Решение по дело №12253/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 345
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20211100512253
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.08.2021 г. по гр.дело № 62327/19 г., СРС, І ГО, 38 с-в е
отхвърлил изцяло иска на ЗК“У.“ АД, ЕИК ******* за осъждане на ЗАД
„ОЗК-З." АД ЕИК******* да заплати сумата 1 661,35 лева, представляваща
дължимо по регресен иск, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане.
Осъдил е ищеца ЗК“У.“ АД, ЕИК ******* да заплати на ответника ЗАД
„ОЗК-З." АД ЕИК******* 450 лева разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ЗК“У.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, бул.“*******“ № **, чрез пълномощника по делото адвокат Д.
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че
според графичната част на протокола в момента на ПТП в движение е бил
единствено автомобил „Дачия“, поради което е невъзможно водачът на
неподвижния автомобил „ФИАТ" да е отговорен за настъпилото
произшествие. Неправилно съдът е приел, че показанията на разпитаните по
делегация участници в ПТП са неясни и противоречат на описаното в
1
протокола. Твърди се че от събраните по делото доказателства се установява,
че автомобилът „Фиат“ се е движел назад, макар и по инерция, тъй като е
пропуснал входа на комплекса и е искал да се върне, за да влезе. Това се
установява от показанията на св. А.А., управлявайки З.то при ответника
МПС, който заявява, че „подминах входа на комплекса с магазини и складове
и спрях“, реших да дам назад и включих аварийни светлини, „не съм
включвал на скорост, тъй като е наклон и колата сама върви, но бавно“, „не
очаквам някой да излезе от входа, защото има стоп“, движех се назад по
инерция. Става ясно, че свидетелят А. не е видял излизащият от паркинга
пред комплекса автомобил „Дачия“ и виновно е причинил ПТП-то. Няма
доказателство по делото подкрепящо извода на съда, че автомобил „Фиат“ е
бил в покой при настъпване на ПТП-то. Неговият водач изрично заявява, че
автомобилът му се е движил назад по инерция.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъде уважен изцяло предявения от ЗК“У.“ АД иск по чл.411 КЗ, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ответник ЗАД „ОЗК-З." АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от
изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт И. А.а оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и
2
чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗК“У.“ АД, ЕИК ******* срещу ЗАД „ОЗК-З." АД, ЕИК
******* за сумата от 1 661,35 лева, представляваща дължимото и незаплатено
обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане.
Ищецът ЗК“У.“ АД твърди, че на 15.02.20** год. в град Варна, на
ул.******* А.А., управлявайки автомобил Фиат Добло с ДК №*******,
собственост на „Б." ООД, при извършване на маневра за излизане от паркинг,
причинява ПТП и удря товарен автомобил Дачия Логан с ДК №*******,
управлявано от Ц.Х. и собственост на „В.- ТВ" ООД. За ПТП-то е съставен за
двустранен протокол за ПТП №55092/ 15.02.20** год . В резултат на ПТП,
предизвикано виновно от А.А. са причинени имуществени вреди на
собственика на товарен автомобил "Дачия Логан" с ДК №*******-повреда на
предна броня, преден десен фар, преден десен капак, преден капак и други в
размер на 1 661.35 лева, формирани от стойността на вложените при ремонта
нови части, ремонтираните такива, материалите за ремонта и труда по
ремонта, подробно описани в приложените към доказателствата описи на
щетите на МПС и фактура. Към датата на събитието-15.02.20** год.,
собственикът на увредения товарен автомобил „Дачия Логан" е имал за
автомобила сключен договор за застраховка "Каско на МПС" със ЗК "У." АД
със застрахователна полица №17140110467/23.08.2017 год. и със срок 1
година, считано от 30.08.2017 год. до 29.08.20** год. Поради това за
настъпилото събитие и за нанесените вреди в ЗК "У." АД е образувана щета
№17111400459/20** год., по която за повредите по застрахования автомобил
е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 661.35 лева.
Определеното обезщетение е заплатено на сервиза, извършил ремонта по
възлагане от застрахователя на 13.03.20** год., извлечение от сметка от
същата дата.
Виновният за произшествието водач по време на събитието е имал
договор за „Гражданска отговорност", сключен с полица №
BG/23/117001750937 със ЗАД „ОЗК- З." АД, която е била валидна от
29.06.2017 год. до 28.06.20** год., т.е. и към датата на ПТП. Ищецът поканил
ответника ЗАД „ОЗК-З." АД да заплати доброволно дължимата сума с писмо
изх.№ 1595/24.04.20** год., получено на 25.04.20** год., но с писмо вх.
№8787/16.05.20** год. последният е отказал като е върнал преписката.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
ЗАД "ОЗК- З." АД да заплати на ЗК „У." АД сумата 1 661,35 лева,
представляваща дължимото и незаплатено обезщетение, ведно със законната
3
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното й изплащане;
Ответникът ЗАД „ОЗК-З." АД е оспорил изцяло предявените искове.
По делото е безспорно наличието на застраховка ГО и факта на
изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“.
Спорни са механизма на ПТП, вината на водача на МПС, чиято отговорност е
застрахована при ответника, причинната връзка между ПТП и вредите,
включително и размера им.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция намира, че по делото са налице всички
предпоставки на цитираните норми.
Процесното застрахователно събитие, е ПТП, при което е причинено на
застрахования при ищеца, непозволено увреждане.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, което е
застраховано при ответното дружество в него, е удостоверено чрез
Двустранен Констативен протокол, подписан от двамата участници в ПТП-то,
неоспорен от страните. Двустранните констативни протоколи се попълват на
4
мястото на ПТП от участниците в произшествието, които не носят
отговорност за неточното или непълно попълване. Графичната част на
протокола не може да покаже кой от двата автомобила е в движение и кой в
покой. За застрахования при ответника автомобил „Фиат“ в протокола за
ПТП са отбелязани пункт 4-при излизане от паркинг, пункт 8-удар в задната
част на друго МПС, а за застрахования при ищеца автомобил „Дачия“ са
отбелязани пункт 2-при тръгване и пункт 4-при излизане от паркинг.
Въззивната инстанция намира, че районният съд неправилно е приел,
че показанията на разпитаните по делегация участници в ПТП са неясни и
противоречат на написаното в протокола”. От показанията на свидетеля Ц.Т.,
управлявал застрахования при ищеца автомобил „Дачия”, се установява, че
„при излизане на булеварда другият участник в ПТП-то се движи назад в
еднопосочната улица”; „моят автомобил беше на място, беше спрял”; „в момента на
потеглянето ми се удряме , не съм направил повече от половин метър”; „забравил
съм да попълня посоката на движение” в протокола на ПТП. От показанията
на свидетеля А.А., управлявал застрахованото при ответника МПС, се
установява че „подминах входа на комплекса с магазини и складове и спрях”;
„реших да дам назад и включих аварийни светлини”; „не съм включвал на
скорост, тъй като е наклон и колата сама върви, но бавно”; „не очаквам никой да
излезе от входа, защото има стоп”; движех се назад, т.е. по инерция. Според този
свидетел причината за ПТП е това, че „може би колегата не е спрял на стопа”.
СГС намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
автомобил „Фиат” се е движел назад, макар и по инерция, тъй като е
пропуснал входа на комплекса и е искал да се върне, за да влезе. Той има
предимство, като при движението назад със своята задна дясна част е
осъществил контакта с предната дясна част на „Дачията“, който при излизане
от паркинга му отнема предимството. Водачът на автомобил „Дачия” е
нарушил правилата за движение по пътищата като виновно е причинил ПТП
и е отнел предимството на излизащия от паркинг и движещ се назад л.а.
„Фиат“.
Назначената по делото САТЕ дава три варианта на получените
увреждания по двата автомобила, като може да се приеме третият такъв.
Вещото лице заявява, че вредите по т.а. Дачия Логан с рег. № ******* са в
предната и предната дясна част на автомобила. Те са в причинна връзка с
5
контакта на автомобила със задната дясна част на автомобил Фиат Добло с
рег. № *******, който се е намирал отпред и вдясно от Дачия-та.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.08.2021 г. по гр.дело № 62327/19г. на
СРС, І ГО, 38 с-в.
ОСЪЖДА ЗК“У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, бул.“*******“ № **, чрез
пълномощника по делото адвокат Д. да заплати на ЗАД „ОЗК-З." АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******,
представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт И. А.а направените разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6