Р Е Ш Е Н И Е
№260000 04.01.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Валентина Василева
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
търговско
дело №247 по описа за две хиляди и двадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск на увредено лице срещу застраховател, основан на чл.432,ал.1
във вр. с чл.477 и следв. от КЗ.
Ищецът
М.Т.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, ***, адв.Н.Д., адв.Ж. Т.,
моли съда да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул.“Г.М.Д.“№1, като застраховател за риска ЗЗГОА към дата ***г. на л.а. с рег.№***,
да му заплати по банкова сметка ***, с титуляр адв.Н.Н.Д. /виж л.158/, сумата от 60000лв., като частичен иск
от иск с общ размер от 100000лв. /след допуснато изменение в с.з. от
21.12.21г./, съставляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
вследствие на комбинирана травма на гръден кош и гръбнак, изразяваща се във
фрактура на трето ребро по задна аксиларна линия вляво и компресионно счупване
на тялото на Л1 прешлен във вентралния горен ръб на прешлена, с наличие на
фрагмент с характеристика на остеофит, причинени му при птп на ***г., настъпило
вследствие движение с несъобразена скорост в завой, на мокър път, и загубване
на контрол върху мпс, в/при с.***, Община ***, обл.***, при управление на
посочения автомобил от водача В.Х.В., в който автомобил ищецът пътувал като
пътник, тъй като бил отправил до ответника претенция за плащане на такова
обезщетение на ***г., но той му отказал плащане с писмо изх.№***г., което
обосновавало интереса му от предявяване на иска.
Сочи
да е претърпял вследствие на описаните вече като понесени при птп телесни
увреди, следните неимуществени вреди:
Невъзможност
да се движи и наложителна чужда помощ при престоя в болнично заведение;
След
изписването- силни болки в областта на ребрата, в кръста, ирадираща към
краката, с изтръпване и слабост в прасците и ходилата, изтръпване към опашната
кост, дискомфорт в тазови резервоари- при уриниране и при дефекация;
Констатирани
при извършени прегледи- силни болки в кръста, силно затруднена и болезнена
походка
Към
датата на исковата молба- липса на възможност да се предвижва сам и да стои в
изправено положение, тъй като всяко движение е свързано със силни и постоянни
болки; необходимост да получава грижа от близките си за ежедневни битови нужди,
като няма физическа сила и желание да обраща необходимото внимание на детето
си, като играе с него и го повдига; предизвикано у него, поради описаното,
чувство на страх, несигурност и безизходица, че ще остане в тежест на близките
си, което го прави емоционално нестабилин, притеснен, затворен, агресивен;
страх от придвижване с автомобилен транспорт; безсъние ; драстична промяна на
живота му в негативна насока, тъй като до птп е бил активен човек.
Моли,
освен търсеното обезщетение, да му се присъдят и :
Законната
лихва върху него, считано от ***г.- датата на уведомяване на ответника за
претенцията му за плащане на търсеното обезщетение, до окончателното му
плащане, съгласно чл.429,ал.3 от КЗ /съгласно: молба от ***г.-л.169;
допълнителната искова молба- л.194гръб, а не считано от ***г., дата на птп,
както е сочил с исковата молба/;
Законната лихва върху общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо обезщетението за
неимуществени вреди и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ, следващи му се на основание
чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, считано от ***г.-денят, следващ изтичането на 15 работни
дни от уведомяването на застрахователя за претенцията му /съгласно молба вх.№***.
на л.169/,
както
и разноските в производството.
В
срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№***г.
/виж л.180-182/, с който е признал иска за допустим и го оспорил изцяло както
по основание, така и по размер, като е оспорил:
Застрахованият
при него водач да има вина за птп, по съображенията, че няма влязла в сила
присъда, а констативния протокол за птп няма обвързваща доказателствена сила за
обстоятелствата на състояванета на птп, на които съставителят му не е бил
очевидец, а оттам- и на наличие на предпоставките, при които може да се
ангажира функционалната негова отговорност;
Наличието
на причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични
увреждания и състоялото се птп, както и реалното претърпяване на посочените
увреждания от ищеца.
Извън
горното или в неговото поясняване и конкретизиране, е оспорил изрично в р.ІV,
т.2 от отговора си следните твърдения на ищеца: че при престоя си в болница не
можел да се движи сам и имал нужда от чужда помощ; че и понастоящем не може да
стои прав и да се предвижва сам; че и понастоящем състоянието му е тежко и
изисква грижа от близките за ежедневни битови нужди; че вследствие на птп е
станал емоционално нестабилен, притеснен, затворен, агресивен, че страда от
безсъние, безизходица и страх, че ще остане в тежест на близките си; че преди
птп е бил активен и животът му се е променил в негативна посока /виж
л.180гръб-л.181лице/.
Признал
е изрично наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а. с рег.№***
по полица ***г., с период на застрахователно покритие ***г.-***г., прекратена
на ***г., при неговото дружество.
Евентуално-
в случай, че искът се намери от съда за основателен, е повдигнал възражения за:
Прекомерност
на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост, основано на
съображенията, че:ищецът не е получил тежки и сложни увреждания, които да са
застрашавали живота и здравето му; няма усложнения в оздравителния и
възстановителен период; възстановил се бързо, в рамките на обичайния за подобни
увреди срок, без да са налице остатъчни и невъзстановени травми; няма
интензивност и продължителност на търпените болки и страдания, която да
оправдава търсения размер на претенцията, който е несъответен на реално
претърпените болки и страдания;
Съпричиняване на вредите от ищеца,
основано на твърденията, че той е бил в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
който изисква от пътниците в мпс, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които мпс са оборудвани, освен ако не са от групите
лица по ал.2, които могат да не използват колани, че разсейвал водача на автомобила с разговори; че не е
спазил предписания режим на лечение и не е провел необходимата рехабилитация и
физиотерапия с оглед по-бързото възстановяване и преодоляване на последиците от
травмите.
Оспорил
е да дължи законна лихва върху търсеното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, и в двете претендирани от него хипотези, както и въобще, по
съображенията, че:
Лихва
върху лихва е недопустимо да се присъжда;
При
признаване основателност на иска, лихва може да се претендира и да се присъди с
изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне, считано от датата на
застрахователната претенция, т.е. не по-рано от ***г., при претенция от ***г.,
като се вземе предвид и факта, че дружеството е изисквало от ищеца да представи
допълнителни документи;
На
основание чл.380 от КЗ е освободен от отговорност за лихви, защото в
застрахователната претенция на ищеца липсва посочена негова банкова сметка, ***.
Моли
искът да се отхвърли, с присъждане на разноските в производството, в това число
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба с
вх.№265307/12.02.21г. /виж л.194-л.196/, с която е оспорил изцяло подадения от
ответника отговор. Поддържа и двете си искания за присъждане на законна лихва,
тъй, както са наведени с молбата на л.169, като развива подробно доводи за
дължимостта им в р.ІІ от допълнителната искова молба /л.194гръб-л.195лице/.
В
срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът е изпратил по пощата на допълнителен
отговор с вх.№269454/17.03.21г. /л.200/, с който е заявил, че поддържа всички
вече наведени възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Ищецът
пледира по същество за уважаване на иска му изцяло, ведно с претендираните
лихви и с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в
с.з. от 21.12.21г. /л.334/.
Ответникът
пледира с писмено становище вх.№286389/21.12.21г. /виж на л.329-л.330/ за
отхвърляне на иска изцяло, с присъждане на разноските в производството,
включително за процесуално представителство, по списъка, материализиран в
същото становище и в предходна молба /виж становище вх.№275440/21.05.21г. на
л.251-л.253/. Повдига евентуално възражение за прекомерност на заплатения от
противната страна адвокатски хонорар- в случай, че надхвърля минималния по
Нар.№1/04г., тъй като делото не е с правна и фактическа сложност.
Съдът,
като взе предвид наведените от страните твърдения, оспорвания и възражения и
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намери, че:
Предяваният
иск е допустим.
Разгледан
по същество, искът е частично основателен, поради което следва да се уважи до
размер от 32000лв., а за разликата до претендираните 60000лв., като частичен
иск от иск с общ размер от 100000лв. следва да се отхвърли, тъй като:
ищецът
не установи реалното претърпяваване на всички неимуществени вреди и/или
наличието на пряка причинна връзка между тяхото претърпяване с телесните
увреждания, причинени му при птп от ***г.;
претендираното
от ищеца обезщетение е прекомерно с оглед принципа за справедливост, както
ответникът е възразил, и справедливо за случая е обезщетението от 40000лв.;
следващото
се на ищеца справедливо обезщетение трябва да се намали с 8000лв., поради
съпричиняване на претърпените от него вреди при принос от 20%, като
възражението на ответника за съпричиняването им е установено в процеса.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законна лихва от 24.02.20г.,
а искането да се присъди и законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди и следващата се върху него лихва по чл.429,ал.3 от КЗ,
считано от ***г., следва да се остави без уважение,
воден
от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Изложените от ищеца
обстоятелства, на които искът му е основан, попадат в хипотезата на чл.432,ал.1
от КЗ и правят надлежна активната и пасивна процесуална легитимация на страните
в производството по предявения иск, като пряк иск на увредено лице срещу
застраховател по риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
Изискването за допустимост по
чл.498,ал.3 от КЗ е настъпило в хода на производството по ч.в.т.д. №197/20г. на
ПАС и с определението му от 16.06.20г. искът е намерен допустим, като
указанието му в тази насока е задължително за настоящия състав /виж: ч.в.т.д. в
кориците на настоящото и определението на л.27-л.28 от посоченото дело/.
ІІ.По основателността.
1.В
с.з. от 25.05.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта,
съобщен на страните с Определение №260561/23.03.21г., материализиран с р.ІІ,
т.2 от същото, като е посочил релевантните за спора факти и е разпределил между
страните тежестта за установяването им, а при изрично признание на ответника,
щото рискът задължителна застраховка гражданска отговорност на лек автомобил с рег.№***
е към датата на птп ***г. покрит от него, по силата на валидна към същата дата
полица ***г., това обстоятелство е прието за безспорно между страните и като
такова- за ненуждаещо се от доказване в процеса /виж определението на
л.205-л.209/.
2.Установи
се по делото от фактическа страна, както следва:
2.1.На
***г., около ***ч., с участие на водача В.Х.В., при управление на ппс „Мерцедес
180 Ц“ с рег.№***, се е състояло птп с четири пострадали лица, един от които е ищецът
М.Т.М., който пътувал като пътник на предна дясна седалка, до водача, като
двамата си говорели /виж: констативен протокол за птп с пострадали лица на
л.23-л.24, същи и на л.122; протокол за оглед на местопроизшествие на
л.116-л.120; план-схема на л.123; показания на св.В. в с.з. от 25.05.21г.; т.19
от заключението, на л.325 от делото/.
ПТП
се е състояло в населено място- по платното за движение на ул.“***“ в с.***,
обособено за двупосочно движение и при липа на данни за поставени в зоната му
пътни знаци, на хоризонтален участък от пътя в зона на завой, при добра
видимост и при настилка от асфалт, мокър по време на птп. До него се стигнало,
като водачът В. управлявал мпс със скорост от 120км/ч, която в един момент
намалил до 71км/ч, и при последната скорост екстрено задействал спирачната
система на автомобила, като оставил следи от гуми от мястото на задействането и
до мястото на спиране на автомобила след птп, но доколкото критичната скоростта
за преодоляване на острия завой, в който водачът влезнал, била 43.6км./ч, и
пътната настилка била мокра, скоростта от 71км/ч, с която управлявал автомобила
се оказала несъобразена с конкретната пътна обстановка, той загубил контрол над
автомобила, който поднесъл, напуснал платното за движение в посока югозапад, там
последвал припълзяващ удар в дясната страна на автомобила и крайпътно дърво,
след което втори удар- в предната част на автомобила с друго крайпътно дърво,
докато се установи на място /виж показанията на св.В.В. на л.267гръб-л.268лице;
т.1, т.13 - т.18вкл. от заключението, съответно на л.318, 323, 324 и 325 от
делото/.
2.2.За
състоялото се птп е било образувано ДП №377/2019г. по описа на РУ на МВР-с.***,
пр.пр.№10337/2019г. по описа на РП-***, за което няма данни да е приключило с
влязъл в сила съдебен акт преди приключване на устните състезания по делото
/виж в тази връзка данните на л.109-л.112; л.115/.
2.3.
Незабавно след състояване на птп пострадалият М.Т.М. е извозен от мястото на
птп с линейка на СМП, като е бил след птп в съзнание, с оплаквания от силна
болка в кръста и в гърдите вляво /виж карта №71657 на л.38 и относно
съзнателното състояние- и показанията на св.В. на л.268лице/.
В ясно
съзнание и оплаквания от болка в гърдите и в лумбалната област пострадалият е бил
и при прегледа му, извършен в спешно отделение на „***“, до което болнично
заведение е извозен от мястото на птп и приет на същата дата във втора клиника
по хирургия, където, при първоначален преглед е поставена вероятната клинична
диагноза- повърхностна травма на гръден кош /виж допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в КДБ/СО на л.39 и насочване за образно изследване на л.52/.
На ***г.,
на М.Т.М. са извършени и множество
образно изследвания в болнична среда, при които е установено, че няма видими
травматични промени в областта на корема, черепа и шията /виж съответно л.59 и
л.57/, но е налице фрактура на вентро-краниален ръб на тялото на Л1- предна
колона при запазена ширина на спиналния канал и запазена лордоза /извивка на
гръбначния стълб, съгласно отговор на в.л.Б. в с.з. от 21.12.21г. на л.337лице/, установена при компютърна томография, след като при рентгенография на
лумбалните прешлени е констатирано наличие на фрагмент с характеристика на
остеофит във вентралния горен ръб на Л-1, без да може да се изключи да се дължи
на фрактура /виж съответно л.51 и л.53/, както и
фрактура на трето ребро по задна аксиларна линия вляво /виж л.55/.
Във
връзка с установеното относно състоянието на М.М. непосредствено след птп, във
времето от ***г.-***г., във втора хирургия на *** му е проведена консервативна
терапия и в подобрено общо състояние е пренасочен в клиниката по неврохирургия,
тъй като подлежи на оперативно лечение във връзка с фрактурата на Л1 /виж
епикриза на л.33-л.34/.
М.М.
престоява в клиниката по неврохирургия при същата болница във времето от ***г.-***г.,
като при постъпването му е снет следния соматичен статус: Задоволително общо
състояние. Силно оболен в кръста, затруднени самостоятелна походка и изправен
стоеж, трудно може да се движи с придружител, поради силните болки при
движение. Заема активно, анталгично положение- т.е., като може да се движи в
леглото при щадене на контузените области /виж отговор на л.337лице в с.з. от
21.12.21г./. Локалният статус за гръбнака сочи на грубо изразен вертебрален
синдром в тораколумбалната област, напрагната и спазматично болезнена
паравертебрална мускулатура, лека кифосколиоза надясно, силно ограничени
движения в кръста, болки в гръдния кош и в травмираните области. При КТ и
рентгенография на гръбнак, на фона на дегенеративна стеноза и остеофитоза в
лумбален сегмент, са намерени данни за компресионна фрактура на тялото на Л1 с
изразено клиновидно снишаване на горно-долен размер, стеснени рецесуални
пространства на коренчевите канали на Л1 радикули двустранно /пространствата
отстрани на прешлена, през които излизат нервите от гръбначния мозък и отиват
към отделните части на тялото, съгласно отговор в с.з. от 21.12.21г. на
л.337лице/. При обсъждането от лекарския колектив, предвид травматичната
компересионна фрактура на тялото на прешлена на Л1 с налична патологична
подвижност и компресия на прилежащите нервни коренчета, както и опасност от
поява/развитие на тежък невродефицит, е решено пациентът да бъде подложен на
оперативно лечение. В тази връзка, на ***г., под обща анестезия, на М.М. е
извършена вертебропластика на прешленното тяло, чрез изпълване на почти цялото
тяло на прешлена с костен цемент, под постоянен рентгенов контрол, като при
операцията е постигната много добра прешленна алиенация /като прешленът е
разгърнат до размерите в които е бил преди компресинната му фрактура, съгласно
отговор в с.з. от 21.12.21г. на л.337лице/ и остеосинтезна вертебропластика.
Постоперативният период е гладък и без усложнения. Оперативните рани зарастват
първично и без усложнения, като още в деня след операцията е отчетен регрес в
оплакванията- болката в кръста постепенно намалява и се започва ранното
вертикализиране и самостоятелно раздвижване на пациента. Алгията по Л-2
дерматоми двустранно практически отзвучава /възвръща се чувствителността при
дразнение върху кожата на мястото, където преди е нямало такъв отговор на
дразнението, съгласно отговор в с.з. от 21.12.21г. на л.337лице/, при все още
персистираща лека болка в тораколумбалната област. По време на престоя си в
клиниката по неврохирургия пациентът е нямал проблеми по отношение на
придружващи заболявания и травмата на гръдния кош. Не е отбелязано наличие
и/или развитие на коренчев или медуларен невродефицит- т.е дефицит на
централните нерви на грабначния стълб и на израстъците, които излизат от него и
служат за инервиране на определена област от тялото, съгласно отговор в с.з. от
21.12.21г. на л.337гръб/. Вертебралният синдром в лумбалната област постепенно
намалял и практически отзвучал. Така, при редуцирани субективни оплаквания и
болков синдром, вертикализиран и активно раздвижен без чужда помощ, със
санирана рана, трайно афебрилен /без да вдига температура, съгласно отговор в
с.з. от 21.12.21г. на л.337гръб/ и в стабизирано добро общо състояние, макар и
с леки болки в кръста, пациентът е изписан на ***г. с препоръки за щадящ
лумботоракалната област и гръдния кош режим и постепенно активно раздвижване,
за динамичен контрол и симптоматично лечение, а при необходимост от контролни
прегледи в болницата,- с право на два такива, в клиниката по неврохирургия /виж
епикризата на л.77-л.78; предоперативна епикриза на л.96 и оперативен протокол
на л.97/.
Така,
общият болничен престой на пациента в двете болнични отделения е продължил 9
дни /виж освен вече описаното по-горе и т.5 от заключението на л.320/.
В
листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка пациентът е
посочил наличие на заболявания на опорно-двигателния апарат /виж на л.99, т.15/,
които не са били предмет на нарочно изследване в хода на процеса, но от
данните, съдържащи се в епикризата от болничния престой в Клиниката по неврохирургия
личи, че при извършената компютърна томография и рентгенографии на гръбнак са
установени данни за дегенеративна стеноза и остеофитоза в лумбален сегмент, в
който е и счупеният първи поясен прешлен.
С медицински протокол от ***г. на
ЛКК при ***, касаещ М.М., е посочено, че е уместно освобождаването му от тежка
физическа работа за 6-месеца, поради продължаващи оплаквания от болка в
торако-лумбалния дял на гръбначен стълб, поради счупване на гръбначния стълб в
поясната област, но липсват данни за снет към датата на документа обективен
статус, както и липсва описана придружаваща документация, въз основа която е
съставен този медицински протокол /виж протокола на л.153-л.155, представен от
ищеца по повод искането му за освобождаване от внос на такси и разноски в
производството, а не за установяване на неимуществените вреди, които търпи от
птп/.
В
хода на производството, но не и във връзка със съществото на спора, а по повод
искането му за освобождаване от внос на такси и разноски, ищецът е представил и
ЕР на ТЕЛК от ***г. /виж на л.230-л.231/, съгласно което, поради счупването на
гръбначния стълб в поясната област /счупване на пръви лумбален прешлен с
циментопластика, при незначителен функционален дефицит, установен по документи,
му е призната 10% трайно намалена работоспособност за срок до 01.02.22г., с
противопоказания за тежка физическа работа.
Въз
основа на приложената по делото медицинска документация, извън ЕР на ТЕЛК от
01.02.21г., с приетото по делото в с.з. от 21.12.21г. заключение на комплексна
СМАТЕ е установено, че :
При
птп от ***г. и в пряка причинно-следствена връзка с него, ищецът е претърпял
Компресионна фрактура на тялото на лумбален прешлен Л1, Контузия на израстъка
на лумбален прешлен Л2, Контузия на гръдно-коремната област, Контузия на тялото
и Счупване на 3-то ребро вляво, като описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд предмет и е възможно да се
получат от пътник в лек автомобил при птп и липсва медицинска документация,
която да сочи на наличие на медицински състояния, които да са поставили живота
на ищеца в опасност и да могат да се класифицират с медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота /виж: заключението по т.2
на л.319 и по т.4 на л.320/.
Компресионната
фрактура на тялото на лумбален прешлен Л1 е довела до трайно затрудняване на
движенията на снагата в период от около 6-8 месеца, като е причинило умерена,
на моменти до значителна по интензитет болка и страдание, които са затихвали
постепенно в хода на оздравителния процес, и като непосредствено след птп и в
първите два-три месеца след това ищецът не е можел да се самообслужва, а е имал
нужда от чужда помощ за това. За по-бързото възстановяване на понесеното
компресионно счупване на прешлен Л1 е било задължително извършването на
рехабилитация, като не може да се даде конкретен отговор колко време би
продължил оздравителния процес при извършването и, защото това е строго
индивидуално и зависи до голяма степен от съдействието на пациента. Счупването
на трето ребро вляло е причинило разстройство на здравето, извън случаите по
чл.128 и чл.129 от НК, като възстановяването от тази фрактура трае между
20-26дни и не оставя последствия, ако не настъпят усложнения. Контузията на
израстъка на лумбален прешлен Л2, контузията на гръдно-коремната област и
контузията на тялото, поотделно и в съвкупност са му причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето, като същите обичайно отзвучават за
срок между 10-15дни /виж: заключението по т.2 на л.319, по т.6 на л.321, по т.22
и т.23 на л.325-л.326; отговорите на в.л. Б. в с.з. от 21.12.21г. на л.338,
като при липса на пояснения от вещите лица за различието относно срока на
оздравителния период по отношение счупването на първи лумбален прешле- 6-8
месеца по т.6, 5-6 месеца по 24, съдът взема предвид срока по т.6, доколкото в
неговите рамки е съставения протокол на ЛКК от юни ***г., с който на ищеца е
дадена препоръка за освобождаване от тежък физически труд, поради
продължаващите оплаквания от болка, след счупване на гръбначния стълб в
поясната област/.
Като
частично кореспондиращи на описаното в предходния абзац относно негативните
преживявания, свързани с болка, страдание и обездвижване на пострадалия, установени
в приетото по делото заключение, съдът цени събраните от ищеца гласни
доказателства на св.Р.- фактическа съжителка, въпреки евентуалната и
заинтересуваност, и на св.Д., без родство, приятел на ищеца, щото, докато бил в
болницата, както и около два месеца след като го изписали от болница, ищецът не
можел да се обслужва сам, а за неговото обслужване грижи полагала съжителката
му, като му готвела, за да се храни, водела го/държала го при отиване до
тоалетна, тъй като не можел да ходи сам /св.Р./, и че ищецът не можел да
извършва работата, с която преди се препитавал, защото го боляло, имал безсънни
нощи, бил трудно подвижен и не можел без помощ, та около три месеца, докато
това продължавало, св.Д. ходел да му помага и да му чисти по дворовете, както и
да му дава кураж, а след това той постепенно започнал да се чувства по-добре,
започнал да става и да ходи сам /св.Р., св.Д./, но като в същото време
констатира и противоречие между така дадените и от двамата свидетели показания
и закрепеното в епикризата от втория болничен престой, щото още в деня след операцията е отчетен регрес
в оплакванията, като болката в кръста е започнала постепенно да намалява, като
пациентът е изписан при редуцирани субективни оплаквания и болков синдром, вертикализиран и
активно раздвижен в болничното заведение без чужда помощ.
Опровергаха
се от събраните гласни доказателства твърденията на ищеца, че и към датата на
исковата молба все още не може да се придвижва сам и да стои в изправено
положение, както и че се налага и до този момент близките му да се грижат за
негови ежедневни битови нужди, като се установи, че той е имал нужда от помощ
да отиде до тоалетна, както и от помощ за работата по двора, само в първите
няколко месеца, след което вече ставал и се движел сам.
След
изписването на пациента от болница липсват медицински данни за здравословното
му състояние, за остатъчни явления и/или усложнения от понесените травматични
увреждания в хода на оздравителния процес както и за остатъчни негативни здравословни
последици към момента на изготвяне на заключението, поради което се приема, че
той е бил напълно възстановен от понесените телесни увреждания след изтичане на
обичайния за тях срок на оздравителния период, а дали в някой момент ще се
пристъпи към изваждане на металните стабилизиращи прешлен Л1 тела зависи изцяло
от преценката на лекуващия неврохирург, данни в която насока също лисват /виж:
т.3, т.4, т.7-т.11 включително от заключението на л.320 и л.321-л.322 от
делото/.
В
интервюто, дадено за целите на допуснатата съдебно-психологична експертиза,
ищецът е споделил, че е трябвало да направи контролни прегледи след операцията,
но е нямал възможност, защото са му искали 20-30лв. да го закарат до болницата,
а той не разполагал с пари, тъй че не е правил контролни прегледи /виж
л.281лице/.
При
така събраното експертно заключение относно обичайния оздравителен период за
най-тежкото счупване- това на поясен прешлен на ниво Л1 и при липса на
обективни медицински данни за настъпили усложнения и/или негативни медицински
последици от претърпените от ищеца при птп телесни увреди, включително такива, обосноваващи
наличие на пряка причинна връзка между същите и продължаващите и към октомври
2021г. негови оплаквания от болка в областта на кръста и гърба, и невъзможността
му да работи, макар преди това да е работел и да бил напълно здрав и трудолюбив,
за които са дали безпротиворечиви показания в с.з. от 12.10.21г. и двамата
свидетели, доведени от ищеца /виж показанията на л.286лице и гръб/, събраните в
тази насока гласни доказателства не се ценят за целите на производството, а
съдът приема, че оздравителният процес от понесените при ищеца при птп телесни
увреди е установеният с приетото заключение, като обичаен за уврежданията от
това естество, при липса на настъпили усложнения, за настъпване на каквито
данни в случая няма, а доколкото, съгласно заключението, е продължил 6-8 месеца,
а птп се е състояло на ***г., приема, че възстановяването на ищеца от
причинените му увреди е приключило към началото на ***г.
С
приетото по делото в с.з. от 12.10.21г. заключение от 30.09.21г. на
съдебно-психологичната експертиза, допусната на ищеца, се установи, че към
датата на освидетелстването му, при ищеца липсват страхови състояния, липсва
депресивна симптоматика и усещане за пълно отчаяние и безнадежност. Нивото на
стрес е ниско. Нивото на ситуативна тревожност, съставляваща състояние, което
възниква като емоционална реакция на конкретна стресова ситуация и предизвиква
безпокойство. Нивото на личностна тревожност, която се наблюдава изявена при
него, като състояние, характеризиращо се с повишена склонност към преживяване
на опасения и безпокойство, е високо, и е предизвикано от чувство за
непълноценност и невъзможност за реализиране на доходи, несигурност, финансова
нестабилност, неудовлетвореност от живота, песимистично настроение за бъдещето
от притеснения, свързани с невъзможността да работи и издържа семейството си,
вследствие на преживяната травма /виж заключението на л.280-л.281/.
Както
личи от данните от психологичното интервю обаче, за състоянието на изявена при
ищеца личностна тревожност с високо ниво, са налице множество споделени от
самия него фактори, нямащи нищо общо с претърпяното през ***г. от него птп и
понесени при същото телесни увреди, и конкретно: освен него, не работи и
съжителката му, макар най-малкото от трите деца, които съвместно отглеждат, да
е вече навършило три години; никой от тях двамата няма образование и са
неграмотни, като той самият към датата на интервюто, макар да е на *** години,
има само около *** години стаж като *** и от момента, в който е бил съкратен,
работи само, ако някой го извика или намери нещо временно, което е потвърдено и
от св.Д.; че го притеснява това, че не може да върви в живота напред- да
направи ремонт, да облича децата си както хората, да върви на работа като тях,
защото все няма пари. Не е съответно на даденото му предписание споделеното от
него, че търсел работа да мете, да чисти, но му отказали като видели документа,
защото ЕР на ТЕЛК сочи за противопоказан само тежък физически труд, а чистенето
и метенето не е такъв.
Затова
съдът не споделя извода в заключението, че високото ниво на личностна
тревожност на ищеца е следствие на преживяната от него травма, а счита, че
всичко посочено от самия ищец при интервюто обосновава извода, че причина за
същото е цялостното протичане на живота му до момента, което няма причинна
връзка с причинените му при птп телесни увреди, макар той да счита, че
невъзможността му да намери трудова реализация и да може да издържа достойно
семейството си, се дължи на случилото се увреждане при птп.
2.4. Не се събраха по делото никакви доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, че:
След
изписването от болница е имал болки и в областта на ребрата, както и че болката
в кръста е ирадирала към краката, с изтръпване и слабост в прасците и ходилата,
за изтръпване към опашната кост и за дискомфорт при уриниране и дефекация.
При
извършени му прегледи са били констатирани силни болки в кръста и силно
затруднена и болезнена походка, тъй като не се установи такива прегледи да са
извършвани, а още по-млако- да има в тях снети подобни обективни данни.
Няма
желание да играе с детето си, да го повдига и да му обръща внимание.
Изпитва
чувство на несигурност, безизходица и страх, че ще остане в тежест на близките
си.
Изпитва
страх от придвижване с автомобилен транспорт, емоционална нестабилност,
притеснение /извън тревожността,
установена с приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза/,
затвореност, агресивност.
От
активен човек се е променил след инцидента в отрицателна насока, че животът му
се променил драстично в отрицателна насока.
2.5.По
въпроса с поставен предпазен колан ли е пътувал ищецът по време на състоялото
се птп, макар св.В. да е посочил, че пострадалият е бил при това пътуване с
поставен предпазен колан, съдът не цени показанията му за това, а цени приетото
по делото заключение и отговорите, дадени от вещите лица в с.з. от 21.12.21г.,
с които е категорично установено, щото понесените от ищеца травматични
увреждания не съответстват да са получени при поставен правилно обезопасителен
колан, а не просто преметнат някак си колан, доколкото:
Компресионното
счупване на първи поясен прешлен не би могло да се получи с поставен колан, а
се получава в резултат на вдигане на тялото от седалката и последващо падане
наново върху нея, при което цялата кинетична енергия на тежестта на тялото се
предава по оста на гръбначния стълб и оттам- и на първия поясен прешлен, където
е най-голямото усилие, поради което той се намачква и счупва;
Поставеният
колан би могъл да предизвика травми по хода си, който в случая за пътник на
предна дясна седалка минава от дясното рамо към лявата поясна област и това са
две от контактните му точки, а третата е от дясната страна в поясната област,
но не и да доведе до счупеното в случая по задната аксиларна /мишнична / линия
трето ребро, защото то е високо вляво, където коланът няма допир;
Ако
бяха получени поотделно травми на гръдната кост и на корема в области, които
попадат в хода на колана, те биха могли
да са получени от колана, но не и в случая, както е със съчетаната
гръдно-коремната травма, която обхваща една много по-широка от хода на колана
област от тялото, тъй че нейната най-вероятна причина е контактуване на тялото
не с колана, а с части от интериора на кабината, както например арматурното
табло;
Ако
беше с правилно поставен колан, по тялото на пострадалия биха останали
характерните от колана следи, каквито липсват описани в документацията.
А
иначе, вероятността от получаване на травматични увреждания от самия предпазен
колан не е изключена, и измежду тях могат да бъдат счупвания на ребра или
ключица, охлузвания и кръвонасядания по тялото, но в конкретния случай от ищеца
са получени други травматични увреждания, които, както вече се каза, сами по
себе си или като съчетани травми, не биха могли да се претърпят от поставен
предпазен колан, а счупването на първи поясен прешлен е изцяло изключено с
поставен такъв.
/виж:
показанията на св.В. на л.267гръб; т.20 и т.21 от заключението на л.325;
отговорите на л.336гръб-л.337лице/.
2.6.При
изписването на ищеца от втора хирургична клиника при *** са му дадени препоръки
за хранително-диетичен режим и е насочен към общопрактикуващ лекар, както и към
клиниката по неврохирургия за планово оперативно лечение, като на пациента е
посочено правото на 2 контролни прегледа в следващите 30 дни /виж епикризата на
л.33-л.34/.
При
изписването на ищеца от клиниката по неврохирургия при ***, му е посочена
необходимостта от извършване на контролни прегледи в болницата на 15 и 30 ден
от изписването. Дадени са му препоръки за щадящ лумботоракалната област и
гръдния кош режим и постепенно раздвижване, без посочен конкретен срок, както и
за динамичен контрол и симптоматично лечение от ОПЛ, включително контрол на
придружаващите заболявания /виж епикризата на л.77-л.78/.
Както
вече се каза и по-горе, няма данни ищецът да е извършвал контролни или други
прегледи за проследяване на състоянието си след изписването му на ***г. от
клиниката по неврохирургия. Що се касае до предписанието за щадящ режим с
постепенно раздвижване, може да се счита, че събраните гласни доказателства
установяват в най-общи линии изпълнението му от ищеца.
В
преписанията след болничните престои липсва нарочно насочване към извършване на
рехабилитация, но задължителната необходимост от извършване на същата по
отношение счупването на първи поясен прешлен е установена с приетото по делото
заключение, като данни за извършване на такава от ищеца липсват.
2.7.Във
връзка със спорните между страните фактически обстоятелства относно дължимост
на търсените от ищеца плащания за лихви, се установи, че:
На ***г.,
пред ответника е постъпила подадена от ищеца, чрез адв.Н.Д., негов пълномощник,
застрахователна претенция, съгласно приложен проект на искава молба, за плащане
на сумата от 80000лв., като обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от телесните увреди, описани и с исковата молба по това дело, понесени
при птп от ***г. /виж: известие за доставяне на л.12; претенция на л.13-л.14;
искова молба на л.15-л.20; пълномощно на л.21-л.22/.
Като
приложен към претенцията е описан констативен протокол за птп. Липсват в
претенцията, както и в приложената към нея искова молба, данни за банкова
сметка ***плащане /виж описа на л.14/
Въз основа на постъпилата застрахователна претенция, при ответника е била образувана преписка
по щета ***г. /виж данни в писмата на л.124-л.125 и
л.184/.
С писмо от от ***г. ответникът е
изискал от ищеца да представи по образуваната преписка по щета допълнителни
документи, подробно описани в писмото, включително е да предостави точни и
пълни данни за открита на негово име банкова сметка, ***, в случай, че
евентуално се определи такова, а ако желае получаването му да стане по сметка
на друго лице, то съгласно чл.338,ал.1 от КЗ, да представи изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписите, в което да се съдържа изявлението, че е
уведомен, щото има право да получи плащането лично /виж това писмо на
л.124-л.125/.
С
писмо от ***г., ответникът е уведомил ищеца, че и допълнително представените от
него документи не са достатъчни, за да се направи обоснован извод, че
застрахованият при него водач е осъществил състава на чл.45 от ЗЗД, поради
което му отказва изплащане на обезщетение, като му напомня и последиците от
непредставяне на данни за банкова сметка ***, което желае да получи обезщетение,
съгласно чл.380,ал.3 от КЗ, а именно- че непредставянето и има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането и че дружеството няма да дължи
законна лихва за забава върху дължимото обезщетение /виж това писмо на л.184 и
известията за връчването му на л.185/.
Исковата
молба, по която производството по делото се е развило, е подадена на
13.04.20г., като производството е било прекратено като недопустимо с
Разпореждане №3583/16.04.20г., поради завеждане на делото преди изтичане на
тримесечния срок по чл.496 от КЗ, което разпореждане е отменено с Определение
№176/16.06.20г. по в.ч.гр.д. №197/20г. на ПАС, тъй като този срок е изтекъл
междувременно на 26.05.20г., като 24 и 25 май 2020г. са почивни дни.
Данни
за банкова сметка, ***, претендирана от ищеца в производството, са постъпили по
делото едва след оставяне на исковата молба без движение в тази връзка с
Разпореждане №5548/19.06.20г. /л.140/, като първоначално е посочено, че ищецът
няма банкова сметка /*** в молба вх.№19790/14.07.20г. на л.143/, а впоследствие
за извършване на плащането е посочена банкова сметка ***.Н.Д., негов
пълномощник, като е приложено и изрично пълномощно от 15.07.20г., плащането да
се извърши по тази сметка /виж сметката, описана в молба вх.№21970/03.08.20г.
на л.158 и пълномощното на л.159/.
3.При
тези събрани доказателства и установени/неустановени с тях факти, съдът направи
следните правни изводи по съществото на предявения пред него иск.
3.1.Предявеният
иск е частично основателен, доколкото ищецът установи да е претърпял реално не
всички твърдени като претърпени неимуществени вреди, за които търси обезщетение
в случая и конкретно, като не установи тези, описани по т.2.4 от това решение,
но това е единственото оспорване на ответника, намерило подкрепа в събрания по
делото доказателствен материал, с който категорично се доказа, че: сочените от ищеца с исковата молба като
причинени му при птп от ***г. телесни увреди са наистина претърпени от него; че
са му причинени именно при състоялото се птп/в пряка причинна връзка с него; че
във връзка с тези телесни увреди е претърпял болки, страдания и
ограничения/неудобства, макар и не с продължителността, която е сочил; че птп,
при което е бил увреден, е причинено от лице, застраховано при ответника по
смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, за което са налице всички
предпоставки, при които, съгласно българското законодателство, може да се
ангажира отговорността му към пострадалия за обезщетяване на причинените му
вреди, а събраните доказателства отрекоха тезата на ответника, щото
застрахованото при него лице няма вина за състояване на птп, и установиха точно
обратното.
Обстоятелството, че птп се е
състояло на посочената от ищеца дата и място, и с участие на автомобила, рискът
задължителна застраховка гражданска отговорност за който е бил към датата на
птп застрахован при ответника, управляван към същата дата от В.В., са
категорично установени със съставения за птп констативен протокол с пострадали
лица, показанията на св.В. и признанието на ответника, че автомобилът, при
управление на който е пострадал ищеца като пътник, е бил към тази дата
застрахован при него с валидна застраховка за риска ГО.
Разпоредбите
на чл.20,ал. 1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата
задължават водача на ппс съответно : да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението; при избиране на скоростта за
движение, а разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП му забранява при избиране на
скоростта на движение в населено място да превишава 50км/ч.
Въпреки
това, застрахованото лице е управлявало автомобила си в населено място със
скорост, много по-висока от предвидената от закона, която дори след
намаляването и е била 71км/ч, и не е съобразил острия завой и мократа настилка,
непозволяващи контрол над автомобила и оставането му на платното за движение
при тази скорост, като по този начин деянието му е противоправно, поради което
е изгубил контрол над него, и така се е стигнало до птп, при което ищецът е
пострадал.
Обстоятелството,
което ответникът е изтъкнал в случая- че нямало влязла в сила присъда, е правно
ирелавантно, доколкото КЗ не изисква наличието на предпоставките, при които
възниква отговорност на застрахования към трети лица, да бъде установено с
влязла в сила присъда, тъй че няма никаква пречка да се установят в
производството по провеждания от увреденото лице срещу застрахователя пряк иск.
Обстоятелството,
изтъкнато от ответника, щото констативният протокол за птп няма обвързваща
материална доказателствена сила относно причините за състояване на птп, когато
те не са били възприети от актосъставителя лично, е принципно изцяло вярно, но
в конкретния случай причините за птп са установени в хода на процеса, чрез
събраните в него надлежно допустими доказателствени средства.
Ето
защо, съдът намери иска за частично основателен – по отношение на приетите за
установени в производството като реално претърпени от ищеца болки, страдания и
ограничения, в резултат на телесните увреди, понесени от него при птп, а всички
останали оспорвания на ответника, освен онова, касаещо реалното претърпяване на
твърдените от ищеца в исковата молба неимуществени вреди в тяхната цялост, намери
за несъстоятелни, предвид събраните в процеса доказателства.
3.2. По въпроса за справедливия
размер на обезщетението.
Този въпрос е спорен между
страните, като ответникът е повдигнал възражение за претендираното обезщетение
поради прекомерност с оглед принципа на справедливост, а ищецът застъпва, че
търсеното обезщетение е изцяло съответно на този принцип.
По този спорен въпрос съдът
споделя виждането на ответника, че обезщетение от 60000лв., като частично от
иск с общ размер от 100000лв., каквото се претендира, е прекомерно с оглед
принципа за справедливост, както и че справедливо в случая е обезщетение в
размер на 40000лв.
За определяне справедливия
размер на обезщетението съдът съобрази общо установените от съдебната практика
по приложение на чл.52 от ЗЗД критерии, че понятието
"справедливост" не е абстрактно, а свързано със съвкупната преценка
на редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се определи размер, който
най- пълно да компенсира увредените лица за претърпените от тях вреди, но също
тъй да е адекватен на обществено-икономическите условия и стандарта на живот
към датата на определянето му, тъй че да не се стигне до противоречие с другия
основен принцип на правото - за недопускане на неоснователно обогатяване, като
в случаи на понесени телесни увреди се съобразят тяхната тежест, довели ли са
до необходимост от оперативни намеси, силата, интензивността и
продължителността на търпените във връзка с тях болки, страдания и ограничения,
настъпило ли е пълно възстановяване от травматичните увреждания или не, какъв е
стандарта на живот и икономическа обстановка в страната.
В този конкретен случай, съдът
взе предвид, че:
Ищецът е претендирал исковата
сума като общо обезщетение за неимуществени вреди, голяма част от които са
останали недоказани в производството, което няма как да не повлия върху размера
на обезщетението, което се следва.
Ищецът е претендирал с исковата
молба присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие
на само част от установените в производството като понесени при птп телесни
увреди, и конкретно- само за счупването на трето ребро и на компресионното
счупване на първи поясен прешлен, а не и на трите контузии - на тялото, на
гръдно-коремната област и на израстъка на лумбален прешлен Л2, поради което
болките и страданията, свързани с контузиите, не се вземат предвид от съда при
преценката на следващия се в случая справедлив размер на обезщетение, защото не
са въведени в предмета на спора.
Ищецът е понесъл не една, а
няколко телесни увреди, но никоя от тях не е довела до състояние на временна
опасност за живота му.
От претърпените от ищеца телесни
увреди тежко е само счупването на първи поясен прешлен, което, поради наличната
патологична подвижност и компресия на прилежащите нервни коренчета, както и
опасност от поява/развитие на тежък невродефицит е наложило оперативна
интервенция, докато счупването на реброто не е изисквало друго, освен известно
време на покой;
Въпреки тежестта на счупването
на първия поясен прешлен, при претърпяната по повод същото оперативна
интервенция е била постигната много добра прешленна алиенация- като прешленът е
разгърнат до размерите в които е бил преди компресионното му счупване ;
Следоперативния период по повод
тежкото счупване е преминал гладко и без усложнения, с първично зарастване на
оперативната рана, без вдигане на темпетатура;
Още в деня след операцията е
отчетен регрес в оплакванията, болката в кръста е започнала постепенно да
намалява, като пациентът е изписан при редуцирани субективни оплаквания и
болков синдром, вертикализиран и активно раздвижен без чужда помощ.
Също още по време на болничния
престой в клиниката по неврохирургия практически е отзвучала и алгията по Л-2
дерматоми двустранно - т.е. възстановила се е чувствителността при дразнение.
Няма никакви обективни
медицински данни за настъпили при пострадалия усложнения и/или трайни последици
от понесените телесни увреди.
Всички гореописани съображения
се ценят от съда като водещи до необходимост от намаляване на претендирания от
ищеца размер на търсеното обезщетение от 60000лв., като част от обезщетение в
общ размер от 100000лв., като прекомерен, с оглед принципа на справедливост,
както и поради частична недоказаност на иска му.
За да счете за справедлив
размера от 40000лв., а не по-нисък такъв, съдът съобрази, че:
Претърпяното от ищеца
компресионно счупване на първи прешлен е било тежко, по вече описаните по-горе
причини, и че във връзка с него се е наложило извършване на оперативна намеса
под пълна анестезия, с произтичащите от това обичайни рискове, както и с
обичайните неудобства, съпътстващи болничните престои в срок от общо 9 дни;
В дните от птп и до деня,
следващ оперативната интервенция, в който според данните от епикризата е
отчетен регрес в оплакванията на пострадалия, както личи пак от същата
епикриза, тъй е бил силно оболен в кръста, затруднени са били самостоятелната
походка и изправен стоеж, трудно е можел да се движи с придружител, поради
силните болки при движение и е можел да се движи в леглото само при щадене на
контузените области, паравертебралната му мускулатура е била напрагната и
спазматично болезнена, движенията му в кръста са били силно ограничени, имал е
болки в гръдния кош и в травмираните области.
И при изписването му от болница,
макар и в стабилизирано общо състояние и редуцирани субективни оплаквания,
пострадалият все още е имал болки в кръста, които, макар и намаляващи, както се
установи, са отзвучали постепенно в хода на оздравителния процес, като в първия
месец за тези негативни усещания е допринасяло и счупването на реброто, и е
търпял ограничения в движението си, по силата на дадените му препоръки за щадящ
режим с постепенно раздвижване, като се е налагало за целта да бъде подпомаган
в ежедневието си от близките.
Макар и оздравителният период за
компресионното счупване да е протекъл в обичайните за този род счупвания рамки,
той е сравнително дълъг /6-8месеца/.
След претърпяване на птп и до
приключване на устните състезания по делото в страната са настъпили негативни
промени в социално-икономически план, като кризата, свързана с пандемията, е
засегнала не само здравния сектор, а всички аспекти на живот в страната.
При посочените конкретни мотиви
съдът счете, че обезщетение от 40000лв. е справедливо да обезщети ищеца за
всички установени от него като реално претърпени неимуществени вреди, намерени
в пряка причинна връзка с телесните увреждания, причинени му при птп, а
обезщетението от 60000лв., като частичен иск от иск с общ размер 100000лв.- за
прекомерно с оглед на принципа на справедливост.
3.3.По спорния между страните
въпрос налице ли е съпричиняване на вредите от пострадалия, с оглед което, на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, да се намали следващото му се за тяхното
претърпяване обезщетение.
По този въпрос съдът намери, че
възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
е доказано в производството по едно от сочените три основания и
че при принос на ищеца от 20% , обезщетението, определено като справедливо в
случая, следва да се намали до размер от 32000лв., при следните съображения:
Обстоятелството,
че ищецът не е бил с поставен правилно предпазен колан, независимо, че законът
му вменява задължение като пътник да бъде с такъв, когато ппс е в движение,
както е било в случая, и като автомобилът е бил съоръжен с колани /в.12 от
заключението/ е допринесло съществено за понесената от него компресионна травма
на първи поясен прешлен, която е най-тежка, и която не би се получила в случай
на поставен предпазен колан, макар и по
хода на колана, при този механизъм на птп, да са били принципно възможни други
травми. Затова, съдът ще зачете това негово поведение като съприничяващ
понесените неимуществени вреди фактор, с тежест 20%, защото това е и основната
телесна увреда, с която най-вече са свързани вида, силата и продължителността
на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Обстоятелството,
че по време на пътуването ищецът си говорел с водача, както се установи с
показанията на св.В., не може да се намери от съда като съпричиняващо птп и/или
понесените от ищеца вреди, както ответникът счита, защото по никакъв начин не
се установи да е повлияло върху избраната от водача скорост за преминаване през
завоя, в който се е състояло птп, или до загубата на контрол от водача върху
автомобила, а се установи, че единствената причина за нея е високата и
неподходяща скорост, с която водачът е управлявал ппс.
Обстоятелството,
че ищецът не е провел за понесеното счупване на първи поясен прешлен
рехабилитация, каквато е била в случая задължителна, нито е извършил в тази
връзка необходимите контролни прегледи, макар и поради сочената от него липса
на средства да организира транспорта си до гр.Пловдив, не се приемат от съда
като съпричиняващ в случя фактор, доколкото съдът прие като период, в което е
траел оздравителния процес при ищеца, обичайния такъв, съгласно заключението, а
не много по-дългия период от време, сочен от ищеца, който е твърдял, че и до
датата на исковата молба не е възстановен от понесените телесни увреди, и с
приетото заключение не е доказано, щото възстановяването би траяло по-кратко от
обичайното за този род счупвания, ако рехабилитацията, задължителна за този
случай, беше проведена от ищеца, а само най-общо е отговорено, че при
провеждането и възстановяването би настъпило по-бързо.
3.4.По
спорния въпрос следва ли се на ищеца изобщо лихва за забава, след като не е
посочил в застрахователната си претенция банкова сметка ***е и ако се следва,
считано от коя дата и върху каква сума, тъй като се търси такава, считано от
24.02.20г. върху обезщетението за неимуществени вреди по чл.429,ал.3 от КЗ, а
считано от 18.03.20г., на основание чл.497,ал.1 от КЗ, върху общата сума на
обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ, съдът
намери, че :
Ответникът
не дължи лихва за забава по чл.497,ал.1 от КЗ, но не защото на основание чл.380
от КЗ е освободен от отговорност за лихви, тъй като ищецът не е посочил банкова
сметка ***, а защото се е произнесъл в предвидения от чл.496,ал.1 от КЗ
тримесечен срок, като на 26.05.20г., съгласно дадената му от
чл.496,ал.2,т.2,б.“а“ от КЗ възможност, е отказал плащане по подадената от
ищеца застрахователна претенция, постъпила пред него на 24.02.20г.;
Ответникът
дължи следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от 24.02.20г., на която дата е постъпила пред него
претенцията на ищеца за изплащането на обезщетение, тъй като застрахованият
отговаря за плащането и пред увреденото лице, съгласно чл.429,ал.3 във вр. с
ал.2,т.2 от КЗ, и съгласно чл.493,ал.1,т.5 от КЗ е изрично включена в
застрахователното покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите,
при
следните съображения:
Както
личи от цитираните разпоредби на чл.429,ал.3 във вр. с ал.2, т.2,
чл.493,ал.1,т.5 и чл.497,ал.1 от КЗ, в първите две хипотези се урежда
дължимостта на лихвата, която застрахованото лице дължи на увредения в
случаите, в които са настъпили предпоставките по българското право да понесе
отговорност за причинени му вреди, като по силата на същите разпоредби е
изключено приложението на общото правило на чл.84,ал.4 от ЗЗД за отговорност от
датата на деликта по отношение функционалната отговорност на застрахователя,
което се прилагаше до влизане в сила на новия КЗ, считано от ***г., за времето
от датата на птп до по-ранната от двете дати- на постъпване на застрахователната
претенция или на подаване на уведомлението от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие, докато лихвата по чл.497,ал.1 е такава за собствената
забава на застрахователя да се произнесе по претенцията, по някой от посочените
в закона начини, в определения за това срок, в който, както по-горе вече се
каза, при претенция от 24.02.20г. и изтичащ за произнасянето по нея тримесечен
срок на 26.05.20г., тъй като 24 и 25 май 2020г. са почивни дни, той се е
произнесъл с писмо от 26.05.20г.- т.е. в рамките на тримесечния срок, като е
постановил отказ от плащане, тъй като пред него не са били представени
документи, обосноваващи извод за наличие на предпоставките да се ангажира
отговорността на застрахованото лице- не е ясно в какво се състои противоправното
му поведение, има ли противоправен резултат и причинна връзка между тях.
С
оглед приетото, щото ответникът не е в забава по смисъла на чл.497,ал.1 от КЗ,
отпада необходимостта от коментар на довода на ответника, свързан с
приложението на чл.380,ал.3 от КЗ, тъй като посочената разпоредба урежда
условията за отпадане на последиците от неговата забава, каквато в този случай
не е налице.
Въпреки
горното, само за да не остане този довод необсъден, а не защото в случая има
значение на изводите на съда по конкретните спорни между страните въпроси във
връзка с искането за присъждане на законна лихва, съдът намира за необходимо да
посочи, че:
Установеното
със сигурност обстоятелство, че с подадената от ищеца пред ответника
застрахователна претенция банкова сметка ***, нито е установено такава да е
била посочена на застрахователя преди датата на отказа му да извърши плащане, а
като се сочи едва в рамките на настоящото производство, не би била основание за
освобождаване на ответника от отговорност за лихви на основание чл.380,ал.3 от КЗ, и в случай, че беше изпаднал в забава, доколкото не е налице причинна
връзка между непосочване от ищеца на банкова сметка ***, а причината за последното
е неговото становище, че не се следва обезщетение, поради неустановеност на
предпоставките за плащане на такова. В това отношение този състав споделя
изцяло подробните мотиви, изложени в Решение №167/30.01.20г. по т.д. №2273/18г.
на ВКС, ІІ т.о, постановено по касационния въпрос „Намира ли приложение разпоредбата на
чл.380, ал.3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ в хипотеза
на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от
увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при
представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му
сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?”, на който е
даден отговора, че „Разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ не намира
приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ, по отношение
на което застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, в хипотеза на оспорване
от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице
пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца
във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се
извърши плащането на обезщетението.”.
Дължимостта на лихвата по
чл.429,ал.3 от КЗ, считано от 24.02.20г. се следва по силата на самата разпоредба
и цитираните вече факти, установени в производството, както и поради
изтъкнатото вече различие на лихвата, която е предмет на тази разпоредба, и на
лихвата, регламентирана от чл.497,ал.1 от КЗ, приложението на които прави
несъстоятелен довода на ответника, че не дължи лихва по-рано от датата
25.05.20г., на която изтича тримесечния срок по чл.496,ал.1 от ГПК.
3.5.В
обобщение на казаното по всеки един от горните пунктове, съдът намери, че като
частично основателен, поради установяване от ищеца като реално претърпени и в
пряка причинна връзка с понесените при птп от ***г. телесни увреди на само на
част от твърдените неимуществени вреди, при основателност на повдигнатите от
ответника възражения за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа
на справедливост, и за наличие на основание за намаляването му, поради
съпричиняване на вредите от ищеца, предявеният от ищеца иск следва да се уважи
до размер от 32000лв., ведно със законната лихва от 24.02.20г. до датата на
плащането, а за разликата до претендираните 60000лв., като частичен иск от иск
с общ размер 100000лв., както и за искането за присъждане на законна лихва
върху сумите на обезщетението за неимуществени вреди и законната лихва върху
него от 24.02.20г., считано от 18.03.20г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
В частта за разноските.
Разноски
претендират и двете страни, като при този изход на спора, на основание
чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца сеследват разноски съобразно уважената част
от иска му, а на ответника- съобразно отхвърлената част от иска.
-Видно
от списъка на разноски, представен от ищеца в с.з. от 21.12.21г., същият
претендира присъждане на разноски от : 1040лв.- внесена държавна такса;
адвокатско възнаграждение в полза на адв.Н.Д., на основание чл.38,ал.2 във вр.
с ал.1,т.2 от ЗА, тъй като е бил защитаван безплатно в процеса /виж списъка на л.334/.
Направата
на разноски в размер на 1040лв. - държавна такса върху частичния иск с цена от
26000лв., заплатена преди ищецът да бъде освободен от внос на такси и разноски
в производството с Определение №26073714.04.21г. /виж на л.233/, е установено с
платежния документ на л.171.
При
тези данни, съразмерно с уважената част от иска в размер на 32000лв., му се
следват разноски за внесена държавна такса от 554.67лв.
Видно
е от договор за правна защита и съдействие на л.159гръб, сключен между ищеца и
адв.Д., ищецът е бил представляван в производството безплатно, като
възнаграждение не е договорено, тъй е платимо по реда на чл.38,ал.2 във вр. с
ал.1,т.2 от ЗА.
При
тези данни, доколкото при частично уважаване на иска на ищеца се следват
разноски, на адв.Д., който е бил един от неговите пълномощници в производството
/виж пълномощни на л.10-л.11, л.159лице, л.332гръб/, на основание чл.38,ал.2 от
ЗА следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца.
Тъй
като определянето му в случая се извършва на основание Нар.№1/04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то няма как да надхвърля
предвидения там минимум, поради което съдът не обсъжда повдигнатото от
ответника с писменото му становище от 21.12.21г. възражение за прекомерност по
чл.78,ал.5 от ГПК.
На
основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.1№1/04г., съдът определи следващото се на адв.Д.
възнаграждение в размер на 1242.67лв., доколкото: при цена на иска от 60000лв.,
минималното такова е в размер на 2330лв., а съразмерно с уважената част от
иска, то възлиза на 1242.67лв., и ответникът следва да бъде осъден за плащането
му.
Доколкото
възнаграждението се определя от съда, няма основание в него да се включва и
ДДС, какъвто ищецът претендира по представения списък, тъй като ще се следва
въз основа на съдебното решение, а не въз основа доставена от адвоката на
клиента правна услуга.
-Видно
от списъка на разноски, материализиран в писмено становище
вх.№286389/21.12.21г. на ответника, същият претендира плащане на разноски в
размер на общо 420лв., от които : 200лв.-депозит за призоваване на свидетел;
400лв.- депозити за вещи лица, а както се каза вече, с отговора си претендира
присъждане на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, а с описаното
становище- разноски за процесуално представителство по делото.
Направата
на разноските от общо 420лв. е установена изцяло с платежните документи на
л.212 и л.213 от делото.
От
тях, по съразмерност с отхвърлената част на иска, на ответника се следват
разноски от 196лв.
В
производството ответникът е бил представляван от адв.С.С. /виж пълномощно на
л.183/, чрез който е подаден отговора на исковата молба, юрисконсулт Д. С. /виж
пълномощното на л.201/, чрез която е подаден отговора на допълнителната искова
молба, адв.И.Ц. /виж пълномощно на л.235/, чрез когото са извършвани различни
процесуални действия по делото, след дата 16.04.21г. /виж: л.234, л.251-л.253,
протокол от с.з. на 12.10.21г. на л.285-л.286, л.329-л.330/, като с молба от
16.04.21г. е посочено, че пълномощията на юрисконсулт Д. С. са били оттеглени,
считано от 24.03.21г. /виж л.234/.
По
делото липсва представен от ответника Договор за правна защита и съдействие по
делото, с кой да е от двамата адвокати, които са били негови пълномощници в
процеса.
Предвид
гореказаното, макар на ответника по принцип да се следва възнаграждение за
осъщественото по делото негово процесуално представителство, такова не се
присъжда, защото не се установи да е направил разноски за заплащане на адвокат,
а пълномощията на юрисконсулта, подал отговора на допълнителната искова молба,
са били оттеглени преди да се пристъпи към разглеждане на делото в съдебно заседание.
-На
основание чл.78,ал.6 от ГПК, поради освобождаването на основание чл.83,ал.2 от ГПК на ищеца от внос на такси и разноски в производството, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС,
и сумите от :
240лв.-
следваща се държавна такса върху сумата от 8000лв., съставляваща разлика между
26000лв., с каквато цена е предявен частичния иск първоначално и върху която е
била внесена ДТ от 1040лв., и сумата от 32000лв., до която искът е уважен след
допуснатото негово изменение до размер на 60000лв., като за увеличението не е
търсена държавна такса, поради освобождаване на ищеца от вноса и, към датата на
допускането му;
400лв.-
заплатени от бюджета на съда като възнаграждение на вещите лица по допуснатата
по делото СМАТЕ, по задачите на ищеца /виж: Определение №260561/23.03.21г.;
Определение №260863/12.05.21г. за изменение на №260561/23.03.21г.- л.239;
определение в с.з. от 21.12.21г.-л.338гръб/,
Или
общо 640лв.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда, на основание чл.432,ал.1 от КЗ,
ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Д.“№1, същият и
съдебен адрес по делото, в качеството му на застраховател за риска ЗЗГОА към
дата ***г. на л.а. с рег.№***, да заплати на М.Т.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, ***, адв.Н.Д., адв.Ж. Т., в качеството му на
увредено/пострадало лице при птп от ***г., състояло се в с.***, община ***,
област ***, причинено от В.Х.В., ЕГН **********, при управление на
застрахованото при ответника мпс, в което ищецът пътувал като пътник, по
банкова сметка *** „***“ АД,
с титуляр адвокат Н.Н.Д., сумите от :
32000-
тридесет и две хиляди лева, като обезщетение за болки, страдания и ограничения,
които е претърпял вледствие на причинените му при птп телесни увреди- фрактура
на трето ребро по задна аксиларна линия вляво и компресионно счупване на тялото
на лумбален прешлен Л1, ведно със законната лихва от 24.02.20г. до
окончателното плащане, при определен като справедлив размер на обезщетението за
случая такъв от 40000лв. и намаляването му със сумата от 8000лв., поради
съпричиняване на вредите от ищеца с принос 20%, а за разликата до
претендираните 60000лв., като частичен иск от иск с общ размер от 100000лв., и за
искането да се присъди законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди и следващата се върху него законна лихва по чл.429,ал.3,
считано от 18.03.20г. отхвърля иска;
554.67-петстотин
петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки- разноски по съразмерност с
уважената част на иска.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ЗАД
„ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Д.“№1, същият и съдебен адрес
по делото, да заплати на адв.Н.Н.Д., сумата от 1242.67- хиляда двеста
четиридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки, съставляваща
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство
на М.Т.М., ищец по т.д. №247/20г. на ПОС.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ЗА, ЗАД
„ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Д.“№1, същият и съдебен адрес
по делото, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 640- шестстотин и четиридесет лева, от
която: 240лв.- следваща се за производството държавна такса, от внос на която
ищецът по делото е бил освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК; 400лв.-
заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица, на основание
чл.83,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, по задачи на ищеца.
Осъжда на основание чл.78,ал.3 от ГПК М.Т.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, адв.Н.Д., адв.Ж. Т., да заплати на
ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Д.“№1, същият и
съдебен адрес по делото, сумата от 196- сто деветдесет и шест лева- разноски по
съразмерност с отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: