РЕШЕНИЕ
№1447/29.8.2018г.
Година
2018 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и осми
август
Година две хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2116 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от адв.Ст. Д.,ВАК в качеството
му на процесуален представител на С.К.А. с ЕГН ********** *** , управител на „ П.”
ООД ***/370481/04.04.2018г. на зам. директора на ТД на НАП – гр. Варна, с
което на основание чл.355, ал.1,предл.3 от КСО на „ П.” ООД ***,ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата
до съда се моли НП да бъде отменено, като доводите за това са,
че е налице закъснение от един ден при подаване на декларацията, както и че
нарушението е чисто формално и маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Д., ВАК,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата,посочва, че закъснението е само с
един ден, че се касае за едно формално и маловажно нарушение, от което не са
настъпили вредни последици, поради което намира, че същото се явява маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН,поради което и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Варна се представлява от юк Александрова, която моли НП да бъде потвърдено
изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован,
взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения
АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
На
06.11.2017 год. в хода на извършвана документална проверка от св.
Юлияна К. – ст. инспектор по приходите, било установено, че декларация обр.6
подадена от „ П.” ООД не е била подадена в законоустановения срок, който е до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация
обр.6 за септември 2017 год. е трябвало да бъде подадена в срока указан
в чл.3 ал.3 т.1 от наредба № Н – 8/2005г. на МФ, а именно до 25
октомври 2017 год., а процесната е била изпратена по пощата с клеймо от
26.10.2017 год., за което и нарушение е съставен АУАН
На
15.12.2017 год. и на 23.01.2017 год. били изпратени покани до представляващия
дружеството да се яви в 7 дневен срок от получаването й в ТД на НАП Варна,първата
за съставяне на АУАН, а втората за връчване на АУАН.И двете покани са били
получени от представляващия дружеството. В указания срок представител
на жалбоподателя не се явил, поради което на 23.01.2018г. св. К. съставила
срещу дружеството АУАН № F370481
в негово отсъствие при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят е
приел, че е нарушен състава на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н - 8 от 2005г. на
МФ. Актът е връчен на представляващия дружеството на 21.02.2018 год.. При
връчване на акта не са отразени възражения. Такива са депозирани и в законоустановения срок. Въз
основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал
обжалваното НП, с което на основание
чл.355, ал.1,предл.3 от КСО на „ П.” ООД ***,ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.355
ал.1, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н
-8/2005г. на МФ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – зам.
директора на ТД на НАП Варна, съгласно
приложената Заповед № ЗЦУ/582/23.12.2015 год. на изпълнителния директор на НАП,като
АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в условията на чл.40,ал.2
от ЗАНН, като състава на съда намира, че в случая са
спазени условията на посочения законов текст. По делото са приложени две покани
с изх. №№ 306/15.12.2017 год. и 306/23.01.2018 год. за явяване за съставяне на
АУАН, с приложени към тях известия за доставяне.
Акта е връчен на представляващия
дружеството.
Съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя
– наименование, ЕИК, седалище и адрес на
управление, трите имена и ЕГН на представляващия.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2
от КСО правните субекти, имащи качеството осигурител, представят
периодично в НАП декларации за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по
ЗЗДФЛ. Срокът за подаване на декларациите, тяхното съдържание и образци са
детайлно уредени в Наредба № Н-8/2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата
декларация образец № 6 за всеки календарен месец се подава не по-късно от 25-то
число на календарния месец, следващ месеца, за който се отнасят данните.
В случая е безспорно
установено, че дружеството към инкриминирания период е имало качеството на
работодател съответно и осигурител, откъдето следва и неговото законово
задължение да подава всички изискуеми съгласно КСО и Наредба № Н-8/2005 г.
декларации, включително и предвидената в чл. 3, ал. 3, т. 1, от Наредбата
декларация образец № 6.
В този смисъл,
декларация образец № 6 за месец септември
2017г. е следвало да бъде подадена в срок до 25.10.2017 г., а това е
сторено на 26.10.2017 г. , вх. №
033581708308099/26.10.2017 год. със закъснение от един ден.
Видно
от приетата фактическа обстановка, дружеството не е изпълнило задължението си
по чл. 3, ал. 3, т. 1, от Наредба № Н-8/2005 г. за подаване на декларация
образец № 6 за месец септември 2017 год., да подаде декларацията в срока по чл.
3, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Фактът на забавата на данъчно задълженото лице бил
констатиран служебно от св. К. ***, при извършване на проверка на дейността на
дружеството.
Нарушението, за което
е наложена административната санкция е формално по своя характер. Изпълнителното
деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на декларацията в законовия
срок.
Тъй като наказаният
субект е юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не
следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност,
която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН.
От това следва и извода, че при реализирането й не следва да се анализира
липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у
други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя
нейната форма.
Съдът намира, че правилно наказващият
орган се е позовал на разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО,
за да наложи имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството, за
неподаване на декларация по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 355, ал. 1 от КСО (в актуалната редакция към датата на вмененото нарушение), който
наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4
и чл. 6, ал. 8 от КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се
наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци или
с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от
500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът намира обаче, че в настоящия случай
извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол.
Предвид посочената
разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28,
б.”а” от ЗАНН следва да се
извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната
декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината
обстоятелства.
Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената
в атакуваното НП правна норма.Действително обществените
отношения, които са предмет на регулиране от КСО
са важни, тъй като се касаят осигурителното законодателство. Но
също така следва да се преценява и конкретното
нарушението, което се санкционира, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината, както и причините способствали за извършването му. В случая закъснението при подаването на декларацията
е било с един ден.
Данъчно задълженото лице е осъществило, макар и със
забава, задължението си, преди установяване на нарушението. Само е
предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на
крайния срок.
Нарушението е от възможно най - лекия вид -
неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение
на задължението.
В НП наказващият орган е приел , че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се, че са налице и други нарушения
, които обаче са констатирани в по-късен период от време и по отношение на
които НП не са влезли в сила. Към момента на процесното нарушение дружеството
не е имало други констатирани нарушения.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили
целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В
този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ 331035/370481/04.04.2018г. на зам. директора на ТД на НАП – гр. Варна,
с което на основание чл.355, ал.1,предл.3 от КСО на „ П.” ООД ***,ЕИК *********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: