които е видно, че писмата са от „Каса
за начисляване на отпуски и компенсации към заплати в областта на
строителството“. По отношение на периодите, посочени в жалбата до съда, са
отразени посочените в жалбата суми.
Приобщен е и последващ трудов
договор с „Екостроймонтаж“ АД /л.л.81-83/, УП-2 от същия работодател /л.л.84-85/,
както и извлечение от трудовата книжка по отношение на същото дружество /л.86/,
писмо от СОКА-БАУ за периодите за работа в това дружество /л.л.87-100/.
Приобщена е справка от НАП за
регистрирани трудови договори /л.102/, от която е видно, че е регистриран трудов
договор с „Техно-04“ ЕООД от 01.09.2009 г., прекратен на 01.09.2009 г., с
основна заплата от 2000 лева; трудова книжка /л.104/, съгласно която е бил на
работа в това дружество от 01.09.2009 г. до 14.05.2009 г., със заплата от 700
лева, УП-2 за същия период с брутно трудово възнаграждение 5918,18 лева за
целия период /л.л.105-108/, писма от СОКА-БАУ за същия период /л.л.109-124/.
С процесното решение жалбата
по административен ред е отхвърлена. След като са описани фактите, е посочено,
че са взети предвид данните от РОЛ, като представените удостоверения от
СОКА-БАУ не са такива по смисъла на чл.40, ал.2 от НПОС, поради което не могат
да бъдат съобразени по отношение размера на осигурителния доход. Посочено е, че
по същите причини не може да се приеме, че е бил на работа в периоди, които не
са налице в РОЛ.
По искане на съда /л.156/ до „Плевен
инженеринг“ АД за представяне на лично трудово досие, копие от разплащателните
ведомости и извлечение от ведомостите, представени и заверени от СОКА-БАУ Германия
е получен отговор /л.160/, в който синдикът на „Плевен инженеринг“ АД /в несъстоятелност/
сочи, че е встъпил в длъжност на 19.01.2011 г., като не са му предавани от
длъжника документите, посочени в писмото от съда. Същото се сочи и в писмо от
синдика на л.167 от делото.
Писмо с искане за същите
документи е изпратено до „Техно-04“ ЕООД, но е върнато като непотърсено
/л.173/.
По делото е назначена съдебно
- икономическа експертиза /СИЕ/, която е приобщена на л.л.176-182. Съгласно
последната, в периода септември 2001 – юни 2002 г. „Плевен инженеринг“ АД е
изплатил на Д. съгласно декларация обр.1 суми, които са по-малки от тези,
посочени в писмото от СОКА-БАУ, като сумите за всеки месец са отразени в
таблици. През юли 2002 г. Д. е осигуряван като безработен и е получил
обезщетение за безработица от НОИ. За периода януари – май 2010 г. „Техно-04“
ЕООД е изплатил съгласно декларация обр.1 суми, които са по-малки от тези,
посочени в писмото от СОКА-БАУ. За периода септември 2009 –декември
2009 изплатени суми не са посочени в писмата на СОКА-БАУ. Всички изплатени суми
са отразени в таблици. Не е налице приобщен по делото трудов договор между Д. и
„Техно-04“ ЕООД.
По делото е назначена
допълнителна СИЕ, заключението на която е приобщено на л.л.195-197. Съгласно
последното, относно трудовото правоотношение с „Плевен инженеринг“ АД, при
съобразяване с договореното трудово възнаграждение по трудов договор, броя
работни дни в месеца, декларирани от работодателя в ТД на НАП, и при
съобразяване с максималния осигурителен доход, осигурителния доход на жалбоподателя
следва да бъде: за 09.2001 г. – 447, 37 лева, за 10.2001 г. – 1000, 00 лева, за
06.2002 г. – 595, 00 лева. При съобразяване с отработените дни, декларирани в
справката на СОКА –БАУ за периода 09.2009-05.2010 г., при работодател „Техно-04“
ЕООД, при съобразяване на възнаграждението по справките от СОКА-БАУ и
максималния осигурителен доход, осигурителния доход за всеки от месеците в
периода 09.2009 г. – 04.2010 г. е в размер на 1000 лева, а за май 2010 г. е
842, 11 лева. Взет е предвид декларирания в НАП трудов договор със заплата в
размер на 2000 лева.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение
№ Ц2153-14-71/09.10.2020 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето
защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Оспореното
решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117,
ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата писмена форма е спазена,
изложени са мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон, административно
производствените правила и целта на закона, настоящият състав съобразява
следното:
Основният
спорен въпрос по делото е следва ли да бъдат съобразени като доказателства
приобщените писма от СОКА-БАУ Германия, като се зачете отразеното в тях като получено
възнаграждение и периодите, през които същото е получено. Защото при съобразяване
на това възнаграждение, дори върху него да не са внесени, а само да са дължими
осигурителни вноски, следва да са определи в по-висок размер ПОСВ на Д.,
доколкото съгласно посочените в жалбата чл.70а, ал.1 от КСО и чл.46, ал.9 от
НПОС се съобразяват и дължимите, макар и невнесени осигурителни вноски.
Съгласно чл. 40, ал. 1
НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. Съгласно ал. 2, изречение първо осигурителният
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ
по утвърден образец. Съгласно ал.3, документите по ал. 1 и 2 се издават въз
основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори
за възлагане на труд.
Видно
от тези разпоредби, осигурителният стаж и доход се установяват въз основа на ведомости
за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд. Посочените писма от СОКА-БАУ Германия не могат да се приемат за такива.
Същите не са документи, изходящи от осигурителя, които описват извършен от него
разход в качеството му на работодател на Д.. Не е спорно, че е налице разлика
между отразените данни в обр.1, подадени в НАП, и УП-2, от една страна, и
данните в писмата на СОКА-БАУ. Липсват обаче каквито и да са доказателства, че
посочените в писмата суми са действително изплатени на Д.. Няма дори индиции в
тази насока, липсват документи за банкови преводи, или разписки за изплатени
суми.
Следва
да се посочи, че приобщеният трудов договор с „Плевен инженеринг“ АД не доказва
получаване на посочената в него сума. Следва също да се съобрази, че нейното
изплащане не е безусловно. Съгласно същия договор, изплащането на сумата от
3410 ДМ заплата на месец зависи от качественото изпълнение на трудовите
задължения и изпълнение на 100% на месечния график. Дали такива обстоятелства
са налице, не е доказано. Липсва каквото и да е посочване – в трудовия договор
или в друг документ, че работникът е започнал да изпълнява задълженията си по
този договор, че действително е постъпил на работа. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е
посочена различна длъжност от тази, посочена в трудовия договор. Съгласно
договора, длъжността е технически ръководител, а съгласно заповедта за
прекратяване е строителен техник. Освен това, в трудовия договор е посочен срок
на трудовото правоотношение до 31.07.2002 г., а съгласно заповедта за
прекратяване трудовият договор е прекратен поради изтичане на уговорения срок
на 01.07.2002 г. С оглед на това въобще не може да се приеме за доказано, че в
периода 01.09.2001 г. – 30.06.2002 г. Д. е работил по представения трудов
договор, още по-малко, че е доказано да е получавал отразеното в писмото на
СОКА-БАУ възнаграждение.
Освен
това по отношение на втория посочен работодател в последващ период - „Техно-04“
ЕООД дори липсва представен и приобщен трудов договор. Няма никакви основания
да се приеме, че датата на прекратяване на трудов договор, отразена в справката
от НАП, не отговаря на истината, или че се касае за техническа грешка. Посочването
в справката на една и съща дата за начало и за прекратяване на трудовия договор
означава, че същият не е проявил правно действие. Освен че не е приложен по
делото, за този договор също няма данни работникът действително да е постъпил
на работа.
Изискването
за представяне на ведомости за заплати и други разходооправдателни документи от
страна на осигурителя е свързано с изискването на чл.6, ал.2, изр.първо от КСО,
съгласно която разпоредба доходът, върху който се дължат осигурителни вноски,
включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или
неначислените, и други доходи от трудова дейност. Същите доходи са за сметка на
осигурителя, представляват негов разход, и не представляват разход на други
лица. Следва да се посочи, че деклариране от страна на осигурителя, включително
пред „Каса за начисляване на отпуски и компенсации към заплати в областта на
строителството“ в Германия /СОКА-БАУ/ не може да замести тези документи. Защото
разходът според приложимото българско законодателство се доказва с ведомост за
заплати или друг разходооправдателен документ, а не просто с декларация. В
случая тези писма изхождат от лице, различно от работодателя, не доказват
извършен от него разход, представляващ осигурителен доход за лицето, или
задължение да извърши такъв разход, също представяващ осигурителен доход за Д..
Не доказват и продължителност на осигурителен стаж, доколкото също не изхождат
от работодателя.
По
отношение на твърдението, че командироващите са длъжни да заплащат на
командированите в Германия работници не по-малко от задължителната минимална
ставка, важаща в немската строителна индустрия, съдът съобразява, че няма
доказателства на Д. да е заплащано не по-малко от задължителната минимална
ставка, важаща в немската строителна индустрия. Освен че няма доказателства за
нейния размер, Д. не е представил разписки, банкови извлечения или подобни
документи, които да докажат подобни плащания в по-висок размер от този съгласно
РОЛ и УП-2.
Съдът
не кредитира заключението на СИЕ и заключението на допълнителната СИЕ по
причина, че същите са основани на приобщените писма от СОКА-БАУ, а не на
допустими съгласно КСО и НПОС доказателства. Тези писма, както е посочено
по-горе, не могат да служат за доказване на осигурителен стаж и доход. Те не
представляват разплащателни ведомости, както се твърди от жалбоподателя. По
тези причини основаните на тях експертизи не следва да бъдат съобразени от
съда.
С
оглед на изложеното, като е отказал да съобрази представените му писма от
СОКА-БАУ, административният орган е спазил съществените административно
производствени правила. Вместо тези писма органът е съобразил представените
допустими и относими доказателства. По тези причини процесното решение е мотивирано
и постановено в съответствие с материалния закон. Потвърденото с него
разпореждане също е надлежно мотивирано и в съответствие с материалния закон,
доколкото са взети предвид само допустимите и относими доказателства за
осигурителен стаж и осигурителен доход.
Следва
да се посочи, че решението е в съответствие с целта на закона. Същият изисква
при определяне размера на ПОСВ да бъде съобразен осигурителният доход, който
осигурителят е изплатил на осигурения, или е бил длъжен да изплати на
осигурения, и който за осигурителя представлява разход, който изплаща за своя
сметка, като насрещна престация за положен труд от страна на работника. Доказателство
за размера на осигурителния доход са съответните разходооправдателни документи,
включително и когато разходът не е направен реално от осигурителя. В случая
представените от Д. документи не са такива, които да доказват такъв разход.
С оглед на изложеното, решението и потвърденото с
него разпореждане са законосъобразни и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Д. ***, ЕГН ********** срещу Решение №
Ц2153-14-71/09.10.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Плевен.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: