№ 313
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102304 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АС. КР. Р. срещу „4финанс“
ЕООД. Ищецът твърди, че на 28.04.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит
№ ********** (Договора) с ответника в размер на 500,00 лева. Твърди, че кредитът
следва да бъде възстановен за срок от 30 дни с лихва в размер на 41% и ГПР 49,70%,
като общият размер на задължението възлиза на 609,21 лева. Допълва, че е уговорена
дължимост и на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 92,36 лева.
Твърди се, че няколко дни преди датата на падежа – на 28.05.2020 г., служител на
ответното дружество се свързал по телефона с ищцата, предлагайки й възможност за
разсрочване на изпълнението срещу такса, като на същия ден тя заплатила такава такса
в размер на 56 лв. за отсрочване на задължението със 7 дни, за което чрез онлайн
платформата на дружеството бил изпратен Анекс към Договора от 28.05.2020 г. В
последствие в периода от 04.06.2020 г. до 30.07.2020 г. ищцата заплатила общо още 9
на брой такси за отсрочване на изпълнението с по 7 дни – всяка на стойност 56 лв., за
които й били изпратени съответните анекси.
Твърди, че задълженията са изцяло погасени, като е заплатила сума в общ
размер на 1199,01 лева, включваща главница 500 лв., лихва в размер на 16,85, 92,36
лева такса за експресно разглеждане на кредита, десет броя такси за отсрочване на
изпълнението (по 56 лв. всяка), 9,80 лв. наказателна лихва и 20 лв. комисионна.
Излага становище, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 26. ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила. Пояснява, че Договора е за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Намира, че тази процедура не е
спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да
предостави на потребителя А.Р. изискуемата преддоговорна информация, не е получил
валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и
за условията, при които последният може да се откаже от него.
Счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни
1
съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като са
неподписани /например чрез квалифициран електронен подпис/ и нямат формална
доказателствена сила.
Намира, че Договора е във формат и размер шрифт по-малък от 12, че е
нищожен на основание чл. 11. ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично
да са описани и основните данни, конто са послужили за неговото изчисляване, че
липсата на ясно разписана методика на формиране па ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.
Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС, съгласно което
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в
договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па точи ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Поддържа, че действителният ГПР е 262,10 % е над максимално установения
праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, тъй като в
него следва да бъде включена и неустойката. Позовава се на Решение от 15.03.2012 г.
по дело С—453/10 на СЕС, в което се приема, че посочването в договор та кредит на
по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ по смисъла па член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО па
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.
Счита Договора за нищожен, тъй като не е посочено наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29.
ал. 4 и 6 от 3ПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди се, че таксата за експресно разглеждане е недължима, съгласно чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тъй като заемополучателят не следва да заплаща такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а същевременно услугата, за която е начислена
подобна такса, не е била реално предоставена, поради което същата е заплатена при
начална липса на основание. Идентични съображения са изложени и относно 10-те
броя заплатени такси за отсрочване на задължението.
На следващо място счита, че Договорът е унищожаем, тъй като е сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия с твърдението, че към този момент не е
разполагала с достатъчно финансови сродства да задоволи своите и на нейното
семейство основни потребности - заплащаме па разходи за комунални услуги, храна и
други разходи от неотложен характер.
Намира същият за унищожаем и като сключен поради измама или грешка.
Ищецът признава, че му е отпуснат заем в размер на 500.00 лева като твърди, че е
заплатил на ответника сумата в общ размер на 1199,01 лева. С оглед на поддържаното
становище за нищожност на Договора, счита че следва да възстанови единствено
стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 50,00 лева, частичен иск от даденото без основание – 699,01 лева,
посочвайки, че претенцията в размер на 50,00 лева се формира 5,00 лева от 46,65
недължимо заплатена възнаградителна и наказателна лихва, както и начислената
комисионна, 20,00 лева от 92,36 лева, представляваща недължимо платена такса за
експресно разглеждане и 25,00 лева от 560 лева такси за отсрочване на задължението,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
2
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове.
Твърди, че общият размер на задължението, което кредитополучателят е трябвало да
плати на падежа е възлизало на 609,21 лв. /главница, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане на кредита/, като таксата за услугата за отсрочване на
задължението, от която ищцата се възползвала, не била свързана с усвояване и
управление на кредита. Изложени са подробни съображения, че изискуемата от закона
форма за сключване на договора за потребителски кредит, била спазена, като
договорът съдържал всички изискуеми реквизити и задължителни елементи от
съдържанието. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлява
възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която кредиторът е предоставил на
ищцата преди сключването на договора и изразяваща се в приоритетно разглеждане на
заявката. Изразено е становище, че таксите за експресно разглеждане, както и за
удължаване на падежната дата, нямат задължителен характер, а заплащането им става
единствено по инициатива на кредитополучателя с оглед заявеното желание да ползва
съответните услуги. Изложени са подробни правни и фактически съображения относно
начина на формиране на лихвата по договора, както и нейната функция, поради което
се твърди, че уговорката за лихва е породила валидно задължение за клиента.
Поддържа се, че на ищцата е била предоставена подробна преддоговорна информация,
относно размера на задължението и срока за погасяване, както и и начина, по който би
могло да се реализира правото на отказ от договора. Оспорва се договорът да е бил
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, като се подчертава, че
правоотношението е възникнало между равнопоставени субекти, липсва начин, по
който кредиторът да принуди ищцата да приеме предложените и условия, а именно
ищцата е поискала заявката й да бъде разгледана експресно.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция на А.Р. като неоснователна и необоснована.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
Ответникът също не се представлява, като оспорва исковете и поддържа
възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването
му и конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Размерът на кредита е 500,00 лева, срок 30 дни, ГЛП 41%, ГПР
49,7%. Задължението следва да бъде погасено на 28.05.2020 г., като същото е в общ
размер на 609,21 лева, в която сума се включва главница, възнаградителна лихва и
такса експресно разглеждане в размер на 92,36 лева. Към Договора са представени
осем броя анекси за удължаване срока на Договора.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, и доколкото договора и
анекса са сключени от разстояние, то същите, както и представените общи условия,
стандартен европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на никоя от
страните.
По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
3
всички поставени задачи. В заключението (коригирано такова) е отразено, че по
Договора е направено плащане в размер на 639,01 лева, с която сума са погасени
задължения за главница – 500,00 лева, възнаградителна лихва – 16,85 лева, такса за
експресно разглеждане – 92,36 лева, лихва за забава в размер на 9,80 лева и
комисионна в размер на 20,00 лева.
По повод възражение на ищеца вещото лице коригира своето заключение, като
сочи, че освен заплатените от ищеца суми в размер на 639,01 лева по Договора, е
платена и сума в размер на 414,00 лева такса за удължаване на срока по осемте анекса.
Вещото лице е посочило, че при изчисляване на ГПР таксите за експресно
разглеждане на кредита и за удължаване срока на същия не са включени.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени частични
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума.
В рамките на производството съдът е допуснал изменение на предявените
искове като същите се считат предявени до размер от 270,61 лева, пояснявайки че
сумата е сбор от 46,65 недължимо заплатена възнаградителна и наказателна лихва,
както и начислената комисионна, 92,36 лева, представляваща недължимо платена такса
за експресно разглеждане и 131,60 лева такси за отсрочване на задължението
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, които е
валидно сключени е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на
подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски
кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесната
сума е преведена и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването ѝ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора, включително и за заплащане на възнаградителна лихва. Тъй като договорът
за кредит е сключен под формата на електронен документ, същият, ведно с
допълнителните споразумения и Общите условия към него, са представени по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният
договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и
не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
4
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ищеца – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл,
мобилен телефон. От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът
е преминал през формата за кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да
получи кредит.
Ищецът е изложил множество възражения, оспорвайки валидността на договора,
които съдът намира за неоснователни. Установи се, че ищецът е получил съответната
преддоговорна информация, вкл. правото си да се откаже от Договора, което се
съдържа в множество клаузи на представените по делото документи. Съдът приема, че
този ищец е бил наясно с цялата му необходима информация, доколкото е сключил
множество договори за кредит, над тридесет от които са предмет на съдебни
производства пред този съд и стотици в страната. Хипотезите, застъпени в практиката
на СЕС, на която ищецът се позовава, необходимостта съдът да третира „потребителя“
като по – слаба страна в конкретния случай следва да се считат за опровергани.
Относно неспазване правилото всички документи да са на шрифт поне 12, съдът
приема, че доколкото този договор е сключен от разстояние, посредством платформа
достъпна на компютър, то всеки потребител свободно може да регулира големината на
шрифта.
Съдът не установява твърдяното нарушение и на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишния процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В конкретния случай се установи, че експресното разглеждане на искането за
кредит е опционално (чл. 2.2 от Общите условия), поради което същото макар и
известно към датата на сключване на Договора не подлежи на включване в ГПР. Не
следва да бъдат включени и сумите, заплатени във връзка с осемте анекса за
удължаване срока на Договора, тъй като те също са опционални (чл. 11 от общите
условия) и са заявени от ищеца. Ето защо невключването на възнаграждението за
горните услуги в ГПР по конкретния Договор не е нарушение и не води до неговата
недействителност.
Не се установи Договорът да е унищожаем на посочените в исковата молба
пороци, тъй като ищецът не представи никакви доказателства в тази насока.
Същевременно обаче, съдът приема, че таксата за експресно разглеждане на
искането за кредит, комисионната и тази за удължаване срока на кредита са начислени
в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на
5
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (така
Решение № 345/9.01.2019 г. по т. дело № 1768/2018 г. на ВКС, поради което са
недействителни и същите не се дължат.
Ето защо сумите, заплатени от ищеца по Договора следва да се отнесат
единствено към дължимите се задълженията за главница – 500,00 лева,
възнаградителна лихва – 16,85 лева и лихва за забава (наименувана наказателна) – 9,80
лева, общо 526,65 лева. По делото се установи, че ищецът е заплатил на ответника по
този договор сума в размер на 1053,41 лева, т.е. платил е без основание 526,76 лева, а с
изменението на иска е определил общ размер на претенцията си 270,61 лева, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 300,00 лева и е претендирано възнаграждение по чл. 38
ЗА в полза на адв. Г.Ч., поради което в полза на страната следва да бъде присъдена
сума в размер на 300,00 лева, а в полза на адв. Г.Ч. 300,00 лева.
Ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „4финанс“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на АС. КР. Р. , ЕГН ********** сума в размер на 270,61 лева –
дадено без основание – над дължимото по договор за потребителски кредит №
**********/28.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „4финанс“ ЕООД да заплати на АС.
КР. Р. сума в размер на 300,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „4финанс“ ЕООД да
заплати на адв. Г.Ч. сума в размер на 300,00 лева, разноски за оказаната безплатна
правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6